Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр.
Велико Търново, 04.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП – Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия
Матева касационно НАХД № 10145/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална Дирекция по горите (РДГ) - Велико Търново, представлявана от Директора на РДГ – В. Търново, чрез ***Св.
Иванова, против
Решение № 90/19.05.2022 г. по АНД № 20214120200870/2021г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № **********/06.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Велико Търново, с което за на К.Н.К. ***, за извършено нарушение на
чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с чл. 49,
ал.2 във вр. с чл.50, ал.3 и ал.4 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите
в горите и на основание чл.275, ал.1, т.2, чл. 53, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
В касационната жалба
се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим на
основание чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност
на извършеното от санкционирания нарушение. Счита че при наличието на
противоречиви свидетелски показания съдът неправилно е кредитирал тези на
водените от санкционирания двама свидетели, които подкрепяли неговата защитна
теза, но същевременно не кореспондирали със събраните писмени доказателства.
Според касатора единствено показанията на актосъставителя
и вписания в АУАН свидетел са едностранни, ясни и логични, съответстващи на
официалните документи и произхождат от незаинтересовани от изхода на делото
лица и водят до единствен възможен извод за доказаност на административното
нарушение. В тази връзка намира, че отразеното в Протокола за освидетелстване
на сечище от 2016г. отбелязване за липса на неизсечени маркирани стъбла в
сечището не следва да бъде ценено изолирано, а в съвкупност с останалите
доказателства, от които по несъмнен начин се доказвало, че в площното сечище дърветата били със стара маркирация, която с оглед давността си била невалидна, и
нямало такива с нова маркирация, необходима за сечта
през 2021г. Твърди, че извършеното домаркиране в процесния
подотдел вероятно е с цел отстраняване на допуснатото нарушение, който факт не
е отчетен от съда. Моли за отмяната на решението на районния съд и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, не се явява и
не се представлява. Депозира писмено становище чрез процесуалния си
представител, с което поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по
касационната жалба - К.Н.К., редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозираното становище по
жалбата с вх.
№4927/15.09.2022г.
чрез процесуалния си представител *** И. излага съображения за неоснователност
на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния съд за
недоказаност на административното нарушение. Счита обжалваното решение за
постановено при съобразяване на процесуалния и материалния закон и моли същото
да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
обжалваното решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното
производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК,
по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. В тази връзка, следва да се подчертае, че наведеното от
касатора твърдение за необоснованост на
оспореното решение е неприложимо в настоящото производство, доколкото чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН недвусмислено регламентира, че решението подлежи на касационно
обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, където липсва такъв отменителен порок.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно НП №
**********/06.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр.
Велико Търново, с което за на К.Н.К. *** за извършено нарушение на чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с чл. 49, ал.2
във вр. с чл.50, ал.3 и ал.4 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите
в горите и на основание чл.275, ал.1, т.2, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
За да постанови този
резултат, от фактическа страна РС е приел, че на 16.04.2021 г. от служители на
РДГ – Велико Търново била извършена проверка в Държавна горска територия,
землището на с. Нова Върбовка, отдел 73, подотдел „к", при която
констатирали, че имало издадено Позволително за сеч № 0607325/01.04.2021 г. на Т.Т.в качеството на представляващ „Бул Лес 2012" ЕООД, за
периода от 04.04.2021 г. до 01.12.2021 г., видът сеч била
краткосрочно постепенна осветителна фаза, като очакваният добив бил 1110 плътни
кубични метра лежаща дървесина от дървесен вид - бял бор. Проверяващите
установили, че според одобрения на 14.12.2020г. от служител на ТП ДГС-Горна
Оряховица карнет - опис на цялата площ на подотдела били обособени пет броя площни сечища и маркирани 5865 броя дървета със синя боя с
дата на маркирацията 08.10.2020 г., като за маркирал се
бил подписал К.К. - горски стражар в ТП ДГС- Горна
Оряховица. При извършената проверка на терен на площта на целият подотдел било
установено, че в едно от площните сечища, разположено
в югозападната част на подотдела, над подотдел „н", е налице стара маркирация на около 40 броя дървета /извършена при
ползването в подотдела през 2015 г./, която видимо се отличавала от новата маркирация извършена през 2020 г. Контролните органи
констатирали, че в това площно сечище подлежащите за
сеч дървета не са отбелязани съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, а
именно поставяне на КГМ в основата на подлежащите за сеч дървета и/или с видим
знак на височина 1,30 метра. За извършената проверка били съставени Констативен
протокол серия В № 007480/16.04.2021 г., Констативен протокол серия В №
007481/16.04.2021 г. и Констативен протокол серия В № 007482/16.04.2021 г. Заради
направените констатации е съставен АУАН серия В № 007026/22.06.2021г. от
инж. И.П. и в
присъствието на един свидетел против К.Н.К. - горски стражар в ТП ДГС- Горна
Оряховица за
това, че нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 49, ал. 2, във вр. с
чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите. Поради отказ на соченият за нарушител да подпише АУАН това
обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Препис от АУАН е
получен от К. на 22.06.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е направено възражение,
което след като е прието за неоснователно е издадено НП № **********/06.12.2021
г. от Директора на Регионална дирекция
по горите - гр. Велико Търново. НП е връчено на К. на 09.12.2021 г., обжалвано
в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН пред ГОРС.
След като е установил
горната фактическа обстановка, ГОРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят
на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването им. Въпреки това, е направен
извод за незаконосъобразност на оспорваното НП като издадено в противоречие с
материалния закон. В производството пред районния съд като свидетели са
разпитани длъжностните лица, извършили проверката, които с показанията си са потвърдили
констатациите в АУАН по отношение на наличието на 40 броя дървета със стара боя
от предходната маркирацията в подотдела. Като
свидетели на страната на нарушителя са разпитани издателят на позволителното за
сеч - св. К., и представител на дружеството, извършвало сечта - св. М., които в
своите показания са категорични, че при обхождане на процесния подотдел преди
издаването на позволителното за сеч от 01.04.2021. не е имало маркирани със
стара боя дървета. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства от
съда е изведен извод, че вмененото на санкционирания административно нарушение
не е доказано по безспорен начин. Съдът е кредитирал показанията на св. К. и
св. М. като кореспондиращи със съдържанието на представения протокол за освидетелстване
на сечище от 2016г. и на останалите писмени доказателства. Наред с това,
въззивният съд е приел, че извършеното след проверката домаркиране
на дървета в отдела не е свързано с отстраняване нарушението, тъй като е наредено
маркиране на повече дървета от маркирането през 2020г. съответно маркирани са
повече дървета от отразени в КП като такива със стара маркирация.
При така установените факти и изложени мотиви, ГОРС е направил извод за
недоказаност на административнонаказателното
обвинение и е отменил обжалваното пред него НП.
Така постановеното
решението от въззивната инстанция е правилно.
Настоящият съдебен
състав намира за правилен извода на въззивния съд, че от доказателствата по
делото не може да бъде направен категоричен извод за извършено административно
нарушение по Закона за горите, при което неправилно е ангажирана отговорността
на ответника по касация. При разглеждането на делото ГОРС правилно установил
фактическата обстановка, която е изведена въз основа на адекватен и задълбочен
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. От обстоятелството, че след преценка на
доказателствата са направени едни, а не други изводи, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно.
По конкретните
възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното: На първо
място, ответникът по касация е санкциониран за деяние по чл. 257, ал.1, т. 1 от
Закона за горите във вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011г. Цитираната норма на чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ предвижда наказание
глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях, а съгласно чл. 50, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. определените
за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората
им, като ал. 4 на същата разпоредба предвижда определените за сеч дървета с
диаметър 14 см и по-голям от 14 см, измерен на височина 130 см, да се
отбелязват и с контролна горска марка. Маркирането на насаждения, предвидени за
сеч, се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за
горите. В случая от административнонаказващия орган
се претендира, че санкционираното лице не е изпълнило вменено с подзаконов акт
задължение, т.е имал е пасивно поведение, изразяващо в неизпълнение на
задължението да отбележи/маркира в едно от площните
сечища в отдел 73 и подотдел „к“ в землището на с. Нова Върбовка - държавна
горска територия, определените за сеч дървета с видим знак и/или с контролна
горска марка.
Следва да се посочи,
че по делото не е спорно, че К.К. попада сред лимитивно изброените в чл. 257, ал.1 от Закона за горите
категории субекти, които могат да бъдат привлечени към административнонаказателната
отговорност, както и че същият е вписан в публичния регистър по чл. 235 от
Закона за горите, и на 08.10.2020г. в процесния подотдел е маркирал 5865 броя
дървета бял бор със синя боя с отпечатък КГМ №2910, съгласно одобрения карнет –
опис от 14.12.2020г. За да достигне до извод, че не са маркирани подлежащите на
отсичане дървета в едно от площните сечища, намиращо
се в югозападната част на подотдела, реално е прието, че при проверката на
16.04.2021г. от контролните органи са установени 40 броя дървета, върху които е
положена стара синя маркирация от маркиране на
сечището през 2015г. (за извършване на сечта през 2016г.), която в случая е
използвана и при маркирането му през 2020г., т.е подлежащите през 2021г. на сеч
дървета не са били отбелязани при маркирането през 2020г., а е използвана
именно положената през 2015г. маркирация.
Настоящият
касационен състав намира, че по делото не са налице доказателства от които да
се направи категоричен извод за извършено нарушение чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011г. от подведеното под административнонаказателна
отговорност лице. Не са налице доказателства, че е ползвана старата маркирация в подотдела от 2015г. и за процесното
позволително за сеч, във връзка с което е издадено оспореното НП. Правилно от
ГОРС са кредитирани показанията на св. К. и св. М., според които и в петте площни сечища маркировката със синя боя е била нова и не са
забелязали дърветата да са били маркирани по различен начин. Тези свидетели
имат преки впечатления от състоянието на площното
сечище, възприети непосредствено преди издаването на позволителното за сеч №
0607325/01.04.2021 г., като същите са в съответствие с издадения Протокол за
освидетелстване на сечище № 0283327/27.06.2016г. относно отдел 73 и подотдел
„к“ в землището на с. Нова Върбовка. Този протокол за освидетелстване по чл.
109 от ЗГ по своята същност отразява състоянието, в което е оставено процесното
сечището след приключване на сечта през 2016г., и видно от съдържанието на
който не са били констатирани маркирани, но неотсечени дървесни видове. В
касационната жалба са наведени оплаквания, че протоколът за освидетелстване от
27.06.2016 г. е с невярно съдържание, но в производството пред РС авторството
и верността на отразените в него данни не са оспорени по надлежния ред, при
което настоящата инстанция приема отразените в този протокол обстоятелства за
достоверни. По принцип е вярно твърдението на касатора, че съгласно чл. 50,
ал. 16 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. маркирането, както и
изготвените карнет-опис и сортиментна ведомост са
валидни за срок до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено
маркирането, т.е. за маркирането през 2015г. валидността е до 2018г., но след
като при предходната сеч в подотдела, съгласно протокола за освидетелстване
27.06.2016 г., с който е приключила, не е бил установен маркиран и неотсечен
бял бор, доводът за наличието на дървесни видове със стара маркирация,
която да е била използвана и за сечта през 2021 г., е несъстоятелен. Що се
отнася до наведеното в касационната жалба твърдение, че водените от
жалбоподателя свидетели са заинтересовани от изхода на делото и техните
показания не следва да бъдат кредитирани от съда, аналогични съждения могат да
бъдат наведени и по отношение на ангажираните от административнонаказващия
орган свидетели, тъй като същите са заинтересовани издаденото НП да бъде
потвърдено. Обстоятелството, че свидетелите К. и М. са дали показания в
подкрепа на тезата, развивана от привлечения към отговорност, не може да бъде
основание съдът да игнорира техните показания, след като същите кореспондират
със събраните писмени доказателства. Налице са достатъчно безспорни
доказателства, че маркировката на дърветата по позволително за сеч №
0607325/01.04.2021 г. е била направена.
Изцяло на предположения
се основа твърдението на касатора, че издадените след проверката на контролните
органи карнет – опис за извършване на маркиране в отдел 73 и подотдел „к“ в
землището на с. Нова Върбовка от 03.06.2021г. и позволителното за сеч № 0614614/09.06.2021
г. имат за цел отстраняване на допуснатото нарушение. Допустимо и
законосъобразно е допълнително маркиране на дървета след издаване на
позволителното за сеч при изрично посочените в чл.53, ал. 7 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. хипотези, като в случая наредените за допълнително маркиране
дървета (107 броя) са над два пъти повече от дърветата за които се твърди, че
са с маркировка от 2015г. и да се приеме, че това домаркиране
с този значително по – голям брой подлежащи на отсичане дървесни видове е за да
се отстрани предходно нарушение при изчезване на горски масиви на национално
ниво, е несъстоятелно, а освен това и неподкрепено с доказателства.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен и
категоричен начин, че правилно обосновано и законосъобразно е ангажирана
отговорността на нарушител за извършено конкретно административно нарушение и
че конкретното административно нарушение е съставомерно
от обективна и от субективна страна, което в случая не е сторено.
Ето защо, съдът
намира, че при правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, въззивния съд е приел, че не е обосновано и доказано извършване
на нарушение от страна на ответника по касация.
Следва решението да
бъде оставено в сила.
Не се претендират
разноски от ответника по касация и такива не следва да бъдат присъждани за
настоящото производство.
Водим от горното
Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/19.05.2022 г. по АНД № 20214120200870/2021
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.