№ 1160
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110218125 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от К. ИВ. АВР., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № 19-4332-023240/08.11.2019
г., издадено от началник група „АНД“ в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 178Е от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че автомобилът е бил паркиран извън разрешените
за това места поради липсата на достъпни за извършване на товаро-
разтоварни дейности такива. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят К. ИВ. АВР. - редовно призован се
явява лично и иска отмяна на наказателното постановление, като посочва, че
мястото, на което е бил паркиран автомобилът не било точно тротоар, като
отново посочва, че спрял за извършване на товаро-разтоварни дейности.
Счита, че е изтекла давността за административно-наказателно преследване.
Моли за отмяна на наложената глоба.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ в отдел „Пътна полиция”
при СДВР редовно призован не се явява и не изпраща представител.
1
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.09.2019 г. в гр. София, ж.к. „Младост-2“ жалбоподателят К. ИВ.
АВР. паркирал товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №
******* върху тротоар в близост до бл. 247А.
Паркираният автомобил бил възприет от преминаващия наблизо
свидетел П. В. Г., който около 18:54 часа заснел паркирания автомобил и
изпратил снимките на електронната поща на СДВР.
Въз основа на получените снимки и представена от жалбоподателя
декларация младши автоконтрольор при ОПП-СДВР С.А.Д. съставил на
11.10.2019 г. срещу К. ИВ. АВР. акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 353646 г. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 08.11.2019 г. било издадено
обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя на
13.12.2021 г., а на 17.12.2021 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля П. В. Г., справка „Картон на водач”,
декларация от жалбоподателя от 11.10.2019 г., копие от заповед № 8121к-
13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът се довери на показанията на свидетеля П. В. Г., тъй като същият е
лицето, което лично е възприело мястото, на което е бил паркиран товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******, а именно в ж.к.
„Младост – 2“, до бл. 247а. Свидетелят потвърди датата и часа на заснемане
на паркирания автомобил, като посочи, че изпратил снимките на
електронната поща на СДВР. Видно от представената по делото декларация
от 11.10.2019 г. жалбоподателят К.А. е декларирал, че на процесната дата
22.09.2019 г. той е управлявал посочения в АУАН и НП товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******.
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
2
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б.началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Гергана
Владимирова Борисова е встъпила в длъжността началник на група
„Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, поради което същата на основание т. 2.10 от заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към
08.11.2019 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен на 10.11.2019 г. - по-малко от месец
след извършване на нарушението. НП също е издадено по-малко от месец
след съставяне на АУАН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекла
абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН
липсва изрична уредба на института на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, поради което по този въпрос
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.3 от НПК, която изисква
прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна
давност. Предвид предвидената за нарушението санкция – „глоба” при
определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете,
предвидени в чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1 т.5 НПК. Видно от АУАН и НП
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К. ИВ. АВР. се твърди да е извършено на
3
22.09.2019 г. Срокът, посочен в чл.80, ал.1 т.5 от НК е три години.
Изтичането на срок, надхвърлящ с една втора посочения в чл. 80, ал.1 т.5 от
НК такъв изключва административнонаказателното преследване т.е.
абсолютната давност за административнонаказателно преследване за
вмененото на жалбоподателя нарушение е четири години и половина, към
настоящия момент не е изтекла и ще изтече на 22.03.2024 г.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на
пълно, точно и ясно описание от фактическа страна на вмененото на
жалбоподателя нарушение. И двата процесуални документа не съдържат
всички изискуеми елементи от обективната страна на административното
нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, обуславящи неговата съставомерност,
което обстоятелство съществено накърнява правото на нарушителя да разбере
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение.
Видно от АУАН и НП на жалбоподателя е вменено извършване на
нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. В АУАН и НП не е
посочено каква е масата на товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя, дали същият е бил паркиран успоредно на оста на пътя и дали
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци, както и дали на това място принципно не е
разрешено паркирането на автомобили на тротоара. Само по себе си
посочването, че жалбоподателят е паркирал на тротоар не води до извод за
извършване на нарушение, ако не са налице и останалите признаци от
обективна страна. Приложената санкционна норма на чл. 178Е от ЗДвП не
внася яснота по отношение на вмененото на жалбоподателя деяние, тъй като
съгласно нея се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство…на тротоари в населените места извън разрешените за
това места. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, дали мястото, на което е бил
паркиран процесният автомобил попада в разрешените или не за това места.
4
Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице и препятства съда да извърши
проверка относно осъществяването на нарушението от фактическа страна.
Доколкото в АУАН и НП не е дадено ясно, точно и непротиворечиво
описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, с което са нарушени
изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /в редакцията на закона
към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП/, то обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-023240/08.11.2019 г.,
издадено от началник група „АНД“ в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя К. ИВ. АВР., ЕГН ********** на основание чл. 178Е
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5