№ 38
гр. Перник , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20201720104586 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия
Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 420.28 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *****, от които
главница в размер на 364.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
вкл и изравнителна сметка за м. 07.2019 г. вкл., и 56.26 лева – обезщетение за
забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
1
аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството по
делото са представени: електронна извадка в табличен вид с отразени
показания на уредите за измерване в процесното жилище, електронна извадка
в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно
извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени
изчисления по компоненти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството
потребител на топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното
общинско жилище е издадена настанителна заповед, по силата на която в
жилището е настанено лицето В. Н. М., с ЕГН: ********** заедно със
семейството му. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед до
настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото
жилище е било обитавано само от В. Н. М., с ЕГН: ********** и семейството
му. Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от
сметка партидата при ищеца се води на името на лицето В. Н. М.. В тази
връзка се прави извод, че В. Н. М. е ползвател на жилището на облигационно
основание, поради което и именно той следва да дължи процесните суми. По
тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.
На следващо място се излагат доводи, че през процесния период
ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за
жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това
ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково
производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то
се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото
дружество.
Твърди се нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото
ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на
средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и
начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се
начислени процесните суми.
На последно място се прави възражение за погасяване по давност на
част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
охвърлени.
Към отговора е приложено копие от настанителна заповед и
декларация.
В хода на производството по делото съдът е изискал справка от НБД
„Население” относно лицето В. Н. М.. От същата е установено, че лицето е
2
починало още на 23.04.2017 г. /т.е. преди образуване на делото и преди
процесния период, поради което и негови наследници не са
конституирани/. В тази връзка и съдът е отменил определението си за
конституирането му като трето лице помагач по делото, като е прекратил и
производството по предявения обратен иск.
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният
представител на ответника юрк. Алексиева заявява изрично, че не желае да се
назначават поисканите експертизи относно количеството и стойността на
доставяната топлинна енергия, като счита, че съответните обстоятелства се
установяват от представените писмени доказателства. Заявява и че не оспорва
твърдението, че ответната община е собственик на процесния имот. В тази
връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил това
обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване, срещу което
страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска
същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че в имота е било
настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните
суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита
исковите претенции за неоснователни поради липсата на договорно
отношение между страните по силата на ОУ на дружеството.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2022/17.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 3542/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представени по делото писмени доказателства
/извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид с отразени
показания на уредите за измерване в процесното жилище, електронна извадка
в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно
извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени
изчисления по компоненти/ е видно, че за процесния имот са начислени
следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер
3
на 364.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл, и м. юли 2019
г. вкл, и 56.26 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., като
същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот
– *****, се води на лицето В. Н. М..
Страните не спорят, че ***** е актуван като частна общинска
собственост към процесния период. По делото не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването му
като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи
процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено,
че процесният имот е собственост на ответника Община Перник.
Доколкото третото лице В. Н. М. е починало на 23.04.2017 г т.е. преди
процесния период и преди образуване на делото, видно от справката от НБД
„Население”, то съдът не обсъжда представените от ответната община
писмени доказателства.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
2022/17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3542/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като
същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид ОУ на ищцовото дружество и направеното възражение, че в имота е
настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно правно
основание – наемно правоотношение въз основа на настанителна заповед.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
4
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба, представените по делото
писмени доказателства и неоспорени твърдения на ищеца, следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
изключителен собственик на процесния имот.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу твърденията на
топлопреносното дружество в тази връзка не бяха въведени възражения. Не
бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут
на имота.
В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за
процесните вземания, доколкото в имота има настанено лице по наемно
правоотношение са неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че съгласно цитираното Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният ползвател на имота може да се
освободи от задълженията си към топлофикационното дружество само ако
имотът се ползва от трето лице на договорно основание И между последното
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
Посоченото разрешение е възприето, доколкото собствеността респ. вещното
право на ползване, са обстоятелства, противопоставими на трети лица в
правния мир единствено въз основа на документи, които са публично
оповестени – подлежащи на вписване в съответни регистри /към Агенция по
вписванията/, от където и подлежат на установяване от топлопреносното
дружество. Същото не се отнася до договора за наем /въз основа на който
най-често възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало
5
подлежи на вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори
в тези хипотези вредните последици от невписването на наемния договор
рядко могат да се определят като значителни, то в практиката преобладаващо
такива договори не се вписват. Последното не влияе на тяхната валидност
като не засяга правоотношението наемател наемодател. Ищцовото дружество
обаче се явява трето лице за облигационното отношение между
собственик/вещен ползвател на имота и облигационния ползвател. В тази
връзка и топлопреносното дружество няма как обективно да е наясно с
обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната до него топлинна
енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния ползвател. Няма
как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат права или
задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например
няма как доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на
договор между него и облигационния ползвател, каквото задължение има
последният по силата на настанителната заповед/. В този контекст и тезата, че
наличие на облигационен ползвател на имота само по себе си, без да е
доведено до знанието на доставчика на топлинна енергия, е достатъчно, за да
се освободи от отговорност собственикът/вещният ползвател на имота, не
може да се възприеме. Това е така, доколкото в такъв случай всеки
собственик/вещен ползвател би имал възможност по всяко време да наведе
възражение за наличие на облигационен ползвател на имота дори въз основа
на неформален договор /какъвто в общата хипотеза е договорът за наем/ и да
се освободи от отговорност от задълженията си за топлинна енергия за имота.
От своя страна топлопреносното дружество би било поставено в положение
да издирва лице, с което не то, а собственикът/вещноправният ползвател е в
облигационни отношения, респективно да доказва съдържанието на тези
отношения, по които не е страна. Последното означава и че ищецът няма как
да обори възраженията на облигационния ползвател, произтичащи от това
отношение. Всичко това в крайна сметка би довело до сериозни затрудния за
събиране на вземанията на топлопреносното дружество и до възлагане в
негова тежест на процесуални действия, което не е оправдано.
Следва да се отбележи и че в приложимото законодателство, а и в
съдебната практика, принципно липсват нарочни изисквания към договора
между облигационния ползвател на имота и топлопреносното дружество.
Необходимо е обаче да са налице някакви доказателства като индиция за
наличие на такъв – формален или неформален: искане за откриване на
партида, молби до топлопреносното дружество, оспорвания на сметки от
облигационния ползвател и т.н. В тази връзка и единствено адресната
регистрация на дадено лице на адреса на топлоснабдения имот респективно
обстоятелството, че партидата за имота се води на негово име в
счетоводството на ищеца, не може да се приемат за доказателства за наличие
на договор между топлопреносното дружество и това лице. Доколкото в
настоящия случай не се представиха никакви доказателства за наличие на
договор между облигационния ползвател на имота и ищеца, нито за това
обстоятелството, че в имота е наличен облигационен ползвател да е доведено
по някакъв начин до знанието на ищеца, то и следва да се приеме, че за
6
задълженията за доставена топлинна енергия до процесния имот отговаря
неговият собственик – Община Перник.
В настоящия случай следва да се отбележи и че лицето В.М. е починало
преди процесния период, поради което същото няма как да е било страна по
наемно правоотношение с общината през същия. В същия смисъл лицето
няма как да е било и в облигационно отношение по повод доставката на
топлинна енергия с ищцовото дружество.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3542/2020 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 16.07.2020 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така
направеното възражение е изцяло неоснователно предвид процесния период –
от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл, и м. юли 2019 г.
Предвид гореизложеното претенцията за главница е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
7
настоящият състав намира, че обезщетението за забава за периода от
10.07.2018 г. до 23.06.2020 г. е в размер на 56.26 лева.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 3542/2020 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да се присъдят изцяло.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства да е
извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 4586/2020 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 135 лева, от които 25 лева държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 10 лева за съдебни удостоверения,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по
делото платежни документи претендираните разноски са действително
извършени. С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат присъдени
изцяло.
Ответната страна претендира разноски в размер на 250 лева – по 200
лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева – държавна такса за обратния
иск. Предвид изхода на спора на ответната община не се дължат разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Община Перник, с код по
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от
общо: 420.28 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – *****, от които главница в размер на
364.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл, и м. юли 2019 г.,
и 56.26 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3542/2020
г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 3542/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 135 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3542 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на „Топлофикация Перник“ АД и
Община Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9