Решение по дело №3616/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3662
Дата: 7 юни 2018 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20171100103616
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 07.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на осми май

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 3616 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Й.Т. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 12.06.2015 г. настъпило ПТП в участъка на ПП-4 София-Варна, в землището на с.Малиново, обл.Ловеч при км 65+400, между л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ********управлявано от П.Л.П.,  л.а.м. „Волво ХЦ90“ с рег. № ********ХМ, управлявано от Й.Г.Д., в който автомобил ищцата пътувала като пътник на задната седалка и л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ****, управлявано от Д.Д.Д.. Поддържа се, че виновен за произшествието е П.Л.П. – водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ********който предприел неправилна маневра „изпреварване“, с висока скорост навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал автомобила, в който пътувала ищцата. 

Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания: травматично разкъсване на ставни връзки и хрущял на дясна коленна става, счупване на 4-ти пръст на лявото ходило, сътресение на мозъка, множество рани, насинявания и отоци в дясната част на носа и дясната странична част на главата, частично отлепване на стъкловидното тяло на лявото око. Наложило се оперативно лечение на ставата, като по време на лечението ищцата търпяла болки и страдания, които продължили около 7-8 месеца, особено силни били през първите три месеца. След оперативното лечение се наложило рехабилитация и лечение. Повече от една година ищцата ходила с бастун. И досега изпитва главоболие, преживява силен стрес и душевно разстройство. Зрението й било влошено, в продължение на повече от осем месеца ищцата се обслужвала много трудно, разчитала изцяло на помощна на познати, приятели и съседи. Нарушен бил нормалния й ритъм на живот, а Изпълнителната агенция на МНО прекратила правоотношенията с ищцата, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

Поддържа се, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на сумата от 2600 лв., описани подробно по пера в молба от 19.05.2017 г.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114001952377, валидна до 25.07.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, сумата от 2600 лв.-имуществени вреди, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 12.06.2015 г. в участъка на ПП-4 София-Варна, в землището на с.Малиново, обл. Ловеч при км 65+400, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ********чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114001952377, валидна до 25.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-12.06.2015 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от водача на л.а. „Опел Астра“. Оспорва иска по размер като завишен. Твърди, че не са представени доказателства за наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищцата с твърдението, че същата е била без поставен предпазен колан.

На 28.06.2017 г. ответникът е депозирал списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и защита от 26.06.2017 г. с оглед разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, в която оспорват всички възражения на ответника. Представят писмени доказателства.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който изразява становище по представената медицинска документация и стойността на претенцията. Счита исканата сума за обезщетение от 80 000 лв. за завишена, като сочи, че адекватната сума е около 20 000 лв.-25 000 лв., ако искът се докаже по основание без да се отчита съпричиняване.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 12.06.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 12.06.2015 г., фотоалбум, скица, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 359/2015 г. по описа на РУ-МВР Ловеч, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 12.06.2015 г. около 16 часа по първокласен път ПП І-4, София-Варна, в района на км 65+400 м, в землището на с. Малиново, обл. Ловешка, се движил л.а.м. „Волво ХЦ 90“ с рег. № ********ХМ, управляван от Й.Г.Д. в дясната за него пътна лента в посока гр. София със скорост около 91 км/ч. При приближаване на км 65+400 м, л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ********управляван от П.Л.П. се движел в срещуположната посока със скорост 89-90 км/ч и когато бил на около 32 м от определеното място на удара, водачът отклонява автомобила към насрещната пътна лента и навлиза в нея на около 2 м от разделителната линия, при което настъпва челен ексцентричен удар между л.а.м. „Волво ХЦ 90“ и л.а.м. „Опел Астра“. След удара л.а.м. „Волво ХЦ 90“  се завъртял в посока на часовниковата стрелка на около 20 градуса и с постъпателно движение се удря в дясната за него мантинела и след стъргане по нея със закъснително движение се установява в покой.  Л.а.м. „Опел Астра“ се завърта в посока обратно на часовниковата стрелка. Отблъснат се връща в своята пътна лента и е ударен от попътно движещия се зад него л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *****АР, управляван от Д.Д.Д.със скорост 81-82 км/ч. Този удар е страничен, кос с предната лява част на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******. След отделянето на двата автомобила един от друг, те извършват сложно равнинно движение /ротация около вертикалните оси на масовите им центри и транслация/ и се установяват в покой. Установява се, че в района на местопроизшествието е имало добра видимост и при правия участък водачите са имали възможност да се възприемат и разминат безконфликтно. Причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******* в насрещната пътна лента в момента, когато срещу него се е движил л.а.м. „Волво ХЦ 90“ с рег. № ********ХМ, в който автомобил като пътник на задната седалка се возела ищцата.

Видно от удостовереното в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 12.06.2015 г., в която част констативният протокол представлява официален удостоверителен документ, неоспорен от ответника, по отношение на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******* е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № 02114001952377, валидна до 25.07.2015 г. Наличието на застраховка се потвърждава и с представената с допълнителната искова молба справка от Информационния център на Гаранционен фонд, която и на основание чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ до доказване на противното удостоверява този факт. Съобразно посочената норма, документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. Тази презумпция не е оборена от ответника.

С приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с гореописаното произшествие, ищцата е получила следните травматични увреди: сътресение на мозъка, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; руптура /разкъсване/ на задния рог на медиалния мениск, медиална колатерална връзка, предни кръстни връзки и хондропатия /нарушаване на хрущялните покрития/ на кондилите на дясна бедрена и дясна голямопищялни кости, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на левия долен крайник, причинило болки и страдания за срок от 20 дни. Лечението на мозъчното сътресение е било консервативно, проведена е медикаментозна терапия. Лечението на връзковата увреда на дясна колянна става е било оперативно-извършена е реконструкция на медиалния колатерален лигамент със сухожилие взето от m.Gracilis и фиксиране с два анкерни винта към десен бедрен и десен кондил на голямопищялна кост. Хидропластика на двата кондила-бедрен и тибиален с RF. Установява се, че към момента ищцата има накуцваща походка, като се придвижва с помощта на бастун, има ограничен обем на движение /флексия/ и болезнени движения, дължащи се на тежките дегенеративни изменения на същата вследствие прекараната травма. С напредване на възрастта тези паталогични промени е възможно да агравират, което ще наложи поставяне на изкуствена колянна става.

Съдът и с оглед заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ, неоспорена от ищцата приема, че последната е била без поставен предпазен колан. Свидетелят Й.Д. заявява, че не може да каже дали към момента на произшествието ищцата е била с поставен колан, поради което съдът приема, че със свидетелските му показания този факт не се установява. Вещите лица установяват, че тъй като ищцата е била без поставен предпазен колан, тялото й е имало свобода за движение в купето на автомобила и да влезе в контакт с предностоящи части от интериора-предната лява седалка. Поставен предпазен колан не би разрешил достигане на части от тялото до предната седалка, респ. получаване на травмите описани в СМЕ. Поставен колан при такава скорост на движение на автомобила, е предпоставка за получаване на т.нар. „колонни травми“, каквито не се налице по тялото на пострадалата. Предпазният колан би намалил вида на травмите и тяхната степен. Установява се, че по данни на официалния вносител, автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани, като за задното ляво място, обезопасителният колан е триточков бедрено-раменен инерционен тип.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля И.С.С., който установява, че познава С. от около 35-40 години. Видял я след катастрофата в болницата, където й била направена операция. След изписването на ищцата от болницата за домашно лечение, тя не можела да се движи самостоятелно. Първоначално се движела с патерици, по-късно с бастун. Отначало ищцата била шокирана, плачела, била разстроена, защото се страхувала, че може да остане в много тежко положение. Свидетелят заедно със съпругата си помагал на ищцата като й носели храна, пазарували, тъй като ищцата живеела сама и нямало кой да й помага.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

По делото са представени и приети следните писмени доказателства: фактура № ********** от 27.07.2015 г. на МБАЛ ”Св.София” ЕООД за доплащане на скъпо струващи консумативи, допълнителни медицински услуги невлизащи в заплащането от НЗОК на обща стойност 1 700 лв., по фактура №5 ********* от 03.08.2015 г. на МБАЛ ”Св.София” ЕООД -заплащане на медицински услуги не влизащи в заплащането от НЗОК- 200 лв., от касов бон от 08.09.2015 г. от ДКЦ ”Св.София” ЕООД -здравни услуги-рехабилитация на стойност 30 лв., от касов бон от 01.10.2015 г. от ДКЦ ”Св.София” ЕООД здравни услуги –рехабилитация на стойност 30 лв., касов бон от 16.07.2015 г. ДКЦ ”Св.София” ЕООД на стойност 50 лв.,  касов бон от 20.07.2015 г.-20 лв., касов бон от 24.08.2015г.-30 лв., касов бон от 24.09.2015 г.-30 лв., здравни услуги по касов бон от 04.08.2015г. ДКЦ ”Св.София”      -15 лв., касов бон от 29.09.2015 г.-ДКЦ ”Св.С.” ЕООД-30 лв., касов бон от 05.10.2015 г.-30 лв. и касов бон от 06.10.2015 г.-30 лв., заплащане на здравни услуги сваляне-на конци и превръзки 2 броя касови бонове от 22.10.2015 г.х 20 лв.-40 лв., за резервация за санаториум гр. Варна преводно нареждане от 04.05. 2015 г. на стойност 204,80 лв., за периода от 10.09.2015 г. до 18.09.2015 г.-за тангентор, електротерапия, магнитотерапия, ултразвук- 7 дни х 17 лв.=119 лв., за електротерапия, магнитотерапия, ултразвук 2 дни х 7 лв.=14 лв., масаж на тяло, магнитотерапия,ултразвук на 19.09.2015 г.- 22 лв.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 12.06.2015 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата- сътресение на мозъка, руптура /разкъсване/ на задния рог на медиалния мениск, медиална колатерална връзка, предни кръстни връзки и хондропатия /нарушаване на хрущялните покрития/ на кондилите на дясна бедрена и дясна голямопищялни кости, фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на левия долен крайник. Със събраните по делото доказателства не се доказа, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила частично отлепване на стъкловидното тяло на лявото око, в резултат на което и влошено зрение, поради което и за така твърдяната увреда ищцата не следва да бъде обезщетявана.

Водачът на процесния л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******* с поведението си е нарушил задълженията си въведени с нормата на чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП, като след като е подал сигнал за маневра „изпреварване“ не се е убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и когато при изпреварването е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение, е създал опасност за превозното средство, в което е пътувала и ищцата, движещо се по нея, като причинил процесното пътно-транспортно произшествие.

От своя страна ищцата е нарушила задължението си по чл.137а от ЗДвП, като е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан, с което е увеличила вида и тежестта на получените увреждания и по този начин сама е допринесла за увеличаване на размера на вредоносните последици, поради което и въведеното от ответника възражение за принос от страна на ищцата е основателно. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

Съдът като съпостави поведението на двамата участници в произшествието и като съобрази, че отговорността на водача на превозното средство е по-голяма, намира, че приносът на ищцата е 5%.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Така определения размер ще следва да бъде намален със сумата от 3000 лв., която съответства на приетия процент на принос от страна на пострадалата, или предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 57 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 60 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, а именно: сътресение на мозъка, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; руптура /разкъсване/ на задния рог на медиалния мениск, медиална колатерална връзка, предни кръстни връзки и хондропатия /нарушаване на хрущялните покрития/ на кондилите на дясна бедрена и дясна голямопищялни кости, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на левия долен крайник, причинило болки и страдания за срок от 20 дни. Ищцата следва да бъде обезщетена за болките, които е претърпяла по време на проведеното оперативно лечение, както и за получените трайни остатъчни явления, а именно: към момента ищцата има накуцваща походка, като се придвижва с помощта на бастун, има ограничен обем на движение /флексия/ и болезнени движения, дължащи се на тежките дегенеративни изменения на същата вследствие прекараната травма.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Искът за имуществени вреди в размер на 2600 лв. ще следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан. Съдът изрично е възложил в доказателствена тежест на ищцата да установи безспорно /главно и пълно/, че сумата от 2600 лв. е изразходвана за лечение на получените травми от процесното ПТП, което не бе сторено от нея.

Това, че ответникът не е оспорил писмените доказателства /което твърдение е спорно, предвид обстоятелството, че с отговора си ответникът е оспорил изцяло исковите претенции/, не освобождава ищцата от ангажирането на доказателства и доказване на твърденията изложени в исковата молба. Представени са фактури и касови бонове, от които обаче не се установява какво точно е заплатено с тях. В тях е посочено, че са заплатени медицински услуги, скъпоструващи консумативи и медицински услуги невлизащи в заплащането от НЗОК. Нито се установи какви са тези услуги, нито се установи, че са предписани от компетентно за това медицинско лице, нито се установи, че извършването им е било необходимо и адекватно за лечението на гореописаните травми, за които се установи, че са получени в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. С ангажираните доказателства не се установи ищцата да е провела рехабилитационни процедури. Отделно от това с исковата молба са представени и множество фискални бонове за ползване на таксиметрови услуги, които обаче не се претендират от ищцата.

Ето защо искът за имуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция за неимуществени вреди, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата от 57 000 лв., считано от датата на увреждане-12.06.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не й се присъждат.

         Видно от представения договор за правна помощ от 22.03.2017 г. /л.6 от делото/, адвокат С. А. М. осъществява безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество възнаграждение, което е съответно на уважената част от иска.

         Съобразно чл.2, ал.5 от (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

         При материален интерес от 80 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2930 лв., а при материален интерес в размер на 2600 лв. по т.2 съответно на 412 лв.

         Предвид отхвърлянето на иска за имуществени вреди, то не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 412 лв. От сумата от 2930 лв. на адвокат М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2087,34 лв., което е съответно на уважената част от иска /57 000 лв. от общо претендираната от 80 000 лв./

         Ответникът е направил разноски в размер на 400 лв. за депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 2.06.2017 г. /л.113 от делото/, или общо разноски в размер на 6400 лв.

         Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищцата, че на ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като страна по договора за правна помощ е адвокат М.Г., който не е осъществявал процесуално представителство по делото. Видно от представеното по делото пълномощно на л.112 от делото, адвокат Г. е упълномощен от ответника да го представлява, включително с правата да преупълномощава и други адвокати с правата по настоящото пълномощно, което в случая е сторено и процесуалното представителство е осъществявано от адвокат И., следователно ответникът е извършил разходи за процесуално представителство и същите му се дължат съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 25 600 лв.

От горната сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1983,49 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2280 лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 276,03 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете /57000 лв./.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.Й.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.М. сумата от 57 000 лв. /петдесет и седем хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са настъпили в причинно следствена връзка с пътно-транспортно произшествие, осъществено на 12.06.2015 г. в участъка на ПП-4 София-Варна, в землището на с.Малиново, обл. Ловеч при км 65+400, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ********чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114001952377, валидна до 25.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-12.06.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. и изцяло искът за имуществени вреди в размер на сумата от 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/ и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5% предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 57 000 лв. до сумата от 60 000 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. А. М., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 2087,34 лв. /две хиляди осемдесет и седем и 0,34 лв./

ОСЪЖДА С.Й.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.М. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1983,49 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и три и 0,49 лв./ разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 2280 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лв./, както и сумата от 276,03 лв. /двеста седемдесет и шест и 0,03 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: