Р Е Ш Е
Н И Е №
178
гр.Пловдив,
13.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 132/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Образувано по жалба на взискателя
В.И.И. ***, чрез адв.Н.А. от САК срещу разпореждане от 02.11.2018г. на ЧСИ Петко Илиев,***
действие Окръжен съд Пловдив за прекратяване на производството по изпълнително
дело 20188210401319, водено срещу длъжник С.И.Б. с ЕГН ********** *** на
основание чл.433 ал.2 от ГПК. В жалбата се поддържа, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостната му отмяна.
Въззиваемата С.И.Б. е получил препис от жалбата и я
намира за неоснователна.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на СИ по чл.435 ал.1 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Възражението на жалбоподателят В.И.И., че прекратяването на
изпълнителното дело, поради плащане на дълга и разноските е неправилно, защото
не е събрана сумата за адвокатски хонорар, уговорена от взискателя е
неоснователно. Твърди, се че уведомлението за това, че се изисква от взискателя
да представи в оригинал договор за правна помощ с доказателства за платено адвокатско
възнаграждение е получен от него в същия ден в, който е и прекратено делото. Тези
твърдения не отговарят на истината. При образуването на изпълнителното дело
взискателят И. представя копие от договор за правна помощ с договорено
възнаграждение от 350 лева, за което е предвиден начин и срок за плащане – «да
се съберат принудително от постъпилите по ИД суми» /л.3/. С електронна поща
изпратена на 26.06.2018г. пълномощничката на взисактеля – адв.А. е уведомена от
ЧСИ да представи доказателства за платено адвокатско възнаграждение. С молба от
02.07.2018г. взискателят представя незаверена разписка копие от 26.06.2018г. за
платени 93,83 лева хонорар на адв.А. по това дело /л.14/. С електронна поща от
03.07.2018г. адв.А. уверява ЧСИ, че оригинали на доказателства за платен
адвокатски хонорар, ще му прати по куриер или лично по клиента /л.16/. Нищо
подобно по делото не постъпва. С електронна поща от 18.10.2018г. ЧСИ отново
иска доказателства за платен адвокатски хонорар по това изпълнително дело този
път от взискателя И., по повод негово електронно писмо адресирано до съдебния
изпълнител /л.64-л.66/. Оригинални документи по делото не са представени освен
още веднъж незавереното копие за 93,83 лева хонорар, което се изпраща от адв.А.
по електронна поща /л.93/. При това положение въпреки многократните опити на
ЧСИ И. да получи доказателства за реално платен адвокатски хонорар това не се е
случило по причина на нежелание или невъзможност на взискателя И. такива да му
се предоставят в оригинал. Доколкото за събирането на тази сума за разноски
липсва изпълнителен титул, то изискването за ЧСИ за представяне на оригинал на
разписката за плащане на адвокатското възнаграждение е напълно обосновано и
законосъобразно. При липсата на представени доказателства за направени такива
разноски, то правилно такива не са събирани от ЧСИ и не подлежат на събиране в
това изпълнително производство. Ето защо обжалваното разпореждане е законосъобразно
и жалбата срещу него следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя В.И.И. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.А. от САК срещу разпореждане от
02.11.2018г. на ЧСИ Петко Илиев,*** действие Окръжен съд Пловдив за
прекратяване на производството по изпълнително дело 20188210401319, водено
срещу длъжник С.И.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.433 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.