Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, като едната е подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез старши юрисконсулт Н. С., против Решение № 142 от 11.04.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 35 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта му за разноските. Излагат се съображения за неговата неправилност като се сочи, че с оглед крайния резултат от съдебното обжалване следва да е определящо за сторените от страните разноски. Мои се за отмяна на решението, в атакуваната му част.

Другата касационна жалба е депозирана от „Бамби 2012“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Ф. У., чрез адв. Н. Я., против Решение № 142 от 11.04.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 35 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 13-2300627 от 13.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като е намален размера на имуществената санкция от 1500,00 лева на 300,00 лева, на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от същия. В нея се излага становище за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и се моли за отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и релевираните касационни основания, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, но разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Бамби 2012“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Ф. У., подадена срещу НП № 13-2300627 от 13.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ и за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е представил протокол за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза - защитен проводник“ на всички ел. съоръжения, видно от който да се установи спазване на периодичността най - малко веднъж на пет години, с цел осигуряване безопасност на работещите срещу поражение от ел. ток при индиректен допир.

Нарушението било извършено на 11.08.2023 год., в обекта на контрол, стопанисван от дружеството, представляващ магазин „Бамби“, находящ се в с. Априлци, улица „Първа“ № 20Б. Посочените обстоятелства са били установени на 25.09.2023 год., в гр. Пазарджик, ДИТ, при преглед на фирмената документация, изискана с призовки от 11.08.2023 год. и 04.09.2023 год., когато работодателят не представил протоколи за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза - защитен проводник“ на всички ел. съоръжения в обекта. Предхождащо НП е издаването на АУАН № 13-2300627 от 25.09.2023 год., в който са обективирани датата, мястото и извършеното нарушение, както и е посочено правното основание, послужило за издаването му. Връчено е срещу подпис, на 25.03.2023 год., на управителя на „Бамби 2012“ ЕООД, който е отбелязал, че нарушението ще бъде отстранено веднага. Ведно с АУАН е връчен протокол за извършената проверка на 11.08.2023 год., в който в т. 8 е дадено предписание на представляващия търговското дружество да представи протокол за измерване н параметъра импенданс н защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения в срок до 31.10.2023 год. два дена след получаване на АУАН и протоколът санкционираното дружество е отстранило нарушението, за което е представило сертификат за контрол № 467 от 27.09.2023 год. и протокол от контрола на импенданс на контура „фаза – защитен проводник“. При така установената фактическа обстановка районният съд е счел, че неправилно е била ангажирана обективната административно-наказателна отговорност на дружеството по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ, вместо по привилегирования състав на чл. 415в от КТ. По тези съобразения инстанцията по същество е изменила процесното наказателно постановление като е преквалифицирал нарушението и е наложил на „Бамби 2012“ ЕООД имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева, съобразена с типичната обществена опасност на неизпълнението. С оглед изхода на спора съдът е присъдил разноски по съразмерност. Осъдил е дружеството-жалбоподател да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 30,00 (тридесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, а ответната страна е осъдена да заплати на „Бамби 2012“ ЕООД възнаграждение за един адвокат, представляваща сумата от 400,00 (четиристотин) лева.

По делото е разпитана свидетелката А. Г. – актосъставител, които показания съдът е кредитирал като непротиворечиви с писмените доказателства по делото.

Решението е правилно.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото първостепенният съд е достигнал до обосновани и правили изводи, че дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е представил протокол за измерване на параметъра импенданс на защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения въз основа, на който да се установи спазване на периодичността най – малко веднъж на пет години, с цел осигуряване безопасност на работещите срещу поражение от ел. ток при индиректен допир. След изготвяне и връчване на протокола и АУАН, нарушението е отстранено в двудневен срок – 27.09.2023 год., за което е представил доказателства в ДИТ на 16.10.2023 год., т.е. преди изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания – 31.10.2023 год. Следователно нарушението е отстранено в най-кратко време след приключване на проверката, поради което правилно инстанцията по същество е приела, че са налице признаците на състава на чл. 415в от КТ за преквалификация на нарушението и съответно налагане на имуществена санкция в максималния й размер от 300,00 (триста) лева при съобразяване с типичната обществена опасност на неизпълнението.

В хода на извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба на „Бамби 2012“ ЕООД, че проверката е извършена от лица, които не са компетентни, тъй като съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по работните места и при използването на оборудването, която е свързана с Наредба № 16-116, контролът по изпълнение на наредбата се извършва от ГИТ към МТСП.

Предвид изложеното, съдът намира, че касационната жалба на „Бамби 2012“ ЕООД е неоснователна, поради което решението, в оспорената му част с нея следва да се остави в сила като правилно.

По касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик досежно възраженията за разноските:

Съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В чл. 189, ал. 3 от НПК е приет принципът, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран. Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос. Въпроса за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал. 3 от НПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143 от същия, но липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос намира приложение препращащата норма на чл. 144 от АПК, с оглед правилото на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Пред районният съд жалбоподателят е доказал заплащане на 500,00 (петстотин) лева за адвокатски хонорар и по съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК правилно му са присъдени 400,00 (четиристотин) лева, предвид че оспореното наказателно постановление е изменено и е преквалифицирано нарушението като първоначално наложената имуществена санкция от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева е определена в размер на 300,00 (триста) лева. На ответната страна, явяваща се касационен жалбоподател в настоящото съдебно производство първостепенният съд е приел, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, съобразено с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, но предвид присъждане на разноски по съразмерност е присъдил в полза на административно-наказващия орган 30,00 (тридесет) лева, който размер правилно е определен от съда. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение, в частта му за разноските е обосновано и следва да бъде оставено в сила и в тази му част.

Предвид изхода на спора за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат разноски.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 11.04.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 35 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.