Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 200
гр. Севлиево, 29.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 313/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ. Обективно съединен е и иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по
искова молба на „ДРАГО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, *, представлявано от управителя Д.И.Д. срещу „РБК - МЦ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, *, представлявано от управителя М.Н.Ц..
Ищецът твърди, че извършвал
транспорт, включително международен, на товари със собствени превозни средства.
Бил в трайни търговски отношения с дружеството - ответник, като по негово
възлагане извършил превоз на товари със собствени превозни средства до
Федерална Република Германия. През месец април и месец май на 2017 г., по
заявки на ответното дружество, извършил двукратно международни превози на
товари. С товарен автомобил с регистрационен
№ *и ремарке *транспортирал метални стрели за кранове до разтоварващ
пункт във Федерална Република Германия, в гр. *. Тъй като извършената услуга
попадала в приложното поле на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ за нея били съставени два броя товарителници
по образец CMR № * и * от * г.. Стоката била получена без възражения относно нейното количество и
качество на опаковката. Страните се уговорили, за услугата да бъде заплатена
цена в размер на 3600 лв. без включен ДДС и съответно 4320 лв. с включен ДДС.
Съгласно действащото данъчно и счетоводно законодателство ищцовото дружество
съставило за извършената услуга и дължимото му възнаграждение фактура №
********** от 10.05.2017г.. Фактурата била получена от ответното дружество и
осчетоводена при двете дружества. Дължимото възнаграждение страните уговорили
да бъде заплатено по банков път в деня на получаване на фактурата от ответното
дружество. Плащане обаче не последвало. Такова липсвало и понастоящем. Ответното
дружество дължало и лихви за забава, чийто размер от момента на настъпване на
забавата - 11.05.2017г. до 19.03.2019г. възлизал на 813,60 лв.. С товарен
автомобил с регистрационен № *и ремарке *, ищеца транспортирал метални стрели
за кранове до разтоварващ пункт във Федерална Република Германия, отново в гр. *.
Тъй като извършената услуга попадала в приложното поле на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за нея била
съставена товарителница по образец CMR № * г.. Стоката била получена
на 22.05.2017 г. без възражения относно нейното количество и качество на
опаковката. Страните се уговорили, за услугата да бъде заплатена цена в размер
на 1 955,83 лв., без включен ДДС и съответно 2 347,00 лв., с включен ДДС. Съгласно
действащото данъчно и счетоводно законодателство ищцовото дружество съставило
за извършената услуга и дължимото му възнаграждение фактура № ********** от
29.05.2017 г.. Фактурата била получена от ответното дружество и осчетоводена
при двете дружества. Дължимото възнаграждение страните уговорили да бъде
заплатено по банков път в деня на получаване на фактурата от ответното
дружество. Плащане обаче не последвало. Такова липсвало и към настоящия момент.
Поради това ответното дружество дължало и лихви за забава, чийто размер от
момента на настъпване на забавата - 30.05.2017 г. до 19.03.2019 г. възлизал на 429,63 лв..
Фактурите били получени от „РБК - МЦ" ЕООД и осчетоводени от двете
дружества. Страните по правоотношението се споразумели, заплащането на
продажната цена по всяка от фактурите да бъде извършено по банков път в деня,
следващ датата на издаване на фактурите. Плащане обаче не последвало. Ответното
дружество неколкократно било канено по телефона да се издължи. Въпреки това,
плащане и понастоящем липсвало. С исковата молба се претендира осъждане
ответника да заплати: сумата от 6 667,00 лева, представляваща незаплатена цена за извършен международен превоз на товари, за която са
издадени фактура № ********** от 10.05.2017 г. и фактура № ********** от
29.05.2017 г.; а също и сумата от 1 243,23 лева, представляваща лихви за забава върху главницата, считано от датата, следваща датата на
издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.03.2019 г., до окончателно изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен
отговор и не е изразил становище по исковете. В първото съдебно заседание
по делото ответника не е изпратил представител,
а не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване
в съдебно
заседание и неупражняване на процесуални права са указани на
ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно
заседание.
В хода на производството ищецът
е направил
искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238 ГПК.
С оглед представените
доказателства, съдът намира, че исковете за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 6 667,00
лева, представляваща незаплатена цена за извършен международен превоз на
товари, за която са издадени фактура № ********** от 10.05.2017 г. и фактура №
********** от 29.05.2017 г.; а също и сумата от 1 243,23 лева, представляваща
лихви за забава върху главницата, считано от датата, следваща датата на
издаване на всяка от фактурите до 19.03.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.03.2019
г., до окончателното ѝ изплащане са вероятно основателни.
Поради това съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл още с исковата молба, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по настоящото дело разноски в общ размер 1192,70
лева, включващи заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „РБК - МЦ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, *,
представлявано от управителя М.Н.Ц. да заплати на „ДРАГО“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *,
представлявано от управителя Д.И.Д., следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ,
сумата от 6 667,00 лева, представляваща незаплатена цена за извършен
международен превоз на товари, за която са издадени фактура № ********** от
10.05.2017 г. и фактура № ********** от 29.05.2017 г. и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 243,23 лева, представляваща лихви за забава върху
главницата, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка от
фактурите до 19.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на завеждане на иска - 25.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „РБК - МЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, *, представлявано от управителя М.Н.Ц. да
заплати на „ДРАГО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, *, представлявано от управителя Д.И.Д., разноски в общ размер 1192,70 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: