РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Русе, 23.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 26 януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 364 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.Ф. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1275-000333/29.07.2022
г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Велико Търново, с която е прекратена регистрацията
на притежавания от него
лек автомобил марка БМВ с рег.
№ Р6038КН, за срок от шест месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед поради нарушение на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът,
в писмено становище /стр.5 от делото/, ангажира становище за неоснователност на
жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 29.07.2022 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 12.08.2022 г., поради което
жалбата е допустима като подадена в
срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ 22-1275-000333/29.07.2022
г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Велико Търново спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а , б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на притежаваното от него ППС за срок от 6 месеца. За да приложи
мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй
като на 29.07.2022 г., в 09:30 часа, в община Велико Търново, на
път Русе – Велико Търново, в посока Велико Търново, км. 106+500, Ф. управлявал
собствения си автомобил марка марка БМВ с рег.
№ Р6038КН, като към този момент не е правоспособен водач. В
заповедта е направено позоваване на АУАН № 621040 от 29.07.2022 г. /л. 1 от преписката/,
съставен срещу С.И.Ф. за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. В
АУАН е посочено, че Ф. представил СУМПС
образец
Белгия, с № **********, което след проверка се установило, че не е валидно. Издадена
е оспорената ЗППАМ. Същата е обжалвана по административен ред на 01.08.2022г.
Преди произнасяне на горестоящия административен орган, на 12.08.2922г., е
подадена и жалба до съда.
В приложената по преписката докладна
записка от 12.08.2022 г. е посочено, че при проверката на 29.07.2022г.
полицейските служители установили, че Ф. е неправоспособен водач, никога не му
е било издавано свидетелство за правоуправление в България, а представеното от
него белгийско такова - СУМПС образец Белгия, с №
**********, в Кралство Белгия не е издавано; последното
обстоятелство е установено след извършена справката в международната база данни
RESPER. Била извършена и поименна справка относно установяване на притежание на
СУМПС в рамките на ЕС, при което било установено, че Ф. не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, издадено от която и да е от държавите-членки
на ЕС.
В съдебно заседание жалбоподателят представя удостоверение за стаж,
издадено от общинската управа на гр.Гент, от което се установява, че Ф. е
притежавал временна шофьорска книжка, кат.Б, издадена на 04.03.2019г. и валидна
до 04.03.2022г. /върната на 03.06.2019г./ и белгийска шофьорска книжка, кат.Б, издадена
на 03.06.2019г., валидна до 02.06.2029г., с №**********. Представено е заверено
от процесуалния представител на жалбоподателя копие на лична карта с №В 3374537
04, изд. на 07.09.2018г. и валидна до 07.09.2023г.
Ответникът представя доказателства за повторно извършена справка относно
наличието на белгийско свидетелство за правоуправление на С.Ф. и получения
отрицателен резултат.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“а“
от закона. Цитираната норма разписва
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Видно от Заповед УРИ 366з-2605-28.06.2022г. /стр.3-5 от преписката/,
директора на ОДМВР – Велико Търново е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между
които по т.2.1 и младши контрольоли в сектор ПП, отдел „охранителна полиция“
при ОД МВР Велико Търново, назначени по график и/или определени със
заповед/план за работа; не се спори, че издателят на обжалвания административен
акт е от тази категория служители. Изложеното сочи на компетентност на
административния орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство от лице, което не е правоспособен водач. Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в административната преписка доказателства и събраните в съдебната фаза доказателства.
Съгласно действащата към датата на проверка разпоредба на чл.62, ал.5 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи, „проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава – чрез ОДЦ/ОДЧ.“ Инструкцията е изменена /ДВ.бр.82 от 14.10.2022г., в сила от 1 ноември 2022г./, като в Раздел II.Ред за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол, в чл.62 е създадена нова ал.6, в която е предвидено, че „Проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и/или идентификационен номер на рама, данни за водача, валидност на СУМПС, и данни на пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена, нарядът не разполага с такава или при друга невъзможност - чрез ОДЦ/ОДЧ. Справка за валидността на СУМПС, издадени от други държави - членки на ЕС, се извършва в системата "EUCARIS-RESPER" чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ.“ Мрежата за обмен на информация за СУМПС RESPER, изградена в изпълнение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства, е създадена за установяване на наличието на свидетелство за правоуправление, издадено от друга държава-член на ЕС. Независимо, че тази разпоредба не е била в сила към датата на проверката, полицейските служители са положили всички усилия и са извършили всички възможни действия, включително и такива, неразписани в Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение – справка в системата "EUCARIS-RESPER", за да установят наличие/липса на свидетелство за правоуправление, издадено от Кралство Белгия. При отрицателен резултат от неколкократно извършена справка съдът приема, че са налице материалните предпоставки за издаване на оспорената ЗПАМ.
Оспорената ПАМ е в предвидения в чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП срок; приложена е към минимума от шест месеца.
Поради всичко изложено съдът приема, че административният акт е постановен
при правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 80 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.И.Ф.
***, против
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1275-000333/29.07.2022
г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Велико Търново, с която е прекратена регистрацията
на притежавания от него
лек автомобил марка БМВ с рег.
№ Р6038КН, за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА С.И.Ф. ***, с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Велико Търново
сумата от 80.00лв. /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: