РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 18728
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.В.Б.Н
като разгледа докладваното от М.В.Б.Н Частно гражданско дело №
20211110138064 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 20699/21.03.2019 г., подадено от „А.С.В.ЕАД, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. ХР. МЛ. за следните
суми: 1/ сумата от 800,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № 1149568 от 16.10.2018 г., сключен между "К.ЕАД и М. ХР.
МЛ., ведно със законната лихва за периода от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането;
2/ сумата от 557,60 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 16.10.2018 г., сключен между „А.Т.ЕООД и М. ХР.
МЛ., ведно със законната лихва за периода от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането;
3/ сумата от 65,04 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит, начислена за периода от 20.11.2018 г. до 20.06.2019 г.; 4/ сумата
от 289,90 лева, представляваща обезщетение за забава по договора за потребителски
кредит, начислено за периода от 17.12.2020 г. до 29.06.2021 г.; 5/ сумата от 84,25 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заявителят се легитимира като кредитор по процесните вземания въз
основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г., сключен
между него, в качеството му на цесионер, и „А.Т.ЕООД, в качеството му на цедент.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираното от заявителя възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 557,60 лева.
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
1
заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е неговият
размер, както и правопораждащото основание за възникването му – задължение за
заплащане на възнаграждение по възникнало договорно правоотношение. Въпреки
това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така
претендираната сума.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи
на закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в
потребителски договор, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочените разпоредби обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, каквито са неравноправните такива, съдържащи се в сключен с
потребител договор, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане
съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните законови
норми.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза тази, която е съставена предварително и –
следователно – потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус договорната клауза,
въз основа на която е предвидено плащането на възнаграждение по сключения между
„А.Т.ЕООД и М. ХР. МЛ. договор за предоставяне на поръчителство (чл. 1, ал. 2,
съответно – чл. 4 и чл. 8 от договора), има неравноправен характер.
В случая главното вземане произтича от договор за потребителски кредит,
2
сключен между "К.ЕАД и М. ХР. МЛ. на 16.10.2018 г. за сумата от 800,00 лева, за срок
от 8 м., при годишен процент на разходите /ГПР/ от 50,00 % и лихвен процент по
кредита 21,24 %, с месечна вноска в размер на 108,13 лева. Общият размер на всички
плащания е 865,04 лв., включващ главница и лихва, видно от Приложение № 1 към
договора. Кредитът е обезпечен чрез сключен между АЙ.Т. и длъжника договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата (16.10.2018 г.), с който поръчителят
АЙ.Т. се задължава да сключи договор за поръчителство с "К.ЕАД, по силата на който
да отговаря солидарно с потребителя пред ""К."ЕАД за всички задължения по договора
за потребителски кредит. Договор за поръчителство, отново от 16.10.2018 г., е сключен
и между "К.ЕАД и АЙ.Т..
Съгласно чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят има
право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора в размер,
съгласно Приложение № 1 към договора – по 69,71 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит (8 месеца), т. е. в общ размер от 557,68 лева
(претендираното със заявлението възнаграждение е в размер на 557,60 лева). Това
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 69,71 лева на месец
не е включено в размера на погасителната вноска по кредита, при което същата би
станала 177,84 лева – по-висока с повече от 60 % от установената в договора за кредит
вноска.
Действително, представените пред съда със заявлението по чл. 410 ГПК
договори за кредит и за поръчителство формално представляват самостоятелни
договори, но при анализ на клаузите в тях, включително предвид наличието на изрична
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
това по основното задължение по кредита (чл. 8, ал. 5, изр. 2 от договор за
предоставяне на поръчителство), и след отчитане на обстоятелството, че кредиторът и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ (вж. служебно
изготвената справка от ТР), се достига до извод, че дългът по кредитното
правоотношение и така уговорените акцесорни плащания за поръчителството трябва да
се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е
неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да
се включи в общия размер на разходите по кредита. Както бе посочено, ГПР по
договора за кредит възлиза на 50 %, но включва единствено разходите по договора за
потребителски кредит, без разходите по договора за поръчителство. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т. е. 50 %. В случая, с обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор се стига до заобикаляне на посочената
3
по-горе императивна правна норма, което от своя страна води до възникване на
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК предпоставки за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково
неизпълнение на договора за кредит. Предвид изложеното, подаденото от „А.С.В.ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта, с
която се претендира възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 557,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 20699/30.06.2021, подадено от „А.С.В.ЕАД по
реда на чл. 410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
срещу М. ХР. МЛ. за сумата от 557,60 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „А.Т.ЕООД и длъжника на
16.10.2018 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4