РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203374 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. Е. Д. ЕГН ********** от гр.Аксаково против НП № 439а-
245/15.07.2022год. на началника на Трето РУ при ОД на МВР, с което й е
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. на
основание чл. 218б вр. чл. 194, ал.3 от НК.
С жалбата си въззивницата сочи, че не е доволна от така издаденото
НП, че не била наясно със срока в който трябвало да бъде върната вещта, че
до сега нямала спречквания със закона и устройството било върнато. Твърди,
че към момента била безработна и сумата била непосилна за нея. Моли НП да
бъде отменено. В срока по чл. 320, ал.4 от НПК (приложим изцяло във
въззивното производство съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН, по делото е
постъпило допълнение към въззивната жалбата подадено по ел. път от адв. П.
– М. Б. – пълномощник на въззивницата, в което се развиват доводи, както за
допуснати нарушения на процес. правила (наложена била санкция за
извършена кражба – чл. 194, ал.3 от НК, а такова деяние не било описано в
НП), както и за нарушение на материалния закон – доказателства за
извършено престъпление кражба нямало. Отделено от това се сочи, че и не
било ясно и как бил определен размера на наложеното наказание. Отново се
отправя искане за отмяна на НП като се претендира присъждане и
направените разноски.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и
1
не се представлява.
За въззиваемата страна – началник на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна,
редовно призована, представител не се явява. По селото са постъпили
писмени бележки от юрисконсулт К. Л. – Ат. , в които същата заявява, че
оспорва жалбата. Изразява становище за липса на допуснати съществени
нарушения на процес. правила, както и за безспорна доказаност на
адм.наказателното обвинение. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, прави
възражение за прекомерност като моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 11.09.2021год. около 17:30ч. Д. Д. и Д. Д. посетили магазин
„Лидъл“ находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“. Д. държала в ръката си
мобилен телефон „Xiaomi Notе 10“, който подала на Д., за да разгледа дрехи
на щанд в магазина. Д. помолила Д. да й помогне – да държи един панталон за
да премери друг с него и Д. оставил телефона на щендера с дрехите. След
като Д. избрала един панталоните двамата се насочили към касите в обекта
като Д. забравил телефона на щендера с дрехите.
След като Д. и Д. се отдалечили от щендера с дрехите там отишла
въззивницата. Същата видяла телефона и веднага го прибрала, а след това
напуснала обекта заедно с него. В последствие ползвала телефона като свой.
Междувременно след като приключили с пазаруването Д. и Д. Д. се
наредили на една от касите – каса №3 и там Д. си поискала телефона от Д..
Тогава последният установил, че телефона не у него, че го е забравил на
щендера с дрехите двамата веднага се върнали там, но телефона не бил там.
Д. позвънил от телефона си на телефона на Д., но последният бил изключен.
Двамата поискали от управителя на магазина да бъдат прегледани
видокамерите в обекта, но им било отказано. Още същия ден Д. и Д. отишли в
ІІІ РУ и подали сигнал за станалото. Образувано било ЗМ.
На 01.11.2021год. с постановление на прокурор при ВРП било
образувано наказателно производство по д.п. № 1078/2021год. по описа на ІІІ
РУ при ОД на МВР Варна, за това, че на 11.09.2021год. в магазин „Лидъл“
гр.Варна била отнета чужда движима вещ – мобилен телефон „Xiaomi Notе
10“, от владението на Д. Ат. Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да бъде присвоена, като открадната вещ не била под
постоянен надзор – престъпление по чл. 195, ал.1 ,т.2 от НК.
В хода на разследването след изготвяне на справки от мобилните
оператори телефонът бил открит у въззивницата Г. Д., която заявила, че
2
намерила телефона на щанда за дрехи в магазин „Лидъл“ и го взела за да го
ползва. След разпита си в полицията въззивницата го предала с протокол за
доброволно предаване и с постановление на прокурор той бил върнат на Д. Д..
Установено било, че стойността на мобилния телефон е в размер на
348лв. както и че Г. Д. не била осъждана и спрямо нея нямало налагани
административни наказания.
След анализ на доказателствата по делото наблюдаващия прокурор
преценил, че с поведението си въззивницата е осъществила състава на
престъплението по чл. 207, ал.1 от НК, след което прекратил наказателното
водено срещу неизвестен извършител. След влизане в сила на прокурорския
акт прокурорът изпратил делото на административно наказващ орган за
налагане на адм.наказание на Г. Е. Д. по реда на чл. 218б от НК за
престъпление по чл. 207 от НК.
В изпълнение на дадените указания на 15.07.2022год. срещу
въззивницата било издадено обжалваното НП № 3439а-245/15.07.2022год.. В
него АНО приел, че въззивницата на 11.09.2021год. е осъществила състава на
престъпление (нарушение) по чл. 194, ал.3 от НК и на основание чл. 218б от
същия закон й наложил адм. наказание глоба в размер на 150лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства- писмените материали - преписката по
АНП, постановление на ВРП, материалите по ДП № 1078/2021год. по описа
на Трето РУ-Варна, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2
от ЗАНН, от компетентен орган съгласно чл. 47, ал.1, б."а", вр. ал.2 от ЗАНН,
вр. чл. 424, ал.5 от НК – Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР, който е
оправомощен съгласно Заповед №Із-1767 от 28.08.2012 година на Министъра
на вътрешните работи, приложена към преписката.
В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм.
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила, а именно: Не е ясно какво престъпление е приел за
осъществено от въззивницата АНО и за какво точно и се налага наказание. От
правна страна е посочено, че въззивницата е осъществила състава на
престъпление (нарушение) по чл. 194, ал.3 от НК – кражба в маловажен
случай. В обст. част на НП обаче липсват каквито и да било обстоятелства и
факти описващи подобно престъпление. Там фактите (макар и оскъдни
3
представляват по-скоро част от диспозитив) сочат на престъпление
(нарушение) по чл. 207 от НК – намерила телефон и не го върнала на
собственика. Липсват и обстоятелствата при които е било извършено
престъплението (нарушението), което и да е то, както и доказателства които
го потвърждават. Налице е пълна неяснота във волята на АНО и в тази връзка
съдът изцяло споделя становището изложено в жалбата (допълнението към
нея) за допуснати съществени нарушения на процес. правила, тъй като
нарушението води до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.
Горното налага и безапелационна отмяна на НП на процес. основание без
изобщо да се обсъжда въпроса досежно приложението на материалния закон.
Последното на фона на цитираната по-горе неяснота във волята на АНО е и
невъзможно.
Що се касае до визираното в жалбата като съществено нарушение на
процес. правила наличието на в НП то направени ръчно с химикал, то не се
споделя от съда доколкото видно от приложеното с жалбата НП то е
идентично с това приложено към преписката в това число с направената
ръчно поправка, поради което за каквото и да било нарушено право на защита
и дума не може да става.
Доколкото с НП административнонаказателната отговорност на
въззивницата от правна страна е ангажирана за извършено нарушение по чл.
194, ал.3 от НК вр. чл. 218б от НК съдът след преценка на събраните по
делото доказателства (доказателствата събрани в хода на проведеното и
прекратено д.п.) и за пълнота на мотивите прецени, че такова нарушение е
било извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.3 от НК, който отнеме чужда
движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои в маловажни случай се наказва за кражба с
лишаване от свобода до до една година или пробация или глоба от 100 до
300лв.
За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел
няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на
изрично визираните в нормата, в т. ч. по чл. 194, ал.3 от НК; стойността на
предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на
престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените
изисквания са налице и не са налични посочените в ал.2 на чл. 218б от НК
отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е
задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата и
полицията.
От приетите по делото писмени доказателства се установява не само,
че въззивницата не е осъждана за такова деяние - по чл. 194, ал.3 от НК, но и
обстоятелството, че не е санкционирана по административен ред за такова
деяние. Стойността на предмета на престъплението е не само до размера на
4
две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата –
11.09.2021год. /размерът на МРЗ към инкриминираната дата е бил 650лв./, но
и значително под този размер, а именно от 348лв.. Безспорно се установява,
че отнетата вещ е предадена с протокол за доброволно предаване от
въззивницата т.е е възстановена. Поради всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав намира, че са налице всички заложени в чл. 218б, ал.1 НК
предпоставки, като същевременно нито една от хипотезите за
неприложимост, упоменати в ал.2 на същия член, не е налице.
Съдът намира, че от доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин е установено авторството на административното
нарушение в лицето на въззивницата Г. Д., което в принципен план не се
оспорва от нея. Оспорва се принципно дали вземането от страна въззивницата
Д. на чуждия телефон от щендера за дрехи и ползването му в последствие
осъществява състава на престъпление кражба или на такова по чл. 207 от НК.
Разграничителният белег между двата състава (този на кражбата и
този по чл. 207 от НК) се състои в това дали дадена вещ се определя като
загубена или забравена. Когато една вещ е загубена, нейният владелец се е
лишил от владението си върху нея, при което липсва елемент от обективната
страна на престъплението кражба- владение, което да бъде отнето, като
приложим остава съставът на чл. 207 НК. Когато една вещ е забравена лицето
може да упражни своя власт върху нея отново. Съгласно Постановление № 6
от 26.04.1971г. по н.д. №3/71г. на Пленума на ВС /изм. с Постановление № 7
от 06.07.1987г./ вещ забравена в чакалня, транспортно средство, или друго
обществено заведение не се счита за загубена, тъй като лицето не е лишено от
възможността да упражни своя власт върху нея отново и по всяко време.
Логиката на това разрешение е, че в тази хипотеза владението не е
прекъснато, а просто се упражнява чрез друго лице – материалноотговорно
лице или друго, което отговаря за тези забравени вещи. Този извод произтича
отново от горецитираното постановление, като в същото е посочено, че
когато такава вещ бъде отнета от служител, който е натоварен да събира
забравени вещи, то този служител извършва не кражба, а длъжностно
присвояване. Поради това отнемането на забравена в търговски обект чужда
движима вещ с намерение да бъде присвоена е престъпление "кражба". В
конкретния случай, телефонът е бил забравен от Досев на щендера с дрехи в
магазина. Оттук обаче той може във всеки един момент реално да възвърне
властта си върху вещта, тъй като е ясно, че същата се намира в обект с
ограничена територия и видеонаблюдение. От своя страна, въззивницата Г. Д.
съзнава, че се намира в обект, където има множество служители и
видеонаблюдение, както и че телефона е на рафт (щендер) в търговския обект.
Тя обаче не търси съдействие от служителите в обекта, а го прибира след
което напусна магазина заедно с него. В заключение, парите са били
забравени от Д., а не загубени. За да са едни вещи загубени следва техния
собственик, владелец държател, да не знае къде се намират те, а настоящия
случай не е такъв. Почти веднага след като забравя телефона на Д. на щендера
5
за дрехи, още докато са на територията на самия търговски обект двамата се
връщат там да си приберат, поради което и неговото отнемане от
въззивницата Д. представлява кражба. В този смисъл е и съдебната практика,
която е постановена по аналогични случаи- Решение № 161 от 11.06.2014 г.
по н. д. № 222/2014г. на Окръжен съд – Варна, Решение № 193 от 30.06.2015
г. по н. д. № 686/2015 г. на Окръжен съд – Варна и Присъда от 28.09.2016 г.
по н. д. № 217 / 2016 г. на I състав на Окръжен съд – Перник (последният акт
е бил отменен с Решение № 292 от 24.01.2017 г. по н. д. № 1160/2016 г. на
ВКС, тъй като при правилно установени факти и квалификация, не е бил
приложен институтът на чл. 218б НК.
Както бе посочено, доколкото на територията на магазина,
собственикът на вещта все още не е лишен от владението си, то
престъплението е довършено с напускането на търговския обект от
въззивницата. В този момент настъпва общественоопасния резултат, като
владелецът бива лишен от своята фактическа власт върху вещите, а деецът
установява своя собствена върху тях. С напускането на магазина въззивницата
окончателно прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, като от
този момент тя може да се разпорежда необезпокоявано с чуждите движими
вещи, което е и сторила. Безспорно от обективна страна липсва съгласие от
страна на Д. Д. за прекъсване на нейната фактическа власт върху собствената
й вещ, най-малкото защото същата физически не се е намирала до нея в
момента, в който въззивницата я е взел.
Налице са и всички елементи от субективна страна, за да се приеме,
че е извършено престъплението кражба. Въззивницата е действала с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавала, че телефона на
щендера е бил чужд, както и че е бил забравени. По отношение на това защо
вещта е забравена, вече бяха изложени мотиви по-горе. Въззивницата е
съзнавала, че се касае за вещ на клиент, като същият е можел да бъде
установен веднага или който е можел във всеки момент да се появи, за да
продължи да упражнява реално своята фактическа власт. Съзнавала е и, че
липсва съгласие на владелеца на вещта за прекъсване на неговата фактическа
власт върху тях. При това, въззивницата е предприела действия, с които е
целяла да прекъсне фактическата власт на досегашния владелец и да установи
своя собствена. Съзнавала е, че с напускането на магазина окончателно ще
може да се разпорежда с телефона. Налице е и съставомерната присвоителна
цел, която се излича от последващите действия на въззивницата. Същата е
ползвала телефона като своя. Всички тези нейни действия сочат, че тя е
отнела вещта именно с намерението да я присвои, т.е да се разпорежда с тях,
като точно това е и извършила.
По изложените по-горе съображения съдът счете, че в случая
събраните по делото доказателства сочат на осъществено от въззивницата
деяние по чл. 194, ал.3 от НК, но такова фактическо обвинение на същата не е
повдигнато с НП и не за такова деяние тя е наказана със същото. Ако и от
правна страна да е посочено, че тя е осъществила състава на чл. 194, ал.3 от
6
НК вр. чл. 218б от НК то от фактическа страна е посочено, че на
инкриминираната дата била намерила чужда вещ *** и в продължение на
една седмица не съобщила за нея на собственика й, на властта или на този
който я е изгубил. С други думи от фактическа страна е описано деяние по чл.
207, ал.1 от НК. И доколкото защита се осъществява срещу фактите, а не
срещу правната квалификация то за съда не съществува възможност да
приеме нови фактически положения (съществено изменение на
обстоятелствената част) и на база на тях, едва във въззивното производство да
наложи санкция за деяние за което не е било повдигнато фактическо
обвинение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
се явява издадено в нарушение на закона, същото страда и от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната
е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед
крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 600лв., както и това, че делото не е с фактическа и
правна сложност, а и пълномощника на въззивницата не се е явявал лично в
нито едно съдебно заседание, а е изготвил само допълнение към жалба и е
изразил становище по ел. път съдът счете, че направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност се явява основателно, съответно
формулираното от нея искане за определяне на адвокатско възнаграждение в
по-нисък размер следва да бъде уважено. Счете, че на въззивницата следва
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.,
което възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
делото от една страна и от друга е равно на определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения издадена на основание чл. 36, ал.2
от ЗА. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от
ОД МВР Варна.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането
макар и своевременно се явява неоснователно. В тези случаи разноски не се
дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН
7
Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а-245/15.07.2022г. на
Началника на Трето РУ при ОД на МВР, с което на Г. Е. Д. ЕГН **********
от гр.Аксаково ул. „**** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 150лв. на основание чл. 218б вр. чл. 194, ал.3 от НК.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Г. Е. Д. сумата от 400лв.
представляваща разноски да адвокатско възнаграждение в настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8