Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 291 / 16.07.2018 година град Хасково
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд, Осми наказателен
състав
На четвърти юли две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Районен
съдия : Гроздан Грозев
Секретар: Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
АН дело 276 по описа
за 2018
година на РС-Хасково
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от
Образувано е по повод постъпила
жалба от Х.Д.Н. ***, против Наказателно постановление № 16-1253-000147/14.03.2016г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и
процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че в НП били
посочени две различни места на които било извършено нарушението.освен това се
твърди, че жалбоподателят не е управлявал автомобила. НП било издадено в
нарушение на ЗАНН през 2016г. а било връчено през 2018г. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв.Тодор
Ташев от ХАК. Поддържа жалбата на
изложените основания и иска съдът да отмени атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: С
атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на
основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П на
жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на осн.чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. Административно-наказателната
му отговорност е ангажирана за това, че на 17.02.2016г. около 19:30 часа в гр.Хасково, на бул.“Раковски“, на паркинг
до газстанцията след бензиностанция „ОМВ“, при провеждането на специализирана полицейска
акция от сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, се установило,
че жалбоподателят управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 250“ с ДК№ Х *****
собственост на П.Д.Н.. Жалбоподателят с процесният автомобил на няколко пъти
влизал на паркинга и обикалял около полицейските служители, които извършвали
акцията по противодеействия на разпространение на наркотици и в момента
извършвали проверка на лица. Жалбоподателят оглеждал присъстващите на
полицейската акция и в един момент спрял в близост до св.Д.. Тогава св.Д.Д. извадил полицейският си знак и
служебната си карта и заедно с други колеги, които били на место, се представил
на жалбоподателя и поискал от него да представи за проверка личните си
документи. При проверката се устоновило, че водачът на автомобила е
жалбоподателят Х.Н., който бил в автомобила с още две непълнолетни лица от
женски пол. Поради това, че според св.Д. жалбоподателят имал неадекватни
реакции, той поискал съдействие от дежурния за да изпрати служители на сектор
ПП които да изпробват жалбоподателя за алкохол. Така на место дошъл св.С.Т.
заедно с колегата си Ж.И.. На место св.Т. извършил проверка на документите на
жалбоподателя, като при опита последният да бъде изпробвна за алкохол, водача
отказал да му бъде извършена такава проверка за употреба на алкохол с
техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с №0065. Жалбоподателят не представил
и талон към СУМПС. На жалбоподателят е връчен и талон за медицинско изследване
на кръвна проба с № 0418430/17.02.2016г. В последствие жалбоподателят не се е явил да даде кръвна проба. На место на водача
е съставен АУАН № 125024/17.02.2016г. от св.Стилян Т.Т.. Последният е бил
изпратен на место за съдействие от дежурния по РУ МВР-Хасково на св.Д.Г.Д. и
колегите му, които са спрели първоначално за проверка жалбоподателя управляващ
горният автомобил. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В
акта не е записано възражение. Такова няма направено и в срока по ЗАНН. В АУАН
нарушението е квалифицирано по чл.171, т.1, б.“Б“ и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДв.П.
с АУАН е иззето и СУМПС.
Въз
основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка
изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. Нарушението в т.1 от
НП е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.174, ал.3 от ЗДв.П. НП е връчено на нарушителя на 21.02.2018г., за което е
направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.
Като свидетели по делото са
допуснати и разпитани св.Ст.Т.Т. и св. Д.Г.Д. ***. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно
установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Преди
всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Съгласно
чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – чл.174, ал.(3) Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Чл. 171 (Изм. - ДВ, бр.
101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: т.1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
- б.“б“ ) който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е
под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде
проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при
наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
Съгласно чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП - Чл. 100, ал. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004
г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от
2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП
предвижда - Чл. 183, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от
2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
Следователно, деянията, за които са наложени глоби
на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за
наказуеми с административна санкция.
Настоящият състав намира, че при съставянето на
АУАН са описани конкретно точно и ясно
установените нарушения. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин
на извършване на нарушението и обстоятелствата при които това е станало. На
практика има и посочени законови
разпоредби, под които са подведени описаните нарушения. Действително по
отношение на нарушението в т.1 от АУАН, посочената правна квалификация –
чл.171, т.1, б.“Б“, не съдържа правило
на поведение, което се вменява на нарушителя и на практика имаме неточна правна
квалификация, което е процесуално нарушение но според настоящият състав на съда
това нарушение не е от категорията на съществените такива, до колкото то е
санирано с НП. Такава е и константната практика на АС-Хасково /Решение
№481/30.05.2018г. по АНД/К/ №319/2018г. по описа на АС-Хасково/. Какво се има
предвид от съда? В случая и НП съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57
от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на провомощията и най-важното в
случая, е че на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН, административно наказващият орган е
санирал НП. Това е така и е било възможно защото безспорно е установено
извършването на нарушението, личността на нарушителя и неговата вина. На практика
нарушението е било лично установено от описаните по-горе свидетели, те са
установили безспорно, че то е извършено и от жалбоподателя, чиято самоличност е
установено на место при проверката. Именно в тази хипотеза съдът намира, че
правилно АНО е издал атакуваното НП, въпреки нередовността в т.1 от акта,
касаеща неправилно посочена правна квалификация на първото нарушение.
Последното на практика е санирало нарушението в акта и е направило възможно
жалбоподателят да разбере в какво точно се състои нарушението което му се
вменява и да се защити срещу него с подадена в настоящото производство жалба.
Ето защо и съдът намира, че не е на лице съществено процесуално нарушение,
което да води до отмяната на атакуваното НП.
Освен това съдът намира, че са спазени и
преклузивните срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП визирани в чл.34 от ЗАНН. Що се касае до това кога е връчено НП то следва да се отбележи, че м ЗАНН
липсват разписани срокове за това, важното е да се връчи на жалбоподателя по
начините разписани от този закон, какъвто е и настоящият случай макар и след
малко по-малко от две години.
По
същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения
квалифицирано като такова по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П и по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП. Това изцяло се доказва от показанията на двамата свидетели
разпитани в хода на съдебното следствие, чийто показания съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на
установеното от свидетелите нарушение и на съставянето на АУАН за същото. Нещо повече, възприетата фактическа
обстановка и нарушения в АУАН и в НП не са и оспорени от жалбоподателя видно от
липсата на възражения в АУАН от негова страна. Видно от записаното в АУАН като
възражение, самият жалбоподател лично е записал , че няма възражения срещу
констатациите в акта. Всичко това води на единственият извод според съда, че
безспорно е доказано, че жалбоподателят е извършил нарушенията които са му
вменени, като съвсем съзнателно е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с №0065 и не е носел
контролен талон към СУМПС.
Правилна е и правната квалификация на нарушението
дадена в т.1, от НП - чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДв.П. правилно с оглед последната разпоредба са определени и
наказанията по вид и размер наложени на жалбоподателя, а именно задължителните
в такива случаи на нарушения и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Правилна е и правната квалификация на нарушението
по т.2 от НП - чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като в тази връзка следва да се
отбележи и това, че правилно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за това нарушение е била ангажирана по чл.183, ал.1, т.1 предл.2
от ЗДвП, като ме е наложено единствено възможното наказание – глоба от 10 лева.
Съдът намира че в
случая не са
налице и предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е
маловажен. В чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата
на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение
на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че процесното нарушение
на ЗДв.П не
съставлява маловажен случай. Отказа да бъде изпробван водача за употреба на алкохол,
на пракика е свързано в изключителна степен със сигурността и е продиктувано от безопасността на участниците в
движението и опазването на тяхното здраве и живот. Освен това следва да се
отбележи, че именно с оглед на тази безопасност и законодателят е предвидил две
комулативни, доста високи наказания. Заедно с това последното нарушение е било
извършено заедно с още едно по-леко наказуемо такова, а именно по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Последното говори за по висока степен на опасност на дееца и за
незачитане на закона от негова страна. Затова и съдът намира че правилно
е ангажирана неговата отговорност за описаното в НП нарушение и не са на лице
предпоставките на чл. 28
от ЗАНН.
Като взе предвид горното съдът намира, че НП
следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-1253-000147/14.03.2016г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия:/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:В.К.