№ 1156
гр. София, 08.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601304 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава 22 вр.чл.243 ал.7- ал.8 НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №5915/13.10.2022г. подадена от повереника на
пострадалия Л. В. Н. по см. на чл.74 и чл.75 НПК, адв.С. Г., в законния седмодневен срок
срещу Определение №495/07.10.2022г. на ОС Враца, постановено по НЧД №631/2022г.,
С атакуваното определение съдът е потвърдил, в производство по реда на чл.243 ал.5-
ал.6 НПК, обжалваното от същия жалбоподател постановление на прокурор от ВОП за
частично прекратяване наказателното производство по досъдебно производство
№248/2020г. по описа на РУ гр.Враца пр.пр.№566/20г. образувано и водено за престъпление
по чл.198 НК от РП Враца, с последващо (на 03.04.2020г.) приемане надзора и
ръководството на разследването от ОП Враца, по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 НК срещу
обвиняемия К. Б. Н.. С атакуваното постановление ОП Враца е спряла наказателното
производство срещу неизвестен извършител на престъпление по чл.198 НК и е постановила
изпращането му на РУ МВР Враца, за издирване на извършителя на деянието
С въззивната жалба се твърди, че актът на първоинстанционния съд, с който съдът е
потвърдил постановлението за частичното прекратяване на наказателното производство
водено срещу обвиняемия К. Б. Н. на основание 243 ал.1 т.2 НПК, приемайки за изчерпани
възможностите на досъдебното разследване е необоснован и незаконосъобразен. Твърди се,
че съдът безкритично е възприел както фактите, така и правните изводи на прокурора, че не
е осъществил задълбочено изследване на събраните доказателства, пренебрегвайки
съществена част от тях, с които в достатъчна степен е изяснено авторството на деянието,
претендира се, събиране на допълнителни доказателства, чрез съпоставяне на свидетели в
очни ставки, чрез които, според защитата, ще се попълни доказателствената съвкупност за
правилно изясняване на предмета на делото.
Направени са възражения за допуснати съществени процесуални пороци, при
произнасянето на прокурор от окръжната прокуратура по водено досъдебно производство
по чл.198 НК, с оглед родовата му компетентност по чл.35 ал.1 вр. ал.2 НПК. Според
защитата постановлението на ОП Враца е постановено от процесуално некомпетентна
прокуратура, което ОС Враца не е отчел като процесуално нарушение, поради което се иска
1
ревизия на съдебния акт и на това основание.
Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и атакуваното определение на ОС
Враца от 07.10.2022г. по НЧД №495/2022г., установи, че същата е депозирана в
седмодневния срок по чл.243 ал.7 НПК от процесуалния представител на лице с правен
интерес.
Разгледана по същество, съдът намери въззивната жалба за основателна, по част от
възраженията в нея, а атакуваното определение на ОС за неправилно, поради което следва да
бъде отменено.
По фактите:
Не се спори, че с първият акт по разследването — оглед на местопроизшествие в
заведение „Еделвайс“ на 10.03.2020г., находящо се в ж.к. „Сениче“, в гр.Враца, извършен от
разследващ полицай при РУ на МВР - Враца е било образувано наказателно производство,
по реда на чл.212, ал.2 от НПК. Законен повод са били заявени пред орган на разследването,
твърдения на пострадалото лице Л. В. Н., че на 10.03.3020г. около 20:30 ч. в гр.Враца,
обл.Враца, в същото заведение, с употреба на сила са му били отнети, с намерение
противозаконно да бъдат присвоени движими вещи /пари/ - сумата от 9000 лева, които
пострадалия владеел, което деяние осъществявало съставомерни признаци на състав на
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
На 11.03.2020 г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.198 НК по делото е
бил привлечен К. Б. Н. от с.Баница. С определение от 13.03.2020 г. на PC-Враца по ЧНД №
301/2020 г. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на обв. Н., която е
потвърдена с акт по ВЧНД № 122/2020 г. от 23.03.2020г. на ОС - Враца
Надзорът върху досъдебното производство първоначално е упражняван от РП- Враца.
С оглед данните от предходната съдимост на Н., деянието по повдигнатото обвинение било
относимо към състава на чл.199 ал.1 т.4 НК, поради което досъдебното производство било
изпратено на ОП Враца. С постановление от 03.04.2020г., с оглед родовата компетентност
на ОП Враца, надзор и ръководство на разследването срещу К. Н., за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 НК било прието по компетентност.
Първоначално извършените действия по разследването са следните:
- На 10.03.2020г. за времето от 22.30ч. до 00.20ч. е проведен разпит на пострадалия
Л. В. Н. – л.48-50 т.1. В разпита съобщава, че на 10.03.2020г., изтеглил сумата от около
9000лв., че отишъл в заведение „Еделвайс“ находящо се в ж.к. „Сениче“, в гр.Враца, че
поръчвал и употребил значително количество алкохол, черпел посетителите и персонала.
Около 20.30ч. отишъл до санитарното помещение на ресторанта. При излизане от ползваната
кабинка на тоалетната, пред него застанал непознат мъж, който го ударил по главата. Н.
паднал на пода, подпирайки се с ръцете си, като в този момент мъжа бръкнал във вътрешния
джоб на якето му и отнел налична сума пари, останала у пострадалия в джоба, след
направените разходи в заведението от общо 9600лв., които бил изтеглил от банковата си
сметка. След като се изправил и не забелязал никой в санитарното помещение, преценил, че
извършителят вероятно е напуснал заведението, поради което с бърза крачка излязъл и се
отправил към изхода на заведението. Пред заведението не забелязал никой в близост и
решил да телефонира на свидетеля П. Х. Н., който работел като полицай в ОД МВР Враца.
Съобщил му за случилото се и за времето от 22.30ч. до 00.20ч. дал показания като свидетел,
в който описал подробно външността на нападателя. Според пострадалият, извършителят на
грабежа бил лице от мъжки пол, на видима възраст около 30г., средно телосложение,
височина около 170 см., със светли очи и кръгловато лице, вероятно със светло кестенява
коса, със сини дънки и яке, което можел да разпознае, ако го види.
2
На следващия ден от 17ч. до 17.15ч. с пострадалият Н. е извършено разпознаване по
чл.171 НПК на лице, а преди това, в разпит по реда на чл.170 НПК, пострадалият описал
белезите, по които може да разпознае извършителя на посегателството срещу него.
Свидетелят ясно посочил характерните външни белези и специфични особености по които
може да разпознае лицето, което му нанесло удара и отнело парите пред кабината на
тоалетната от вътрешния джоб на якето, с което бил облечен. За белезите на извършителя
посочил следното: „...малко по – нисък от мен, среден на ръст с много сини очи, които са
запомнящи се. Беше облечен с дънки и яке, което може би беше с качулка...“ - – л.60 т.1.
Веднага след това, за времето от 17.15ч. до 17.30ч. било проведено разпознаване на лице, в
присъствие на поемни лица, което е отразено в съответния протокол за извършеното
действие по разследването. Посочил обвиняемия Н., поставен под номер 3 измежду други
четири лица. Пострадалият пояснил, че го разпознал като нападателя, който застанал пред
него и му нанесъл удар, след което му отнел парична сума от около 9000лв.
При проведената очна ставка на 14.06.2021г. пострадалият отново посочил
обвиняемия К. Н., като лицето което видял да му нанася удар в главата, след което му
отнело парите.
- На 11.03.2020г. за времето от 02.15ч. до 02.50ч. е бил проведен разпит на
непълнолетен свидетел И. Р. К. , родена на ********г., без присъствие на педагог, психолог
или родител, чието присъствие по реда на чл.140 ал.2 НПК не е задължително, а се прилага
по преценка на разследващия орган. (л.51-52 т.1). Същата заявила, че видяла пострадалият
да влиза в тоалетната, а след него още трима от посетителите на ресторанта. След известно
време видяла от там да излизат с бързи крачки обвиняемия К. Н., В. Б. и още едно момче. Не
видяла излизането на пострадалия от тоалетната. Забелязала, че същия се намира пред
заведението с телефон в ръка. Чула в салона на ресторанта за произнесена от К. към В. Б.
реплика „Абе аз само 2500лв. ли ще взема от този“.
В последващ разпит от 12.02.2021г. свидетелят съобщава, че видяла К. да излиза от
тоалетните и да сяда на мястото, на което бил преди това в сепарето. След него от
тоалетните излязъл В., който се насочил към изхода на заведението и отишъл при
пострадалия. Твърди, макар при различни от първоначално заявените обстоятелства, че
дочула разговор между В. и К. на език, различен от българския, който свидетеля малко
разбирала, (вж.относно разбирането на езика - протокол за разпит от 11.03.2020г. – т.1 л.51),
при което В., като смесил говора, ясно на български споменал за паричната сума от 2500лв.
- На 11.03.2020г. за времето от 01.35ч. до 02.10ч. е бил проведен разпит на свидетеля
Т. А. В. . (л.55-56 т.1) Същата заявила, че видяла пострадалият да влиза в тоалетната, след
което отишла в кухнята, за да пържи картофи. При връщането си в салона на заведението
видяла, че пострадалият Н. излиза от тоалетните с бърз ход, насочвайки се направо към
изхода на заведението. Излязъл отпред, започнал да се оглежда и говорел по телефона.
Попитала свидетеля П. Ш. „Какво става?“, на което същия отвърнал „Ми те май го биха в
тоалетната“. Описва външния вид на обвиняемия К., като висок около 170 см., слаб, с късо
подстригана коса, мургава кожа.
- На 11.03.2020г. за времето от 17.40ч. до 18.10ч. бил проведен разпит на свидетеля
П. Н. Ш. – л.74-75 т.1, който подробно съобщава, че заедно с В. Г. придружили пострадалия
към тоалетните в заведението, поради това, че залитал следствие употребения алкохол. Като
влязъл в дясната тоалетна кабинка, те застанали до мивката в коридора водещ към
кабинките. Веднага след тях в санитарното помещение влязъл и обвиняемия Н., който в
обясненията си от 11.03.2020г. , в присъствие на защитника е заявил, че отишъл в
тоалетната не поради възникнали естествени нужди, а защото му станало любопитно - „...На
мен ми стана любопитно и отидох в тоалетната...“. При срещата си с П. и В., по молба на
В. му дал да дръпне от неговата запалената цигара, с която влязъл в тоалетните. В. използвал
цигарата, от което му прилошало. Обв.К. продължил по коридора и влязъл в съседната
3
свободна кабинка, а В. по съвет на П., след като си наплискал на мивката лицето, излязъл и
седнал в салона на заведението. П. решил преди да излезе да си измие ръцете. Докато се
миел, от кабинките едновременно излезли пострадалия и К., които се озовали един срещу. В
показанията си П. Ш., описва с висока степен на правдивост, както последващите действия
на обвиняемия К., така и собствената си специфична емоционална реакция, продуцирана от
видяното по следния начин: „...направо го завъртя и бръкна в якето му. Аз се уплаших и
излязох от тоалетната. Отидох и седнах на моята маса и започнах да си говоря на себе си
на глас „Мали К. какво направи“. След като си казах това, видях този мъж да излиза от
тоалетната, като държеше телефона си в ръка. Човека изглеждаше странно с телефона
в ръка и как вървеше бързо към изхода на заведението ...След него от тоалетната излезе
К.. Когато Т. видя как излиза този мъж и след него и К., веднага се развика. Явно си
помисли, че нещо е станало, като мъжът излезе така бързо от тоалетната навън....“.
В протокол от последващ разпит на 19.04.2022г., (л.221-л.222 т.1) свидетелят
ревизира показанията си в тази част. Отрича да е видял К. да удря пострадалия в тоалетната.
Твърди, че пострадалият влязъл в дясната кабинка, а К. в лявата, след което излязъл и нямал
лични впечатления за случилото се след това. Твърди, че причината за казаното пред
разследващия в първия разпит било обстоятелството, че бил повлиян от това, че дочул
случайно докато бил в полицията за разпит, че В. Г. и В. Б. били казали на полицията, че К.
е отнел от пострадалия парите, като преди това го ударил. Следва да се посочи, че не се
установяват такива твърдения в показанията на двамата свидетели, дадени в полицията
непосредствено след инцидента.
- На 11.03.2020г. за времето от 14.45ч. до 15.20ч. е бил проведен разпит на
свидетелят В. М. Г. – л.57-58 т.1 който съобщава, че след като отишъл в тоалетната с
пострадалия и П. Ш., след тях влязъл и К., който пушел някаква цигара и му дал да „дръпне“
от нея, му прилошало и по съвет на П. си напръскал лицето с вода, след което се върнал в
салона на заведението и седнал на мястото си. След малко забелязал странно поведение на
пострадалия, който излизайки от санитарното помещение се отправил към изхода на
заведението, държейки телефона в ръката си, като излязъл навън. В последващия момент
забелязал, че от санитарното помещение излезли К., а след него и брат му В.. Свидетелят
описва К., като лице със зеленикави, пъстри очи, не много мургав,
- На 11.03.2020г. за времето от 00.50ч. до 01.30ч. бил проведен разпит на свидетелят
В. Г. Б. на възраст около 40г. който твърди, че бил извън заведението, по време на
извършеното престъпление, че възприел пострадалият да вика пред входа на заведението, че
му е извършен грабеж. (л.53-54 т.1). В разпит от 14.12. 2021г. описва, че не си приличал с
К., че са братя с един общ родител, че на обв. К. кожата е по С., а очите сини или по – точно
светли, че е по-висок от него - около 178см., както и че очите му са кафяви.
- На 11.03.2020г. за времето от 15.45ч. до 16.10ч. е бил проведен разпит на
свидетелят В. Е. В. – (л.59-60 т.1), която заявила, че забелязала отиването на пострадалият
до тоалетната, че същия бил последван от П. Ш. и В. Г.. Посочва, че скоро след това В. се
върнал в салона на ресторанта сам, видимо замаян. На въпрос за причините за това негово
състояние и обяснил, че К. му дал в коридора на тоалетните да си дръпне от неговата
цигара, след което изведнъж му станало лошо. Малко след това, свидетелят видяла, че
пострадалият излязъл с бърз ход и с телефон в ръка от тоалетните, последван от К. и брат му
В. Б. и се насочил извън заведението.
- На 09.04.21г. била проведена очна ставка между обв.К. Н. и свидетеля В. Б., в която
всеки от съпоставените твърдял, че излязъл преди другия от тоалетната, поради което не бил
видял случилото се с пострадалия. Според обвиняемият, брат му влязъл след него и докато
излизал от тоалетните и се разминавали му направил жест, че искал да удари пострадалия.
Обвиняемият К. му казал да не го прави, след което излязъл и седнал на мястото си в салона
на ресторанта. Свидетелят В. отрича да е удрял пострадалия и твърди, че излязъл преди К.
4
от тоалетната, поради което не видял инцидента с пострадалия, че го забелязал да се намира
пред заведението, че отишъл и го заговорил, от което разбрал, че бил ограбен.
Извършени са действия по разследването и на по – късен етап след първоначалните,
проведени до задържането на обвиняемия Н..
На 21.12.2021г., е разпитан в качеството на свидетел служителят на полицията М. Х.,
който посетил местопроизшествието в деня на подадения сигнал за престъплението.
Свидетелят не бил разследващ орган, поради което, за разпита му не са налице
ограниченията предвидени в чл.118 ал.1 НПК. При изпращането му на местопрестъплението
следвало да установи всички лица, които са се намирали в заведението. При проведени за
целта разговори с лицата, които установил, че са се намирали в ресторанта, придобил
впечатление за поведението на присъстващите в заведението към момента на извършения
грабеж. Почти всички лица му съобщили, че били възприели изцяло или отчасти, влизането
на пострадалият в санитарното помещение на заведението, влизането на лицата, които са го
придружили и за тези които в последствие влезли, докато пострадалият все още се намирал
вътре. Повечето от лица с които разговарял му съобщавали еднаква информация относно
лицата и последователността им на влизане и излизането от това санитарно помещение,
доколкото всички се познавали, описали и поведението на обв.К. Н., което позволява
изясняване в значителна степен на релевантните за обвинението факти, като спирането на
разследването срещу неизвестен извършител и ангажиране на оперативните служби на
полицията за неговото установяване, в какъвто смисъл е крайния акт на прокурора, в случая
е явно неуместно и неоснователно.
Вярно е, че част от фактите в събраните гласни доказателства са претърпели
фактически и обстоятелствени промени, в посока, която не благоприятства обвинителната
теза. По делото основните свидетели са разпитвани по няколко пъти, включително и по реда
на чл.223 НПК, но проследявайки хронологията и естеството на настъпилите изменения в
доказателствената информация, се констатират неправдоподобни и наивни обяснения за
промяната в показанията им. Например в допълнителните си показания свидетелят П. Ш.
твърди, че съобщил на разследващия неверни факти и обстоятелства при първоначалния
разпит непосредствено след извършеното престъпление, защото бил респектиран от
пребиваването си в сградата на полицията, че у него възникнала страхова емоция, която
продуцирала мотив и решение да уеднакви своите показания с тези, които бил дочул, че
съобщават други разпитани свидетели в сградата на полицията, поради което излъгал за
това, че видял обвиняемия К. да удря пострадалия.
Прави впечатление, че свидетелят Т. Х. Л., жената с която живеел обвиняемия Н., в
показанията си от 30.07.2020г. съобщава, че се виждала със свидетелите П. Ш., Т. В., И. Р.
К., В. М. Г. по нейна инициатива за да узнае за съдържанието на дадените от тях показания.
Това обстоятелство се потвърждава в показанията на П. от 29.03.2022г. и тези на Т. В. от
28.03.22г., от които става ясно, че Л. настоявала да организира среща на свидетелите със
защитника на обвиняемия.
В тази връзка следва да се съобразят обстоятелствата, че свидетеля Т. В., (протокол за
разпит л.215), твърди, че е била съученичка със свидетеля Т. Х. Л., която още в първите дни
след задържането на обвиняемия, на 12.03.2020г., отишла в заведението при свидетеля В.,
където в присъствието на свидетелите И. К., В. М. Г., П. Ш. и съпругата му А. изразила
бурно недоволството си от поведението на свидетелите, по повод даваните от тях показания
в полицията.
Няколко месеца след това, по инициатива на Л., отново се състояла среща в центъра
пред киното във гр.Враца, със същите свидетели В. М. Г., П. Ш. и съпругата му А. и други
разпитани свидетели, племенници на обвиняемия, посочени с имена И. и Б., на която искала
да обсъдят дадените от тях показания, искала да ги заведе пред адвоката си. Твърди се, че
защитникът е отклонил искането и за провеждане на такава среща, доколкото не била
5
отминала опасността от зараза с вируса на КОВИД.
Проявените извън процесуални инициативи на свидетеля Л., живееща на съпружески
начала с Н., са във връзка с процеса на събиране на доказателства по воденото досъдебно
производство. Като експлоатирала личните си контакти с някои от свидетелите, същата е
изразявала емоционално и демонстративно пред тях личното си недоволство към
поведението им, отправяла и изразявала претенции срещу коректното изпълнение на
задълженията им на свидетели по воденото досъдебно производство. Тези обстоятелства,
настъпили хронологично след първоначалното събиране на доказателствата по делото, са
останали без задълбочена оценка от прокурорът и съдебният състав, доколкото не са
намерили отражение в изготвените от тях актове.
В съвкупност може да се обобщи, че информацията от всички приобщени в хода на
досъдебното производство доказателства, особено в първия и втория ден на разследването
10.03. и 11.03.2020г. е с единно и непротиворечиво доказателствено значение, като чрез тях
в значителна степен се установяват относимите към предмета на делото факти и
обстоятелствата, както и връзките по между им.
В този първоначален период са били събрани достатъчно годни доказателства, като в
някои от тях съдържа специфична доказателствена информация, от съществено значение по
предмета на делото. Относно авторството на деянието, не могат да бъдат пренебрегнати
съобщените от пострадалия специфични белези за лицето, което се подозира, да е
извършило деянието. Това са данните за ръста на обвиняемия, описанието за цвета на очите
му, което намира потвърждение и в други гласни доказателства, което може да бъде обект
на доказателствено установяване и с други доказателствени способи. Налице е разпознаване
на обвиненото лице, веднага след извършеното престъпление от пострадалия, за който няма
данни преди това да е контактувал с него, да се е срещал или да го е забелязал преди
деянието. По делото почти всички гласни доказателства ясно установяват лицата, които са
се намирали непосредствено преди извършването на престъплението в санитарното
помещение на ресторанта, както и поведението им относимо към това на пострадалия.
Липсват данни за други лица със сходни на описаните от пострадалия антропологични
белези на извършителя, измежду тези, за които е известно да са се намирали в този период,
както в санитарното помещение, така и в салона на ресторанта, заедно с пострадалото лице.
Не се спори, че всички присъствали в ресторанта са се познавали помежду си и са били
установени още с първите действия по разследването. Неправилна оценка на
доказателствената значимост е направена за твърденията на свидетеля П. Ш., очевидец на
извършеното в санитарните помещения, за поведението на обв. Н., за предизвикания у него
емоционален ефект и поведенческа реакция, следствие пряко възприетото нападение над
пострадалия. Подценена е доказателствената информация за лично възприета от свидетеля
И. К. реплика произнесена от К. към В. Б. „Абе аз само 2500лв. ли ще взема от този“,
отправена непосредствено след като пострадалия е излязъл от тоалетната и търсел
нападателя си пред заведението. В този смисъл, спирането на делото срещу „неизвестен
извършител“ и изпращането му на оперативните служби в полицията за издирване на
извършителя е неоснователно.
По правото:
При съвкупния преглед на събраните доказателства, на този етап от процеса, не се
установява, да е налице необходимост от събиране на допълнителни доказателства и/или
извършване на допълнителна процесуална дейност в тази посока.
Същевременно, съдът намира, че изводите на прокурорът и съдебният състав при ОС
Враца, че информацията от доказателствата не била достатъчна и не би могло да бъде
установена допълнителна такава, за внасяне на обвинителен акт срещу конкретно лице или
лица, са аргументирани твърде незадълбочено и едностранчиво.
6
В жалбата си пострадалият основателно претендира, че е придадено
непропорционално значение на противоречията, породени от допълнително събираните
доказателства, докато тези събрани в първите два дни от разследването, по неясни причини
са били подценени и пренебрегвани. Разследването е направило необходимото, за да
установи всички лица, които са били в питейното заведение и в близост до пострадалия,
което се е случило в ограничено пространствено обособено място. Налице са достатъчно
доказателства, събрани в досъдебната фаза на процеса, съдържащи достатъчна
информационна значимост и съответна специфика, която обективно позволява формиране
на изводи по въпросите, относими към предмета на делото и обезпечават дискреционната
власт на прокуратурата за изготвяне на обвинителен акт, за пренасяне на делото в съдебната
фаза на наказателния процес. В тази връзка, следва да се акцентира и върху ноторно
известното, че систематичното място на досъдебното установяване и събиране на
доказателства е по същество подготвителна фаза за същинския наказателен процес, чийто
централен стадий е съдебната. Съдът няма правомощия да указва на прокуратурата дали да
внесе обвинителен акт по така събраните доказателства, но при прецизен сравнителен
доказателствен анализ на вече събраните доказателствените източници, след тяхната
обективна оценка за действителното им доказателствено съдържание, счита, че могат да
бъдат установени релевантните факти по предмета на обвинението, като обема и естеството
на вече събраните доказателства не могат да препятстват провеждането на съдебно
следствие в централната фаза на наказателния процес.
Възраженията на жалбоподателят, че са допуснати съществени процесуални пороци,
с оглед произнасянето на прокурор от окръжна прокуратура по водено досъдебно
производство по чл.198 НК, с оглед родовата му компетентност по чл.35 ал.1 вр. ал.2 НПК,
са неоснователни. Налице са били основания за приемането по компетентност надзора над
воденото досъдебно производство от висшестоящата, в случая окръжна прокуратура
гр.Враца, което е с оглед съдебното минало на заподозрения за извършител и привлечен
като обвиняем К. Н.. По оспореното произнасяне на прокурор от ОП Враца по въпросите за
съставомерността на деянието по чл.198 НК за което е била ангажираната наказателната
отговорност на К. Н., не е допуснато нарушение по смисъла на чл.35 ал.1 вр. ал.2 НПК.
Прокуратурата, след като е иззела надзора и ръководството на досъдебното производство на
посоченото основание, при произнасянето си е следвало да вземе задължително отношение
и по основния състав на престъпление по чл.198 НК, чиито съставомерни признаци са
имплицитно включени, в състава на квалифицирания грабеж по чл.199 НК, която безспорно
е от компетентността на окръжния прокурор, доколкото в случая прокурорът е взел
отношение за доказателствената обезпеченост на разследване за поведението едно лице и за
едно и също инкриминирано престъпно деяние.
Като съобрази посоченото, настоящия състав намери, че атакуваното определение на
ОС Враца е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
На основание посоченото и чл.345 ал.1 вр. чл.243 ал.8 НПК, десети състав на
Апелативен съд София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №495/07.10.2022г. на ОС Враца, постановено по НЧД
№631/2022г., с което е потвърдено постановление от 05.09.2022г. на ОП Враца
и вместо това ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ постановление от 05.09.2022г. на ОП Враца за частично прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство №248/2020г. по описа на РУ
7
гр.Враца пр.пр.№566/20г. образувано и водено срещу К. Б. Н. за престъпление по чл.199 вр.
чл.198 НК, както и за спиране на наказателното производство срещу неизвестен
извършител по чл. 198 НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8