РЕШЕНИЕ№ 262068
гр. Пловдив, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 4385 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Х.М.Г. против „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ чрез
„Метлайф Юръп д.а.к“ – клон България, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм) във вр. с чл.
234, ал. КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 500
евро, представляваща застрахователно обезщетение, което следва да му бъде
заплатено в качеството му на бенефициент по застрахователна полица № ***/17.01.2014
г., сключена между *** и „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България, и сумата от
5 440 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.12.2015 г. до
06.04.2020 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата депозиране
на исковата молба в съда – 07.04.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
твърди, че между *** на ищеца *** и „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България е
сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № ***/17.01.2014
г., в полза на ищеца Х.М.Г. – в качеството му на бенефициент. Твърди, че
своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие –
смъртта на неговата ***, като приложил необходимите документи. Въпреки
отправената покана застрахователно обезщетение не било изплатено, като отказът
бил мотивиран с обстоятелството, че застрахованото лице е знаело за наличието
на онкологично заболяване, преди сключване на застрахователния договор, което
обстоятелство оспорва. Твърди, че в момента, в който разбира за поставената й
диагноза *** му е уведомила застрахователя, като своевременно е предоставила
необходимата информация. Поддържа, че въпреки своевременното му уведомяване,
застрахователното дружество продължава да приема застрахователните премии, като
не упражнява правата си по чл. 13 от Общите условия – за промяна на
застрахователната премия, сума или срока на договора или прекратяване на
договора, ако не би сключил последният при променените условия. Сочи, че *** му
не е получавала предложение в нито една от посочените хипотези, като
дружеството е приемало всички застрахователни премии, дори последната, заплатена
на датата на смъртта на *** му – *** г. Твърди, че в Кодекса на застраховането
ясно са регламентирани действията, които застрахователят следва да предприеме в
случай на промяна на обстоятелствата. Твърди, че застрахователят има право да
прекрати договора или да го измени, в случай, че ако е знаел за тези
обстоятелства - заболяването на неговата
***, би сключил договора, но при други условия. При несъзнателно неточно
обявяване на обстоятелствата, договорът се изменял по взаимно съгласие на страните,
а ако такова не е налице – договорът може да бъде прекратен с писмено
уведомяване на другата страна. След като договорът не е прекратен и при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят следва да изплати
застрахователно обезщетение. Сочи, че *** му е предявила пред застрахователите
си отказ от премии по всички допълнителни договори, като представя медицинска
документация във връзка с настъпила пълна и трайна нетрудоспособност. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на уведомяването
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 27.02.2015 г.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България, е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че ищецът е бенефициент по застрахователна полица № *** от 16.01.2014
г. по застраховка „Живот“, сключена между застрахователното дружество и ***.
Твърди, че от представените по делото медицински документи се установява, че
застрахованото лице в месеците октомври-ноември 2013 г. е посетила болнични
заведения по повод оплаквания и болки в стомаха, като е била хоспитализирана и
е дадено заключение за наличие на язвено-инфилтративна форма на карцином на
стомаха. На 07.01.2014 г. застрахованата посетила и друго лечебно заведение, в
което била поставена диагноза дискохезивен стомашен карцином, със завишени туморни
маркери. На 26.01.2014 г. е извършена операция, при която е взета биопсия и са
установени метастази от карцином от стомашен произход. Твърди, че въпреки
проведеното лечение е настъпила смъртта на застрахованото лице – на *** г.,
като причина за смъртта е карцином на стомаха с генерализирани метастази.
Твърди, че във връзка с настъпилата смърт пред застрахователя е образувана щета
– уведомление, като след снабдяване с необходимите документи е установено, че
причината за смъртта е вследствие на предхождащо сключване на полицата
заболяване, което не е било декларирано при сключване на застрахователната
полица по застраховка „Живот“. Поддържа, че преди сключване на договора
застрахованото лице е декларирало в здравен въпросник, че не страда и не е била
лекувана от злокачествено заболяване, като не е декларирала, че няколко дни
преди сключване на договора е посещавала лекар – специалист във връзка с
проведена гастроскопия. По тази причина и на основание чл. 189 КЗ (отм.) е
постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като неточно
обявеното или премълчано обстоятелство е оказали въздействие за настъпване на
събитието. Счита, че между премълчаното обстоятелство и настъпилото
застрахователно събитие е налице причинно-следствена връзка, в който смисъл се
позовава на практика на Върховния касационен съд, Твърди, че за застрахователя
е предвидено право за прекратяване на договора при настъпване на обстоятелства
във връзка с влошаване на здравословното състояние на застрахованото лице, но
последният не е задължен да прекрати договора, предвид установеното право за
постановяване на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
кумулативно обективно съединени осъдителни искове чл. 208, ал. 1 КЗ (отм)
във вр. с чл. 234, ал. КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право за
ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти):
1. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) – настъпване на смъртта
на застрахованото лице; 2. съществуване на действително застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие между
застрахования и ответника в полза на трето ползващо се лице - ищеца, възникнало
от договор застраховка „Живот и/или злополука“.
С доклада
по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между „Метлайф Юръп д.к.а.“
– клон България, и *** е сключен договор за застраховка „Живот“, обективиран в
застрахователна полица № *** от 16.01.2014 г. в полза на трето лице – Х.М.Г..
От представената
по делото застрахователна полица се установява, че страните са постигнали
съгласие за сключване на застрахователен договор по застраховка „Живот“ със
следния покрит риск – 18 годишна застраховка при достигане на определена
възраст или по-ранна смърт със срок до 17.01.2029 г. и застрахователно покритие
от 6 500 евро.
Между
страните в производството, което обстоятелство е изяснено от съда по реда на
чл. 145, ал. 2 ГПК, е безспорно обстоятелството, че до настъпване на
застрахователното събитие застрахованото лице Ц. Г. Г., е заплатила дължимите
застрахователни премии, както и че застрахователят не е упражнил правата си за
изменение на застрахователния договор с промяна на размера на вноските.
В
застрахователната полица е посочено, че застраховката се сключва в полза на
бенефициента, посочен от застрахования в заявлението – в случая е посочен
ищецът Х.М.Г..
По делото е
представено попълнено от страна на застрахованото лице Ц. Г. Г. заявление за
сключване на застрахователен договор „Живот и/или злополука“. Към заявлението е
приложен здравен въпросник, попълнен от застрахованото лице, в който въпросник ***
е декларирала, че не страда от рак, тумор или някаква форма на злокачествено
образувание, както и че не страда от други болести, травми и аномалии, за които
е бил лекуван. Застрахованото лице е декларирало, че е провеждало консултации с
гинеколог, довели до оперативно премахване на доброкачествено образувание преди
3 месеца, декларирала е, че са й правени рентгенография, ЕКГ и други
диагностични изследвания, при които резултатите са били нормални.
По делото
са представени Общи условия към Основна застраховка „Живот“. В разпоредбата на
чл. 3 от Общите условия е предвидено, че ако притежателят на полицата на е
отговорил вярно или пълно на въпросите, включени в документите
въз основа на които е сключена застраховката, дружеството има право да прекрати
договора за застраховка или да поиска промяната
му в съответствие с приложимите разпоредби на българското законодателство.
В
производството по делото са приложени и изискани медицински документи от
лечебните заведения, в които застрахованото лице *** е била изследвана и
съответно лекувана. Данните от представените медицински документи са снети и
обективирани в експертно заключение, дадено по допуснатата от съда и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице –
онколог.
Съдебно-медицинската
експертиза е посочила, че на 07.01.2014 г. *** е постъпила в Клиниката по
гастроентерология и хепатология към Военно-медицинска академия – София с
оплакване от затруднено приемане на твърда храна и загуба на 17 кг. за една
година. На същата дата е извършена фибро-гастроскопия (ФГС), от която е
установен Ту-процес на стомаха и са взети 10 биопсии. Установено е, че на
08.01.2014 г. е направена компютърна томография (КАТ) на стомаха и са
установени КТ данни за лимфом на стомаха, увеличени лимфни възли и асцит –
течност в корема. Вещото лице е посочило, че от ФГС и КАТ е трудно да се
отграничи лимфом на стомаха от скирозен карцином. Експертизата е установила, че
потвърждаването на вида на тумора е осъществено на 16.01.2014 г., когато излиза
резултата от биопсиите, а именно – стомашна лигавица с инфилтрация от дискохезивен
стомашен карцином, включващ и пръстеновидно-клетъчен карцином.
Вещото лице е изяснило, че дискохезивен стомашен карцином и
пръстеновидно-клетъчен карцином са патоанатомични понятия за разрушени връзки
между туморните клетки и за натрупване на муцин в клетката, която изглежда като
пръстен с камък. Вещото лице е установило, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт на *** и установеното онкологично заболяване.
В съдебното
заседание, при разпита на вещото лице, последното е уточнило, че на 07.01.2014
г. е установен туморен процес на стомаха, което не означава злокачествено
заболяване, а означава визуално установена туморна формация, т.е. съмнение за
туморен процес. Излага, че при изследване, се е случвало да се установи, че
визуално констатираното не е туморна формация. Вещото лице е установило, че
направеният КТ на стомаха, установил лимфом, също не поставя диагноза, лимфом
означавало удебеляване на стомаха, което може да се дължи на различни причини,
включително възпалителен процес. Посочило е, че на първо място са налице
фиброгастроскопични данни, след това КАТ, които показват съмнение и насочват
към хистология. Сочи, че диагнозата се поставя след хистологично изследване,
която в случая е излязла като резултат на 16.01.2014 г., след което се минавало
на онко-комитет, в зависимост от организацията в съответната болница.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетеля А. П.П. – *** на
***. Била приета през 2013 г. за уточняване на болки в горната част на корема
през 2013 г., като при извършено ендоскопично изследване била установена малка
язва и били взети материали за хистологично изследване, които били отрицателни.
След осъществен курс на лечение, отново през 2013 г., се установило, че язвата
персистира, като взетите биопсии отново не показали наличие на заболяване –
това било около пролетта на 2013 г. Свидетелства, че през есента на 2013 г. отново
била проведена ендоскопия, която отново показала наличие на язва, при
отрицателна ендоскопия, което изострило вниманието в тази насока и пациентката
била посъветвана за проследяване.
Снети са и
показанията на свидетеля Р.С.К., *** на ***. Сочи, че до 15.11.2013 г. бил в
дългосрочна командировка в ***, след което заел длъжността на учебно-научния
отдел с чин „***“. В този период консултирал *** по телефона, доколкото има
специалност „***“, а тя се оплаквала от болки в епигастриума и стомашната
област. Подпомогнал приемането на *** във ВМА, като първият прием бил на
07.01.2014 г., а пациентката била приета с приемна диагноза хроничен
гастродуеденит, като поради появило се съмнение при проведено ендоскопско
изследване на същата дата било назначено компютърно-томографско изследване и
били взети биопсии. Свидетелства, че присъствал на обсъждането на диагнозата,
като било взето решение за утрочняване на лечението след излизане на
резултатите от хистологичното изследване, тъй като били налични съмнения за
неопластичен процес на стомаха. Свидетелства, че образните изследвания са
насочващи и не поставят диагноза. Излага пред съда, че проведените изследвания
на 07.01.2014 г. и на 08.01.2014 г. не поставили дигноза, но поради налични
съмнения се изчаквал резултата от хистологичните изследвания, който да
верифицира или отхвърли диагноза. Твърди, че изследването проведено и завършено
на 16.01.2014 г. не било в полза на пациента. Свидетелства, че редът за
съобщаване на резултатите, бил свързан с постъпването им в клиниката, в която е
взета материала, което в най-добрия случай ставало в рамките на един или два
дни след излизане на резултатите, които не се съобщават по телефона.
Свидетелства, че било взето решение за осъществяване на оперативна интервенция
за премахване на стомаха, на при извършването й било установено наличие на
карциноза по перитонеума, т.е. че туморният процес е иноперабилен.
Свидетелства, че не е съобщавал на пациентаката за диагнозата, което било
осъществено от лекуващия й лекар *** в деня на лапароскопското изследване на
30.01.2014 г.
Съдът цени
показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК, като приема последните
за достоверни и житейски логични, излагащи пред съда преките възприятие на
свидетеля, като не се установиха данни за наличие на заинтересованост на
свидетеля от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.
По делото е
представено Решение № 396/12.03.2014 г. на Онкологичен комитет за злокачествени
заболявания на МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ ООД, в което е посочен резултата от
хистологията от м. януари 2014 и взетото решение за провеждане на лечение.
Следователно
от така приетите доказателства се установява, че застрахованото лице *** е
страдала от заболяване на стомаха, което впоследствие е установено като
злокачествено и което заболяване - стомашна лигавица с инфилтрация от
дискохезивен стомашен карцином, включващ и пръстеновидно-клетъчен карцином, се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилата на 22.12.2015 г. смърт на
застрахованото лице.
Основният
правен спор в производството по делото се съсредоточава относно
обстоятелството, дали застрахователното дружество е имало основание за
постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
бенефициента, в полза на който е сключена застраховка „Живот“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КЗ (отм.) ако застрахованият съзнателно е обявил
неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят
не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може
да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от
узнаване на обстоятелството.
В ал. 3 на
посочената разпоредба е установено, че ако съзнателно неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил
договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право
може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако
застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от
получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
С клаузата
на чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.) е установено, че когато в случаите по ал. 1 или 3
застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или
частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно
обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за
увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но
може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и
на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
Правото на
застрахователя да постанови отказ за заплащане на застрахователно обезщетение
се обуславя от положителното установяване на следните предпоставки: застрахователят
да е поставил на застрахования при сключването на договора определени въпроси,
свързани с посочените обстоятелства; писменият отговор на застрахования да е
неточен или да липсва отговор; да е налице субективен елемент при
осъществяването на това деяние - застрахованият да е знаел за обстоятелствата и
въпреки това ги е изопачил или затаил; да е установимо, респ. доказано по
делото, че именно неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието.
Основанията,
при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение, са уредени в закона - чл. 189, ал. 4 КЗ, чл.
190, ал. 2 КЗ, чл. 206, ал. 3 ТЗ, чл. 207, ал. 2 КЗ, чл. 211 КЗ. Общото помежду
им е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя,
защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към
вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет
на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е
установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието
неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение
на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното
правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора
и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.
Поведението на застрахования преди сключване на застрахователния договор е от
значение за други права на застрахователя, като напр. правото да откаже да
сключи договора при наличие на обстоятелства от съществено значение за
поемането и носенето на риска и правата по чл. 189, ал. 1 и ал. 3 КЗ да
прекрати или измени договора при узнаване на такива обстоятелства, които
застрахованият е премълчал съзнателно, но не и към правото на отказ от
изплащане на обезщетение. В този смисъл са разясненията на касационната
инстанция, дадени с Решение №
173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС.
Съдът, като
съобрази събраните в производството по делото доказателства, намира, че не е
налице невярно деклариране при отговора на поставения от застрахователя въпрос,
дали застрахованото лице страда от рак, тумор или някаква форма на
злокачествено заболяване. Това е така, тъй като към момента на попълване на
декларацията и сключване на застрахователния договор онкологичното заболяване
на застрахованата *** е установено и е поставена диагноза, но съдът намира, че
релевантен по отношения възникване правото на застрахователя по чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.), е този на узнаване на диагнозата от страна на застрахованото лице.
Това е така доколкото последното е обусловено от „съзнателно неточно обявено
или премълчано обстоятелство“ – наличие на субективен елемент при
осъществяването на това деяние, изразяващ се в знание на застрахования относно обстоятелствата
и въпреки това последният да ги е изопачил или затаил. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 7/29.01.2021 г. по т. д. № 94/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, с което делото е върнато на въззивния съд със
задължителни указания за изследване на момента на узнаване от страна на
застрахованото лице за поставената диагноза, с оглед упражняване правото на
застрахователя да постанови отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая от
събраните в производството по делото доказателства се установява, че
хистологичното изследване, установяващо по категоричен начин наличието на
злокачествено заболяване, е с резултат, установен в деня на депозиране на
заявлението за сключване на застрахователния договор от *** – 16.01.2014 г.,
към който момент е установено по категоричен начин наличието на злокачествено
заболяване – в този смисъл е заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Датата на излизане на резултата от проведеното хистологично изследване не може
да се свърже с тази на узнаване на диагнозата от страна на пациента, която се
съобщава от лекуващите лекари, до които готовият резултат от проведеното
изследване се изпраща. В този смисъл съдът цени показанията на свидетеля Р.С.К.,
приятел на застрахованата и лекар в лечебното заведение, в която последната е
настанена за установяване на заболяването – „Военно-медицинска академия“ – гр.
София, проследяващ хода на заболяването, който свидетелства, че диагнозата е
била съобщена на *** от лекуващия я лекар *** на 30.01.2014 г. – дата, следваща
датата на сключване на застрахователния договор, обективиран в застрахователна
полица от 17.01.2014 г. Т.е. в случая не се установява една от предпоставките
за упражняване на правото на застрахователя да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение – съзнателно затаяване на заболяване, което би
променило решението му със сключване на застрахователния договор да покрие
застрахователният риск, и което обстоятелство впоследствие е станало причина за
настъпване на застрахователното събитие.
От
събраните в производството по делото доказателства се установява, че при
попълване на въпросника, застрахованото лице, не е посочило, че страда от
установено заболяване на стомаха – язва, в който смисъл са показанията на
свидетеля А. П.П.. Застрахованото лице е декларирало, че са провеждани
рентгенографии и други диагностични изследвания, резултатите, от които са
нормални. В производството по делото се установи, че на 07.01.2014 г. е
осъществена фиброгастроскопия, а на 08.01.2014 г. – компютърна томография,
резултатите от които са били суспектни по отношение наличието на злокачествено
заболяване и са дали основание за провеждане на хистологично изследване, което
да установи или отрече наличието на диагноза, в който смисъл са разясненията на
вещото лице П., при разпита му в съдебно заседание. Т.е. към момента на
попълване на въпросника от страна на застрахованото лице, последната не е била
диагностицирана, но състоянието й е било подозрително за наличие на
злокачествено заболяване, които обстоятелства не са посочени при отговора на
поставените от страна на застрахователя въпроси. Въпреки това отново в производството
по делото не може да се установи, че застрахованата *** е знаела за негативните
резултати от проведените изследвания, доколкото и диагнозата се съобщава на
пациента при категоричното й установяване. Т.е. в случая не може да се приеме,
че налице съзнателно укриване на информация относно здравословното състояние на
застрахованото лице, която е от значение за сключване на застрахователния
договор.
Обстоятелството,
че при попълване на въпросника, застрахованото лице не е посочило, че страда от
установено заболяване – язва на стомаха, не води до възникване на правата по
чл. 189, ал. 4, предл. първо КЗ (отм.), а единствено до тези по чл. 189, ал. 3 КЗ (отм.) за промяна условията на договора, респ. по реда на чл. 189, ал. 4,
предл. второ КЗ (отм.) за намаляване размера на застрахователното обезщетение,
които в случая не са упражнени.
По така
изложените съображения съдът намира, че отказа за заплащане на застрахователно
обезщетение е незаконосъобразен, поради което в полза на бенефициента – ищец е
възникнало правото за получаване на застрахователната сума от 6 500 евро,
като исковата претенция е основателна в пълния й заявен размер.
В
преклузивния за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е релевирал
възражение за погасяване на правото на ищеца по давност. В случая следва да
намери приложение общата погасителна давност от 5 години, като давностният срок
започва да тече от датата на изискуемостта на задължението на застрахователя, а
именно настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице,
което в случая е настъпило на 22.12.2015 г.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 197, ал. 1 КЗ (отм.), в която е
установено, че правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна
давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при
застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква
"А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Т.е. до датата на депозиране на исковата молба в съда
– 07.04.2020 г., към който момент давностният срок е спрял да тече,
субективното материално право на ищеца не е погасено по давност.
Ищецът
претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата от 5 440
лв., начислено за периода от 29.12.2015 г. до 06.04.2020 г. В първото по делото
съдебно заседание, и в изпълнение на указанията на съда, са изложени твърдения,
че обезщетението се претендира от 29.12.2015 г. – първият момент, към който
застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователят извършва плащането в
срок 15 дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за
установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането. Т.е.
изтичането на посочения срок е релевантен за изпадането на застрахователя в
забава. От приложената по делото застрахователна преписка се установяват данни
за изпратено уведомление за щета от 29.12.2015 г. (л. 265 по делото). Към
последното уведомление за настъпило застрахователно събитие не са представени
необходимите за установяването му доказателства, доколкото в последното липсва
посочен опис на приложенията. Съдът намира, че надлежно уведомяване с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, към което са представени необходимите
за произнасянето на застрахователя медицински документи, е депозирано от страна
на бенефициента на 06.01.2016 г. (л. 263 по делото), от който момент започва да
тече петнадесет дневния срок за произнасяне на застрахователя, изтекъл на
21.01.2016 г., поради което застрахователят е изпаднал в забава в деня, след
изтичането му – на 22.01.2016 г., от който момент следва да се присъди
обезщетение за забава. Следователно обезщетението за забава следва да бъде определено
на основание чл. 238, ал. 3 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от
22.01.2016 г. до 06.04.2020 г. – датата, предхождаща депозирането на исковата
молба в съда, върху левовата равностойността на присъденото обезщетение,
определена на основание фиксирания курс на еврото на БНБ – 1.95583, или върху
сумата от 12 712, 90 лв. Съдът определи размера на обезщетението за забава
чрез интернет калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, което е в размер на
сумата от 5 428, 28 лв., до който размер искът за присъждане на обезщетение за
забава е основателен, като последният следва да се отхвърли за разликата над
така установения размер до пълния му предявен размер от 5 440 лв. и за
периода от 29.12.2015 г. до 21.01.2016 г.
С оглед
изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски, съобразно
уважената част от предявените искове. В производството по делото ищецът е
освободен от задължението му за заплащане на такси и разноски в производството
по делото с постановяване на Определение № 7170/10.07.2020 г.
В производството по делото ищеца
е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради което в полза на
адвоката, осъществил безплатна защита и съдействие на ищеца в производството,
се следва възнаграждение в размер на сумата от 1 074, 59 лв., което съдът
определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
– ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. Предвид изхода на правния спор в полза на адв. Г.
следва да се присъди сумата от 1 073, 90 лв.
В полза на ответника се следват
разноски, за които ищецът носи отговорност на общо основание по реда на чл. 78,
ал. 3 ГПК, доколкото с постановеното определение по чл. 83 ГПК последният е
освободен от отговорността му за заплащане на дължимите от него такси и
разноски за разглеждане на производството по делото, но не и отговорността му
за разноските на насрещната страна, при неблагоприятен изход на правния спор.
Ответникът е сторил разноски за заплатен депозит за вещо лице от 140 лв. и за
заплатено адвокатско възнаграждение от 1 104 лв. или за сумата от общо 1 244
лв., от които с оглед изхода на правния спор следва да се присъди сумата от 0,
80 лв.
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски в производството по делото с определение от 10.07.2020 г.,
следва ответникът да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ
размер от 725, 65 лв., съобразно уважената част от иска, от общо дължимата
държавна такса от 726, 12 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм) във вр. с чл. 234, ал. КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Метлайф Юръп д.а.к“ – клон България на дружеството „Метлайф Юръп
Десигнейтид Активити Къмпани“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България‘№ 51 Б, да заплати на Х.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 6 500 евро,
представляваща застрахователно обезщетение, което следва да му бъде заплатено в
качеството му на бенефициент по застрахователна полица № ***/17.01.2014 г.,
сключена между *** и „Метлайф Юръп Лимитид“ – клон България, ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата депозиране на исковата молба в съда – 07.04.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 5 428, 28 лв.
– обезщетение за забава за периода от 22.01.2016 г. до 06.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание ч86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения
размер от 5 428, 28 лв. до пълния му предявен размер от 5 440 лв. и
за периода от 29.12.2015 г. до 21.01.2016 г.
ОСЪЖДА „Метлайф Юръп д.а.к“ –
клон България, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на *** Е.Г.Г.,***, сумата от 1 073,
90 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 4385/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Метлайф Юръп
д.а.к“ – клон България, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 725, 65 лв.
– разноски за държавна такса в исковото производство по гр.д. № 4385/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Х.М.Г., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на„Метлайф Юръп д.а.к“ – клон
България, ЕИК *********, сумата от 0,
80 лв. – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 4385/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ