Р Е
Ш Е Н
И Е № 347
гр.Стара Загора, 24.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 308 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.27, ал.4. от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г. (Наредбата №10).
Образувано е по жалба на И.В.Д. ***
против Заповед за №03-240-РД/25 от 10.04.2019г. на Директор на Областна
дирекция ДФ „Земеделие“ гр. Стара Загора. В жалбата се сочи, че заповедта е
нищожна, незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Заявява се, че
оспорената заповед не е мотивирана. Излагат се доводи, че от жалбоподателя са
представени всички изискуеми документи по чл.5, ал.12 от Наредба
10/10.06.2016г. и те се отнасят за предходната календарна година – 2015г.,
предхождаща годината на кандидатстване и съобразно изискванията следва да са
регистрирани не по-късно от края на предходната година спрямо годината на
кандидатстване, с което условията относно сроковете са спазени и заявлението
отговаря на тези условия. Обосновава се, че е изпълнено и условието на чл.5,
ал.2, т.2 от Наредбата – заявителят да е получил от земеделска дейност
най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната година. Относно
доводите на административният орган, че не са представени приходни касови
ордери, се сочи, че физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които
не са регистрирани като търговци по ТЗ, не могат да бъдат определени като
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и нямат задължение да водят
счетоводна отчетност. Твърди се, че в ЗДДФЛ липсват специални изисквания по
отношение на документирането на разходите, различни от тези, предвидени в
счетоводното законодателство, поради което физическите лица, които не са
търговци по смисъла на ТЗ нямат задължение за доказване на разходите си с
първични документи. В заключение се сочи, че ЗДДФЛ изисква физическо лице,
което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на
ТЗ, при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да
издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч, като в случая представените
договори за покупко-продажба удостоверяват продажбата на продукцията, нейното
получаване и плащане. Моли се съда да обяви оспорената заповед за нищожна или
да я отмени като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът, Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Стара Загора, в писмена молба, моли
съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана.
Обосновава, че в хода на административното производство Д. е представила четири
договора за покупко-продажба на произведена и продадена от нея продукция, но не
й документ, удостоверяващ, че купувачът е заплатил тази продукция. Сочи, че
липсата на документи, които да съдържат изрично посочените реквизити в чл.6,
ал.1 от Закона за счетоводство и които да доказват получения от земеделие
доход, сочат за недоказаност за реализиран доход от земеделие за 2015г. в
твърдения му размер. Твърди, че това представлява несъответствие с
изискванията на чл.5, ал.2, т.2 от
Наредба №10 от 10.06.2016г., поради което и представеното заявление е
недопустимо за финансиране. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заповед №РД 09-434/20.06.2016г. на Министъра
на земеделието и храните е определен период на прием на заявления за
подпомагане по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. от
04.07. до 12.08.2016г. (http://www.dfz.bg/assets/11014/Zapoved_RD_09-755.pdf).
Със заповед № ОЗ-РД/2211 от 14.07.2016г.
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ да издават
заповеди за одобрение/отказ на финансиране на заявлението за подпомагане,
подадени по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. (л.42).
На
09.08.2016г жалбоподателката И.В.Д. подава
Заявление за подпомагане по подмярка 6.3. «Стартова помощ за развитието на
малки стопанства» от мярка 6 – «Развитие на стопанства и предприятия» от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с ИД №
24/06/3/0/02626 (л.55-л.67). Към заявлението е приложен бизнес план (л.68-л.83),
от който се установява, че тя предвижда да отглежда костилкови овощни видове
(сливи), да създаде нови трайни насаждения от костилковите. Същата е
регистрирана като земеделски стопанин на 08.08.2016г. (регистрационна карта л.91).
За стопанската 2015 – 2016г. дейността й е върху площ от 1.8503ха, от които
сливи върху 1.0660ха и други (угари и др.) – 0.7843 ха (л.92), място на дейност
- арендуван имот - ПИ 015003 с площ 1.8503 ха,
землище на с.Димитриево, общ.Чирпан, област Стара Загора (анкетен
формуляр л.94, договор за аренда със срок до 30.09.2026г., вписан в Служба по
вписванията гр.Чирпан на 05.08.2016г., л.103). Съгласно справка-декларация по
Приложение №2 към чл.5, ал.12, т.1 от Наредбата, Д. е декларирала, че през
периода 01.01.2015 – 31.12.2015г., годината, предходна спрямо годината на
кандидатстване (2016г.), е реализирала приходи от растениевъдство-сливи – 1500
кг със средна цена 1.00лв/кг - 1500лв, пипер – 600 кг при цена 0.80лв, домати –
640 кг при цена 1лв/кг, от имот УХИ ХVІ-58, кв.24, или общо приходи – 1500лв+480лв+640лв
и приход от трудови правоотношения – 5085.14лв. Общо приходи от предходната
година – 7705.14лв, от които доходът от земеделска дейност (2620.00лв) формира
според нея 34.00 % (л.98). Представена е и Годишна данъчна декларация
/ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. (л.99 и
сл). В Приложение № 1 на декларацията е деклариран облагаем доход от трудови
правоотношения – 5085.14лв, удържани 633.60лв или годишна данъчна основа
4451.54лв. В Приложение №3 „доходи от друга
стопанска дейност“, са отразени и доходи от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ в размер 2 620.00лв (л.102).
На 09.08.2016г, при подаване на заявлението на Д. е била
извършена от администрацията контролна проверка, резултатите от която са
обективирани в контролен лист КЛ 1, подписан от двама експерти и кандидата на
09.08.2016г. (л.135-138).
В резултат на извършване на проверки на представените
към заявлението документи, заявени данни и посочени факти, с уведомително писмо
№ 01-240-6500/148/14.03.2017г. от ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция - Стара
Загора (л.178) уведомява Д., че в заявлението за подпомагане липсва информация
за данни за културите за ІІІ година от бизнес плана, в справката декларация за
дела на приходите от продажби от земеделска дейност спрямо общите приходи през
предходната година в таблица 1.1 „Приходи от растениевъдство и животновъдство
от предходната година“ е описан имот УПИ ХVІ-58 кв.24 в сл. Димитриево с
реализирана продукция, приходи от култура – сливи, пипер и домати. В изпълнение
на чл.24, ал.2 от Наредбата са дадени конкретни указания за предоставяне на
информация, необходима за отстраняване на констатирани пропуски. С обяснение от
17.03.2017г. с вх.№ 01-240-6500/148#1 (л.183-184), Д. уточнява: - сливите са на
700 кв.м., от които е реализирала 1500 кг и продала на цена 1лв/кг; -пипер-капия
върху 200кв.м, от които е добила 600кг и продала на средна цена 0.80лв/кг;
-домати – сорт „Розова магия“, гледани на конструкция върху 100 кв.м, като са
реализирани 600 кг, продадени при средна цена 1лв/кг. В обяснението се сочи, че
същите са реализирани директно на пазара, като е приложена справка за борсовите
цени през м.август от Зеленчукова борса „Плодовитово“. Приложени с 4бр.
договори за покупко-продажба, придружени с приемателно-предавателни протоколи.
След получаване на тези документи в отговор на
уведомителното писмо, на 27.09.2017г. Директора на ОД „ДФЗ“ Стара Загора издава
Заповед №03-240-РД/200 от 27.09.2017г., с което отказва да бъде финансирано
заявлението на Д. след прилагане на „Методика за определяне на обосновани
продажни цени и добиви“, въз основа на която приема, че добивите от домати и
пипер са по-ниски от декларираните и съответно формира извод за доход от
земеделска дейност, чието процентно участие в годишния доход е по-малко от
необходимите 33% по чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата.
Заповедта за отказ е оспорена пред Административен съд
Стара Загора, който с Решение №66/07.03.2018г. е отменил административният акт и
е върнал преписката на издателя й за ново произнасяне по Заявление ИД №24/06/3/0/02626 при спазване
на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на съда е
прието, че заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на
материалния закон и на изискването на мотивиране на административните актове.
Решението на АС Стара Загора е оспорено пред ВАС. С
Решение 2983/28.02.2019г. по АД 5898/2018г. ВАС е оставил в сила решението на
АС Стара Загора. В мотивите си съдът е посочил, че незаконосъобразно
административният орган се е позовал на „Методика за определяне на обосновани
продажни цени и добиви“ и е намалил служебно декларираните от жалбоподателката
приходи от 33 на сто на 32,79 на сто. Изложени са съображения, че законодателят
в разпоредбата на чл.5,
ал.12 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., е описал всички доказателства, които при
условията на кумулативност, са в състояние да установят реалността на
деклариран доход от земеделска продукция – минимум 33 % от общите приходи на
годината, предхождаща годината на заявяването. Задължение на административния
орган е да ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, за съответствие със
специалните закони, които регламентират конкретните изисквания към съдържанието
и подаването им. Справката-декларация по чл.5,
ал.12, т.1 се свързва с ГДД по т.2, която на свой ред се допълва с
приходно/разходните документи, в случай, че са издадени съгласно някой от
изброените три закона, свързани със земеделската дейност, от която са
сформирани приходите за предходната година. Съдът е посочил, че всички тези
документи са били налице и е следвало да се анализират от административния
орган, като съгласно чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители за задължението за данъци за
придобити доходи от източници в страната и чужбина. На основание тази
разпоредба, кандидатката за подпомагане, макар, че не е регистрирана, като
едноличен търговец, като физическо лице, земеделски производител, има
качеството на данъчно задължено лице. По отношение на нея важи правилото на чл.9,
ал.2 от същия закон, да издава документ за придобитите доходи, съдържащ
реквизитите по чл.6,
ал.1 ЗСч, като представените от нея документи – четири договора за
покупко-продажба и приемателно-предавателни протоколи, не съдържат посочените
задължителни реквизити. Тези документи би следвало да се съпоставят с ГДД и въз
основа на съпоставката да се направи извод за достоверността на декларираните
обстоятелства, с оглед установяване наличието на задължителното изискване по чл.5,
ал.2, т.2 от Наредбата. Посочено е, че това е нормативно уреденият подход в
разпоредбата на чл.
24 от Наредба № 10/2016г. за проверка на доказателствата по чл.5,
ал.12 от нея, като вместо това, административният орган е приложил
методика, която изначално не е приложима при преценката за изпълнението на
изискванията към кандидатите за подпомагане по процесната мярка, регламентирани
в Раздел втори от Наредбата.
След връщане на преписката административният
орган е издал оспорения в настоящото производство административен акт. В
изпълнение на решенията на съдебните инстанции подаденото заявление е
преразгледано, като при новото разглеждане е установено следното: при обработка
на подадено от И.Д. заявление за подпомагане с ИД № 24/06/3/0/02626 и в
резултат на извършени проверки на представените към заявлението документи,
заявени данни и посочени факти, с уведомително писмо №01-240-6500/148 от
14.03.2017г. от
кандидата е поискана допълнителна информация за определената от нея средна
продажна цена на единица продукция от култура пипер (становища, обяснителни
записки и др. информация), както и приходно-разходни документи за формиране на
приходите от нея. Изрично е посочено в указанията по т.2 от изпратеното писмо
необходимостта от представянето на приходни/разходни документи за формираните
доходи. Писмото е получено лично на 14.03.2017г. На 17.03.2017г. И.Д. представя
в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Стара Загора обяснение с вх. № 01-240-6500/148#1, в
което уточнява, че сливите са произведени на площ от 700 кв.м, от които са
реализирани 1500 кг. продукция и продадени на цена 1 лв/кг; пипер (капия) е
отглеждан на 200 кв.м, от който добивът е 600 кг. и е продаден на средна цена
0,80 лв./кг. и домати-сорт „Розова магия“, отглеждани на конструкция върху 100
кв.м, като са реализирани 600 кг. и продадени при средна цена 1 лв/кг.
Приложени са 4 бр. договори за покупко-продажба, придружени с приемо-предавателни
протоколи. Административният орган е посочил, че съгласно чл.6 от Закона за
данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина. На основание тази разпоредба, кандидатът за подпомагане,
макар, че не е регистрирана, като едноличен търговец, като физическо лице,
земеделски производител, има качеството на данъчно задължено лице. По отношение
на нея важи правилото на чл.9, ал.2 от същия закон, да издава документ за
придобити доходи, съдържащ реквизитите по чл.6, ал1. от Закон за
счетоводството.
От
анализа на представените четири договора за наем и приемно-предавателните
протоколи към тях е прието, че договорът за покупко-продажба между И.В.Д. и И.Н.К.съдържа
наименование на документа, дата на издаване, име и ЕГН на издателя и
получателя, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция,
като липсват номер на документа, съдържащ само арабски цифри, данни за адрес на
издателя и получателя, а в приемо-предавателния протокол към него са налице
дата на издаване, вид на документа, име и ЕГН на получателя и издателя, но
липсват номер на документа, адрес, предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция – получена продукция-количество-кг, цена на 1 кг, стойност
на продукцията; договорът за покупко-продажба между кандидата и А.М.Р. съдържа
наименование на документа, дата на издаване, име и ЕГН на издателя и
получателя, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция,
липсват номер на документа, съдържащ само арабски цифри, адрес на издателя и
получателя, а в приемо-предавателния протокол към него са налице дата на
издаване, вид на документа, име и ЕГН на получателя и издателя, но липсват
номер на документа, адрес на получателя и издателя и стойностно изражение на
стопанската операция-цена на 1 кг, стойност на продукцията; договорът за
покупко-продажба между И.В.Д. и С.Б.К.съдържа наименование на документа, дата
на издаване, име и ЕГН на издателя и получателя, предмет, натурално и стойностно
изражение на стопанската операция, но липсват номер на документа, съдържащ само
арабски цифри, адрес на издателя и получателя, а в приемо-предавателния
протокол към него са налице дата на издаване, вид на документа, име и ЕГН на
получателя и издателя, но липсват номер на документа, адрес на получателя и
издателя и предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция-получена
продукция-количество-кг, цена на 1 кг, стойност на продукцията; договорът за
покупко-продажба между кандидата и И.А.В. съдържа наименование на документа,
дата на издаване, име и ЕГН на издателя и получателя, предмет, натурално и
стойностно изражение на стопанската операция, но липсват номер на документа,
съдържащ само арабски цифри, данни за адрес на издателя и получателя, като в
приемо-предавателния протокол към него са налице дата на издаване, вид на
документа, име и ЕГН на получателя и издателя, но липсват номер на документа,
адрес на получателя и издателя и предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция-получена продукция-количество-кг, цена на I кг, стойност
на продукцията.
Административният орган е приел, че относно всички
изброени горе документи допълнително се установява липса на документ,
удостоверяващ, че купувача е заплатил продукцията-приходен касов ордер (ПКО).
Съгласно Закона за счетоводството, чл.6 ал.1, счетоводния документ до външен получател
трябва да съдържа най-малко следната информация: наименование и номер на
документа, съдържаш само арабски цифри, дата на издаване, наименование или име,
адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на
чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция. Така представените изброени горе документи не
представляват приходно-разходни документи за доказване на реализираната през
2015г. продукция, както и не доказват реализацията на продукцията съгласно ЗСч,
ЗДЦФЛ и ЗКПО и не може да се счете, че отговарят на изискването на чл.5, ал.12,
т.5 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. С оглед на това, че документите представени
за доказване/удостоверяване на получения от земеделие доход не отговарят на
законовите изисквания, то същите не могат да бъдат взети предвид за
доказателства за определяне на дохода получен от земеделие през 2015г. за
доказване на изпълнение на условието на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 10 от
10.06.2016г. Поради горното, административният орган е приел, че не се доказва
категорично и чрез посочените в наредбата доказателства, твърденият за
реализиран от земеделие доход през 2015 г. В резултат на недоказаността на
твърдения за реализиран доход, от земеделие за 2015г., то същия не може да бъде
взет предвид в твърдения му размер. Съобразно представените доказателства за
него, същия се определя в размер на 0 лева. При съпоставяне с размера на
другите доходи на кандидата, доказания доход от земеделска дейност е в
съотношение 0% от общо доходите на кандидата. Тези обстоятелства представлявали
несъответствие с изискванията на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба №10 от
10.06.2016г., предвид което представеното заявление е недопустимо за
финансиране. Във връзка с гореизложеното и на основание чл.24, ал.1 т.4 и чл.26,
ал.1, т.2 – предложение последно, във вр. с чл.5, ал.2, т.2 във вр.с чл.5, ал.2,
т.5 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. Заявление с ИД № 24/06/3/0/02626 на И.В.Д. е
получило отказ за подпомагане.
Така установеното от фактическа страна води да следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая правомощията на
изпълнителния директор за издаване на заповеди за одобрение или отказ са
посочени в чл.27, ал.2 от Наредбата, в същата разпоредба е посочена и
възможността за делегирането им на директорите на ОДЗ. С приобщената по делото
заповед (л.42) тези правомощия са делегирани на издалия заповедта – директор на
ОДЗ-Стара Загора, каквато възможност се дава и от Наредбата, като делегирането
на тези правомощия е съгласно териториалната компетентност на директора на ОДЗ-Стара
Загора.
С оглед на това следва да се
приеме, че довода за нищожност на оспорения акт, поради издаването му от орган,
който не притежава материална компетентност да издава актове от категорията на
процесния, се явява неоснователен.
Заповедта е издадена в предвидената в чл.59,
ал.2, вр. ал.3
АПК писмена форма. Същата е мотивирана - в нея са изложени фактически и правни
основания за издаването й. Като правно основание за
отказ са посочени разпоредбите на чл.5, ал.2, т.2 и чл.5, ал.12, т.5 от
Наредбата, изложени са и фактически констатации, които са подведени под тези
разпоредби, а именно – липса на приходни/разходни документи, издадени
съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са
сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на
кандидатстване
При издаването на заповедта не се
сочат, а и съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието на
административният акт с материалния закон съдът намира за установено следното:
Разпоредбата
на чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата №10 изисква към датата на подаване на заявлението за
подпомагане съответните лица да са получили от земеделска дейност най-малко 33
на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Доколкото Д.
е подала заявление през 2016г., същата следва да е получила от земеделска
дейност през 2015г. поне 33 % от общите си доходи, за да изпълни това условие
на наредбата. Жалбоподателката е декларирала пред органа доходи от трудова
дейност в размер на 5 085,14 лева, и доходи от земеделска дейност в размер
на 2 620 лева и е посочила в заявлението, че доходите й от земеделска дейност
са 34,00 % от общия доход. След връщане на преписката от съда, органът не
оспорва изчислението (което при така декларирания размер на доходите от трудови
правоотношение и от земеделска дейност е правилно), а самото получаване на
доходи от земеделска дейност. Приема, че получените доходи от земеделска
дейност не са доказани по установения от наредбата ред.
Съгласно посочената разпоредба на чл.5,
ал.12, т.5 от Наредбата пред органа следва да се представят приходни/разходни
документи, в случай че са издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със
земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната
календарна година от годината на кандидатстване. Макар Закона за счетоводството
да урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните
системи в предприятията (чл.1, ал.1, т.1) и разпоредбите на този закон да не са
директно приложими по отношение на лицата, които не са предприятия, то по
силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са
длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
съгласно ал.1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по
чл.10, ал.1, т.3 и 4, съдържащ
реквизитите по чл.6,
ал.1 от Закона за счетоводството. Това правило важи и за жалбоподателката,
като в този смисъл са и мотивите на ВАС в решението, с което първоначалният
отказ за финансиране е върнат на административният орган. В случая спорният
момент е дали представените четири броя договори за покупко-продажба на стоки и
приемно-предавателните протоколи към тях отговарят на изискванията на чл.6,
ал.1 от Закона за счетоводството.
Съгласно
посочения законов текст първичният счетоводен документ, адресиран до външен
получател, трябва да съдържа най-малко следната информация: наименование и
номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование
или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на
чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на
стопанската операция. Посочените реквизити са свързани с регламентираният в
Закона за счетоводството принцип на документалната обоснованост, според който всяка
стопанска операция трябва да бъде установена и доказана с документ, съставен в
установената за това форма. Но в посочения закон се съдържа и друг принцип, а
именно – принципа на предимството на съдържанието пред формата, според който сделките
и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание,
същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Последният
посочен принцип се съдържа в разпоредбите на чл.6, ал.5 и ал.6 от Закона за
счетоводството. Съгласно чл.6, ал.5 от този закон документална обоснованост е
налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата
информация по ал.1 на чл.6, но за нея има документи, които я удостоверяват.
Според ал.6 на чл.6 от Закона за счетоводството, освен в случаите по ал.5
документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е
издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа
липсва част от изискуемата информация по ал.1, когато този документ отразява
вярно документираната стопанска операция.
В разглеждания случай представените от
жалбоподателя договори и приемно-предавателни протоколи не са издадени в
съответствие на чл.6,
ал.1 от Закона за счетоводството. Освен това въобще не може да се приеме, че
самите договори представляват приходно/разходни документи. Като такива биха
могли да се определят представените приемно-предавателни протоколи, но същите
не съдържат изключително съществени реквизити като например предмета на стопанската операция, както и натуралното и стойностното й изражение.
Същевременно от жалбоподателката не са представени, а и по преписката не се
съдържат други документи, които да установяват липсващата от тези документи информация
или доказателства, от които да се установи, че те отразяват вярно
документираните стопански операции. Тези обстоятелства изключват приложението
на принципа за съдържанието пред формата, регламентиран в разпоредбите на чл.6,
ал.5 и ал.6 от Закона за счетоводството. Следователно както представените договори,
така и приемно-предавателните протоколи не са годно доказателство за получени
приходи от стопанска дейност за предходната календарна година.
В аспекта на гореизложеното следва да се
приеме, че жалбоподателката не е доказала пред органа изискуемия доход от
земеделска дейност, който да е повече от 33 % от общия неин доход и като е
отказал финансирането на заявлението й за подпомагане поради несъответствие на
изискванията определени на чл.26, ал.1, т.2 предложение последно от Наредба
№10, административният орган е издал оспорената заповед в съответствие с
материалния закон.
Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона, който предвижда подпомагане само на лица, които реализират
определена част от доходите си именно от земеделска дейност.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че жалбата на И.В.Д. се явява неоснователна, а оспорената заповед на
ответника следва да се приеме за законосъобразна.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д.
№5/2009г. на ВАС, основателни са претенциите на процесуалния представител на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо
от жалбоподателя. Но разпоредбата на чл.143 АПК не съдържа регламентация досежно
определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение. С оглед на това и в
съответствие с чл.144 АПК, приложение следва да намери
съответната разпоредба на ГПК, т.е. чл.78, ал.8 и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно последната разпоредба размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде от 100 до 200 лв. В случая спорът не е фактически
и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде
присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение
последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на И.В.Д. ***, за прогласяване на нищожна на Заповед №03-240-РД/25 от
10.04.2019г. на Директор на Областна дирекция ДФ „Земеделие“ гр.Стара Загора, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.В.Д. *** против Заповед за №03-240-РД/25 от 10.04.2019г. на Директор на
Областна дирекция ДФ „Земеделие“ гр. Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.В.Д.,
ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция – Стара Загора на ДФ „Земеделие“ сумата 100лв,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: