РЕШЕНИЕ № 260183
/ 20.7.2022г.
гр. Перник, 20.07.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Г. Т., като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01888 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 269268/19.04.2021 г., уточнена с
молба с вх. № 270997/17.05.2021 г. и молба с вх. №
277273/04.11.2021 г., подадена от П.М.С.,
чрез адв. В.К., срещу „С. И.“ АД, с която ищцата иска да бъде признато за
установено, че считано от 01.04.2021 г. ответникът е неин работодател по безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „чистач производствени помещения“, за пълно работно
време- 8-часов работен ден при петдневна работна седмица, с 26 дни платен
годишен отпуск съгласно чл. 319 КТ, едномесечен срок на предизвестието и за
двете страни, основно възнаграждение в размер на минималната работна заплата и
допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1 % за всяка
година стаж, да се признае отказът на ответника,
обективиран в писмо с изх. № 182/02.04.2021 г. да я допусне до работното
ѝ място като незаконосъобразен и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 650 лева ежемесечно за незаконното ѝ
недопускане до работа за периода от 01.04.2021 г. до допускането ѝ до
работа. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата
винаги е работила на едно и също работно място в цех ЖП, намиращ се понастоящем
на територията на „С. И.“ АД. Сочи се, че първоначално на 12.02.1990 г. ищцата
е започнала работа във фирма „С.“, през 2000 г. по реда на чл. 123, ал. 3 КТ
работодателят ѝ се е сменил с „Е.“ ООД, в последствие на основание чл.
123, ал. 1, т. 5 КТ през 2001 г. неин работодател е станал „С. И.“ АД. На
01.07.2009 г. по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ работодател на ищцата е станал
„Л. С. Д.“-клон България, а последната смяна на работодателя ѝ е била
през 2010 г., когато това е станал „Д. Б. К. Б.“ ЕООД. Ищцата твърди, че на
01.04.2021 г. е получила удостоверение № 4 от „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, с което са я
уведомили, че договорът за преотстъпване на дейността е прекратен и съгласно
чл. 8.7 от същия неин работодател отново става „С. И.“ АД. Навежда доводи, че
същия ден в подала искане до „С. И.“ АД за допускането ѝ до работното
място, но е получила изричен писмен отказ. Ищцата счита, че са налице
предпоставките по чл. 123а, ал. 4 КТ, тъй като работното ѝ място винаги е
било едно и също, като първоначално е заемала длъжността стрелочник, а
впоследствие поради трудова злополука е била назначена като общ работник и
накрая е била чистач.
С влязло в сила като необжалвано определение №
262445/23.08.2021 г. съдът е върнал искова молба с рег. № 269268/19.04.2021, в
частта, с която е предявен иск за признаване отказа на „С. И.” АД, обективиран
в писмо с изх. № 182/02.04.2021г. да допусне ищцата до работното й място за
незаконосъобразен и е прекратил производството по гр. дело № 01888/2021г. по
описа на ПРС в тази му част, като недопустимо.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „С.
И.“ АД не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание ответникът оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение на ищцата с нейния последен
работодател е било прекратено на 20.05.2021 г., като същевременно „С.
И.“ АД не е бил предходният работодател на ищцата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото трудови книжки,
които съглано ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК са официални
удостоверителни документи за отразените в тях обстоятелства,
на 12.02.1990 г. ищцата П.М.С. е започнала работа във фирма „С.“ на длъжността
„стрелочник ЖПЦ“. След претърпяна трудова злополука, установена с представения
Акт за трудова злополука № 176, на 19.12.1991 г. ищцата е преминала на длъжност
„общ работник ПЖТ“ в същата фирма. На основание чл. 123, ал. 3 КТ на 17.01.2000
г. работодател на ищцата е станал „Е. С.“ ООД, а поради промяна на
правноорганизационната форма на предприятието съгласно чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ
на 15.06.2001 г. неин работодател е станал „С. И.“ АД, а ищцата е преминала на
длъжност „общ работник ЖП“.
По делото е представен
договор от 23.06.2009 г.,
сключен между „С. И.“ АД/наричано „СИ“/ и „Л. С. Д.“-
клон България на „Л. С. Д.“ СРЛ, Румъния/наричано „ЛСДБ“/, по силата чл. 1.1.
от който ЛСДБ се е задължило да предоставя на СИ услуги, детайлизирани в
приложение № 1 към договора, по осъществяване на цялото вътрешно маневриране на
входящи, изходящи и вътрешни железопътни товари на СИ срещу възнаграждение от
СИ. В чл. 1.2. е предвидено, че ЛСДБ ще предоставя услугите, позлвайки свое собствено
оборудване, както и имотите, вещите и вътрешната железопътна инфраструктура,
притежавани и предоставени от СИ, които ЛСДБ се е задължило да поддържа по
добър и подходящ начин през срока на договора.
Съгласно чл. 1.5. от договора от
23.06.2009 г. страните са се съгласили, че
предметът на договора включва цялостно прехвърляне на дейността на Железопътния
цех. В чл. 8.1 е уточнено, че с договора се прехвърля дейността на Железопътния
цех на СИ по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, поради което считано от
началната дата на договора трудовите правоотношение със служителите на
Железопътния цех, описани в приложение № 4 към договора, се прехвърлят от СИ на
ЛСДБ, който става техен законен работодател. В чл. 8.7 от договора страните са
уговорили, че всички действащи трудови отношения с прехвърлени служители от
списъка в Приложение № 4, които не са били прекратени през срока на договора,
ще бъдат прехвърлени обратно на СИ при прекратяване на договора. В такъв случай
ЛСДБ ще отговаря единствено и изцяло за всички задължения на работодател,
възникнали в периода между началната дата на договора и началната дата на
обратното прехвърляне. При прекратяване на договора, ЛСДБ се задължава да
предаде на СИ всички документи и информация относно служителите, които ще бъдат
прехвърлени обратно на СИ. В чл. 9.1. е посочено, че начална дата за
предоставяне на услугите е от 01.07.2009 г., а съгласно чл. 9.2. договорът е
сключен за срок от 5 години, считано от началната дата, като се продължава
автоматично за нови петгодишни периоди, освен ако някоя от страните предупреди
другата не по-малко от 3 месеца преди изтичането на договорения срок за
намерението си да го прекрати.
Видно от представеното
приложение № 4 към договора от
23.06.2009 г. в списъка на работниците и
служителите на „С. И.“, които ЛСДБ ще наеме по трудови договори по длъжности и
имена е посочена ищцата П.М.С. на длъжност „общ работник“.
Представено е допълнително споразумение № 135/31.08.2009
г. за изменение на трудовото правоотношение, сключено между „Л. С. Д.“- клон
България, като работодател и П.М.С., като работник ЖП Цех, по силата на което са уговорени
изменения на трудовото правоотношение на ищцата, като длъжността се променя от
„Общ работник жк цех“ с код 9321, на „чистач производствени помещения“ с код по
НКПД 9132 0006, считано от 31.08.2009 г., а основото възнаграждение е в размер
на 315 лева.
Видно от отбелязванията в трудовата книжка на ищцата, на
основание чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ-
смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, работодател на ищцата е станал „Ди Би Шенкер Рейл
България“, считано от 03.02.2010 г. Ищцата е била преназначена от „Д. Б. К. Б.“
ЕООД /с предишно наименование „Ди Би Шенкер
Рейл България“ ЕООД/ на основание чл. 118, ал. 3 КТ на 01.07.2016 г.
С допълнително споразумение № 168/31.12.2020 г. за
изменение на трудовото правоотношение, сключено между „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, като
работодател и П.М.С., като работник, основното месечно възнаграждение на ищцата е увеличено от
610 лева на 650 лева, считано от 01.01.2021 г., а останалите клаузи на трудов
договор № 78/07.02.1990 г. и допълнителните споразумения към него са останали
непроменени.
Навсякъде в трудовата книжка на ищцата като
организационно звено за полагане на труд е посочен „ЖП Цех С. Перник“.
Видно от анекс към договора от 23.06.2009 г., сключен на 20.01.2021 г. между „С.
И.“ АД и „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, страните са уговорили по взаимно
съгласие, считано от 01.04.2021 г., да прекратят договора от от 23.06.2009 г. за вътрешни маневрени услуги, ведно с всички приложения
и анекси към него. Страните са се съгласили да извършат съвместна
инвентаризация на вещите, собственост на „С.
И.“ АД, използвани от „Д. Б. К. Б.“ ЕООД в срок до 31.03.2021
г.
По делото е представено удостоверение
№ 4/01.04.2021 г., издадено от управителите
на „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, в което е посочено, че поради прекратяване на договора от от 23.06.2009 г., считано от 01.04.2021 г. работодател на П.М.С. е „С. И.“ АД съгласно чл. 8.7 от договора и чл. 123 КТ.
Видно от писмено искане с вх. № 109/01.04. 2021 г.,
подадено от П.М.С. до „С.
И.“ АД, с което ищцата е помолила да бъде допусната на работа
за изпълнение на трудовите си задължения на длъжност „чистач производствени
помещения“.
Представено е и писмо, изпратено от упълномощени представители на
„С. И.“ АД до П.М.С. и до „Д. Б. К. Б.“
ЕООД, с което във връзка с горецитираното удостоверение
№ 4/01.04.2021 г. се уведомяват
адресатите, че ищцата няма сключен трудов договор и не е служител на „С.
И.“ АД. Посочва се, че първоначалното прехвърляне на служители
от „С. И.“ АД
на „Л. С. Д.“- клон България /„Д. Б. К. Б.“ ЕООД/ е извършено на основание чл.
123, ал. 1, т. 7 КТ през 2009 г. и не може автоматично с прекратяване на
договора тези служители да се върнат на първоначалния работодател. В писмото се
твърди още, че клаузата на чл. 8.7 от договора от 23.06.2009
г. е нищожна поради противоречие със законовите норми на
КТ и „Д. Б. К. Б.“ ЕООД продължава да е работодател на П.М.С..
Като писмено доказателство по делото е приета и Заповед № 270/19.05.2021
г., издадена от управителите на „Д.
Б. К. Б.“ ЕООД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и решение на Борда
на Директорите от 25.01.2021 г. относно съкращаване на част от предприятието,
считано от 01.04.2021 г. и след отправено предизвестие на 01.03.2021 г. е
прекратено трудовото правоотнишение с П.М.С. на длъжност „чистач производствени помещения“ поради
съкращаване на част от предприятието на работодателя, считано от 20.05.2021 г.
Заповедта е връчена лично на ищцата на 25.05.2021 г., видно е удостоверение с
положен от нея подпис, като по делото не се твърди и няма данни уволнението да
е оспорено като незаконосъобразно. Прекратяването на трудовото правоотношение е
отразено и в трудовата книжка на ищцата.
Видно от писмо с
изх. № 1023-13-63-2 от 14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Перник и
приложени към него Удостоверение и разпореждания от 28.05.2021 г. от 06.08.2021
г. ищцата е била регистрирана в Бюрото по труда към Агенция по заетостта като
безработна и е получавала обезщетение за безработица в периода от месец юни
2021 г. до месец юни 2022 г.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелките М. И. А.и К. С. М.,
от показанията които се установява, че през целия си професионален път ищцата е
работила на територията на „С. И.“ АД и след прекратяване на правоотношението с „Д. Б. К. Б.“
ЕООД ищцата неколкократно е ходила до С. И.“
АД, но не са я допуснали до
работа.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 357 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между
страните и иск по чл. 213, ал. 2 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за недопускане до работа.
По иска с правно основание чл. 357 КТ:
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в решение № 7 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3874/2015 г., III г. о., ГК, предявеният
иск по чл. 357 КТ е изрично предвиден от законодателя, поради което интересът
на ищцата от търсената защита е законово предвиден /легитимиран/ и съдът няма
правото на преценка относно наличието на интерес от друг вид защита.
В тежест на ищеца по този иск е да
докаже наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с ответника при
посочените от него условия на трудовия договор.
В случая по делото се установи, че трудовото
правоотношение между „С. И.“ АД и П.М.С. е възникнало на 15.06.2001 г. На основание чл. 123, ал.
1, т. 7 КТ с прехвърлянето по силата на договора от 23.06.2009
г. на дейността на Железопътния цех от „С.
И.“ АД правата и задълженията по трудовия договор от 15.06.2001
г. с ищцата са се прехвърлили на новия работодател „Л. С. Д.“- клон България на
„Л. С. Д.“ СРЛ, Румъния, считано от началната дата 01.07.2009 г. Сключено е и
гореописаното допълнително споразумение № 135/31.08.2009 г. между ищцата и „Л.
С. Д.“- клон България, с което е изменено трудовото правоотношение.
При анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че приобретател на „Л. С. Д.“- клон България е последният
работодател на ищцата „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, който е прекратил договора от 23.06.2009
г. със
„С. И.“ АД.
Естеството
на отношенията между двете търговски дружества „С.
И.“ АД и Л. С. Д.“- клон България/ приобратател на което е „Д.
Б. К. Б.“ ЕООД/ изключва
приложното поле на чл. 123а КТ. Нормата урежда едно изключение за случаите на
отдаване предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или
концесия, като правоотношенията между двете дружества по договора от 23.06.2009 г.
не са от такова правно естество, макар прехвърлянето на дейността да е
ограничено по време. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 КТ се
касае във всички случаи, при които стопански субекти, запазващи своята
идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на
стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или
спомагателна, но също и независимо от това, дали прехвърлянето се осъществява
временно или постоянно. Съдържанието на това определение, изведено в Директива
№ 2001/23/ЕО от 21.03.2001г, съдът приема да е вложено в нормата на чл. 123, т. 7 КТ, но не приема тезата, че за
да се избегне стълкновение между предписанията по цитираната директива на
Съвета на Европа и уредбата в КТ, е необходимо да се изведе правило, според
което щом прехвърлянето на стопански дейности или обособени части от
предприятието на друг работодател е обвързано със срок и не е неотменимо, то
запазилите положението си при новия работодател работници винаги ще имат и
правата по чл. 123а ал. 4 КТ, спрямо предишния си работодател. Запазването на
трудовото правоотношение не е неотменимо предписано в Кодекса на труда. Не
временният или траен характер на прехвърлянето на дейност, а правната природа
на договора между стопанските субекти предопределя запазване на трудовото
правоотношение със стария работодател в изчерпателните хипотези на чл. 123а от КТ. Прехвърлянето на дейност поначало е извън тази специална защита, тъй като
трудовото право поначало допуска безвиновно прекратяване на трудовите договори
по икономически причини /в този смисъл- решение № 46 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
558/2009 г., III г. о., ГК/.
Поради това не може да се приеме, че трудовото
правоотношение между „С. И.“ АД и П.М.С. от 15.06.2001 г. е запазило своето действие, нито че
правата и задълженията на „Д. Б. К. Б.“ ЕООД по трудовия договор с ищцата са се
прехвърлили автоматично на „С. И.“ АД с прекратяване на търговския договор от 23.06.2009
г. По делото няма доказателства за обратно прехвърляне на
дейността на Железопътния цех на „С. И.“ АД, за да се изведе повторна приложимост на правилото на
чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ по отношение на трудовите правоотношения на служителите
в този цех. В подкрепа на извода за липса на автоматично обратно прехвърляне на
служители е и самата клауза на чл. 8.7 от договора от 23.06.2009
г., в която страните са уговорили това обратно прехвърляне
да се извърши след прекратяване на договора, като за целта ЛСДБ се е задължил
да предаде на СИ всички документи и информация относно служителите, които ще
бъдат прехвърлени обратно на СИ. Изрично е уговорено и че ЛСДБ ще отговаря
единствено и изцяло за всички задължения на работодател, възникнали в периода
между началната дата на договора и началната дата на обратното прехвърляне, а
не датата на прекратяване на договора, по силата на който е станало
първоначалното прехвърляне на служителите.
Липсват данни за осъществено такова ефективно прехвърляне
на дейността на ЖП цеха от приобретателя на ЛСДБ „Д. Б. К. Б.“ ЕООД на „С.
И.“ АД, както и на служителите в цеха. Напротив, преди
осъществяването на подобно прехвърляне, трудовият договор между „Д. Б. К. Б.“
ЕООД и ищцата е бил прекратен със Заповед № 270/19.05.2021 г., поради закриване на част от предприятието на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. Доказателство за това прекратяване е и обстоятелството, че след
него ищцата се е регистрирала в Бюрото по труда и е получавала обезщетение за
безработица до месец юни 2022 г.
С оглед гореизложеното, към настоящия момент между
страните не съществува валиден трудов договор и искът по чл. 357 КТ се явява
неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 213, ал. 2, вр. ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже размера на претендираното
обезщетение за незаконосъобразно недопускане до работното му място, както и че през времето
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение на 01.04.2021 г. се е
явила на работа и неправомерно не е допусната от страна на работодателя, но и
обстоятелството, че е бил без работа в периода на недопускането.
За ангажиране на отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение за недопускане до работа, напълно достатъчно е
работникът или служителят дори и един единствен път да е посетил предприятието
и да е изявил готовност да престира труд по трудово правоотношение. От момента
на явяването му на работа и незаконното му недопускане от страна на
работодателя, работникът или служителят има право на съответното обезщетение.
По делото се установи, че ответникът „С.
И.“ АД не е действащ работодател на ищцата, поради което и не е
бил длъжен да я допуска до работа. Следователно и искът по чл. 213,
ал. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските:
С оглед
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени направените
разноски в производството. От ответника са представени списък на разноските и фактура №
932/01.06.2022 г., но липсват доказателства за извършено плащане по банков път
на претендираната със списъка по чл. 80 ГПК и фактурирана сума от 900 лева с
включено ДДС за адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
присъжда.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.С., с ЕГН **********, с адрес в с. К., срещу „С. И.“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, иск по чл. 357 КТ
за установяване на съществуването на
безсрочно трудово правоотношение между П.М.С., като работник, и
„С. И.“ АД, като работодател,
считано от 01.04.2021 г., по силата на
което
П.М.С. да заема
длъжността „чистач производствени помещения“, за пълно работно време- 8-часов
работен ден при петдневна работна седмица, с 26 дни платен годишен отпуск
съгласно чл. 319 КТ, едномесечен срок на предизвестието и за двете страни,
основно възнаграждение в размер на минималната работна заплата и допълнително
възнаграждение за продължителна работа в размер на 1 % за всяка година стаж.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.С., с ЕГН **********, с адрес в с. К., срещу „С. И.“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, иск по чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на „С.
И.“ АД да заплати на П.М.С. обезщетение в размер на 650 лева ежемесечно за
незаконното ѝ недопускане до работа за периода от 01.04.2021 г. до
допускането ѝ до работа.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: