№ 629
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20203100102699 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:01 часа се явиха:
Ищeцът Е. Х. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не
изпраща представител.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, представлява се от прокурор Димитър Кайряков, редовно
упълномощен от преди.
Вещото лице Т. К. А. , редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 4999/17.03.2021 г. от адв. Б.Б., като
процесуален представител на Е.Д., с която моли делото да бъде отложено за друга дата и
час, тъй като е в отпуск поради кандидатурата му за народен представител в изборите за
народни представители насрочени за 04.04.2021 г., като представя удостоверение, издадено
от Районна избирателна комисия в изборен район № 3 – Варненски, с което удостоверява, че
адв. Б. е регистриран като кандидат за народен представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Ако приемете, че са обективни причините, поради които адв. Б.
1
не може да се яви в днешно съдебно заседание и не може да отстрани тези причини, то
тогава са налице предпоставките по чл. 142, ал. 2 от ГПК и не следва да се дава ход на
делото. Ако приемете, че излизането в отпуск и участието му в предизборната кампания не е
от тези причини, които страната не може да отстрани, то тогава няма пречки да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ като съобрази молбата на процесуалния представител на ищеца за отлагане
разглеждането на делото за друга дата, поради ползване от процесуалния представител на
отпуск за подготовка и участие за избора на народен представител в изборите за народни
представители насрочени на 04.04.2021 г., за които същият е одобрен с решение от
01.03.2021 г., видно от представеното към молбата удостоверение, и като съобрази, че не са
налице предпоставките по чл. 142, ал. 2 от ГПК, които изискват едновременна невъзможност
за явяване процесуалния представител и лично на страната в съдебно заседание, а
доказателства за невъзможността на ищеца да се яви лично в съдебно заседание липсват,
намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Отделно от това след справка с движението на делото, съдът констатира, че същото
вече е отлагано, поради деклариран ангажимент на процесуалния представител на ищеца,
свързан с извън адвокатската му дейност, което означава, че при прекомерна ангажираност с
други занимания адвокатът би следвало да организира защитата на доверителя си по
адекватен начин, включително и чрез преупълномощаване на процесуален представител.
Още повече, че участието му в изборите му е било известно още от 01.03.2021г., когато с
решение на Района избирателна комисия е бил регистриран като кандидат за народен
представител.
С оглед спазване на процесуалните срокове за разглеждане на делото, съдът намира,
че следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
2
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Считам искът за допустим, но оспорвам същия. Поддържам
отговора на исковата молба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Е. Х. Д. против
Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения, срам,
физически неразположения свързани с проявили се здравословни проблеми, накърняване на
доброто му име в обществото и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 3217/2017г. по описа на IV РУ – Варна пр.преписка № 12955/2017г.
по описа на РП-Варна, е завършило с постановяване на прекратително определение, поради
липса на извършено престъпление; от факта на наложената му мярка за неотклонение –
„Задържане под стража“ в периода от 08.10.2017г. до 26.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът твърди, че на 07.10.2017г. е бил арестуван от представители на
полицията по обвинение, че е извършил престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, а на
08.10.2017г. с постановление на разследващия орган по ДП № 3217/2017г. по описа на IV РУ
– Варна пр.преписка № 12955/2017г. по описа на РП-Варна бил привлечен като обвиняем за
извършването му. Излага, че е бил задържан под стража за периода от 08.10.2017г. до
26.01.2018г./ с наложена и мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която действала
спрямо него до 20.12.2018г., когато наказателното производство спрямо него било
прекратено.
Твърди, че по време на висящността на наказателното производство бил
изключително разстроен и дори имал желание да сложи край на живота си. Съгражданите
му го считали за изнасилвач във връзка с повдигнатото му обвинение, изпаднал в стрес и
3
чувствал срам. Твърди, че това оказало влияние и на личния му живот поради
невъзможността да си намери приятелка и да създаде семейство. Във връзка с
продължителния период, в който бил задържан под стража, и по време на който му бил
нанесен побой с цел да признае вината си, се проявили здравословни проблеми свързани с
черния дроб и бъбреците, изпитвал силно главоболие. Моли съда да уважи предявения иск и
да присъди претендираното обезщетение ведно със законната лихва върху него считано от
01.01.2019г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез
Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност и противоречие с
принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди, които не са надвишили по
интензитет и обем обичайните в подобни случаи. Оспорва ищецът да е претърпял вреди
свързани с увреждане на здравословното му състояние – психическо и физическо, както и с
накърняване на доброто му име в обществото, включително и такива във връзка с
твърденията за извършен спрямо него в ареста побой. Оспорва се и възможността ищецът да
претендира обезщетяване на вредите претърпени от неговите родители във връзка с
неоснователното му задържане и повдигане на обвинение. Заявява становище, че законна
лихва върху претендираното обезщетение се следва считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него неимуществени
вреди /стрес, психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес, срам, притеснения/ от посочения вид и произход и размер - вреди от
незаконосъобразно повдигнатото обвинение, вреди от наложената мярка за неотклонение,
които са резултат и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на
ответника – че е образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем, както и че в последствие същото е прекратено.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите на
ищеца.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Запознат съм с доклада и нямам възражения по него. Не
оспорвам датата, от която се претендира законна лихва върху сумата на претендираното
обезщетение - 01.01.2019 г., тъй като тази дата следхожда датата на прекратителното
постановление на прокуратурата – 20.12.2018 г.
4
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: постановление
за частично прекратяване на досъдебно производство по ДП № 3217/2017 г. по описа на
Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна; протокол от разпит на обвиняем от
13.12.2017 г.; протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК № 1016/22.12.2009
г.; психиатрично обследване, извършено от д-р Ст. Райнов при МБАЛ „Света Марина“,
Първа психиатрична клиника – Варна; Експертно решение № 1954/22.12.2009 г., изготвено
от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна; Експертно решение № 217/05.02.2007 г., изготвено
от МБАБ „Света Марина“ ЕАД – Варна; Експертно решение № 332/02.02.2005 г., изготвено
от МБАЛ „Света Анна“ - Варна; епикриза на Е.Д.а, изготвена от Военномедицинска
академия – София; разпореждане за освобождаване на задържано лице от 26.01.2018 г. на
ком. на отделение при сектор „Арести“ - Варна; служебна бележка с рег. № 453/29.01.2020
г., издаде от МП, ГД „Изпълнение на наказанията“, ОС „Изпълнение на наказанията“ –
Варна; протокол за доброволно предаване от 07.10.2017 г.; писмо от 09.11.2020 г. от РП –
Варна.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, а именно: писмо с
изх. № PRB2020081861650/09.12.2020 г. от ВКП, отдел „Съдебен“ до ВОП.
СЪДЪТ докладва постъпило с писмо с вх. № 282/15.02.2021 г. НОХД № 3125/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, 37 състав, ведно с ДП № 3217/2017 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Запознат съм с наказателното дело, както и с досъдебното
производство и не възразявам да се приемат по делото.
5
СЪДЪТ по докладваните в днешно съдебно заседание наказателно производство и
досъдебно производство
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото докладваните в днешно съдебно заседание с писмо с вх. №
282/15.02.2021 г. НОХД № 3125/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 37 състав,
съдържащо 83 написани листа, ведно с ДП № 3217/2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР – Варна, съдържащо том I - 175 написани листа и том II – 135 написани листа.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 4774/10.03.2021 г. от адв. Б.Б., като
процесуален представител на Е.Д., с която в изпълнение указанията на съда посочва трите
имена, адреса и телефон за връзка на личния лекар на ищеца.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 4735/15.03.2021 г. от вещото лице Д.Г., с
която се заявява, че предвид краткия срок и предвид служебната й натовареност не може да
изготви заключението в срок, като уточнява, че нейните специални знания са в областта на
съдебната медицина.
СЪДЪТ указва на вещото лице Д.Г., че следва да осъществи връзка с личния лекар
на ищеца във връзка с изготвяне на заключението по допуснатата СМЕ.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Д.Г. за необходимостта от изготвяне на
експертизата и съобразяване на данните за личния лекар на ищеца.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Няма да соча нови доказателства.
6
СЪДЪТ докладва съдебно-психиатрична експертиза, депозирана с вх. №
3225/18.02.2021 г., в срока по чл.199 ГПК.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице Т. К. А. – 58 г., българка, български гражданин, висше образование,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще даде вярно заключение.
В. Л. А.: Поддържам заключението.
В.Л. А. на въпроси на прок. Кайряков: Ищецът страда от параноидна шизофрения
преди заведеното досъдебно производство.
Мога да разгранича какви вреди е претърпял ищеца вследствие на образуваното
досъдебно производство и вследствие на психичното му заболяване. Симптомите на
параноидна шизофрения са качествени промени в мислите, емоциите, поведението и волята,
докато това, което е преживял след задържането е реакция на стрес и разстройство в
адаптацията – психотравмена ситуация. Параноидната шизофрения може да се отключи при
изживян силен стрес, какъвто е бил за ищеца по негови думи първоначалния побой по време
на неговата военна служба, но трябва да има и други предпоставки като генетична
предразположеност за развитието на заболяването – групата на т. нар. ендогенни
заболявания, тоест има наследствена обремененост или личностова предразположеност.
Реакцията на стрес или стрес в адаптацията е психогенен отговор на външни въздействия,
които всеки човек може да развие в резултат на стресогенна ситуация, особено на дистрес,
какъвто е налице в случая.
Въз основа на снетата анамнеза съм дала заключение, че при задържането му той е
претърпял такива вреди - объркване, напрежение, тревожност, безсъние. Аз не твърдя, че е
бил бит, аз анализирам неговите данни. Снела съм анамнеза и псхичен статус. Това, което
той е споделил като преживяване кореспондира със ситуацията, която пресъздава. Към
момента на обследването имаше афективни реакции при пресъздаването на ситуацията.
Медицинска документация не съм видяла. По делото имаше данни за задържането му
по досъдебното производство и там бяха дадени данни, като нямаше данни, че е бил бит. Не
съм виждала медицинска документация за неговото състояние, но съм разговаряла с личния
7
лекар на лицето - д-р А..
В.Л. А. на въпроси на съда: Той към момента няма симптоми на параноидна
шизофрения, към момента е в ремисия. По приложените по делото материали видях, че
ищецът е лежал в болница, като това беше потвърдено и от личния му лекар. Аз говорих със
сестрата, която познава цялата медицинска му документация на пациента. Не съм
разговаряла лично с д-р А., тъй като в момента отсъстваше. Медицинската сестра потвърди,
че си спомня за този случай и лицето дълго време не е бил добре и е посещавал кабинета му.
Към момента на изследването той е в ремисия. Дали той е прекратил антипсихотичното
лечение за параноидната шизофрения по назначение на лекуващия лекар или сам е
преценил, не знам, но в решението на ТЕЛК от 2009 г. е записано, че заболяването
параноидна шизофрения е в ремесия и Е. е определен като трудоспособен. Той
действително към момента няма симптоми, но това не означава, че той не е по-чувствителен
от други лица. Той вече е претърпял един побой и се потвърждава, че има подобна ситуация,
от която отново се възстановява емоционално и е по-чувствителен. Самото заболяване е
предпоставка за една емоционална лабилност. Всички фактори, които са стресиращи могат
да отключат психотичното му състояние. В случая той не е психотичен, но е по-
чувствителен заради наличното заболяване.
В заключителната част от заключението съм записала, че към момента е налице
остатъчно хронично безсъние и страхова готовност, което е израз на специфична фобия,
като това може да бъде разглеждано като късна проява на обсъжданата психотравма или
като проява на уязвимост от наличната психична болест. Тук ще направя уточнение, че в
случая безсънието и страховата готовност са последици от психотравмата. Какво имам
предвид: Параноидната шизофрения се характеризира с налудности за преследване,
отношение и въздействие. Това са едни от водещите симптоми. В случая той се страхува от
отмъщение и преследване, но от близките на баба Р.. Той сподели, че има реални факти да се
страхува, като по негови данни, когато близките на баба Р. минават покрай дома му хвърлят
нещо или му се заканват. Дори човек да няма параноидно състояние, това е нормална
реакция на заплаха, тоест в случая според мен психотравмата има по-голяма тежест.
Специфична фобия означава лицето да има страх към определена ситуация или определен
обект, който е реалистичен, а не фактазен. Към настоящия момент, въпреки че
наказателното дело е прекратено и друго лице е осъдено за извършеното престъпление, Е.
продължава да изпитва страх от отмъщение от близките на баба Р.. Доколко е обоснован
този страх и дали е ирационален не мога да кажа, но той го преживява и е отключен от
повдигнатото обвинение.
В.Л. А. на въпроси на прок. Кайряков: Дали си измисля и дали изпитва страх са
различни неща. Дали симулира, агравира, утежнява симптомите или ги изпитва в резултат
на заболяването му са различни неща. Не установих да симулира. При еднократен преглед
трудно може да се прецени това нещо, но когато човек агравира или симулира той много
акцентира или повтаря многократно едно и също. При него не се наблюдаваше това и нямам
8
подобни съмнения. Дали страхът е психотичен вследствие на болестта или страхът е
нормално психологически обоснован, считам, че е нормално пхисологически обоснован.
Психотичният страх е свързан с налудности, при които има качествени промени в
мисленето, те са нереалистични, нелепи, но в случая съвсем нормално психологично той си
обясняваше страха - минавали край къщата му и близките на баба Р. му подхвърляли нещо.
Възможно е това да е засилило чувствителността на самото заболяване, но самият страх е
нормално психологичен, тоест ценностното му мислене е нормално, макар и
хиперболизирано, но не виждам някакви качествени промени в мисленето.
Приела съм, че разстройство в адаптацията, тревожно-депресивния синдром при
ищеца е продължило в рамките на 6-7 месеца, защото това е продължителността от момента
на задържането му до момента на отшумяване на тези симптоми. Острата стресова
реакцията продължава нормално няколко дни – 2-3 дни. Ако ситуацията бъде прекратена
или бъде изведен от ситуацията и стресогенният факто изчезне, то тогава може и за 24 часа
да изчезне. Това е момента, шокова реакция, първоначалното объркване и невъзможността
да приеме ситуацията. Това е острата стресова реакция. Има ги тези симптоматики, защото е
имало внезапност. Той се е чувствал много зле, защото първо е имало внезапност, нямал е
подготовка, второ той се чувства невинен, обвиняват го за нещо, което е много срамно,
трето малката населеност на мястото, където живее, както и самото обвинение свързано с
насилие, е много стресогенно за него. Симптомите остават, тъй като той продължава да е
задържан. Продължителността на острата стресова реакция е от 07 октомври до
освобождаването му на 26 януари - около 4 месеца, и той каза, че още 3-4 месеца е бил
вкъщи и от срам не е излизал никъде и го преживявал. Това е все още разстройство в
адаптацията. Той е тревожен, не спи, затваря се в себе си, непрекъснато преработва
психотравмата, изпитва срам, мисли постоянно за случилото се и всичко това той го
преживява.
В.Л. А. на въпроси на съда: Ищецът е преживявал срам от това, което се е случило
във връзка с това, че живее в малък град. Преживяванията му са свързани с това, че се
разчува в града за отношенията към близките му, понякога си мисли, че някой може да му
направи нещо, защото близките на баба Р. са се опитвали да се разправят с него и това
всичко са комплексни фактори. След 3-4 месеца, след освобождаването, когато се
установява кой е истинския извършител сам казва, че самочувствието му се е подобрило.
Затова аз приемам, че този период на адаптация вече отминава и се подобрява неговото
психично състояние. Разстройството му в адаптацията е продължила 6-7 месеца. Това е
периода, в който се е чувствал зле психически, с проява на психични симптоми. След този
период самия той заявява, че се чувства по-добре, започнал е да търси работа.
В.Л. А. на въпроси на прок. Кайряков: Съгласно Международната класификация
на болестите се приема, че острата реакция на стрес е до третия ден. Ако някои от
симптомите като тревожност, депресия, затваряне в себе си, безсъние, продължат повече се
кодира като разстройство в адаптацията. Средностатистически разстройството в
9
адаптацията продължава до осмия месец. След осмия месец до една година се смята за друг
вид разстройство в адаптацията, съгласно Международната класификация на болестите, а
ако симптомите продължат над една година вече се кодира друго депресивно разстройство.
Това са квалификационни критерии.
Към момента освидетелстваното лице е с остатъчно хронично безсъние, страхова
готовност, израз на специфична фобия. Страдането от безсъние той твърди, че е от
повдигнатото обвинение през 2017 г., преди това е нямал безсъние, но по делото няма
свидетелски показания и не мога да преценя. Възможно е в такива ситуации да остане
хронично безсъние, но при него не е тежка форма, тъй като той каза, че е периодично.
Самият факт, че това безсъние е продължило повече от три месеца е симптом за хронично
безсъние. Специфичната фобия става въпрос за страх от отмъщение. Това са негови
изказвания, като често при такива ситуации остават фобийни изживявания. Това дори бих
казала е обичайно.
В.Л. А. на въпроси на съда: Възможно е да има друга причина за безсънието.
Самото му психично заболяване, макар и неактивно, може да води до безсъние. Обичайно
безсънието е комплекс от различни фактори. Неговото твърдение е, че е след повдигане на
обвинението е получено, като дори все още се събужда вечер и сънувал кошмари от
преживяното. Доколкото това е истина не мога да бъда категорична, но безсънието може да
се дължи и на други фактори.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към в.л.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва задачата на
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и е от значение за изясняване на спора,
поради което следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
психиатричната експертиза към доказателствата по гр. д. № 2699/2020 г. на ОС - Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г. представена с
10
експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер 300.00 лева за
изготвяне на експертизата, съгласно депозираната справка-декларация, като сумата от
200.00 лева да се изплати от внесения депозит.
Издава се РКО за 200 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
ЗАДЪЛЖВА ищеца в петдневен срок от днес да внесе остатъка от сумата в размер на
100.00 лв., като в същия срок представи доказателства за извършеното плащане.
След внасяне на депозита да се издаде допълнителен РКО на вещото лице Т.А. за
сумата от 100.00 лв.
ДА СЕ УВЕДОМИ ищеца чрез процесуалния му представител по телефона за
внасяне на остатъка от сумата.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Нямам възражение по изслушаното в днешно съдебно
заседание заключение.
Предвид, че липсва процесуален представител на ищеца и очевидно не се водят
допуснатите му свидетели в днешно съдебно заседание, съдът намира, че делото следва да
бъде отложено, като УКАЗВА на ищеца, че следва да прояви активност както за
осигуряване на присъствие на страната – лично или на процесуалния му представител, така
и за довеждане в съдебно заседание на допуснатите му свидетели за следващо съдебно
заседание, за да бъде проведен разпита им.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите гласни доказателства, съдът намира, че следва да отложи
делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за отлагане на
11
производството, поради служебна ангажираност на процесуалните представители, съдът
посочва като дата за следващо с.з.: 09.04.2021 г.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Удобна дата е.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 09.04.2021 г. от 10:00 ч., за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Д.Г. за датата и часа на следващото съдебно
заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 09:35 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12