Р Е Ш Е
Н И Е № 139
Гр.
Сливен, 07.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 143 по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 83 от 18.02.2022 г., постановено по АНД № 20212230200721/2021 г. по описа на Районен
съд-Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 548703-0182158 от 09.04.2021
г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП,
с което на ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“, представляван от М. А. К., за нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2 000 лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП Бургас, Офис за
обслужване Сливен, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено след неправилен анализ, респективно при липса на
задълбочено изследване и прецизен анализ на относимите
по делото обстоятелства, и за него били налице касационните основания,
предвидени в НПК. Касаторът счита направената от съда
правна интерпретация на фактите по делото за неправилна и немотивирана. Счита,
че обстоятелствата, релевантни за започнатото административнонаказателно
производство били правилно установени, както и събраните в пълнота
доказателства, подкрепящи установеността на нарушението и като е приел друго, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение. Моли съда да отмени решението на
Районен съд – Сливен и да потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище,
чрез процесуален представител заявява, че поддържа жалбата. Моли съда да отмени
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
друго, с което потвърди НП по изложените мотиви в
касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
ответникът по касационната жалба - ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“, редовно призован, се
явява лично М. К. и с адв. К.К.
***. Заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и
законосъобразно.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че касационната жалба е
основателна и въззивният съдебен акт следва да бъде
отменен като немотивиран, което е самостоятелно процесуално основание за
неговата отмяна.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В ТД на
НАП е била получена жалба от лицето П. В., в която е посочил, че на 20.08.2020
г. е закупил дървен материал от склад стопанисван от ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“,
заплатил е на у., но му е бил издаден само превозен билет и хартиена касова
бележка, но не и фискален касов бон. В тази връзка на 23.09.2020 г. служители
на НАП извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – с. за с. м., находящ се в гр. С., ул. „Б. ш.”
срещу Т…, ст. от ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“. При проверката направили разпечатка на
КЛЕН за датата, посочена в жалбата. Установено било, че на тази дата няма
издаден касов бон за сумата от 740 лева, която е посочена от подалия сигнала
като заплатена. Проверена била и касовата наличност, при което не била
установена разлика.
Проверката е
документирана с протокол за извършена проверка от 23.09.2020
г. в който констатациите от проверката били подробно описани. На 12.10.2020 г.
на ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“ бил съставен АУАН, за това че при извършена на
23.09.2020 г. проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС
- с. за с. м., находящ се в гр. С., ул. „Б. ш.” срещу
Т…, ст. от ЕТ „МАК-БВС-64- М. К.“, представляван от М. А. К. с ЕИК ……………., е
констатирано, че на 20.08.2020 г. за извършена покупка на 1,370 куб.м. дървен
материал на стойност 740 лв., заплатена в брой от купувача П. В., не е бил
издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан. В съставения АУАН
е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, с
което на ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.
При така
установената фактическа обстановка районният съд приел, че не е доказано и безспорно
установено, че ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“, пр. от М. А. К., е допуснал нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 год., издадена от МФ. Приел е, че
тежестта на доказване лежи върху АНО, а той се е позовал на подадената жалба и
разпечатката от КЛЕН, поради което останало недоказано посоченото като
нарушение в АУАН и НП. Приел, че плащането е станало на 22.08.2020, тъй като е
била налице уговорка клиентът първо да изпробва качеството на материала и
тогава, вече на 22.08.2020 г. е бил издаден и фискален бон, както и нов
превозен билет. Касов бон от дата 22.08.2020 г. за сумата от 740 лева е бил
издаден, поради което съдът приел, че търговецът е изпълнил задължението си по
ЗДДС и Наредба Н-18. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се
явява незаконосъобразно и го е отменил.
Съдът, след извършена
служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната
съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.
Правилно Районният
съд е приел, че с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год., издадена от МФ, е въведено задължение за издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1 от Наредбата. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. чл. 25, ал. 6 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 год., издадена от МФ, в случаите по ал. 1 фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
От фактическа
страна наказващият орган е възприел като административно нарушение това, че от
данните на направените във фискалното устройство записи се установява, че за
датата 20.08.2020 г. няма издаден касов бон за сумата от 740 лева, която е
посочена от подалия сигнала - купувач като заплатена за извършена покупка на
1,370 куб.м. дървен материал. Изводът за осъществено на 20.08.2020 г. плащане
на сума в размер на 740 лева, наказващият орган формирал въз основа на подаден
сигнал от страна на к. П. В. и подписана от същия декларация от 12.10.2020 г.,
вписана в Протокол за извършена проверка в обект №0046177/ 12.10.2020 г.
Като част от
материалите от АНП е приобщено като доказателство пред Районния съд писмено
обяснение от 23.09.2020 г. от у. на ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“, според което между него
и купувача е имало уговорка за превозване на дървения материал на 20.08.2020 г.,
за да може купувачът да провери качеството му, след което да заплати стойността
му. Сумата от 740 лева била заплатена на 22.08.2020 г. Сред документите,
приобщени като доказателства по делото пред Районния съд е и разпечатан КЛЕН от ФУ с фискална
памет на проверявания обект за 22.08.2020 г., според което за дата 22.08.2020
г. има отразена извършена продажба на дървен материал на стойност 740.00 лева.
Посочените документи не са били взети предвид нито при съставяне на АУАН, нито
при издаване на НП.
Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе
по преписката, административнонаказващият орган
проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване
на спорните обстоятелства. Въпреки допуснатите пороци в хода на производството
те би следвало да бъдат констатирани във фазата на проверката по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, което в случая не е сторено, а е престъпено към издаване на НП. В
резултат наказващият орган неправилно е приел, че ЕТ „МАК-БВС-64-М. К.“ е
извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В
този смисъл е правилен формираният от Районния съд извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Въз основа на изложените
съображения, Районният съд правилно е отменил процесното
НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение,
при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с
чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 18.02.2022 г.,
постановено по АНД № 20212230200721/2021
г. по описа на Районен съд-Сливен.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.