Решение по дело №443/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „В. транс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, п.к. 9020, ж.к. „Възраждане“, вх.А, ет.3, ап.22, представлявано от управителя И.К.И., чрез адв. Г.К., против Решение № 25/06.01.2023 г., постановено по НАХД № 4871/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVIII състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000317/22.06.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

В касационната жалба е релевирано твърдение за незаконосъобразност на постановеното от Районен съд – Варна решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Навеждат се твърдения, че въззивният съд не е извършил съвкупен и пълен анализ на доказателствата по делото, в това число на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства при извършване на конкретното деяние, размерът на нанесените вреди, кръга на засегнатите лица и значимостта на увредените с него обществени отношения. При тези доводи се счита, че обжалваното понастоящем решение е неправилно, поради което се моли за неговата отмяна, респективно отмяна на НП, тъй като случаят представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В условията на алтернативност, и предвид направените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, накърняващи правото на защита на наказаното дружество, се моли за отмяна на решението и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав при ВРС. Направено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна (РДАА – Варна), редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че се касае за формално нарушение и по делото не са налице данни, обосноваващи извод за маловажност на извършеното нарушение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „В. Транс“ ЕООД, чрез адв. Г.К., срещу НП № 23-0000317/22.06.2022 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на осн.чл.105, ал.1 от ЗАвтПр на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за нарушение на чл.34, т.7, във вр. с чл.21, ал.1, т.3, предл.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, в сила от 14.12.1999 година.

Районен съд – Варна от фактическа страна установил, че през 2022г. е извършена комплексна проверка по документи на превозвача „В. Транс” ЕООД. Служителите на ИААА, сред които и разпитания свидетел З.Ю., установили, че превозвачът е извършвал таксиметрова дейност на 20.05.2021 г., без автомобилът да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници за периода от 17.05.2021 г. до 02.06.2021 г.

След като горното било установено, на 21.02.2022 г. свид. Ю. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение № 319917/21.02.2022 г. за това, че превозвачът е извършил таксиметрова дейност без автомобилът да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници за периода от 17.05.2021 г. до 02.06.2021 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.34, т.7, във вр. с чл.21, ал.1, т.3, предл.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, в сила от 14.12.1999 година. Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. На 22.06.2022 г., въз основа на така съставения акт, АНО издал атакуваното пред ВРС НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв.

След преценка на приетите по делото доказателства, районният съд потвърдил оспореното пред него НП. Като приел за установена фактическата обстановка по делото, съдът приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че към установеното нарушение правилно са приложени относимите законови разпоредби и същото е доказано по несъмнен начин. Съдът също така отхвърлил като неоснователни възраженията на наказаното дружество за маловажност на случая и приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.2 от НПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН, за отмяната му.

ВРС е извършил преценка за съответствието на АУАН и НП с императивните законови изисквания, без да е обсъдил направените от въззивника възражения, без да е направил анализ на цялата съвкупност от смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, каквото оплакване се съдържа и в касационната жалба. Съдът не е изложил подробни мотиви както досежно незаконосъобразността на извършеното деяние, така и относно направеното от въззивника възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай. Решението се състои само от изводи без те да са обвързани от обосноваващи ги мотиви. Такива са изложени само във връзка с преценката дали нарушението е маловажно или не, но те са бланкетни - не се отличава със занижена степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, поради което не е маловажно.

Решаващия съдебен състав следва да формира вътрешно убеждение, но това е дължимо да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивната инстанция е длъжна да даде отговор на доводите на страните, който е израз на задължението й като контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Мотивите като съществена, обосноваваща правните изводи част следва да обхващат преценка на доказателствата и доводите на страните, от които да е видно на база на кои, събрани по надлежния за това процесуален ред доказателства, първоинстанционният съд е изградил и направил фактическите си заключения и формирал крайния си правен резултат.

Всяко отклонение от принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение. А липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на решението, при това самостоятелно.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, е ограничен от въведените с жалбата основания (чл.218, ал.1 от АПК), с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, не може да бъде осъществен дължимия от Административния съд контрол за законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт, който замества този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, който да обсъди всички факти и обстоятелства, и да съобрази своето решение с относимите разпоредби на закона, посочени в обжалваното НП.

При този изход на спора разноски не се присъждат и същите следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, първи тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 25/06.01.2023 г., постановено по АНД № 4871 по описа на ВРС за 2022 г. и

ВРЪЩА делото за разглеждане на друг съдебен състав на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА