№ 38
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330205152 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК:********* представлявано от П. Л. К. против Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 4536611 на ОД на МВР – Пловдив, с който на дружеството е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
фиш, въз основа на които се прави искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и адв. Й. Я..
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище от ст. ю.
Г. Б., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на
електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и
разноски. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира се присъждане на ю. възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В издадения Електронен фиш констатираното административно
нарушение е описано по следния начин:
Електронен фиш Серия К № 4536611 е издаден срещу П. Л. К. в
качеството му на законен прадставител на „ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК:*********, за това, че на 21.02.2021 г. около 15: 12 часа в гр.
Пловдив бул. "Цариградско шосе" до номер 51 посока запад, било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил "Шевролет Калос" с
рег. № ** ****** с установена скорост на движение от 63 км/ч при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било
квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението било установено и заснето с преносима система за
контрол на скоростта на МПС АТСС „ARH CAM S1“ с № 11743са, за което
била изготвена снимка № 0474667.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост
в населено място.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“/, представено за проверка, въз основа, на която е било издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по
делото и валидно към датата на нарушението.
В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия
състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т. нар. "триножник", преносима поставка с три крака.
Посоченото изключва същото да е трайно "прикрепено" към земята, а следва
да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
тоест явява се "мобилно" по своя характер. В тази връзка, при съобразяване
на законовите и подзаконовите изисквания и при тежест на доказване,
лежаща върху административнонаказващия орган, действително по
преписката са налични доказателства, че използваното средство е от одобрен
тип, както и да е преминало първоначална или последваща метрологична
проверка. Съгласно посоченото по – горе, по делото е представен и съставен
протокол по смисъла на чл. 10 от Наредбата. Противно на наведено с жалбата,
възражение, че липсва такъв. Съставеният протокал е задължителен за
2
мобилните устройства и системи, както и снимка, която да обоснове
наличието на измерващата система в процесното време и място. Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от съдържанието на този
протокол - същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето
на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на
изискването на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба, че АТСС е използвано,
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че на
21.02.2021 г. в 15: 12 ч. с локация, посочената в ЕФ, е била измерена скорост
на движение 66 км/ч при максимално разрешена скорост – 50 км/ч. За
населено място. Установеното разминаване между отразената скорост в
снимковия материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е посочена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, е съобразено с
предвидените грешки при измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази
връзка отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като
действително установената скорост е намалена.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на П.
Л. К. в качеството му на законен представител на „ИНВЕСТСТРОЙ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, като собственик на процесното МПС по
смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, който факт не се оспорва от
жалбоподателя. Последният не се е възползвал и от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, като не е предоставил в съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Предвид горното, съдът е на мнение, че има извършено нарушение и
поначало обжалваният електронен фиш трябва да се потвърди, но при
извършена служебна проверка се установи, че има допуснато съществено
процесуално нарушение.
Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в
електронния фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със
съответната норма, която запълва бланкета, като това не е била отчетено от
въззиваемата страна. В случая не би могло да се извърши преквалификация.
Преквалификация би могло да се извърши единствено при положение, че
административно-наказващият орган бе извършил преди това привръзката на
нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2
или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Преквалификация означава промяна на вече дадена правна квалификация. В
случая дадената правна квалификация на нарушението от страна на
административно-наказващия орган е била непълна и неконкретна до степен
да се приеме, че липсва такава. Доколкото санкционната норма на чл. 182 от
ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, сиреч,
сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така,
3
както е посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението,
тя е била непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е било
посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е
осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за
повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която пък
препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно,
защото определянето на административното наказание за повторност е
обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение.
Посочването пълната правна квалификация, макар и точно определена,
но за първи път от съда с неговото решение, би се явило в противоречие с
правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било
ясно изначално въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с
електронния фиш. На практика по този начин на процедиране, съдът би могъл
да изправи пропуска на наказващия орган, който е бил съществен, но това би
било недопустимо, тъй като липсва конкретно волеизявление на наказващия
орган. Недопустимо е с решението си районният съд за първи път да въвежда
обстоятелства, свързани с правната квалификация на нарушението, по които
на практика жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред този
именно съд и съответно да ги оспорва, а съдът да ги подложи на проверка. В
Тълкувателно решение № 8/2021 г. действително е посочено, че
първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени
наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая
обаче, се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а
липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи
на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение. Ако това се извърши за първи
път едва със съдебното решение, не може да се говори за изменение по
смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, както се каза,
се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори
правилността на правната квалификация пред въззивния съд. Посоченото
поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта
на установеното нарушение. Така действително деецът остава ненаказан за
допуснатото административно нарушение, но следва да се има предвид, че
административното наказване не може да е на всяка цена, а следва да е
осъществено всякога законосъобразно. В тази насока са Решение № 1876 от
26.10.2022 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 1609/2022 г. и
Решение № 1177 от 22.06.2022 г. на Административен съд - Пловдив по к. а.
н. д. № 1087/2022 г..
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя,
а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи ю. възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено. Претенцията на жалбоподателя е своевременно направена. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е
заплатен адвокатски хонорар в размер на предвидения по Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция към момента на сключване на цитирания договор за
правна защита и съдействие), минимум от 300 лева. Съдът намира, че тази
сума следва да бъде възложена на въззиваемата страна и същата да се осъди
да я заплати на жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4536611, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на П. Л. К. ЕГН **********, законен представител на
„ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:********* е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. К. ЕГН
**********, законен представител на „ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК:*********, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляващи
разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5