Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Владислав Томов, разгледа
докладваното от съдия Станислава
Стоева КАНД № 760/2022 г. на АдмС-Варна, за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Н.П., ЕГН **********, срещу
Решение № 210 от 09.02.2022 г. по АНД № 3560/2021 г. на Районен съд-Варна (ВРС), с което потвърдено
наказателно постановление (НП) № 23-0000829/22.06.2021 г. издадено от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна (РДАА), с което за
нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
вр. с чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл. 177 ал. 3
т. 1 предл. 2 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. Иска се отмяна на
решението на основание несправедливост на наложеното наказание и липса на
мотиви на съда за размера на глобата. В евентуалност моли за изменение размера
на санкцията.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2022
г. касаторът не се явява и не се представлява. Депозирани е молба, в която се
правят уточнения и се поддържа искането за отмяна на решението по изложеното в
касационната жалба основание или изменение на санкцията.
Ответникът – РДАА Варна, чрез депозиран отговор на
касационната жалба счита касационната жалба за неоснователна и моли решението
на ВРС да се остави в сила. Претендира възнаграждение за процесуално
представителство. Направено е искане за
произнасяне по адвокатското възнаграждение на касатора при условията на чл. 63д
ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебна проверка съгласно чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С решението си районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 05.03.2021г. в гр. Варна по
АМ „Хемус“, пътен възел Летище Варна, пред входа на летище Варна, в посока гр.
Аксаково, жалбоподателят управлява товарен автомобил марка „Скания“ с рег. *****,
с прикачено полуремарке с рег. *****, извършващ обществен превоз на слънчоглед,
видно от товарителница, сер. М, №
0011032/05.03.2021г. по маршрут Снежина-Добрич-Варна, видно от пътен лист №
7274693/05.03.2021г. При проверката е установено, че водачът извършва превоза
със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от влекач с две оси и
полуремарке с три оси с обща маса
43 780 кг. /видно от прехвърлителна разписка № 1151/05.03.2021г./, което
надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване от 40 000 кг. с 3780 кг. При проверката не
е представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ. При така установените
факти районният съд приема, че актът и постановлението са съставени от лица,
притежаващи нужната компетентност, съдържат законоустановените реквизити,
постановлението е издадено при спазване на установените в ЗАНН срокове и
процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Приел е,
че правилно е квалифицирано нарушението. Приема също така, че П. е извършил
вмененото му нарушение на ЗДвП и че наложената санкция е определена правилно по
вид и размер. Приел е, че размерът на наложената санкция е съобразен с
представената по делото справка за влезли в сила наказателни постановления, от
която е видно че жалбоподателят е наказан за две други нарушения на чл. 139 ал.
1 от ЗДвП. Обсъдил е доводите на въззивника, като се е позовал на събраните
писмени и гласни доказателства, като е приел, че нарушението е безспорно
доказано. По тези съображения е потвърдил наказателното постановление. Разноски
на въззиваемата страна – РДАА Варна не са присъдени, тъй като не е осъществено
процесуално представителство по арг. на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. В жалбата се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1
и т.2 от НПК.
При проверката
касационният състав не установи да са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от предходната инстанция. За разглеждане на делото
пред районния съд са призовани нарушителят и учреждението, чийто орган е издал
наказателното постановление.
Водачът,
респ. превозвача отговаря за превозваната стока, поради което в превозните
документи се отразяват количеството и вида на превозената стока със съответното
ППС и водач. С отразеното в представената от водача пътно-прехвърлителна
разписка за вида и количество на превозваната стока се установява факта на
надвишаване на максимално допустимата маса. Поради това ВРС е преценил за правилно установени данните
за количеството превозвана стока както от актосъставителя, така и от издателя
на НП. В товарителницата
сер. М № 0011032/05.03.2021г. е записано
като количество 28 720 кг, което съответства на единия от записите в
разписката, но в нея освен това е вписано и друго количество – 15 060 кг.,
което сумарно дава 43 780 кг. След
като нито П., нито процесуалният му представител са ангажирали доказателства за
това каква е причината за разликата в товарителницата и тази
пътно-прехвърлителна разписка, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, въззивният съд е приел, че водачът е управлявал ППС с
маса 43 780 кг., с което е надвишил
с 3780 кг. допустимата максимална маса от 40 000кг. по чл. 6, ал. 1 от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване без квитанция издадена от „АПИ“ за претоварването. Спорът е изяснен от фактическа страна,
като събраните по делото доказателства установяват извършване на нарушението.
Настоящата инстанция намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон по отношение на размера на санкцията:
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева, от което следва, че определеното от административния орган наказание от 2 000 лева е в рамките на нормативно регламентираните предели, но към регламентирания максимум. При определянето му не са спазени изискванията на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. Действително управлението на претоварените превозни средства противно на установените правила за това, крие сериозен риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. Въззивният съд се е позовал на приложената справка за влезли в сила наказателни постановления, от която е видно че жалбоподателят е наказан за две други нарушения на чл. 139 ал. 1 от ЗДвП, но настоящият състав счита, че това не може да бъде прието за отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като санкциите са за други нарушения, а и следва да се отчете фактът, че НП са от 2013г. и 2016г.
Настоящият състав не споделя и аргументът за определяне на санкцията, съобразявайки Приложение 1 към чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията. За нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета, надхвърлянето на максимално допустимата маса за превозни средства от категорията N3 с между 5% и 10% е класифицирано като тежко нарушение, но то е най – лекото в тази класификация, тъй като надхвърлянето на максимално допустимата маса с между 10% и 20% е много тежко нарушение, а над 20% - най-тежко нарушение. Предвид този начин на степенуване на тежестта на нарушението в Регламента, определянето на санкцията в размер по-близък до максимума, съдът счита за неправилно.
Следва да се отбележи, че въззивният съд не е обсъдил възражението за размера на наложената санкция с оглед приложените данни за имущественото състояние на нарушителя.
При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства касационната инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание глоба в размер на 700 лева. Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на нарушението, при съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено състояние. Дължимо е изменение на процесното НП относно размера на наложеното административно наказание, като същият следва да се намали от 2 000 лева на 700 лева.
Независимо
от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на страните, тъй като касационният
жалбоподател не е направено искане за това.
На основание чл. 221 ал.
2 от АПК,
Административен съд гр. Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 210 от 09.02.2022 г. по АНД № 3560/2021 г. на Районен съд-Варна, 45 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000829/22.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Варна, като наложеното на П.Н.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001г., се намалява на 700 /седемстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: