Р
Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и трети октомври година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 2380 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „….” ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „….” №116, ет.1, ап.1, представлявано от В.К.В.с
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №
480826-F522080/28.11.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
на фирмата - жалбоподател е наложена „Имуществена санкция”, в размер на 500
лева.
В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения в
административно наказателното производство и НП следва да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не
се явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На на 28.10.2019 година в 13:00 часа била извършена
проверка от служители на НАП на търговски обект - офис, находящ се в гр.
Бургас, ул. …. №47, стопанисван от „…." ЕООД с ЕИК ….., като проверяващите
установили, че при проверката на разпечатаните дневни финансови отчети за 2019
г., съхранявани в обекта, за дата 09.10.2019г., фирмата – жалбоподател, не е
изпълнила задължението си да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Фискалното устройство, не било с коригирана версия на
фърмуера и не генерирало дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.
3.
За проверката бил съставен протокол № 0338847/28.10.2019г.
На 06.11.2019 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта
като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът бил
предявен на упълномощено лице, което го подписало без възражения.
Сезиран с преписката по акта,
административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за
доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството
- жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло. На практика и
страните не спорят относно описаните в НП факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН
и НП, като същите не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН
- не е посочена нарушената законова разпоредба. В двата акта следва, освен
описание на фактите, да се посочи и правната им квалификация, т.е. да се посочи
нарушената правна норма, която вменява административно задължение за съответния
субект. Това изискване произтича от разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, съгласно
който на юридически лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължение при осъществяване на тяхната дейност. Следователно, трябва да бъде
посочена разпоредбата, предвиждаща задължението, което се твърди да не е
изпълнено. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, която гласи: „Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин; 9. (нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019
г.) формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за
издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено
плащане с кредитна или дебитна карта.“.
Видно от цитираната разпоредба, същата не предписва
никакво задължение за задължените по закона субекти. Чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
касае законовата делегация, по силата на която е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, поради което същата е неотносима към квалификацията на твърдяното
административно нарушение (в този смисъл е и Решение № 1002 от 07.06.2017 г. по
н. д. № 840 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас). Предвид
изложеното, съдът намира, че в НП липсва посочване на нарушената законова
разпоредба, което накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере
обвинението от правна страна чрез посочване на относимата разпоредба. На
практика и съдът е поставен в невъзможност да установи какво нарушение е
вменено на жалбоподателя, като обжалваното НП следва да бъде отменено на това
основание, без да се разглежда спора по същество.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено
като процесуално и материално незаконосъобразно.
По делото няма направено
искане за разноски, от страна на жалбоподателя, поради което, същите остават,
както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен
съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 480826-F522080/28.11.2019
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП против „…..” ЕООД, с ЕИК …., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „….”
№…, ет.1, ап.1, представлявано от В.К.В. с ЕГН **********, с което за нарушение
на чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на фирмата - жалбоподател е наложена
„Имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.