Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря А.И. като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 138 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Г.С.В. и Д.Г.В. срещу Р.П.К., за заплащане по 12 950 лв. на всеки
от ищците, представляващи неустойка за забава при връщането след прекратяване
на договор за наем, сключен на 02.12.2009 год., на имот-заведение на партерен етаж, находящо се в гр. Варна, ул. "Стефан Стамболов" № 5, за периода 14.02.2010 год. - 30.10.2010 год., по т. 3.7 от договора, по чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 14.01.2013
год. до
окончателното им изплащане, с присъждане на разноски.
Ответницата оспорва исковете. Претендира
разноски.
Предявява
възражение за нищожност на договора, основано на твърдения за липса на съгласие
– че тя не е подписвала процесния договор. Твърди, че не е ползвала имота, а е
упражнявала право на задържане; че ищците не са искали от нея връщане на имота;
че ищците са искали присъждането на обезщетение от "Еуфория" ЕООД
(производството е висящо). Сочи, че уговорката за обезщетения и за неустойки
противоречи на добрите нрави.
По същество
страните поддържат становищата. Ответницата претендира разноски. Страните представят подробни
бележки.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
По делото е представен заверен препис (л. 6 от делото) от
договор, сключен на 02.12.2009 г. между страните, чрез който ищците е следвало
да предоставят на ответницата ползването на заведение на партерен етаж, находящо се в гр. Варна, ул. "Стефан Стамболов" № 5 срещу
заплащане на наемна цена в размер на 20 % от оборота на заведението всеки ден.
В случай, че наемодателят не плати в срок от 10 дни от падежа, действието
на договора се счита за прекратено по вина на наемателя (т. 3.6).
В случай, че след прекратяването на договора наемателят до един месец не
освободи имота, той дължи по 100 лв. на ден обезщетение за ползването на имота
до предаването му във владение на наемодателя (т. 3.7).
Наемателят има право да предостави ползването на имота на "Еуфория" ЕООД (т.
5.1.3).
Наемателят е заявил, че приема владението от "Еуфория" ЕООД (т. 6.1).
По възражението за липса на съгласие:
- по довода, че е липсвала причина за замяна на наемателя
Ищецът обяснява сключването на договора с ответницата след прекратяването
на договор за наем с "Еуфория" ЕООД, представлявано от нея, поради неизпълнение
на задължението за заплащане на цената, с това, че адвокат го е посъветвал, че
от имуществото на ответницата е по-вероятно да успее да събере дължими суми.
Обясненията са конкретни и е
могло да бъдат проверени. Те не противоречат на останалите доказателства по
делото.
- по довода, че влошените отношения изключват съгласието
Към момента на сключване на договора – 02.12.2009 г. е била връчена само
нотариална покана от ищците към дружеството да върне имота (л. 42), но още не е
бил предявен иск. Искът за връщане на имота е бил предявен едва на 09.08.2010 г.
Поради това съдът приема, че постигането на съгласието не е било изключено.
- по довода за монтиране на договора
Ответницата твърди, че е изгубила и ищците са използвали последната
страница от нейния екземпляр от договора, сключен с "Еуфория" ЕООД на 26.05.2008 год. (л. 39).
Страниците наистина са с еднакъв текст, но върху подписа на ответницата,
когато е действала като представител на ЕООД, е поставен печатът на
дружеството.
Страните са заявили, че екземплярите са еднообразни т.е. върху подписа на
втория екземпляр от договора с дружеството също е имало печат на дружеството.
От заключението (л. 139) на вещото лице Ц.Ц. се
установява, че подписът върху процесния договор е положен от ответницата.
Обстоятелството, че лявото поле на първия лист е различно от същите полета на
втория и третия листи (л. 209) не сочи категорично на подмяна на първия лист.
От съдържанието се установява, че вторият лист (л. 7) също е от договор за наем,
сключен с ответницата, а не с ЕООД (арг. 4.1.1 и 5.1.3).
Подписите на ответницата, когато е действала лично и като представител на
ЕООД са положени с различни пишещи средства (заключение на л. 237). Житейски е
малко вероятно еднообразни екземпляри от един и същ договор да са били
подписани от едната от страните с различни пишещи средства.
лист втори
от решение от 21.12.2013 г. по гр. д. № 138/13 ВОС
Не е доказано, но дори да се приеме, че ищцата е изгубила своя екземпляр от
договора, сключен с дружеството, не може да се приеме, че последната страница е
намерена и използвана от ищците за монтиране на процесния договор.
От представените заверени копия (л. 16) се установява, че са издадени
касови бонове от дружеството за стоки, продадени на адреса на наетия имот през месеците
февруари и март 2010 г.
Договорът за наем с дружеството е бил прекратен, поради което то би могло
да упражнява дейността си в имота само ако ползването му е било предоставено от
трето лице. Ответницата не твърди ищците да са сключвали друг договор за наем
на имота, поради което следва да се предполага, че именно тя е предоставила
ползването на дружеството.
Предявяването на иск на 09.08.2010 г.
срещу дружеството за връщане на имота след прекратяване на договора за наем от
2008 г. (л. 173), а не като пренаемател или срещу ответницата по новия договор,
е единственото доказателство, което подкрепя тезата на ответницата за липса на
съгласие.
Страната в гражданския процес има право да поддържа евентуални твърдения и
да търси евентуални защити. Поради това съдът приема, че доказателството не
опровергава останалите.
Възражението за липса на съгласие е неоснователно.
По основанието на договора за наем от 02.12.2009 г.:
Би могло да се помисли, че след прекратяване на договора за наем с
дружеството, нов договор за наем с ответницата, по който й е дадена възможност
да предостави имота под наем на същото дружество, е лишен от основание.
От обясненията на ищеца се установява, че наемодателите са искали да имат
за длъжник ответницата, а не дружеството.
Съдът приема, че е налице основание.
Договорът за наем е действителен.
Съдът приема, че ответницата е предоставила ползването на дружеството.
Ответницата не е представила в настоящото производство доказателства, че е
заплатила или че дружеството пренаемател е заплатило уговорения наем на ищците.
Договорът е прекратен, считано от 14.02.2010 г.
Задължението за връщане е срочно – до един месец от прекратяването т.е. не
е било необходимо ищците да канят ответницата да им върне имота.
Ответницата е изпаднала в забава на 16.03.2010 г.
Ответницата не е върнала имота на ищците до 30.10.2010 г.
Дори да е изоставила имота, за да упражнява през лятото на 2010 г. търговска
дейност другаде, това не е изпълнение на задължението за връщане (М., М. Облигационно право. С.: Сиби, 2013, с. 330).
По възражението за нищожност на уговорката за неустойка,
поради противоречие с добрите нрави:
Като
предварително установена отговорност на длъжника неустойката е способ за
реализация на гражданската отговорност т. е. неустойка може да бъде установена
само в рамките на предвидимите вреди (чл. 82 от ЗЗД).
Съдът
приема, че това е същинското основание за отричане действителността на уговорки
за неустойки, които установяват отговорност за вреди, свръх предвидимите.
Самото естество на забавената престация (връщането на
заведението) предполага предвиждане при уговарянето на
вреди, сравними с лишаването от ползване. От заключенията на
вещите лица (л. 94 и 201) се установява, че уговореният
размер от 100 лв. на ден съответства на обичайно предвидимите в такива случаи
вреди, съпоставими с цена за дневен наем и то в продължение на целия период, в
който ползването на заведението би било осуетено. Тъй като вредите са
несъмнено предвидими за целия период на забавата, липсата на лимит на
неустойката в случая не опорочава уговорката.
Исковете за заплащане на всеки от ищците по 1500 лв., претендирани като
неустойка за забава при изпълнение на задължението за връщане в
периода от 14.02.2010 год. до 15.03.2010 г. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищците по 11 450 лв., представляващи
неустойка по т. 3.7 от договора за забава при изпълнение на задължението за
връщане на имота в периода от 16.03.2010 г. до 30.10.2010 г.
Следва да бъдат присъдени също лихви и разноски общо 2023.64 лв., от които: 916 лв. държавна
такса и 857.64 лв. възнаграждение на адвокат, двете съобразно уважената част от
исковете и 250 лв. възнаграждения на вещи лица.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Г.С.В.,***, м-ст "Евксиноград" ул. "16" № 19 и Д.Г.В.,
ЕГН ********** ***, и двамата със
съдебен адрес за призоваване: гр. Варна, ул. "Цар Симеон
I" 6А, чрез адв. И.П. срещу Р.П.К., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване: гр. Варна, ул. "Парижка комуна" № 2, ет. 2 чрез адв. Б.Б.,
за заплащане по 1500 (хиляда
и петстотин) лв. на всеки от ищците, претендирани като неустойка за забава при
връщането, след прекратяване на договор за наем, сключен на 02.12.2009 г., на имот-заведение на партерен
етаж, находящо се в гр. Варна, ул. "Стефан Стамболов" № 5, за периода от 14.02.2010 год. до 15.03.2010 год., по т. 3.7
от договора, на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата
молба – 14.01.2013 г. до окончателното им изплащане.
лист трети
от решение от 21.12.2013 г. по гр. д. № 138/13 ВОС
ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване: гр. Варна, ул. "Парижка комуна" № 2, ет. 2 чрез адв. Б.Б.,
да заплати на Г.С.В.,***, м-ст "Евксиноград" ул. "16" № 19 и на Д.Г.В., ЕГН ********** ***, и двамата със съдебен адрес
за призоваване: гр. Варна, ул. "Цар Симеон
I" 6А, чрез адв. И.П. по 11 450 (единадесет
хиляди и четиристотин и петдесет) лв. на всеки от ищците, представляващи неустойка
за забава при връщането, след прекратяване на договор за наем, сключен на 02.12.2009 г., на имот-заведение на партерен
етаж, находящо се в гр. Варна, ул. "Стефан Стамболов" № 5, за периода от 16.03.2010 год. до 30.10.2010 год., по т. 3.7
от договора, на основание чл. 92 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване
на исковата молба – 14.01.2013 год. до окончателното
им изплащане, както и общо 2023.64 лв. /две
хиляди и двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, от които: 916 лв.
държавна такса и 857.64 лв. възнаграждение на адвокат, двете съобразно
уважената част от иска и 250 лв. възнаграждения на вещи лица, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: