Решение по дело №2202/2019 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1620

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

09.09.2019 г.                                                                             гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На осми юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 2202 по описа за 2019 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 394904- F459983 от 07.01.2019г. издадено oт Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4 950 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                 

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е наказателно постановление № 394904- F459983 от 07.01.2019г. издадено oт Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4 950 лв.

Жалбоподателят, „Дериа Дениз“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. 

Въззиваемата страна, ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна.

 От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.12.2018г. е съставен акт за установяване ан административно нарушение срещу „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, за това, че същото дружество на  23.12.2017г. в гр. Пловдив, в нарушение на ЗОПБ, не е получило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т.Т.Ч., ЕГН **********, на стойност 9 900лв., документирано с приходен касов ордер № 19 от 23.12.2017г., което представлява частично предоставяне на парични средства, съгласно договор за заем от 22.12.2017г. на стойност 36 000 евро, сключен между Т.Т.Ч. /заемодател/ и „Дериа Дениз“ ЕООД /заемател/.

Прието е, че нарушението е извършено на 23.12.2017г. и е открито на 07.12.2018г. при проверка на „Дериа Дениз“ ЕООД за установяване на основани за регистрация  по ЗДДС, възложена с Резолюция за извършена проверка № 162691802423987/28.11.2018г. по подадено Заявление  за регистрация  по ЗДДС с вх. № 16391180243848/ 28.11.2018г. При проверката е съставен протокол № *********/07.12.2018г.

Актосъставителят квалифицирал установеното като нарушение по чл.3 от ЗОПБ. В законоустановения срок дружеството упражнило правото си на писмено възражение срещу акта по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказаващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 3 ал. 1 т. 2, вр. ал. 2 от ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 5 ал. 1 ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4 950 лв.

Разпитан в  съдебно заседание като свидетел актосъставителят Т. потвърждава авторството на АУАН и направнеите в него констатации. Съдът кредитира показанията му, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно при следните съображения:

В случая от страна на дружеството - жалбоподател не са осъществени признаците на нарушение по чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, поради липса на „плащане” във взаимотношенията със заемодателя си, поради което и не е следвало да се ангажира административната му отговорност. В своята правна същност, договорът за заем, който според определението, дадено в чл. 240 ЗЗД, е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Така цитираният законов текст обосновава извода, че заемът за потребление е реален договор, чийто предмет могат да бъдат само пари или заместими вещи. Договорът за заем е едностранен договор – от него възниква задължение само от заемателя, тъй като той е длъжен да върне заетите му пари или заместили вещи, а заемодателят има само право да иска тяхното връщане. Това води до извода, че парите при заема за послужване не се използват като платежно средство, а след като не се използват като платежно средство, не може да се приеме, че с факта на предаване на определена парична сума в заем от заемодателя на заемателя, независимо по какъв начин – в брой или чрез превод по банков път, се извършва „плащане” по смисъла на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Неправилното приложение на закона пък опорочава наказателното постановление и налага отмяната му като незаконосъобразно.

На следващо място, при извършената служебна проверка, настоящата съдебна инстанция констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, която съдържа императивното правило да се посочат нарушените законови разпоредби. В случая актосъставителят е квалифицирал нарушението единствено под нормата на чл. 3 ЗОПБ. Цитираната норма обаче, съдържа две самостоятелни алинеи, първата от които е с две точки предвиждащи различни хипотези. Нито една от тези точки и алинеи обаче, не е отразена в съставения АУАН. Неприложима е разпоредбата на чл. 53 ЗАНН за саниране на нередности, констатирани в АУАН, доколкот изписването единствено на чл.3 от ЗОПБ от актосъставителя се равнява  на неизпълнение  задължението му да предостави правна квалификация.

Съдът констатира и друго съществено нарушение, но при издаването на НП, дотолкова, доколкото не става ясно  от обстоятелствената част и определената санкционна норма на чл.5 ал.1 от ЗОПБ в какво качество е ангажирана административнонкаазателната отговорност на дружеството – като извършител или като допустител.  В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние - „извърши“ или „допусне извършването“ на нарушение по смисъла на чл. 3 ЗОПБ.  

Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво и при какви обстоятелствта е наказан.  Отделно от това, по-горе се констатира и неправилното приложение на закона.  

Ето защо неоснователно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, а атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

Вярно с оригинала!

МГ