Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 360

14.07.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №333 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „РОЛИНГ – Л“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от управителя Л. Я. Г., подадена чрез пълномощника му адв.М.П., с посочен по делото съдебен адрес, против Решение №31/06.02.2020 г., постановено по АНД №1430 по описа на Хасковския районен съд за 2019 г. 

Касаторът счита оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че неправилно районният съд отхвърлил възражението му за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Необосновано от събраните доказателства бил изведен извод за сравнително висока обществена опасност на нарушението, обуславяща неприлагането на хипотезата на маловажния случай. От събраните по делото доказателства било видно, че „РОЛИНГ – Л“ ЕООД стриктно спазвало задълженията си по специалните закони и наредби. Налице били редица смекчаващи обстоятелства, които обуславяли по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение и нарушител, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В конкретния случай се касаело само за едно неподновено разрешително на шофьор, който бил за пръв ден на работа, а по делото липсвали данни транспортната дейност да е основна такава за дружеството.

Освен това неправилни били изводите на съда за липса на процесуални нарушения при връчването на наказателното постановление, което било изпратено на адрес различен от този на седалището и адреса на управление на фирмата и не било връчено на упълномощено да приема НП лице.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на РС – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №45-0000304 от 02.10.2019 г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, с което на „РОЛИНГ – Л“ ЕООД, гр.Х., на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена санкция 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел от фактическа страна, че при извършена на 02.02.2019 г. от служители в ОО „АА“ гр.Хасково комплексна проверка на санкционираното дружество, се установило, че на 12.07.2019 г. в гр***, „РОЛИНГ – Л“ ЕООД, като лице, извършващо превоз за собствена сметка, е допуснало осъществяването на превоз за собствена сметка с водач Д. П. Д., управлявал МПС „Форд Транзит ФТ 430“ с рег.***, собственост на дружеството, като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП – не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът е приел, че при тези факти органът съставил АУАН в присъствие на законния представител на дружеството лице и издал процесното наказателно постановление.

 Въззивният съд не е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП, приел е, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, респективно позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Посочил е, че отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство, чиято дата и място са ясно посочени в акта. Изложил е съображения за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е за доказано извършването на административното нарушение, описано в НП, като е развил мотиви относно това, че същото не може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, както в АУАН, така и в НП, а също и в какво се изразява то. Правилно са посочени и нарушените разпоредби. Направените в касационната жалба оплаквания за нередовност на връчването на Наказателното постановление са без правно значение относно законосъобразността на последното.

Правилно са установени всички факти и обстоятелства по случая, а материалният закон е приложен при съобразяване с фактически установеното.

Безспорно е обстоятелството, че на 12.07.2019 г. водачът Д. П. Д., назначен като шофьор на товарен автомобил в санкционираното дружество съгласно Трудов договор №5/14.05.2012 г., е осъществил разпореден му със заповед превоз на стока за собствена сметка от името на дружеството – касатор, както и е безспорно, че към датата на извършване на превоза този водач няма издадено валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се установяват от доказателствения материал по делото, поради което крайният правен извод за доказаност извършването на вмененото на касатора административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП е правилен.

Правилна е преценката на въззивния съд и за законосъобразното санкциониране на извършеното административно нарушение на основание чл.96г, ал.1, предл.второ от ЗАвтП. Разпоредбата предвижда наказване с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. всеки, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В случая дружеството – касатор е санкционирано за това, че е допуснало водача Делчев да управлява на 12.07.2019 г. конкретно превозно средство за превоз за собствена сметка на товари, без да отговаря на предвидено в чл.7а, ал.2 от ЗАвтП изискване за психологическа годност.

Санкцията в случая е наложена в предвидения от закона твърд размер, като преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставки случаят да бъде третиран като маловажен, се споделя изцяло от настоящата инстанция.

При определяне маловажните случаи на административни нарушения, на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се съобрази   регламентацията на понятието в чл.93, т.9 от НК. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото липсват обективни данни, които да доведат до извода, че в конкретната хипотеза деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за административни нарушения от същия вид. Като такова обстоятелство не може да се отчете твърдяното в касационната жалба – че транспортната дейност не се явявала основна за дружеството. Не кореспондира на събраните по делото доказателства и твърдението на касатора, че се касаело за неподновено разрешително на шофьор, който бил за пръв ден на работа, тъй като видно от трудовия му договор, шофьорът работи в дружеството от 2012 г. В случая не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен.

Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №31/06.02.2020 г., постановено по АНД №1430 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.                  

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

                                                

                                                                                                    2.