Определение по дело №1236/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260217
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20205300501236
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260217/29,09,2020 г., гр. Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 29,09,2020 г., в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА         

  ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА 

                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                                       

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 1236/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ИЗИ ФИНАНС“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане № 3361/10,06,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 590/2020 г. на РС Асеновград, III гр. състав, с което е отхвърлено заявление с вх. № 5094/27,04,2020 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник И.Н.С. с ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 5094/27,04,2020 г.  от „ИЗИ ФИНАНС“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Н.С. с ЕГН **********; за вземания, дължими на основание Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 259452/15,07,2019 г., както следва:  главница в размер на 700 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на заявлението; възнаградителна лихва за периода от 15,07,2019 г. до 14,08,2019 г. в размер на 23,10 лв.;  неустойка по чл. 3 от Договора в размер на 149,52 лв.; нормативно признати разходи в размер на 50 лв.; мораторна лихва за периода от 14,08,2019 г. до 13,03,2020 г. в размер на 41,42 лв.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че не са изпълнени указанията за излагане на обстоятелствата във връзка с възникването на главното задължение, както и че е налице обоснована вероятност вземането за неустойка да се основава на неравноправни клаузи.

Относно конкретизацията на заявлението: В т. 12 от заявлението, озаглавена: „Обстоятелства от които произтича вземането“, както и в допълнителната уточняваща молба на заявителя, са конкретизирани обстоятелствата, на които заявителят основава претенцията си, като е посочено по какъв начин е сключен договорът, както и обстоятелството, че същият е изпълнен от заявителя, сочат се и обстоятелствата, обуславящи дължимостта на разходите по договора и неустойката по него.

Настоящият състав приема, че с това сочените от районния съд нередовности на заявлението са отстранени, а дали действително са се осъществили твърдените от заявителя факти по сключване на процесния договор е въпрос на доказване, което ще се осъществи в рамките на евентуален исков процес, но този въпрос не се изследва в хода на заповедното производство.

По отношение изводите за неравносправност:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Въззивният съд приема за правилен извода за евентуална неравноправност на уговорките за възнаградителна лихва (претендирана за периода от 15,07,2019 г. до 14,08,2019 г. в размер на 23,10 лв.); за неустойка по чл. 3 от Договора (претендирана в размер на 149,52 лв.); за нормативно признати разходи (претендирани в размер на 50 лв.); за мораторна лихва, претендирана за периода от 14,08,2019 г. до 13,03,2020 г. в размер на 41,42 лв.), по следните съображения:

1/ Досежно възнаградителната лихва: В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 40,15%, а ГПР е 48,44%. Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, съдът не е в състояние да прецени дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. че противоречи на добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като неравноправна

2/ Досежно неустойката: На кредитополучателя е поставено условие за предоставяне на обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, в тридневен срок след сключването на договора, като след изтичане на този срок е предвидено заплащане на неустойка в размер на 149,52 лв., представляващи над 21 % от размера от заетата сума. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно. С оглед предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението, многобройни изисквания към евентуалните поръчители и големия размер на неустойката, настоящият състав намира, че целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне предоставената му сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. В този смисъл същата се явява уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданския и търговския оборот, а клаузата, въз основа на която се дължи, неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

3/ Досежно претендираните „нормативно признати разгоди“: Клаузите са дължимостта им въззивният състав приема за неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, както и противоречащи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Разглежданият вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

По изложените съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно е отхвърлено за сумите, претендирани като договорна лихва, неустойка и нормативно признати разходи.

С оглед твърдението, че по договора не са постъпвали никакви плащания от страна на длъжника, въззивният съд приема, че исканата заповед за изпълнение следва да бъде издадена само досежно претендираната главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на заявлението. Затова в тази част разпореждането следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на заповед, а в останалата част обжалваният акт се приема за законосъобразен и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3361/10,06,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 590/2020 г. на РС Асеновград, III гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 5094/27,04,2020 г.  от „ИЗИ ФИНАНС“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Н.С. с ЕГН **********; за сумата от 700 лв. – главница, дължима на основание Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 259452/15,07,2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на заявлението, КАТО ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на исканата заповед за посочените суми.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6518/20,01,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 673/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: