О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/………..….04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско
дело № 331 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, срещу разпореждане №4994/05.02.2020г.,
постановено по гр.д. №1368/2020г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която подаденото от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 9177/03.02.2020 г., срещу А. Й.К., ЕГН **********
е отхвърлено за сумата от 62.46 лева, представляваща
дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение, равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/20.03.2018 г.
В частната жалба
се твърди, че в обжалваната му част разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че на 11.01/2018г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и КЗП е
сключена съдебна спогодба по гр.д. №15539/2014г.
на СГС по гр.д. №16476/2014г.,
съгласно която страните се споразумяват, че за съществуващи клиенти – физически
лица, максималният размер на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за ползвания абонаментен пакет не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В настоящия случай процесната
неустойка е начислена по договор, сключен на 12.09.2017г., който е бил в
действие към момента на сключване на спогодбата, поради което и текстът неустоечната клауза не е променен и гласи, че се дължи
неустойка в размер равен на сбора от таксите до края на срока на договора.
Твърди се, че в случая в изпълнение на спогодбата неустойката се претендира именно
в размер на три месечни стандартни абонаментни такси, поради което изводът на
съда, че същата е извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, е неправилен. Дори да се приеме, че процесната
неустоечна клауза е нищожна, сключената съдебна
спогодба отстранява нейната неравноправност,
поставяйки всички потребители в по-благоприятно положение. Цитирана е съдебна
практика на национални съдилища и на СЕС.
За да се произнесе по
същество на жалбата съдът констатира следното:
Производството по
ч.гр.д. № 1368/2020 г. на Районен съд Варна, е образувано по
заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника А. Й.К., за сума
в общ размер на 720.20 лв., дължима по фактура №
**********/20.11.2017 г., фактура № **********/20.12.2017 г., фактура №
**********/20.01.2018 г. и фактура № **********/20.03.2018 г., от които: 46.15
лева, неплатени абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период
20.10.2017 г.-19.11.2017 г. по Допълнително споразумение от 12.09.2017 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; 193.82 лева,
неплатени лизингови вноски за отчетен период
20.10.2017 г.-19.12.2017 г. по Договор за лизинг от 12.09.2017 г., с който се
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black; 417.77
лева, неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.10.2017 г.-19.01.2018 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, 62.46 лева, представляваща неустойка, равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/20.03.2018 г., ведно със
законната лихва
за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Според съдържащото се в т.12 от
заявлението описание на вземанията на 12.09.2017г. между страните са сключени
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, Договор за лизинг по повод същия договор, както и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********. Изложени са твърдения, че
неустойката е начислена във фактура №**********/ 20.03.2018г. в размер на три месечни абонаментни такси.
С обжалваното разпореждане подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е отхвърлено на основание чл. 411, ал.2,
т.2 от ГПК по отношение на вземането за неустойка поради противоречието й с
добрите нрави.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или на неравноправна
клауза. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само
на правнозащитими права.
Вземането предмет на настоящото произнасяне се
квалифицира като компенсаторна неустойка при прекратяване на договора. Към
заявлението са представени два договора за мобилни услуги за различни телефонни
номера – от 17.05.2017г. и 12.09.2017г., сключени при аналогични условия –
абонаментна такса в размер на 24.99лв. месечно за срок от 24 месеца. Клаузата
на чл.11 от договорите за мобилни услуги, от която се твърди, че произтича
вземането, предвижда, че операторът може да преустанови достъпа до услугата при
неизпълнение на задълженията на потребителя, като в тези случаи потребителят
дължи и заплаща на оператора пълен размер на дължимия месечен абонамент. В
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от
потребителя лизингова цена.
Преди всичко прави впечатление, че в заявлението
вземането за неустойка не е индивидуализирано по основание, доколкото не е
посочено от кой от сключените между страните договори произтича. С оглед
представените доказателства за сключени между страните два договора за мобилни
услуги и един лизингов договор, е необходимо да бъде
уточнено за неизпълнението на кой от договорите се претендира обезщетение.
Посоченият пропуск е неотстраним в настоящото производство предвид липсата на
процесуална възможност за оставяне на заявлението без движение от въззивната инстанция.
На следващо място съдът намира цитираната неустоечна клауза за нищожна поради противоречие с добрите
нрави и нарушаване на императивната потребителска закрила. При прекратяване на
договора действително възниква отговорност за обезщетение за накърнения
негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за
доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. След
прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да предлага
услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Затова при отпадане на
авансово платима абонаментна услуга, негативните последици за оператора на
мрежата могат да се изразяват само в пропускането на обвързване с
друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези, предлагани на новите
клиенти. Санкционният характер на неустойката
предполага определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди, но това завишение не следва да накърнява изискванията за
добросъвестност. В случая предвидимите вреди за доставчика са несравнимо
по-малки от уговорения размер на неустойката, която ги компенсира. Още повече,
че същата е уговорена в размер равен на абонаментни вноски по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки. На
потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка спрямо
предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на
нарушение на потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП). Дори и на потребителя
да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той
не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да
може да прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е
несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Налага се изводът за
нищожност на неустоечната клауза на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП, доколкото уговарянето й в стандартно изготвен от доставчика
формуляр изключва индивидуалното й уговаряне.
Изложените в жалбата доводи за
конвертиране на нищожната клауза в уговорка, постигната в спогодба с КЗП, не
могат да бъдат споделени. Заместването на нищожна клауза от потребителски
договор е възможно само с повелителна норма от материалното право (чл.26, ал.4
от ЗЗД), но не и със съдебни актове, какъвто представлява одобрената съдебна
спогодба. Освен недоказан, фактът на постигнатата през 2018г. между заявителя и
КЗП спогодба за намаляване на прилаганите от оператора неустойки спрямо
потребителите, е ирелевантен, тъй като промяната в
условията не може да рефлектира върху вече прекратените през 2017г.
отношения с длъжника. От друга страна императивният режим на
закрилата на потребителите предвижда именно нищожност на клаузата, а не
намаляване на прекомерната неустойка по общия ред.
Налага се извод за
неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка, произтичащо от нищожна правна норма, независимо от
предявяването му в редуциран размер.
Поради съвпадение
в крайните извод на двете инстанции обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4994/05.02.2020г.,
постановено по гр.д. №1368/2020г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която подаденото от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД с ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК вх. № 9177/03.02.2020 г., срещу А. Й.К., ЕГН ********** е
отхвърлено за сумата от 62.46 лева, представляваща
дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение, равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/20.03.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.