Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Стоянова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13138 по описа
за 2014 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
от „У.Б.” АД против М.П. И.-Т.кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Ищецът
твърди, че на 21.12.2017 г. като кредитор сключил с Л.А.Т. и М.П. И.-Т.като
кредитополучатели договор за банков кредит № 70918323/21.12.2007 г., с който им
предоставил кредит в размер на 449 840 лв., който следвало да върнат солидарно
при условията на договора, със срок за погасяване на дълга до 05.01.2035 г. Договорът бил изменен с анекс № 1/26.03.2010
г., с който бил променен годишният лихвен процент. Дължимите месечни вноски за
периода 27.07.2011 г. -27.12.2011 г. не били платени в срок. По тази причина
дългът бил обявен за предсрочоно изискуем, считано от 13.01.2012 г., на
основание т.16.1.1 от договора за банков кредит. Налице били и основанията по т.16.1.3
от договора за банков кредит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответницата дължала сумата от 445 979.04лв./главница/,
222 461.16лв./договорна лихва за периода 27.07.2011г.-15.05.2014г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014 г. до окончателното
изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 от ГПК по чгр.д. № 26396/2014г. на СРС, срещу която ответницата
възразила, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме
за установено по отношение на ответницата, че дължи солидарно с Л.А.Т.
горепосочените суми - 445 979.04лв./главница/,
222 461.16лв./договорна лихва за периода 27.07.2011г.-15.05.2014г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014 г. до окончателното
изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното производство
разноски.
Ответницата не е подала отговор в
срока по чл.367 от ГПК. Съобщение за исковата молба е получила на
19.11.2014г./л.59/, но не е подала отговор в указания двуседмичен срок. На ответницата е предоставен
и едномесечен срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, съобщение за
което е получила на 17.03.2015 г./л.68/, но не е подала отговор. В заповедното
производство е подала възражение, в което е заявила, че не е длъжник по делото,
задълженията й били поети от трето лице, съгласно подписан анекс. В допълнителна
молба от 14.12.2016 г., озаглавена „отговор на ИМ“, и в молба от 20.10.2017 г.,
озаглавена „допълнителен отговор“, двете подадени след срока за отговор,
поддържа възражения, сред които и такива, с които не се въвеждат нови факти по
делото, поради което същите са включени в доклада по делото, а именно: оспорва
да е страна по договора за кредит; твърди, че не е получила кредит по процесния
договор; твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост; оспорва размера на
предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ.
За да
бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на
сключен между страните договор за банков кредит, допълнен с анекс, и тяхното
съдържание; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на
задълженията да е определен, съобразно условията на договора.
В
тежест на ответницата е да ангажира доказателства за твърденията си, че е
сключен анекс 2/28.03.2011 г., съгласно който задълженията й са поети от трето
за спора лице - А.Л.Т. - син на
кредитополучателя Л.А.Т..
Видно
от договор за банков кредит № 70918323/21.12.2007 г., сключен между „У.Б.“ АД
като кредитор и Л.А.Т. и М.П.И. като кредитополучатели, страните са се
споразумели ищецът да предостави на ответниците ипотечен кредит в размер на 449
840 лв., а кредитополучателите са поели
задължение солидарно да върнат кредита при условията, посочени в споразумението. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното
задължение: цел на кредита – част от кредита в размер на 67 540 лв. да бъде
използвана за рефинансиране на ипотечен кредит за покупка на апартамент,
находящ се в гр.София, ул.“*******извор“ №26, а друга част в размер на 382 300
лв. да бъде използвана за закупуване на друг апартамент и гараж в гр.София,
съгласно предварителен договор за продажба на недвижими имоти и извършване на
строителство; краен срок за погасяване – 05.01.2035 г.; падеж за месечни
анюитетни вноски – 5-то число на месеца; годишен лихвен процент - 7.2 %,
който включва базисен лихвен процент от 6.131 % /1 М SOFIBOR/ и надбавка
от 1.069 %.; в т.4.2. и т.4.3 са посочени размери на надбавки при настъпили
просрочия; в т.8.1 от договора е посочено обезпечение - втора по ред ипотека върху апартамента, находящ се в гр.София,
ул.“********
Към
договора е подписан анекс № 1/26.03.2010 г., с който е договорен нов годишен
лихвен процент и е съставен нов погасителен план.
Представени
са погасителните планове към договора за банков кредит кредит № 70918323/21.12.2007
г. и анекс №1/26.03.2010 г., както и Условия по кредити на физически лица -
ипотечни кредити от 2007г. и Условия, при които „У.Б.“АД предоставя ипотечни кредити на физически
лица.
Видно
от представено по делото искане за кредит от 28.11.2017 г. и решение за отпускане на кредит от
19.12.2007г. / л.262-267/ банката е извършила проучване на кредитоискателите и
е преценила, че имат достатъчно средства за заплащане на месечните вноски.
Ответниците
са били съпрузи към датата на сключване даговора за банков кредит и анекса към
него. Бракът им е прекратен на 28.06.2012 г., което се установява от решение от
28.06.2012 г. по гр.д. № 19370/2011 г. на СРС.
С
нотариална покана от 07.04.2014 г. банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Нотариалната покана е връчена на ответницата на 14.04.2014г./л.14-16,
л.18/.
По
искане на банката на 21.05.2014 г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по
чгр.д. № 26396/2014 г. на СРС, 87 състав, с която е разпоредено длъжниците Л.А.Т.
и М.П.И. солидарно да заплатят на „У.Б.”АД сумата от 445 979,04 лв. – дължима
по договора за банков кредит от 21.12.2007г. и анекс №1/ 26.03.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.05.2014г. до окончателното изплащане, както
и договорна лихва в размер на 222 461,16 лв. за периода 27.07.2011
г.-15.05.2014 г. и разноски по делото в размер на 13 368.80 лв. за държавна
такса.
Срещу
заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК само
от единия от солидарните длъжници – от М.П.И..
Представена
е справка от 30.01.2017г. от БНБ, Централен кредитен регистър, за ответницата,
в която в графа “Текущо състояние на кредити“ е отразен потребителски кредит
към „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В графа „Просрочия по активни и погасени
кредити“ е посочено че към дата 30.04.2013 г. ответницата има кредит от
„Уникредит К.Ф.“ ЕАД № *****, за който е отразено, че е в категория “под
наблюдение“, активност- няма, просрочени вземания – „0.00“.
Видно
от договор за цесия от 15.10.2018 г. и приложение към него „У.Б.“АД е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземанията си по договор за
банков кредит № 70918323/21.12.2007 г./л.223 -225/. Липсват доказателства
ответницата да е уведомена за цесията. Представено е уведомително писмо,
изпратено само до Л.А.Т., за което също липсват доказателства да е било
връчено.
От основното заключение,
което съдът приема като изчисления и констатации, не и като крайни изводи, се установява, че банката е
отпуснала сума в размер на 449 840 лв., която е усвоена по сметка с титуляр Л.А.Т.,
като усвояването е извършено на следните дати: на 27.12.2007 г. – 10 лв. и на
30.01.2008г. – 449 830 лв. По договора е заплатена сума за главница в размер на
13 286.68 лв. през периода 01.02.2008г. – 26.02.2010 г. от сметка №
75271059083318 с титуляр Л.А.Т../таблица № 2 към констативната част на
заключението/. Неиздължената сума за главница, съгласно чл.2.4 от Анекс № 1 /26.03.2010
г., е в размер на 436 553.32 лв.
Начислената лихва към датата на анекса е 4 820 лв./чл.2.6 от анекса/. Таксата за разрешаване на искане за
предоговаряне капитализиране към редовен дълг е 100 лв. Сборът на посочените
суми е 441 473.52 лв./чл.2.8 от анекса/. Осчетоводената от банката непогасена главница към 31.03.2011 г.
е в размер на 445 979,04 лева, която е получена след като на същата дата е извършено
рефинансиране на кредита, включващо капитализираните просрочия към момента. Към 16.05.2014 г. дължимата главница е в
размер на 445 979,04 лева. За периода от 27.07.2011 г. до 15.05.2014 г.
дължимата договорна лихва е 222 461,16 лева.
От допълнително заключение от 16.11.2021 г., което съдът
приема само в частта на отговора на въпрос първи, не и в останала част, се установява, че след датата на подписване на договора
за банков кредит - 21.12.2007 г. - до датата на подписване на анекс №1/26.03.2010 г. банката е
извършвала едностранни промени на базовия лихвен процент въз основа на решения
на управителния съвет или на оторизиран орган или лица, следящи за промяна на индeкса
за едномесечния SOFIBOR. Съдът не кредитира допълнителното заключение в останалата
част, относно отговорите на въпрос втори и трети и не го обсъжда в тази част, тъй като като вещото лице е работило по непоставена по делото задача, като е определило размера
на непогасените задължения не само по първоначалния погасителен план, но и по
погасителния план към анекс № 1/26.03.2010 г., а анекс № 1 е неприложим, тъй в
него общото задължение на кредитополучателите е формирано не само от дължима
главница, но и от лихва, получена в резултат на
едностранни изменения на лихвения процент, извършени от банката.
Съдът кредитира последното допълнително заключение от 02.05.2023 г., тъй
като в него задълженията са изчислени само по първоначалния погасителен план, без да
се отчитат едностранни изменения на лихвения процент и суми, събрани по принудителен
ред от съдебен изпълнител. Видно от същото неизплатената главница за периода от
датата на първата забава в плащането до датата на изготвяне на заключението /05.09.2010
г. – 05.04.2023 г./ е 125 534.01 лв., а неизплатената договорна лихва за същия период 05.09.2010 г. - 05.04.2023
г. е 349 629.74 лв. Последно погасяване на задължения по кредита е извършено на
27.06.2011 г. в размер на 1 017.70 лв. Просрочени са изцяло 140 вноски за
главница. Просрочени са изцяло 139 вноски за възнаградителна лихва и една вноска е частично просрочена с падежна
дата 05.10.2010 г. в размер на 983.41 лв. Дължимата договорна лихва за исковия
период 27.07.2011 г. до 15.05.2014 г. е
87 206.47 лв.
Спорни
въпроси по делото са: дали ответницата е обвързана от договора за банков
кредит; дали е получила кредита; дали задълженията й са били поети от трето
лице - А.Л.Т. - син на
кредитополучателя Л.А.Т., съгласно подписан анекс № 2 към договора;
дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; какъв е размерът на
задълженията по договора за кредит.
По спорния въпрос дали ответницата е обвързана от договора
за кредит:
Видно от договора за
банков кредит от 21.12.2007 г. ответницата
го е подписала в качеството на кредитополучател наред с тогавашния си
съпруг Л.А.Т., т.е същата е страна по него. Договорът е породил действие, тъй
като отпуснатата сума от 449 840 лв. е усвоена от тогавашния съпруг на ищцата -
Л.А.Т../констативна част от основното заключение на
счетоводната експертиза/. Плащанията по договора за кредит са извършвани от сметка № 75271059083318 с титуляр Л.А.Т../таблица
№ 2 към констативната част на заключението/. Съгласно
чл.25, ал.2 от СК, за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Видно от договора за банков кредит същият е сключен за
задоволяване на нужди на семейството, тъй като част от кредита в размер на 67
540 лв. е следвало да послужи за рефинансиране на съществуващ ипотечен кредит
за покупка на апартамент № 5 - мезонет, находящ се в гр.София, район „Красно
село“, ул.“**************за който апартамент по делото е установено, че е
семейното жилище на страните/съдебно решение от 28.06.2012 г. по гр.д. №
19370/2011 г. на СРС за прекратяване на брака между страните/. Друга част от
кредита в размер на 382 300 лв. е
следвало също да бъде използвана за закупуване на друго жилище за семейството -
апартамент № 7, находящ се в гр.София, район „Триадица“ и подземен гараж. С
получаването на сумата от единия съпруг кредитът се счита усвоен от двамата
съпрузи и двамата солидарно дължат неговото връщане/чл.25, ал.2 от СК-отм/. В
тази насока са и мотивите към т.4 от ТР № 5/2013 по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК,
съгласно които “Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на
цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето
солидарно от двамата за нуждите на семейството- чл.32, ал.2 от СК/чл.25, ал.2
от СК, отм/“. Константна е практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК по прилагане разпоредбата на чл.32,ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК от 1985г. - приема се, че съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване
на нужди на семейството./решение № 43/04.06.2021 г. по гр.д. №
1632/2020г. на ВКС, второ гр.отделение, №211/23.07.2012г.
по гр.д.№177/2011г.,ІV г.о., №293/19.11.2013г. по гр.д.№ 3267/2013г., ІІІг.о.,
№ 342/04.01.2013г. по гр.д.№
1358/2011г., ІV г.о., №75/30.06.2020г. по гр.д.№ 3594/2019г., ІІІг.о./.
По изложените
съображения, тъй като кредитът е усвоен от тогавашния съпруг на ответницата и е
изтеглен за задоволяване на нужди на семейството, двамата отговарят солидарно
за неговото погасяване, за което са изразили и обща воля с подписването на
договора.
По възражението на ответницата, че задълженията й са били
поети от трето за спора лице - А.Л.Т. – син на другия кредитополучател Л.А.Т., съгласно
анекс №2/28.03.2011 г.:
По делото не бе доказано
да е сключен анекс № 2/28.03.2011 г. към договора с посоченото от ответницата съдържание. Ищецът
твърди, че такъв анекс не съществува. Ответницата от своя страна поддържа
становището, че ищецът умишлено укрива анекс №2 и отправи искане съдът да
приложи последиците по чл.161 от ГПК.
Ответницата представи
писмени доказателства по делото в подкрепа на твърденията си, че анекс № 2/28.03.2011
г. е бил сключен – подадени от нея молби
до „У.Б.“ АД от 25.01.2017 г. и от
21.03.2017 г., писмен отговор от банката от 07.04.2017 г., справка от
30.01.2017г. от Централен кредитен регистър при БНБ, по нейно искане е прието
по делото копие от кредитното досие към договора за банков кредит.
Видно от кредитното
досие към договора за банков кредит в него липсва анекс № 2/28.03.2011 г.
С молба от 25.01.2017 г.
до „У.Б.“ АД ответницата е поискала да й
бъде издадено удостоверение, че не е солидарен длъжник по кредита на Л.А.Т.,
тъй като друго лице – А.Л.Т. е поело нейните задължения/л. 157/.
С молба от 21.03.2017г.
до „У.Б.“ АД ответницата е поискала да й бъде предоставено копие от намиращия
се в кредитното й досие анекс № 2/ 28.03.2011 г. към договор за банков кредит №
70918323/21.12.2007г., сключен между „У.Б.“АД,
кредитополучателя Л.А.Т. и А.Л.Т., с който е била заместена като
солидарен длъжник по кредита. Със същата молба е поискала да й бъде
предоставено копие от издадения от банката документ от м.април 2011 г.,
удостоверяващ, че не е длъжник по договора за кредит/ л.158/.
Видно от писмен отговор
от банката от 07.04.2017г. във връзка с молба вх. № 0250-07-001567/21.03.2017г.
за представяне на анекс №2, ответницата е уведомена, че „няма валиден
документ“, от който да й бъде предоставено копие. По отношение на искането за
документ, удостоверяващ, че не е длъжник по договора за кредит, банката не може
да предостави копие, тъй като такъв документ не е наличен./л.159/.
Представена е справка от
30.01.2017г. от БНБ, Централен кредитен регистър, за ответницата, в която в
графа “Текущо състояние на кредити“ е отразен потребителски кредит към „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. В графа „Просрочия по активни и погасени кредити“ е посочено че
към дата 30.04.2013 г. ответницата има кредит от „Уникредит К.Ф.“ ЕАД № *****,
за който е отразено, че е в категория “под наблюдение“, активност- няма,
просрочени вземания – „0.00“.
Тези доказателства сами
по себе си не установяват да е съществувал анекс с посоченото от ответницата съдържание.
В две от молбите М. И.сама твърди, че съществува анекс № 2, но в отговора на
банката не се съдържа изявление такъв анекс да е съществувал, нито банката е
признала да е издала предходен документ, че ответницата не е длъжник по
договора за кредит. Напротив от основното и допълнителните заключения на счетоводните
експертизи се установява, че банката в
счетоводните си книги е вписала ответницата като солидарен длъжник по договора
за кредит. Справката от БНБ/Централен кредитен регистър/ от 30.01.2017г. също
не установява съществуването на анекс №2/28.03.2011 г. От тази справка не става
ясно защо за кредитор на ответницата по договор за банков кредит № ***** към
30.04.2013 г. е вписано друго дружество, а не „У.Б.“ АД и на второ място не е
ясно дали кредитът е погасен.
При заместването в дълг
трето лице /нов длъжник/ замества досегашния длъжник, който се освобождава от
дълга, като в този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора./чл.102 от ЗЗД/. Заместването
в дълг на кредитополучател по договор за банков кредит изисква писмена форма за
действителност и участие на страните по договора за кредит, както и на третото
лице/новия длъжник/, който ще поеме задълженията на стария длъжник., т.е, ако
бе сключен действително такъв анекс, то ответницата би следвало да е страна по него и
да разполага с екземпляр от анекса. В случай, че е бил подписан анекс за
заместването й в дълг между кредитора, кредитополучателя Л.А.Т. и третото лице А.Л.Т.,
то той не би могъл да породи действие, ако тя самата не е подписала анекса. На
следващо място, тъй като задълженията по
договора за кредит са обезпечени с ипотека, то, съгласно чл. 171 от ЗЗД, договорът за заместване в дълг, за да породи действие, трябва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се впише в
имотния регистър. В случая не се твърди анексът да е сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите и да е бил вписан в имотния регистър, нито
са ангажирани доказателства за това, поради което няма основание да се приеме,
че такъв анекс е бил сключен в предвидената за това форма за действителност и
да е породил действие.
По спорния въпрос дали е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита:
Ответницата
твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като липсва решение на компетентен орган на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че не се е осъществило и основанието
по т.16.1.3 от договора, за да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем.
Възраженията
са неоснователни.
Съгласно т.18 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
С нотариална покана от 07.04.2014 г., връчена на ответницата на
14.04.2014г./л.14-16, л.18/, банката е обявила предсрочна изискуемост на
кредита, на основание т.16.1.1 от договора. От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза от 02.05.2023 г., което съдът кредитира, се установи, че последното плащане, извършено по
договора за кредит, е на 27.06.2011 г. в размер на 1 017.70 лв.
След тази дата не са извършвани никакви плащания на анюитетни вноски по
договора за кредит. Следователно, към
14.04.2014 г. се е осъществило основание за обявяване на предсрочна изскуемост
на кредита по т.16.1.1 от договора. Съгасно т.16.1.1 от договора, банката може
да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по
договора, както и при допуснато просрочие на анюитетна вноска, съответно
погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един от
договорените падежи по т.12.
В този смисъл е без значение дали се е осъществило основанието по т.16.1.3
за обявяване на предсрочна изискуемост, след като се е осъществило основанието
по т.16.1.1 от договора - неплащане на
вноски за главница и за договорна лихва. Банката е имала право да обяви кредита
за предсрочно изискуем на основание т.16.1.1 от договора, което е сторила с
нотариалната покана, връчена на ответницата.
С изпращане на нотариалната покана банката е изразила воля за обвявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Съдът не изследва въпроса дали е взето
решение от нарочен орган на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
тъй като нейната воля за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е ясно
заявена чрез изпратената нотариална покана и последващото поведение на банката,
която е поискала издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу ответницата по чл.417 от ГПК, позовавйки се на
настъпила предсрочна изискуемост, заплатила е дължимата държава такса за
съдебното производство и е образувала настоящото исково производство, в което
също се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
След срока за отговор е направено възражение за нищожност
на договора за кредит, поради противоречие с морала:
Ответницата
е въвела това възражение в процеса с молба вх. № 162022/14.12.2016г.,
озаглавена „отговор на искова молба“./л. 87-96/. Молбата е подадена след срока
за отговор. С разпореждане от 08.10.2014 г./л.3 – гръб/ съдът е разпоредил
препис от исковата молба да се връчи на ответницата за отговор в двуседмичен
срок. Съобщение до ответницата за
исковата молба е връчено на 19.11.2014г./л. 59 от делото/, като й е предоставен
двуседмичен срок за подаване на отговор. Към датата на изпращане на съобщението
все още не е приета редакцията на чл. 113 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018 г., доп.
- ДВ, бр. 100 от 2019 г.), съгласно която образуваните дела по искове срещу потребители се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, поради което на
ответницата е бил предоставен двуседмичен срок по реда на чл.367 от ГПК за подаване на отговор, тъй
като претендираните задължения произтичат от търговска сделка – договор за
банков кредит. В предоставения двуседмичен срок ответницата не е подала
отговор.
На
16.01.2015 г. исковата молба е оставена без движение в частта по исковете,
предявени срещу друг ответник – Л.А.Т../л.60-гръб/. Предоставена е възможност на ищеца да уточни
правен интерес от иска срещу Л.Т., като съобрази, че този интерес се обуславя
от възражение по заповедното дело.
На
27.02.2015 г. е подадена молба за отстраняване на нередовности на исковата
молба по отношение на иска срещу Л.А.Т., като ищецът е заявил, че искът следва
да се счита предявен само срещу М.П.И., която да заплати солидарно с Л.А.Т.
посочените в исковата молба суми/л.63-65/.
С
разпореждане от 05.03.2015 г. съдът е разпоредил препис от молбата от
27.02.2015 г. и от исковата молба да се връчи на ответницата по чл.131 от ГПК/
л.63/.
Съобщение
по чл.131 от ГПК ответницата е получила на 17.03.2015г./ л.68/, но и в този
срок не е подала отговор на исковата молба.
С разпореждане
от 07.05.2014 г. съдът е върнал исковата молба в частта срещу ответника Л.А.Т., поради липса на правен
интерес. /л. 67- гръб/.
След
връщане на исковата молба в частта относно иска срещу Л.А.Т. съдът отново е
изпратил на ответницата препис от исковата молба за отговор в двуседмичен
срок./определение от 25.11.2016 г. – л.75/, като съобщението е връчено на
ответницата на 30.11.2016 г./л.77/.
С
молба вх. № 158480/07.12.2016г. ответницата е заявила, че не са й изпратени приложенията към
исковата молба. По тази молба съдът не е разпореждал повторно изпращане на
книжа.
С
молба вх. № 158482/07.12.2016 г. ответницата е поискала да й бъдат издадени
незаверени преписи от документи от стр.3 до 56 вкл. и от стр.63 до стр.66 вкл,
като съдът е разпоредил издаването на документите.
При
тези данни по делото настоящият състав приема, че на ответницата е бил предоставен
срок за отговор, който е започнал да тече след връчване на първото съобщение на
19.11.2014 г./л.59/. Ответницата е била информирана и за уточняващата молба от
27.02.2015 г., наред с първоначалната искова молба, като й е бил предоставен нов едномечен
срок за отговор на исковата молба-съобщение,
връчено на 17.03.2015г./ л. 68/, но и в
този срок не е подала отговор на исковата молба. Неправилно за трети път й е била предоставена възможност за
подаване на отговор на исковата молба с определението от 25.11.2016 г./ л.75/.
В този смисъл молба вх. № 162022/14.12.2016г., озаглавена „отговор на искова
молба“, е подадена след срока за отговор и съдът я разглежда като писмено
становище по делото, а не като отговор на исковата молба, каквито мотиви са
изложени и в първото по делото съдебно заседание.
Тъй
като възражението за нищожност на договора, поради накърняване на добрите
нрави, е въведено от ответницата след срока за отговор, съдът не е
включил това възражение в доклада. В хода на процеса е прието ТР № 1/2020
от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение на заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Ответницата
поддържа възражение за нищожност на сделката, поради накърняване на морала,
като се позовава на следните фактически твърдения: Твърди, че банката още при
сключване на договора е знаела, че кредитът може веднага да бъде обявен за
предсрочно изискуем, тъй като кредитополучателите, с оглед на ниските си доходи,
няма да могат да изпълняват задълженията
си и кредитът не е достатъчно обезпечен. За обезпечение на кредита е учредена ипотека
върху апартамент, чиято стойност е около 230 000 лв., а отпуснатият кредит е в размер на 449 840 лв.,
т.е.почти два пъти по-голям от обезпечението.
С
оглед на указанията на ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът извърши преценка дали от съдържанието на договора за банков
кредит може да се направи извод за
нищожност, поради накърняване на морала, или такъв извод може да се направи от
събраните по делото доказателства.
В конкретния случай не
се установява клаузите на договора за банков кредит да накърняват добрите нрави.
Договорът съдържа обичайното за банков кредит съдържание - банката е поела задължение да предостави
кредит в размер на 449 840 лв. срещу заплащане на анюитетни вноски, съобразно
погасителен план към договора, с краен срок на издължаване на дълга –
05.01.2035 г. Видно от представеното по делото искане за кредит от 28.11.2017
г. и решение за отпускане на кредит от 19.12.2007г. / л.262-267/ банката е
извършила проучване на кредитоискателите и е преценила, че имат достатъчно средства
за заплащане на месечните вноски. Посочено е, че двамата кредитоискатели Л.Т. и
Марияна И.-Т. работят по безсрочни трудови договори към Медицински институт – МВР.
Т. е с нетно месечно възнаграждение в размер на 929 лв. като лекар-ординатор в
МВР болница. Наред с това е установено, че е собственик и управител на „Р.“ООД
и за 2006 г. дружеството е разпределило печалба в размер на 60 000 лв., от
които под формата на дивидент Т. е получил 57 000 лв. Платен е данък върху дивидента
в размер на 4200 лв. Посочено е, че „Р. ООД се обслужва в „У.Б.“АД, както и че Т.
е добре познат клиент на банката от 2002 г. Т. е с месечен доход от 618 лв. Банката
е приела, че доходът на двамата кредиотискатели е достатъчен за обслужване на
искания кредит. Посочено е, че Т. няма кредитни задължения, а Т. е дългогодишен
клиент на банката, ползва кредити, които обслужва редовно. Относно предложеното
обезпечение е прието, че апартаментът, върху който ще бъде учредена ипотека, е
с реална стойност от 460 656 лв., при
отпуснат кредит от 449 840 лв.
Съдържанието
на договора за кредит и събраните по делото доказателства - искане за кредит от
28.11.2017 г. и решение за отпускане на
кредит от 19.12.2007г. / л.262-267/, не установяват договорът да е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави. Съдът не изследва въпроса дали при
сключване на договора са допуснати нарушения по т.4, т.7.5 , т.2.1 , 12.7, 13,
15.3 от действащите към датата на сключване на договора условия по кредити на
физически лица, тъй като тези правила са въведени, за да намалят риска, който банката
поема при сключване на договор и е без значение за действителността на договора
дали същите са били спазени.
След срока да отговор е направено възражение за унищожаемост
на договора, поради използване на заплахи срещу ответницата от нейния бивш
съпруг Л.Т. да подпише договора за кредит.
Това
възражение е преклудирано, тъй като е направено с молба, представена в първото
съдебно заседание от 30.05.2018г./ л.181-183/, като се твърди, че с нея се
пояснява вече въведено възражение по предходна молба вх. №
162022/14.12.2016г./л. 87-96/, но в молба вх. № 162022/14.12.2016г. такова
възражение не е направено. Следва да се посочи, че и предходната молба вх. №
162022/14.12.2016 г., поради съображенията, изложени по-горе в мотивите, също е
подадена след срока за отговор. Тъй като съдът прие, че това възражение е преклудирано, същото не е включено в доклада
по делото и по него не дължи произнасяне.
По спорния въпрос за размера на задълженията за главница
и за договорна лихва:
Размерът
на задълженията на ответниците следва да бъде определен по първоначалния
погасителен план към договора за банков кредит от 21.12.2007 г. Това е така,
тъй като последващият анекс №1/26.03.2010 г. има за
предмет предоговаряне на размера кредита, като задълженията
на кредитополучателите са определени въз
основа на неравноправни клаузи от
първоначалния договор – чл.4, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договора,
които предвиждат едностранна промяна на базовия лихвен процент от банката.
Съгласно чл.4 от договора, годишният лихвен процент
е равен на базов лихвен процент /променлива величина/ и надбавка. Базовият
лихвен процент се определя по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити за
физически лица, съгласно т.11.1.1 в размер на едномесечения индекс EURIBOR, като конкретният размер се
фиксира от УС на банката или друг оторизиран орган. Кредитополучателят е длъжен
приеме новоопределения лихвен процент./чл.11.1.2 от договора/. Предвидена е
възможност размерът на лихвата по кредита да бъде променян едностранно от
банката при промяна на пазарните условия./чл.11.1.3 от договора/.
Съдът приема, че клаузите на чл.4, чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договора, които предвиждат едностранна промяна на базовия лихвен процент от банката
са неравноправни, тъй като противоречат на чл.143, ал.1 от ЗЗП - от тях не е ясно нито при какви условия, нито
по каква конкретна формула, ще се извършват промените.
Съгласно чл.143,
ал.1 от ЗЗП, законодателят
е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
В конкретния случай от самото съдържание на оспорените
договорни разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са
стандартни, изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения
процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква
формула/ ще бъде променена лихвата.
Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно
това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително
информирани относно съществен елемент от договора, който определя размера на
тяхното задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
От
допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 16.11.2021 г., което
съдът кредитира само в частта на отговора на въпрос първи, се установи, че
банката едностранно е променяла базовия лихвен процент през периода 21.12.2007г.
- 26.03.2010г./датата на сключване на анекс №1/. Тези увеличения на размера на базовия
лихвен процент са послужили като основа за определяне размера на задълженията
по анекс №1/26.03.2010 г./чл.2.8 от
анекса/. Съгласно чл.366 от Закона за задълженията и договорите, сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно
неговата нищожност. По изложените съображения, допълнителното споразумение,
опредялящо размер на задълженията въз основа на неравноправни клаузи, е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД.
Така
мотивиран съдът прие, че размерът на задълженията за главница и за договорна
лихва следва да бъде определен по първоначалния погасителен план.
Относно главницата:
По
делото се установи, че по договора за кредит е усвоена сума от 449 840 лв.,
която формира подлежащата на връщане главница. От таблица № 2 към второто допълнително
заключение от 02.05.2023 г., което съдът кредитира, се установява, че е
погасена главница в размер на 13 286.68 лв./колона трета от таблица № 2/. Следователно,
неизплатената сума за главница е 436 553.32 лв./449 840 лв. – 13 286.68 лв./,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 445 979,04 лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно договорната лихва:
Ищецът претендира договорна
лихва за периода 27.07.2011 г. до
15.05.2014г. От представената нотариална покана, връчена на 14.04.2014 г./л.14-16,
л.18/, се установява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 14.04.2014
г., а след обявяване на договора за предсрочно изискуем не се дължи договорна
лихва. Вещото лице от счетоводната експертиза е определило дължимата договорна
лихва за периода 27.07.2011г.-15.05.2014г. по първоначалния погасителен план,
без да отчита едностранни изменения на лихвения процент, на 87 206, 47
лв./отговор на въпрос трети от второто допълнително заключение от 02.05.2023
г./. От таблица № 1 от същото допълнително заключение от 02.05.2023 г. се
установява дължимата месечна вноска за договорна лихва с падеж 05.05.2014 г. е
2442.96 лв. Тъй като договорна лихва се дължи до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 14.04.2014 г., не и за периода след тази дата, то
размерът на дължимата договорна лихва съдът определи на 84 763.51 лв./87 206,47
лв. – 2442.96 лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата част,
до пълния предявен размер от 222 461.16 лв. и за периода 14.04.2014 г. до
15.05.2014 г., искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 21 359.60
лв., съразмерно на уважената част от исковете. Възнаграждението е определено по
формулата: 521 316.83 лв./уважена част на исковете/ х 27 387.60лв./размер на
разноските/, като получената стойност е разделена на цената на предявените искове
от 668 440.20 лв.
При
определяне размера на разноските съдът взе предвид направените от ищеца
разноски в размер на 26 737.60 лв. - общ
размер на държавна такса в исковото и в заповедното производство; 300 лв. – депозит
за основна счетоводна експертиза; 175 лв. – депозит за допълнителна счетоводна
експертиза; 175 лв.- депозит за допълнителна счетоводна експертиза. В размера
на разноските не е включено адвокатско възнаграждение, тъй като не са
представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за предявените искове срещу М.П.И.. Представен е рамков договор от 01.04.2011
г. за събиране на вземания, сключен между „У.Б.“АД и адвокатско дружество “Д.. и
П.“, ведно с възлагателен протокол от 18.08.2014 г., който съдържа информация
за договорено възнаграждение за събиране на вземане от друг длъжник - Л.А.Т. в
размер на 24 699.85 лв. /52- 55/. Представена е и фактура №
*********/19.08.2014 г. за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.3.2 от Рамков
договор за събиране на вземания - водене на исково производство срещу Л.А.Т. в
размер на 24 699.85 лв.с ДДС/л.56/. Представено е извлечение по разплащателна
сметка за извършени плащания от„У.Б.“АД на адвокатско дружество “Д.. и П.“, в
което е отразено, че на адвокатското дружество е платена сума от 24 699.85 лв. по
„фактура № *********/19.08.2014 г. с длъжник Л.“/л.383-384/. Тези доказателства
установяват договорено възнаграждение за
защита по искове срещу Л.А.Т., не и срещу М.П. И.- Т., поради което няма
основание разноските за защита срещу друг кредитополучател - Л.А.Т., по
отношение на който производството по делото е прекратено, да бъдат възложени в
тежест на ответницата Т..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П.В. ***, на основание чл.38, 2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 6 537.66 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.(възнаграждението е определено по формулата: 147 123.37
лв./ отхвърлена част от исковете/ х 29 703.21 лв./ минимален
размер на адвокатско възнаграждение, с оглед цената на исковете/, като получената стойност е разделена на цената на предявените искове от 668 440.20 лв.).
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на М. П.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.В., че дължи на „У.Б.” АД, ЕИК ******,
съдебен адрес ***, сумата от 436 553.32 лв./главница по договор за банков
кредит № 70918323/21.12.2007 г./ и сумата от 84 763.51 лв./договорна лихва за периода 27.07.2011 г. - 14.04.2014 г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014 г. до
окончателното изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК от 21.05.2014 г. по чгр.д. № 26396/2014 г. на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата част до пълния предявен размер от
445 979.04 лв. и иска за договорна
лихва в останалата част до пълния предявен размер от 222 461.16 лв. и
за периода 14.04.2014 г.-15.05.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. П.И. да заплати на „У.Б.” АД, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 21 359.60 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД да заплати на адвокат П.С.В. ***, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“*********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 6 537.66 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: