Решение по дело №52/2016 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2017 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Снежана Димитрова Бакалова
Дело: 20162200900052
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  33

 

Гр. Сливен  05. 07. 2017 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

        

       СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………осми юни ………………………………

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Соня Василева …………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….….т.дело № 52 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 55 ал.1пр.първо от ЗЗД.

          Ищецът  „Топлофикация Сливен“ ЕАД твърди в исковата молба и допълнителната такава, след направеното изменение на исковете, че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Дружеството имало качеството и на производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като наред с това закупува електрическа енергия за нуждите на дружеството от ответника "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и в последствие от „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ООД, съгласно договори както следва № 58/25.10.2007г. и № 50/16.04.2015г. за имоти собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, находящи се в **********, имот № 67338.822.100.1 от скица № 703/12.07.2006г. както и имот находящ се в гр.Сливен кв.Дружба.

Твърди че заплатил на ответника "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД сумата в размер на общо 95 616,41лв., представляваща общия размер на платените на ответника суми по издадени фактури за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ и сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 40053 84/"Помпена станция"/, както и сума за достъп до електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384/"Помпена станция"/ за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., от които 1911,91лв. представлява сума за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4005298/ТР 22/; сумата в размер на 73 276,73лв. представлява сума за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4005384/"Помпена станция/; сума в размер на 20 427,77лв., представляваща сума за достъп по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/.

Твърди че не дължи на този ответник процесните суми, тъй като по отношение на електроснабдяването за обект „Помпена станция", което се осъществява чрез собствения му трафопост с напрежение 20/04кВ, счита, че дружеството следва да заплаща фактурирана сума за пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, а не следва да му се начислява сумата за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, като мотивите за това са следните: въздушното захранване от стълб № 5 на електропровод извод "Дъга", до трафопост 20/04кВ, е собственост на ищцовото дружеството. От посочения трафопост, който също е собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, започва подземно положена кабелна мрежа ниско напрежение 04кВ, до помещение „Помпена станция", която също е собственост на дружеството. Тъй като собствеността на кабелната мрежа ниско напрежение и трансформатор „Помпена станция" 20/04кВ са собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, то няма как ответника да генерира разходи и съответно да фактурира суми върху чужда собственост, поради това следва да не  се начислява сума за пренос през електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а само за пренос през електроразпределителна мрежа до обект средно напрежение, тъй като не е налице извършена услуга от страна на ответника представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение. За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, след извод от стълб № 5, се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

За обект „Припомпваща станция", присъединяването към системата било осъществено на напрежение 20кВ/средно напрежение/, чрез два броя трансформатори 630КВА , разпределителна уредба 20/04кВ и кабелна мрежа ниско напрежение - трите елемента собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. По този начин трансформирането на ел.енергия от средно на ниско напрежение и подаването и /разпределението/ към консуматори ниско напрежение, еднозначно се осъществявало от съоръжения които не са собственост на ответника.

За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, на два броя трансформатори и мрежа ниско напрежение на обект „Припомпваща станция", се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Обект TP 22 се явявал резервно захранване на дружеството. Резервното захранване, се осъществявало чрез трансформатор TP 22 /20/6кВ/, подсъединен с кабелна линия 20кВ, също собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД от закрита разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/, която била неразделна част от преносната мрежа високо напрежение. Закритата разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/ била собственост на„Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Ролята на посочения трансформатор TP 22, била да понижава напрежението от 20кВ на 6кВ и същия захранвал комплексно разпределителна уредба, която също била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД и чиято роля била да захранва собствените нужди на дружеството със средно напрежение, при неработещи електроенергийни мощности в дружеството. В този смисъл, трансформираното напрежение от високо/110кВ/ до средно напрежение/20кВ/, се извършва от уредба на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД и се подава директно към съоръжение собственост на ищеца, като в случая не се ползват услугите на ответника. На практика дружеството било директно присъединено със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.

Тъй като обект TP 22 бил директно свързан с уредба собственост на „Електроенергиен системен оператор" и липсвала инфраструктура /електроразпределителните мрежи средно напрежение и ниско напрежение/ собственост на ответника, в резултат на което същия да изисква заплащане на начислените  суми за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, такива не се дължали, като следвало да се има предвид и факта, че разходите по поддръжка и отстраняване на аварии са за сметка на ищеца.

По отношение на конституирания впоследствие ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, твърди че не дължи на същия начислената сума в размер на 153 198,89 лв., представляваща общия размер на платените на този ответник суми, от които сума в размер на 16 915,68лв., представляваща сума за достъп до разпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г., сума в размер на 1 235,47лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г.; сума в размер на 127 800,62лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005384/"Помпена станция"/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г. и сума в размер на 6 376,91лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4146008 „Припомпваща станция" за периода от 01.12.2012г. до 30.04.2016г. с които суми ответника неоснователно се е обогатил. Съображенията поради които счита че не дължи посочените суми са аналогични с тези изложени по отношение на първия ответник, а именно – че този ответник не е извършил услуга със свои съоръжения, която да му бъде заплащана.

Моли съда да осъди всеки от ответниците да му заплати описаните по-горе суми, с които суми ответниците неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане и направените разноски.

И двамата ответници са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявените по отношение на тях искове.

Твърдият, че сумите са дължими и основателно събрани от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.

Оспорват правото на собственост на ищеца върху кабелните линии.

Оспорват твърдението, че ищеца е присъединен към електропреносната мрежа на „ЕСО"ЕАД, както и че услугите достъп и пренос до мрежата се предоставят от „ЕСО"ЕАД или друг мрежови оператор, като твърдят, че ищеца не е присъеднен към друга мрежа, няма друг договор за достъп и пренос, не плаща на друг оператор цена за тези услуги. Договорът е с „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД, а услугите се предоставят единствено от „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД.

Оспорват твърдението, че претенцията се основава само на нормативна уредба, без каквато и да не насрещна престация. Претенцията касае договорно задължение по индивидуален договор за достъп до електроразпределителната мрежа на Дружеството и е за заплащане на цена за достъп до, пренос през електроразпределителната мрежа, др. услуги, както и за осигуреност на електроснабдяването за всяко отделно място на присъединяване на обектите на мрежовия клиент към електроразпределителната мрежа.

Относно трите описани от ищеца обекти, твърдят че ИТН 4005298 - обект Трансформатор TP 22: местонахождението на обекта е на територията на производствената база „Топлофикация-Спивен" ЕАД. Касае се за вътрешно заводско съоръжение, присъединено на ниво 20кВ. Съоръжението не е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Меренето се извършва на ниво СрН.    ИТН 4146008 - обект Припомваща станция  е с местонахождение: **********. Захранва се от ТП"Припомваща станция" на (кабелна линия) КЛ 20кВ"Орбита"(подстанция "Комуна"). Уредба СрН на трансформаторния пост е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Уредба Трафо и Уредба НН е собственост на „Топлофикация-Сливен" ЕАД и не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Меренето е на ниво НН.

Относно ИТН 4005384 - Помпена станция е с местонахождение: Западна индустриална зона на гр.Сливен. Захранва се от ТП"Люпилня" на ВЛ 20кВ"Дъга"(п/я"Речица"). Трансформаторния пост не е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Меренето се извършва на ниво НН.

Твърдят че за съответните периоди, за които претенцията е насочена към всеки от тях „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД дължи заплащане цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е присъединен на ниво средно/ниско напрежение, ползвало е електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Считат че независимо, че съоръжението, чрез което е присъединен обекта на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД към електроразпределителната мрежа не е собственост на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, цена на пренос и достъп се дължи.

          Излагат съображения относно нормативната уредба, касаеща уреждането на тези отношения.  Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове, претендират разноски.

          В с.з ищецът поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

          Ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени. Моли, в случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава минимума по Наредбата, да бъде намалено до минимума. Претендират разноски.

          В хода на производството, фирменото наименование на ответника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД  е променено на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и тази промяна е вписана в ТР на 19.05.2017г.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

           Ищецът  „Топлофикация Сливен“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Дружеството има както качеството и на производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, така и  е закупувало електрическа енергия за нуждите на дружеството от ответника "ЕВН България Електроснабдяване" АД  съгласно договор за снабдяване с електрическа енергия №58/SL 5 0325 от 25.10.2007г. до 16.04.2015г. На 16.04.2015г. ищецът сключил договор с „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ООД за доставка на ел. енергия. И дават договора касаят  имоти собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, находящи се в **********, имот № 67338.822.100.1 от скица № 703/12.07.2006г. както и имот находящ се в гр.Сливен кв.Дружба.

За периода от 11.12.2012г. до 31.03.2016г. за обект ИТН 4146008 „Припомпваща станция“ са издадени фактури от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос ниско напрежение“  в размер на  8 322,74лв. Услугата „пренос средно напрежение“ би била в размерна 1 949,02лв. т.е разликата е в размер на 6 373,72лв.  За месец април  2016г. фактурата за този обект е издадена от „ ЕВН Електроразпредление“ ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос ниско напрежение“ е в размер на  4,24 лв., а стойността на „пренос средно напрежение“ би била в размерна 1,09 лв. Разликата е в размер на 3,15лв.

За периода от 30.04.2011г. до 31.01.2014г. за обект ИТН 4005384 „Помпена станция“ са издадени фактури от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос ниско напрежение“ в размер на  162 927,35лв. Услугата „пренос средно напрежение“ би била в размер на 35 126,73лв. или разлика от 127 800,62лв.  За периода 29.02.2014г. до 30.04.2016г. фактурата за този обект е издадена от „ ЕВН Електроразпредление“ ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос ниско напрежение“ е в размер на  97 776,63 лв.  Услугата „пренос средно напрежение“ за същия период била в размерна 24 499,90 лв. или разлика от 73 276,73лв.

За периода от 30.04.2011г. до 31.12.2013г. за обект ИТН 40055298 „ТР 22“ са издадени фактури от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос средно напрежение“  в размер на  1 385,08лв. и на услугата „достъп до разпределителна мрежа“ в размерна 17 636,46 лв. За периода 31.01.2014г. до 30.04.2016г. фактурата за този обект е издадена от „ ЕВН Електроразпредление“ ЕАД за заплащане обща на стойността на услугата „пренос средно напрежение“ е в размер на  1 911,91 лв. и на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ в размерна 20 427,77 лв.

Всички посочени суми са платени на съответните доставчици, което обстоятелство не е спорно между страните.

Обект „Помпена станция“ е разположен в Западната индустриална зона на гр. Сливен. Помпената станция представлява двуетажна сграда, монолитна конструкция строена през 1985 г. Към западната част на друг обект находящ се в парцел с УПИ 67 338.601.1 е пристроен Трафопост „Люпилня" за захранване на помпената станция с електрическа енергия. Трафопоста се захранва от въздушен електропровод  „Дъга" Средно напрежение - 20 kV от стълб от подстанция „Речица". От трафопоста до помпената станция е положена подземна кабелна линия ниско напрежение собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Измерването на доставяната от „ЕВН България Електроразпределение" електрическата енергия се осъществява на ниво ниско напрежение 0.4 kV.

Трафопост - „Помпена станция" и трафопост „Люпилня" са един и същи обект.

Въздушният електропровод „Дъга" представлява елемент от електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД.

Помпената станция и Трафопоста са собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, както и оборудването в него, видно от акт за държавна собственост № 2989 от 21.01.2004 г.

Според заключението на назначената техническа експертиза границата на собственост върху електрическите съоръжения между „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „Топлофикация - Сливен" ЕАД е до проходните изолатори средно напрежение към трафопоста, където е свързана ВЛ средно напрежение. Там се осъществява достъпа на клиента до разпределителната мрежата на оператора. Средствата за търговско измерване не са разположени до или на границата  на имота. Измерването на доставената електрическа енергия се осъществява на ниво ниско напрежение.  Обекта при ответниците е отразен като ИТН 4005384.

Обект Припомпваща станция  е разположен в  гр. Сливен, ж.к. „Дружба" до бл. 7, кв.611, УПИ 1, пл. № 9045. Припомпващата станция представлява едноетажна сграда, монолитна стоманобетонна конструкция, построена през 1996 г. Захранването на Припомпващата станция се осъществява от ТП „Припомпваща станция" чрез кабелна линия  на 20 kV - извод „Орбита" от подстанция „Комуна". Към трансформаторният пост има уредба средно напрежение, която е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Уредба Трафо и уредбата ниско напрежение са собственост на Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Границите на имота като терен, са определени в акт за държавна собственост № 2988 от 21.01.2004 г. Границата на собственост върху електрическите съоръжения между „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „Топлофикация - Сливен" ЕАД, според заключението на експертизата, за обект „Припомпваща станция" е при линейния разединител към кабелната линия Средно напрежение, захранваща уредба трафо и средно напрежение 20 kV - собственост на ищеца.

Средствата за търговско измерване на консумираната електрическа енергия доставяна от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД не са разположени до или на границата на имота на ищеца. Обекта при ответниците е отразен като ИТН 4005384.

Обект Трансформатор Т 22 влиза в състава на основното електрическо оборудване на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Неговата функция е да осигурява резервно захранване в предприятието, когато централата не работи.

Видно от Генералния плана на обект „Топлофикация - Сливен" местоположението на трансформатор Т22 е в границите на имота определени в акт за държавна собственост № 2478 от 09.01.2003 г. На генералния план Т 22 е означен с № 9 (трансформаторна площадка в източната част на площадката).

Трансформатора осигурява връзка между уредбите: Закрита разпределителна уредба 20 kV и Комплексна разпределителна уредба  6 kV.  Захранва се по кабелна линия 20 kV от закрита разпределителна уредба - 20 kV. Закритата разпределителна уредба е собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от 2003 г., видно от представения договор за покупко - продажба, а кабелна линия 20 kV е собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Според заключението на техническата ексепретиза в този случай доставчик на електрическата енергия се явява директно ЕСО. В тази схема за захранване на Т22 не е видно участието на „ЕВН България Електроразпределение ЕАД", като оператор.

Измерването на консумираната от „Топлофикация - Сливен" ЕАД електроенергия се осъществява на ниво средно напрежение - 20 kV.

Обект Т22 няма граници на собственост с „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. При ответника обекта е с ИТН 40055298.

Трансформатор Т 22 участва в главната електрическа схема на „Топлофикация -Сливен" ЕАД, който осигурява резервното захранване в случаите, когато предприятието не отдава електрическа енергия към електроенергийната система на страната. Тази своя функция той осъществява като осигурява захранване на комплексна разпределителна уредба - 6 kV от закрита разпределителна уредба - 20 kV.

До 2003 г. закритата разпределителна уредба е била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Чрез Договор за покупко-продажба от 2003 г. е продадена на Енергиен системен оператор. Според договора границата на собственост върху електрическите съоръжения към закритата разпределителна уредба са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата. Трансформатор Т22 е присъединен към един от тези изводи на закритата разпределителна уредба.

Точката на присъединяване на Т22 е към линеен разединител на извод 20 kV от закрита разпределителна уредба.

Горните фактически констатации съдът прие за установени въз основа на събраните писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на икономическата експертиза и заключението на техническата експертиза без частите в които вещото лице е отговорило на правни въпроси за дължимостта на сумите.

 

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД. Същите са основателни и доказани по размер по отношение на двамата ответници и следва да бъдат уважени в пълен размер.

Отношенията между „Топлофикация Сливен“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са уредени с договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 831/21.11.2013 г. По силата на уговореното между страните този ответник се задължил, в качеството си на оператор на разпределителна мрежа по чл. 88 ал.1 от ЗЕ, да предоставя мрежови услуги, в това число достъп, пренос и други мрежови услуги, срещу задължението на „Топлофикация Сливен“ ЕАД да заплаща възнаграждение в договорените срокове и условия за обектите с ИТН 4005298; ИТН 4005384 и ИТН 4146008. Отношенията между страните по договора, с оглед техния характер и наличието на обществен интерес, са уредени не само от Договора сключен между тях, а и от Закона за енергетиката, както и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Съобразно легалното определение на §1 т.20 от ДР на ЗЕ електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Съгласно т.22 от §1 на ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределяне на електрическа енергия.

В чл.88 от ЗЕ е предвидено, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

Видно от събраните по делото доказателства, вкл. и чрез назначената техническа експертиза, за обекти с ИТН 4005384 – „Помпена станция“ и с ИТН 4146008 – „Припомпваща станция“ на ищеца е доставена електроенергия на ниво средно напрежение. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжения собственост на „Топлофикация Сливен“ ЕАД. Видно от заключението на вещото лице присъединяването е осъществено преди собствеността на ищеца. Уредите за търговско измерване на доставената електрическа енергия са неправилно поставени и не са на границата на собственост на съоръженията на ищеца и ответника.

За обект с ИТН 4005298 – ТР 22, са начислени суми за достъп до електроразпределителната мрежа и суми за пренос на електроенергия. От събраните доказателства е видно,че същият е свързан с електропреносна мрежа собственост на „ЕСО“ ЕАД, на ниво високо напрежение. Посоченият трансформатор ТР 22 понижава напрежението от 20 кВ на 6 кВ и захранва разпределителна уредба, която също е собственост на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, т.е. ищецът е присъединен директно със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.

При таза изложените констатации следва да бъде направен извод, че на ищеца не е предоставена от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД услугата по отношение на изброените обекти, достъп до и пренос на електрическа енергия, тъй като тази дейност по преобразуване на електроенергията от ниво средно напрежението на ниво ниско напрежение за двата обекта и от ниво високо напрежение за третия обект е извършена със съоръжения изцяло собственост на ищеца.

Следва да се отбележи също така, че с оглед задължителната съдебна практика формулирана в решение № 227/11.02.2013 г. по Т.Д. № 1054/2011 г. ІІ-ро ТО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в случаите, когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл.120 от ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за пренос по електроразпределитената мрежа е дължима. В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице е, че средствата за търговско измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл.120 от ЗЕ, т.е. не е доказано по размер задължението на ищеца към ответника по цитирания договор.

Ответникът е направил възражение, че е следвало ищецът да поиска да бъде променено измерването, като същото да става на ниво ниско напрежение. Възражението е неоснователно и в съответствие с нормативните изисквания задължение на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа е да поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия, съобразно ал.3 на чл.120 от ЗЕ.

Другото възражение на ответниците обуславящо според тях неоснователността на предявения иск е обстоятелството, че собствеността върху процесните уредба и съоръжения е без значение при заплащане на услугата за достъп и трансформация на електрическа енергия.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като в ал.1 на чл. 88 от ЗЕ изрично е предвидено, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределитени мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия и лицензирани за извършване на тази услуга. В конкретния случай ответниците са лицензирани за извършването на тази услуга, но не са собственици на електроразпределителните мрежи трансформиращи напрежението от средно на ниско ниво, а собственик на тази мрежа е ищецът.

Безспорно между страните  и се установи и от назначената икономическа експертиза, че за процесния период ищецът е заплатил такса за достъп до и пренос на електроенергия през съответните мрежи за обектите изброени във фактическите констатации, като същата е заплатена отчасти на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и отчасти на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Това е било извършено в съответствие с издадените от двамата ответници фактури. За периода от 01.04.2011г. до 01.01.2014г. съгласно чл.25 от Правилата за търговия с електрическа енергия ДВ бр. 64/2010г. , действащи към този момент потребителите на крайните снабдители плащат мрежовите услуги на крайния снабдител, какъвто е „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, а той от своя страна възстановява на разпределителното предприятие фактурираните суми за пренос и достъп. Тъй като ищецът е платил недължимо на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, то следва да търси връщането на сумите от него.

Основанието, на което не се дължат сумите и на двамата ответници, е липсата на уговорена и доставена между тях мрежова услуга – достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа, съобразно изложеното по-горе.

С оглед изхода на производството на ищеца се дължат направените от него разноски за държавна такса в размер на 9 952,61 лв., както и сумата 500 лв. Депозит за вещи лица.

Ищецът е претендирал присъждането и на сумата 15 000 лв. адвокатско възнаграждение. За уговарянето на адвокатското възнаграждение е представен договор за правна помощ и съдействие сключен между ищеца и пълномощника му, в който е посочено, е сумата 15 000 лв. е платена в брой.  Съдът намира, че представеното, въпреки че има характер на разписка не удостоверява извършването на плащането на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой е задължително плащането на тази сума да се осъществи по банков път, т.е. не е доказано извършеното плащане и същата не следва да се присъди, съобразно т.1 ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на спора на ответниците не се дължат разноски.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД на „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, сумата 73 276,73 лв. /седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ представляваща недължимо платена сума за пренос за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г. за обект ИТН 4005384 и сумата 22 339,68 лв. /двадесет и две хиляди триста тридесет девет лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща недължимо платена сума за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. за достъп до и пренос за обект ИТН 4005298, всички суми, ведно със законната лихва за забава считано от 15.07.2016 г. до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД на „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, сумата 6 373,72 лв. /шест хиляди триста седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща недължимо платена сума за пренос до обект средно напрежение за периода от 01.12.2012 г. до 31.03.2016 г. за обект ИТН 4146008; сумата 127 800,62 /сто двадесет и седем хиляди и осемстотин лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща недължимо платена сума за периода за пренос до обект средно напрежение от 01.04.2011 г. до 31.12.2013 г. за обект ИТН 4005384 и сумата 19 021,36  лв. /деветнадесет хиляди двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща недължимо платена сума достъп до и пренос за периода от 01.04.2011 г. до 31.12.2013 г. за обект ИТН 4005298, всички суми, ведно със законната лихва за забава считано от 15.07.2016 г. до окончателното им заплащане.

          ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********и „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********да заплатят на „Топлофикация Сливен“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********** направените разноски в размер на 10 452,61 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: