Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 264 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.М.А., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, офис 3, чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0302-000085 по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, издадена на 02.08.2023 година от Р.П.К. на длъжност: младши
автоконтрольор при Районно управление Царево към ОДМВР Бургас, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Излага доводи в посока на това, че не са били налице
предпоставките, изискуеми се от законодателя в разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата, тъй като е оспорил резултатите от
направеният му тест с техническо средство – Дръг Тест и посочва, че към момента
на постановяване на обжалваната заповед по административната преписка не са
били налице данни, дали даденото медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо лабораторно изследване не са били изпълнени.
Твърди също и че необосновано, предвид събрания доказателствен материал в хода
на издаване на административния акт е прието, че са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита, че заповедта
е издадена в противоречие с целта на закона и при несъобразяване с принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. С тези доводи иска от съда да
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата
да бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдени разноски, за което
прилага списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – Р.П.К. – младши автоконтрольор при РУ Царево към ОДМВР Бургас редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 774626 от 02.08.2023 година, съставен от Г.П.П., в
присъствието на свидетелите И.М.М. и С.Н.С.е установено, че Р.М.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** в качеството си на водач на 02.08.2023 година, в 18:00 часа в
община Царево, на пътя Бургас – Маринка – Созопол – Приморско – Царево – Малко
Търново около 15:50 часа по ВПII99, км.37+600 в
посока от гр.
Приморско към гр. Бургас управлява лек автомобил *** с рег. № СВ***НХ, собственост
на Б.Д., с ЕГН: ********** след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Пробата е извършена в сградата на ГПУ Царево от служители на РУ Царево
за времето от 17:10 часа до 17:24 часа на 02.08.2023 година с Дрегер Дръг Тест
5000 сериен № ARJJ-005 с поредна проба номер 44, като уреда е отчел положителен
резултат за употреба на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване №
0183021 със стикер А076068. Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние,
като виновно нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1, предл. второ. Актът е връчен на нарушителя на 02.08.2023 година, който го
е подписал без възражения /лист 17/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0302-000085 от 02.08.2023 година, издадена от Р.П.К. – младши
автоконтрольор при ОДМВР Перник, РУ Царево на основание чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, тъй като Р.М.А., с
ЕГН: ********** е управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества
или техни аналози /лист 4/.
С приложената и приета по делото административна преписка
са представени като писмени доказателства Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с рег. № 302р-5746 от
04.08.2023 година / лист 17, гръб/, талон за изследване № 0183021 / лист 18/.
По делото е представена и докладна записка от мл.
автоконтрольор П., в която същият е заявил, че жалбоподателят като водач на лек
автомобил на 02.08.2023 година е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер“ 7510+, като тази проба е била отрицателна. За времето от
17:10 до 17:24 часа ме е направена проба за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 със сериен номер ARJJ-0005 с пореден номер 44, като уредът е отчел положителен резултат за употреба
на амфетамин /лист 21/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0302-000085
от 02.08.2023 година, издадена от Р.П.К. – младши автоконтрольор към ОДМВР
Бургас, РУ Царево е връчена на жалбоподателя на 02.08.2023 година. Жалбата
срещу заповедта е депозирана в Административен съд – Перник на 04.08.2023
година. С оглед на това с счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който е
жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Относно компетентността на органа, издал оспорения
административен акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и
т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Р.П.К. – младши
автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ Царево, в производство по прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на тази разпоредба се прави извод, че
принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата могат да
бъдат прилагане само с мотивирана заповед, издадена от ръководителите на
съответните областни дирекции на Министерство на вътрешните работи, а именно от
техните директори, а в алтернатива законодателят е дал възможност това
правомощие на директорите да бъде възложено на изрично оправомощени от негова
страна длъжностни лица.
В настоящия случай ответникът по делото въпреки
многократните указания на настоящият съдебен състав не е представил надлежни
доказателства, от които да е видно дали към датата на издаване на оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0302-000085 от 02.08.2023
година, издателят на същата е притежавал материална компетентност за това.
С оглед на горното следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от материално некомпетентен орган.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е от такова естество,
че обуславя нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено направеното
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
направени по делото съдебни разноски, предвид което ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 010 /хиляда и
десет/ лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи запратена по делото
държавна такса, за което е представена разписка № ОВ60408230014339 от
04.08.2023 година /лист 6/ и 1 000 /хиляда/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0302-000085
по. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Р.П.К. – младши автоконтрольор към
ОДМВР Бургас, РУ Царево, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на
Район М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** е приложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. Христо Ботев №
46 да заплати на Район М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни разноски в
размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /п/