О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 322
гр.Бургас, 30.10.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в закрито заседание на
тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета
Попова
Ангел Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 1049 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
С определение № 1297 от 14.09.2020 г.,
постановено по ч.н.д.№ 3454/2020 г., Бургаският районен съд е потвърдил
постановление от 17.08.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 317/2019 г. по описа на
ОД на МВР- гр. Бургас за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.
Срещу това определение е подадена жалба
(наименувана „възражение“) от Д.И.С. ***, ЕГН **********. В жалбата се изложени
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят
твърди, че срещу него е било извършено „умишлено лекарско престъпление“, като
му била причинена тежка телесна повреда с последваща инвалидизация. Според него
телесната повреда се изразява в разкъсване и увреждане на дебелото му черво и
„системи от органи в организма му“. Посочва, че в актовете на прокуратурата и
на съда умишлено не се споменава решението на НЗОК, а то било доказателство за
умишлено неспазения ред в медицинската терапия, с която жалбоподателят бил
увреден. Настоява се разследването да бъде върнато в начален стадий и да се
разследва първопричината за извършването на престъплението.
Съдебният състав, след като се запозна
с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира
следното:
Жалбата, с който е сезиран съдът, е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебно производство № 251
ЗМ-317/2019 г. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас е образувано с постановление
от 22.10.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за това, че е
причинена телесна повреда на Д.И.С., роден на *** г., поради незнание или
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност /лекарска дейност/ - престъпление по чл. 134, ал.
1 НК.
В хода на досъдебното производство са
разпитани свидетели, извършена е съдебномедицинска експертиза, събрани са
писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.
По делото са събрани всички необходими
за конкретния случай доказателства. Въз основа на тях е установено, че на
29.02.2016 г. Д.С. постъпил за болнично лечение в Отделение по гастроентерология
на „МБАЛ-Бургас“ АД с насочваща диагноза „Колон иритабиле“ (Дразнимо дебело
черво), след преглед от началника на отделението д-р П.К.. Повод за
постъпването били споделените от С. анамнестични данни за неколкократни
дефекации дневно и сърбеж в аналната област след прием на антибиотици. За
лекуващ лекар бил определен д-р К. Й.. На пациента били извършени
клинико-лабораторни изследвания на кръв и урина, ЕКГ, ултразвуково изследване
на коремни органи, двукратно микробиологично изследване. На 1.03.2016 г. д-р К.
извършил Фиброколоноскопия /ФКС/ - оглеждане на дебелото черво чрез ендоскоп.
За провеждането на това изследване дебелото черво предварително било почистено
чрез две клизми и перорални препарати. Ендоскопската диагноза била: „Колон
иритабиле, хемороидес екстериа ет интерна инфламата“. Било приложено лечение с
вливания на водно-солеви разтвори и спазмолитици (Но-Шпа). По време на
пролежаването на С. в болницата било установено носителство на ЕРЕС
/ентеропатогенна Ешерихия коли/, за което според антибиограмата на пациента бил
изписан Ципрофлоксацин от 500 мг за 7 дни. С. бил изписан от болницата на
3.03.2016 г. и насочен към инфекционист за проследяване и евентуално последващо
лечение (вж. заверено копие от История на заболяването № 5198 на Д.С. - л.
65-81 от ДП).
Според показанията на свидетеля Д.С.
при извършването на колоноскопията д-р К. разкъсал слоевете на дебелото му
черво и му причинил: ентероколит /след увреждане на илеоце-калната клапа, която
се увредила от вкарания въздух при самото изследване/; химическо увреждане от
химическата клизма, което довело до химически колит и нарушение на
електролитния баланс; нарушил жизнените му процеси – вследствие на увреждането
на илеоцекалната клапа С. имал няколко вида анемии /желязодефицитна,
хемолитична и пернициозна/. С разкъсването на лигавицата и подлигавицата на
дебелото черво на жалбоподателя били причинени некроза, дегенерации, автоимунни
заболявания, водещи до ракови процеси (л. 41, гърба от ДП).
На 18.07.2016 г. Д.С. подал жалба до
директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерството на
здравеопазването. В жалбата той изразил недоволство от оказаната му в
„МБАЛ-Бургас“ АД медицинска помощ от д-р П. К. и настоявал за наказание и
отстраняване на лекаря от длъжност.
На основание Заповед № РД-27-357/9.09.2016
г. на Изпълнителния директор на ИАМО била извършена проверка в „МБАЛ-Бургас“ АД
по случая. За резултатите от проверката били изготвени Констативен протокол №
КП 27-357/7.10.2016 г. и Доклад с вх. № Д-27-357/14.10.2016 г. (л. 103-130 от ДП). При проверката не били
установени данни, че причина за субективните оплаквания на жалбоподателя е
извършеното фиброколо-носкопско изследване на 1.03.2016 г. Напротив –
изследването било извършено единствено в интерес на Д.С. за уточняване на
окончателната диагноза.
На досъдебното производство е назначена
съдебномедицинска експертиза, която е извършена от доц. д-р В. Д., д.м. –
ръководител на УС по Съдебна медицина и деонтология при МУ Варна и доц. д-р М.М.,
д.м. – специалист по вътрешни болести и гастро-ентерология от МБАЛ
„Св.Марина“-Варна. Съгласно експертното заключение, провеждането на
видеоколоноскопия е било напълно оправдано. Вещите лица посочват, че липсват
данни за увреждане здравето на жалбоподателя в резултат на проведените
изследвания и лечение в „МБАЛ-Бургас“ АД. Те поясняват, че коремната болка (за
която С. твърди, че се появила след колоноскопията) е често срещан страничен
ефект от манипулацията поради разтягане на определени структури в коремната
кухина и въвеждане на въздух за оптимизиране на огледа на дебелото черво.
Болката е с преходен характер и след няколко часа до един ден изчезва, както се
е случило и с Д.С.. Според вещите лица кървенето, за което жалбоподателят
споменавал, най-често се дължи на механично триене на апарата в хемороидалните
възли, които са описани като налични и също е с временен характер и постепенно
изчезва.
Експертизата приема, че по отношение на
проведеното лечение на С. в отделението по гастроентерология при „МБАЛ-Бургас“
АД не се констатират пропуски в диагностичната част или неправилно лечение.
Вещите лица не са установили нарушения на разпоредби и неизпълнени задължения
от медицинския персонал. Правилата за добра медицинска практика били спазени,
медицинската дейност била извършена от лица с необходимата професионална
компетентност (л. 47-61 от ДП).
Експертното заключение не може да бъде
заменено от информацията в Уикипедия, към която жалбоподателят насочва съда.
Нито разслед-ващите органи, нито съдът имат специални познания в областта на
медицината, които несъмнено са необходими за изясняване на настоящото дело.
Посоченото обстоятелство налага назначаването на съдебномеди-цинска експертиза,
която в случая е задължителна, съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 2 НПК. Вещите лица доц. д-р В. Д. и доц. д-р М. М. са с доказана професионална
компетентност, поради което съдът няма основание да се съмнява в правилността
на тяхното заключение. Затова същото следва да бъде кредитирано с доверие.
Наред с назначаването на
съдебномедицинска експертиза, на досъ-дебното производство са събрани писмени
доказателства за здравослов-ното състояние на Д.С.. От справката за отчетена в
НЗОК медицинска дейност, извършена в периода 1.01.2009 г. - 31.12.2019 г. на
жалбоподателя (с която вещите лица са били запознати при изготвяне на
заключението си), се установява, че след изписването от „МБАЛ-Бургас“ АД Д.С. е
бил преглеждан пет пъти от проф. Д. П. – гастроентеролог в УМБАЛ „Александровска“
ЕАД - гр. София – на 4.04.2016 г., 7.042016 г., 16.05.2016 г., 13.06.2016 г. и
18.07.2016 г. Жалбо-подателят не е постъпвал за стационарно лечение в
посоченото здравно заведение, като при всички прегледи е била поставена
диагноза Синдром на раздразненото черво без диария. Самият С. в свидетелските
си показания посочва, че проф. П. му предписала пробиотици и Креон (смес от
ензими, подпомагащи смилането на храната). Последвали прегледи и от други
гастроентеролози – д-р З. А. от МЦ „Света София“ ООД - гр. Бургас, д-р Т. М. от
МЦ „Интермед“ ООД - гр. София, д-р Е. Б. от ДКЦ „Александровска“ ЕООД - гр.
София и д-р Д. Д. от ДКЦ II Бургас. Всички
лекари приемали една и съща диагноза: Синдром на раздразненото черво без диария
(л. 133-134 от ДП). Според заключението на съдебномедицинската експертиза
посочената диагноза означава функционални нарушения без органична причина, при
които основна роля играят психични фактори (л. 58 от ДП).
От посочените доказателства се извежда
извод, че здравето на жалбоподателя не е било увредено в резултат на
проведените изследвания и лечение в „МБАЛ-Бургас“ АД.
За да бъде ангажирана наказателната
отговорност по чл. 134, ал. 1 НК на лекаря, извършил фиброколоноскопията на Д.С.,
е необходимо: лекарят да е причинил телесно увреждане на пациента – средна или
тежка телесна повреда; медикът да не се е съобразил с изискването за правилно
провеждане на професионалната дейност; вследствие именно на последното да е
причинено телесното увреждане другиму. В конкретния случай не са установени
нито нарушения на разпо-редби и неизпълнени задължения от страна на лекаря,
нито причинено телесно увреждане на жалбоподателя, съставляващо тежка или
средна телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 НК.
Вярно е, че при извършената по повод
жалба от Д. С. *** е било констатирано, че хоспитализацията на жалбо-подателя в
„МБАЛ-Бургас“ АД не е била необходима – С. бил приет за лечение в заведението
за болнична помощ по клинична пътека /КП/ № 30 „Заболявания на тънкото и
дебелото черво“, а описаните в тази клинична пътека индикации за хоспитализация
не били налице в конкретния случай. По този начин „МБАЛ-Бургас“ АД неоснователно получило от РЗОК - гр. Бургас
сумата от 604.00 лева. Посоченото представлявало нарушение по чл. 55, ал. 2, т.
2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 183 вр. чл. 189, т. 8 от
НРД за медицинските дейности 2015 г., поради което с Наказателно постановление
№ 02/НП 64/10.03.2017 г. на директора на РЗОК- гр. Бургас била наложена на
„УМБАЛ-Бургас“ АД имуществена санкция в размер на 500.00 лева (л. 198-199 от
ДП).
Допуснатото нарушение по ЗЗО не се е
отразило на здравословното състояние на жалбоподателя и не води до промяна на
извода за несъставомерност на деянието на лекаря, извършил колоноскопията. По
делото липсват данни за проявена професионална непредпазливост, още по-малко за
наличие на умисъл за причиняване на телесни увреждания, каквито всъщност не са
били причинени в резултат на проведените изследвания и лечение.
С оглед на изложените съображения,
въззивният съд прие, че прокурорът правилно е прекратил наказателното
производство. С потвърждаването на прокурорския акт районният съд е постановил
законосъобразно определение, което е и обосновано.
Мотивиран от горното и на основание чл.
243, ал. 8 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1297 от 14.09.2020
г. по ч.н.д. № 3454/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е
потвърдено постановление от 17.082020 г. на прокурор при Районна прокуратура -
гр. Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 317/2019 г. по
описа на ОД на МВР - гр. Бургас за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.