Р Е Ш Е Н И Е № 28
10.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд, в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова
и с участието на прокурора Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Демирeвски
НАХД № 303 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
„С.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, чрез представляващия го адв. К., е обжалвало решението на ДРС от 24.10.2022 г. по НАХД № 519/2022 г., с което е потвърдено НП № 614064-F621074/29.11.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - гр. София, в което е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „С.П.“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите А.А.К и В.Г.К, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване изцяло на процесното наказателното постановление. В писмено становище се поддържа касационната жалба.
Ответната страна се представлява от гл. юр. И – процесуален представител на ответника, която изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението на ДРС за постановено при правилно установена фактическа обстановка и правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бережки.
Окръжна прокуратура гр. Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ДРС да
се потвърди, поради липса на процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна, поради което и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК ще отмени решението на ДРС. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на търговски обект по симисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – парк кафе, парк „Рила“, находящ се в гр. Дупница, стопанисван и експлоатиран от „С.П.“ ООД, с ЕИК **********, на 18.07.2021 г. е констатирано, че са нарушени реда и начина на водене на отчетност в обекта. Установено е, че дневният оборот към момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет, модел „Datecs DP 150“, с индивидуален номер DT 737582 и номер на фискалната памет 02737582, регистрирано в НАП с потвърждение № 4055307/03.05.2019 г., съгласно дневен финансов отчет е в размер на 6.20 лв. Съгласно изготвен опис на касовата наличност при започване на проверката е в размер на 105.80 лв. Установената промяна в касовата наличност е в размер на - 99.60 лева и представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, което не е отразено на фискалното устройство като „слежебно изведени“ суми с точност до минута. От отпечатания дневен финансов отчет е видно, че към момента на проверката не са активирани настройките на операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми на ФУ, въведено в експлоатация в търговския обект. От констатацията следва, че ЕООД не е изпълнило задължението си да отбележи промяната на касовата наличност, извеждане на пари от касата извън случаите на продажби в момента на извършването й с точност до минута чрез функцията „служебно въведени“ суми. Съставен е Протокол за извършена проверка № 0454520/18.07.2021 г. на основание чл. 110 ал. 4, вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК. Административно – наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е извършено за първи път.
Съставен е АУАН № F621074/26.07.2021 г., връчен същия ден на упълномощеното лице А.Г.К, като е направено отбелязване от него, че „ще входирам възражение в законоустановения срок“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 614063-F621074/29.11.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности – София в ЦУ на НАП за налагане на “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „С.П.” ООД ***, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.
При изложените обстоятелства, ДРС потвърдил НП по съображения за правилно прилагане на материалния закон и доказаност на извършеното нарушение, съответно за липса на предпоставките визирани в чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.
Предмет на касационния контрол е решението на ДРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от дружеството, чрез процесуалния си представител, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Дупница, което определя териториалната компетентност на Дупнишкия районен съд.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд не споделя извода на първоинстанционният съд, че нарушението описано в АУАН и НП е доказано, съответно законосъобразно.
Безспорно по делото е, че по време на извършената проверка е констатирано несъответствие между касовата наличност и инкасираните в касовия апарат суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 99.60 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута чрез функцията „служебно въведени“ суми.
Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, се достига до извод, че за да се наложи на ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в размерите по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи и този факт да е елемент от фактическия състав на административното нарушение, като същия подлежи на установяване и доказаване от административно – наказаващия орган. В случая по делото, след като е избрал да наложи имуществена санкция на основание чл. 185 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият орган е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. То трябва да бъде изследвано, установено и доказано от административнонаказващия орган, за да е ясно коя от хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите му. Същото е задължително както за осъществяване на защита от санкционираното лице, така и за реализиране на контрол за законосъобразност от страна на съда. Такова доказване в хода на административнонаказателното производство и пред въззивния съд не е проведено, като нито в АУАН, поставил началото на производството, нито в наказателното производство, което го финализира, изобщо липсва констатация, че допуснатото в случая нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на касатора пред двете инстанции на осн. чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, съгласно приложените доказателства за това
Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 222 ал. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 281 от 24.10.2022 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 519/2022 год. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 614064-F621074 ОТ 29.11.2021 г.. издадено т Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 185 ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „С.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *********, представлявано от управителите А.К. и В.К., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София, с адрес: бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 3 да заплати на посоченото по – горе дружество, с посочено седелище и адрес, сумата от 600 /шестстотин/ лева направени разноски по делото – адвокатски хонорар пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: