№ 11452
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110118943 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „С..” АД срещу „Б...“
ЕООД обективно съединени установителени искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 786.81 лв., главница за доставена и
потребена вода за периода от 14.07.2020 г. до 15.07.2021 г. и сумата от 72.72
лв., законна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 15.07.2021 г., по издадена
заповед за изпълнение, както и присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги
– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
такива били доставени на потребителя „Б...“ ЕООД за имот с клиентски
№**********, находящ се в гр. София, ул. ..., на обща стойност 786.81 лв. за
периода от 14.07.2020 г. до 15.07.2021 г.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
погасяване на задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. и
е издадена заповед за изпълнение като за нея ответникът е уведомен и в
законоустановения срок подал възражение срещу нея. С оглед на тези
обстоятелства ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК, предявил своя иск, чрез
1
който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо
ответника да бъде прието за установено вземането на ищеца за главница и
законна лихва.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника „Б...“
ЕООД не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В проведеното на
14.03.2024 г. открито съдебно заседание по делото управителят на ответното
дружество излага твърдения, че е изплатил изцяло претендираните от ищеца
вземания.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено
следното:
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, се установява, че след завеждане на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца претендираните с исковата молба главно и акцесорно
вземания, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същите обстоятелства са потвърдени в представената
по делото служебна бележка с изх.№ЗП-2997/12.02.2024 г. на ответното
дружество. Ето защо така предявените искове следва да се отхвърлят, поради
извършено след завеждане на исковата молба от страна на ответника
плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С..” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., срещу „Б...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр.
София, ..., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми – сумата от 786.81 лв., главница за
доставена и потребена вода за периода от 14.07.2020 г. до 15.07.2021 г. в имот
с клиентски клиентски номер ********** и договорна сметка №**********,
находящ се в гр. София, .., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 72.72 лв.,
законна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 15.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.10.2022 г. по ч. гр.д.
№ 56052/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3