Решение по дело №1429/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 84
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501429
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. С.З. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по постъпила жалба, с правно основание
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, срещу действията на ЧСИ Д.Ц. с район на действие
Окръжен съд – С.З., по изпълнително дело № 20168720400360/2016 г., по
описа на същия частен съдебен изпълнител против Постановление от
24.04.2021 г. , с което е отказано прекратяването на изпълнението по същото
изпълнително дело и възстановяването на суми явяващи се несеквестируеми.
Частната жалба е подадена от длъжника Д. ХР. К. чрез
проц.представител – адв. А., която на практика се явява с правно основание
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че постановлението, с което
е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл.433, т.8 от ГПК е неправилно, незаконосъобразно, тъй като е постановено
в нарушение с материалния и процесуалния закон. Приема, че са налице
основания за прекратяване и не споделя доводите на съдебния изпълнител.
Относно сумата, която е постъпила по запорираната сметка я сочи за
несеквестируема, тъй като представлява наследствена пенсия.
Въз основа на твърденията си, моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното постановление както и да възстанови сумите,
преведени по сметката й.
В законоустановеният тридневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК е
постъпило писмено възражение от „ К.И.И.Б.Г.” ЕАД, взискател по
1
изпълнителното дело, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „************ чрез пълномощника юрисконсулт Д.И., с което
възражение се оспорва основателността на жалбата. Правят се обстойни
съображения в подкрепа на тази теза. Твърди се, че през целия период от
образуването на делото са извършвани активни действия по повод събирането
на задължението и съответно не са налице предпоставки за прекратяване на
изпълнителното производство. Цитира се съдебна практика съгласно, която
предприемането на всяко едно от следните изпълнителни действия ( подаване
на молба за справка, съобщение за налагане на запори върху банкови сметки
и др.) представлява годно основание, което може да прекъсне погасителната
давност ( ТР №2 от 26 Юни 2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Относно претенцията на жалбоподателя за възстановяване
на сумите които са разпределени по делото, се сочи ,че вследствие на
наложен запор върху банковите сметки, пропускането на срока за обжалване
на определено изпълнително действие поради несеквестируемост на
имуществото не лишава длъжника от правото да поиска от съдебния
изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
събраните суми, но само и единствено докато те не са получени от кредитора.
С оглед на гореизложеното се претендира отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана и съответно потвърждаване на обжалваното
постановление като правилно и законосъобразно. Направено е искане за
присъждане на разноски, направени в настоящото производство в размер на
350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено становище от ЧСИ
Д.Ц., в което се взема становище относно твърденията, наведени в жалбата.
Съдебният изпълнител приема, че не са налице предпоставките, визирани в
чл.433, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и същото
не следва да бъде прекратено. Не споделя искането на жалбоподателя за
възстановяването на сумите като се мотивира с твърдението, че тези суми
имат характер на спестявания, а не на пенсия, поради което не следва да бъдат
възстановени на лицето или неговите наследници, тъй като не се ползват от
закрилата на чл.466 и чл. 446а от ГПК.
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и
провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие по
изпълнително дело №20168720400360/2016 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.
№872 на КЧСИ – постановление за отказ за прекратяване на делото от
24.04.2021 г., намери за установено следното:
Изпълнителното дело с номер 2016872720400360/2016 г. по описа на
ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872 на КЧСИ, с район на действие ОС-С.З. е образувано по
молба на взискателя „ БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр. С. , община С., ж.к. *****, представлявано от Н.Н. и Д.Д. от
02.08.2016 г. по приложен изпълнителен лист от 19.11.2015 г., по ч.гр.д.№
2
537/2015 г. по описа на Районен съд – Г., с което длъжникът Д. ХР. К. е
осъдена да заплати на взискателя сумата от 606,91лв.-главница; 152,94 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2014 г. до 20.01.2016 г.; 63, 80 лв.-
мораторна лихва за периода от 19.09.2014 г. до 11.10.2015 г. ; законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата както и 25,00 лв. - държавна такса и
300 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Към изпълнителното дело е приложено уведомление, с което се
удостоверява прехвърлянето на всички вземания от страна на „БНП П.П.Ф.”
ЕАД, клон България със седалище и адрес на управление – гр. С. на новия
взискател „К.И.И.Б.Г.” ЕАД , заедно с произтичащите от Договора
обезпечения и привилегии, като размерът към датата на прехвърленото
вземане възлиза на стойност 769,08 лв., включващо непогасени главници,
лихви и разноски.
Длъжникът е приканен в 14-дневен срок да заплати задълженията си
иначе в противен случай ще последват запори върху трудовото му
възнаграждение, възнагражденията по граждански договор, банкови сметки ,
пенсии и парични вземания от трети лица.
На 08.06.2017 г. е постъпила молба от страна на взискателя за налагане
на запори и възбрани върху банковите сметки и движимите вещи и/или
недвижимите имоти, които са собственост на длъжника.
Въз основа на постъпилата молба , частният съдебен изпълнител е
наложил запори на левовите и валутните му сметки както и ценности в
банкови касети и трезори в различни банкови институции.
С последвали съобщения от страна на „У.Б. АД , „Ц.К.Б.” АД и „
П.И.Б.” АД е посочено, че сумите на длъжника в съответните банки са
запорирани.
На 27.11.2018 г. е постъпила отново молба от „ К.И.И.Б.Г.” ЕАД , с
която е направено искане за извършване на опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника като е адресирана до съдебния изпълнител, а
на 19.06.2019 г. се иска извършването на справки и действия по
принудителното изпълнение върху имуществото му.
Взискателят е поискал извършване на справка за банковите сметки на
длъжника и налагането на запор върху тях чрез подадена молба от 05.12.2019
година.
Запор бил наложен на 16.12.2019 г. върху сметките на длъжника Д.К.
при „ Ю.Б.” АД.
С последвала молба от страна на длъжника е направено искане за
прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпили условия за
3
постановяване на перемпция за периода от 2016 г. до 2018 г., през който
период молителят счита, че няма извършени действия , които да
представляват прекъсване на давността по смисъла на закона и не били
извършвани никакви действия от страна на взискателя по делото. Въз основа
на своите съждения счита, че делото следва да бъде прекратено и сумите,
които са преведени от страна на длъжника следва да бъдат възстановени
поради настъпила перемпция.
Частният съдебен изпълнител с обжалваното постановление е отказал
да прекрати изпълнително дело №20168720400360/2016 г. по описа на ЧСИ
Д.Ц. с район на действие Окръжен съд – С.З. като е приел, че не е изминал
период от две години, в който да не е поискано от взискателя или извършено
по инициатива на съдебния изпълнител действие по принудителното
изпълнение, тоест не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
дело, визирани в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана
страна и против посочено в чл.435, ал.2 от ГПК действие, тоест е допустима,
а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Спорът в случая се свежда до това налице ли са предпоставките на
чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В тази
насока следва да се посочи, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 ТПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка (каквото очевидно не е настоящoто). В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да я
провъзгласи с постановление за настъпването й, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление при следните основания, а
именно когато: длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които
се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство; взискателят е
поискал това писмено; изпълнителният лист бъде обезсилен ; с влязъл в сила
акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист
или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество
не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по
4
чл.439 или чл.440 ГПК ; взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка. В случая се сочи настъпването на предвидената хипотеза
в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
делото няма за предмет задължение за издръжка.
Твърденията на длъжника се опровергават от приложеното копие по
изпълнително дело №20168720400360/2016 г. по описа на ЧСИ Д.Ц. , с район
на действие при Окръжен съд – С.З.. Видно от изп. дело, с молба от
08.06.2017 г. взискателят „БНП П.П.Ф.” ЕАД е поискал налагане на запори
върху трудовото възнаграждение или банковите сметки на длъжника. Също
така с последваща молба е направено искане за опис на движимите вещи в
дома на длъжника. От справката по делото е видно, че са поискани от страна
на взискателя към съдебния изпълнител извършването на изпълнителни
действия , като не е необходимо тези действия да бъдат изпълнявани. Тоест
самото упражняване на правото да се поиска извършването на този тип
действия е основание да се приеме, че не е налице хипотеза, която да
установи период от време през който взискателят е бездействал.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.
№2/2013 г. изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. В тълкувателния акт е прието, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ – арг. чл.116, б. „в“ ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ ( извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. След като взискателят е този, който трябва да поддържа
висящността на изпълнителния процес посредством отправяне на искане до
5
съдебния изпълнител да извърши съответно действие, неоснователно се явява
твърдението на жалбоподателя, че изпълнителното дело следва да бъде
прекратено, тъй като по делото има достатъчно данни, че действия от страна
на „К.И.И.Б.Г.” ЕАД са поискани.
Разпоредбата на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК представлява една презумпция,
че взискателят се е дезинтересирал от производството, ако не е предприел
никакви изпълнителни действия в продължение на определен срок, като
причините за това поведение са ирелевантни. Това е причината, поради която
е предвидена цитираната норма. С изтичането на двегодишния срок се
предполага, че взискателят е престанал да се интересува от изпълнителното
производство, точно защото не е предприел изпълнителни действия и затова
производството следва да се прекрати по силата на закона. Следователно
достатъчно за прекратяване на изпълнението по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е само и
единствено констатацията, че в двегодишен срок не са искани от взискателя
извършването на каквито и да било изпълнителни действия от съдебния
изпълнител, насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист.
Такава констатация в случая не е налице, поради което правилно
изпълнителното дело не е прекратено. За да не бъде прекратено
изпълнителното дело, взискателят следва да поиска от съдебния изпълнител
да осъществи действия по принудителното събиране на вземането в рамките
на двегодишния срок. Такива действия са поискани от страна на взискателя
след запорирането на сметките на длъжника, като последният запор е
наложен на 19.08.2016 г. , а е постъпила молба с искане за налагане на запори
върху трудовото възнаграждение или банковите сметки на 08.06.2017 г., от
което се прави извод , че действия са били реализирани в конкретния период
от страна на взискателя.
Относно искането на жалбоподателя за възстановяване на сумите, които
се явяват несеквестируеми е напълно неоснователно и в тази част. Съгласно
т.1 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът има право да поиска от
съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част
от събраните суми, но само и единствено докато те не са получени от
кредитора. В настоящия случай сумата е постъпила по сметката на взискателя
и е разпределена от съдебния изпълнител, след като е изяснен нейният
характер , а именно жалбоподателката я наследила от покойния си баща, като
сумата е натрупана от допълнително пенсионно осигуряване, превеждани на
баща й от Пенсионен фонд „ Доверие”. Тези суми представляват спестявания
и по отношение на тях закрилата на несеквеституемостта по чл.446а от ГПК
не важи. В тази връзка е и съдебната практика – т.13 на ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Изложеното по-горе води до извода, че обжалваното постановление от
24.04.2021 г. на ЧСИ Д.Ц., с рег. №872 и район на действие Окръжен съд –
С.З. , с което е отказано прекратяването на изпълнително дело
6
№20168720400360/2016 г. се явява законосъобразно, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изтъкнатите от
жалбоподателя съображения, с които се иска отмяна на постановлението, не
могат да обусловят отмяна на атакуваното постановление, защото както бе
посочено по-горе изпълнителни действия от страна на взискателя са поискани
като не е необходимо те да бъдат изпълнявани.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на
жалбата без уважение и съобразно искането на взискателя, формулирано
изрично в отговора му, то такива следва да бъдат присъдени пред настоящата
съдебна инстанция в полза на „К.И.И.Б.Г.” ЕАД. От пълномощника му е
представен списък с разноски, където е посочено, че е договерено между
страните юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева, но
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер , определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на
възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и
определено в Наредба на Министерски съвет, а съгласно чл.27 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, за представителство в изпълнителното
производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лева. Поради това,
съдът определя в неговия минимален размер от 50 лева.
Водим от всичко изложено и на основание чл.437 ГПК,
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Д. ХР. К., ЕГН: ********** от
гр. Г., ул. „***** против Постановление от 24.04.2021 г.,постановено по изп.
дело №20168720400360 от 2016 г. по описа на Д.Ц., ЧСИ към Окръжен съд –
С.З., с което е отказано да се прекрати същото изпълнително дело и е
оставено без уважение искането за възстановяване на несеквестируеми суми,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. ХР. К., ЕГН: ********** от гр. Г., ул. „***** да заплати
на „ К.И.И.Б.Г.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „
********** сумата от 50,00 лв. ( петдесет лева) – разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Настоящото въззивно Решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8