Р
Е Ш Е Н И Е
№
260827 / 7.7.2021г.
гр. Перник, 07.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06175 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от В.С.Б., с
адрес: ***” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П.и Крум
Димитров Крумов, с който се иска
да бъде ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.10.2019г. – датата на предявяване на писмената застрахователна
претенция до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и
разноски.
В съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на
иска по реда на чл. 214 ГПК, по отношение размера му, при което искът следва да
се счита предявен за сумата от 6 099,00 лева.
В исковата молба се сочи, че на 23.09.2019г., около
17,30 часа, на път РЕП-2093, на прав участък при с. В., общ. Перник, лек
автомобил марка „”, с рег. № , управляван от А.А.Р., движейки се с несъобразена
скорост и след загуба на контрол над автомобила от страна на водача, застигнал
и ударил отзад движещия се пред него автомобил марка „” с рег. №, управляван от
ищеца. В следствие от удара, автомобила на ищеца напуска платното за движение и
се преобръща. Произшествието е било посетено от служители на „ПП” при ОД на МВР
– Перник, при което е издаден Констативен протокол с № 1028-4319/23.09.2019г.
На виновния водач – А.А.Р., е съставен АУАН сер. GA № 7947/23.09.2019г., като
административно-наказателното производство е приключило с издаването на
Наказателно постановление № 19-1158-004332/18.11.2019г.
Сочи се, че в следствие на произшествието на лекия
автомобил на ищеца са нанесени множество вреди, част от които са описани в
съставения от полицейските служители Констативен протокол. Изяснява се, че
лекия автомобил на виновния водач – марка „” притежава валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от
13.11.2018г. до 12.11.2019г. Водача на автомобила – А.А.Р., попада в кръга от
лица, чиято отговорност се покрива от застрахователната полица.
Ищецът посочва, че на 09.10.2019г. се е явил в ЗД
„БУЛ ИНС” АД на оглед с автомобила си, за установяване на нанесените
имуществени вреди. При огледа е изготвен първоначален опис-заключение на щети
на МПС по щета № ********** по описа на ЗД „БУЛ ИНС” АД. На 22.10.2019г. е извършен
допълнителен оглед, за което е изготвен нов опис на щети на МПС, като на
основание чл. 390 ал. 2 КЗ същият е обявен за тотална щета. Ищецът предявил
писмена претенция за изплащане на застрахователното обезщетение, при което
ответното дружество му отговорило, че няма основание да удовлетвори
претендираната застрахователна претенция. С оглед тези обстоятелства, у ищеца
възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва по
основание и размер предявения иск. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като
намира, че доказателствения материал не установява твърдените от ищеца факти и
обстоятелства. Поради това счита, че без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Ответника
оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки
от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача
на МПС. Твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК за водача на
МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК,
твърденията на ищеца за търпените вреди, произтекли от непозволено увреждане
подлежат на пълно и главно доказване. Ответника оспорва иска и по размер. Сочи,
че след направена калкулация на щета по експертна оценка размерът на ремонта на
автомобила възлиза на сума в размер на 5131,20 лева, която надвишава със 70 на
сто действителната стойност на процесното МПС, поради което дружеството е
определило обезщетение за тотална щета в размер на 4006,17 лева.
В съдебно заседание, пълномощника на ищеца пледира
за решение, с което предявения осъдителен иск бъде уважен като основателен и
доказан по своето основание и размер. Намира, че безспорно се установи в хода
на производството наличието на валидно застрахователно правоотношение. Намира
за безспорно установено и че застрахователното събитие е настъпило на
23.09.2019г., около 17,30 часа, когато на път РЕП-2093 и на прав участък при с.
Витановци, общ. Перник, лек автомобил марка „” с рег. №, управляван от А.А.Р.,
движейки се с несъобразена скорост и след загуба на контрол над автомобила си,
застига и удря автомобила на ищеца, движещ се пред него. Намира, че безспорно е
установен механизма на настъпилото ПТП, както и че настъпването на същото е в
резултат на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „” –
А.А.Р.. Посочва, че от събраните доказателства, в това число и изслушаната САТЕ
се установява, че настъпилите имуществени вреди са в следствие на настъпилото
ПТП. С тези съображения намира предявения осъдителен иск за основателен и
доказан, поради което пледира за уважаването му.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
фактическа страна:
От
представен и приет по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10284319 от
23.09.2019г. се установява, че на 23.09.2019г., около 17:30 часа, на път PER-2099, преди с. Витановци, е
настъпило ПТП между участник 1 - лек автомобил марка „”, с рег. №, управляван от лицето А.А.Р. и
участник 2 – лек автомобил марка „” с рег. №, с водач В.С.Б., като поради
движение с несъобразена скорост, водач 1 губи контрол над автомобила си,
застига и удря отзад движещия се пред него участник 2. От удара, участник две
се завърта и обръща по таван.
От
приетото по делото заверено копие на АУАН № 7947, серия GA от 23.09.2019г. се
установява, че същият е издаден против водача на лек автомобил „” – лицето А.А.Р.
и с който на последния е наложено административно наказание, поради виновно
нарушаване правилата за движение, регламентирани в ЗДвП. В обсъждания АУАН е
отразено, че от нарушението имуществени вреди са претърпели лицата, описани в
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На 18.11.2019г. на виновното
лице – А.А.Р. е издадено Наказателно постановление № 19-1158-004332, с което му
е наложена глоба в размер на 200,00 лева за виновно нарушаване на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП, което обстоятелство се установява от приетото по делото Наказателно
постановление № 19-1158-004332.
От
приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. обсъдения по-горе констативен
протокол и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” (л. 13 от
делото) се установява, че виновното лице, към датата на ПТП, има активна
застраховка „Гражданска отговорност”.
От
представеното и прието като писмено доказателство писмо с изх. № ОК-663492/21.10.2019г.,
ищецът е информирал застрахователя на делинквентна, във връзка с което е в
дружеството-ответник е била заведена щета № **********.
Видно
от представените писмени доказателства е, че за опис на щетите по автомобила на
ищеца са извършени два огледа от страна на дружеството-ответник, в резултат на
което е съставена Калкулация на щета № **********/18.10.2019г., № на полица: BG/02/118003225627, приета като
доказателства по делото. От същата е видно, че размерът на ремонта на
автомобила, определен от застрахователя, възлиза на 5131,20 лева.
От
писмо с изх. № ОК-497980/19.08.2020г. на ЗД „БУЛ ИНС”АД се установява, че за да
се премине към процедура по изплащане на обезщетението по щета № **********,
ищецът следва да представи влязъл в сила съдебен акт – Присъда, Решение или
Споразумение по наказателно дело, или Постановление за прекратяване на
наказателно производство – оригинал или заверено копие, както и документ,
удостоверяващ прекратяването на регистрацията (Перфорирано Свидетелство за регистрация
на МПС с надпис „Прекратена регистрация –тотална щета”) и Удостоверение от КАТ.
Видно от приетите доказателства, ищецът е представил последните два изискани му
документа, а именно: Перфорирано Свидетелство за регистрация на МПС с надпис
„Прекратена регистрация –тотална щета” и Удостоверение от КАТ.
Не
се спори по делото, че застрахователя - ответник е отказал да изплати исканото
от ищеца застрахователно обезщетение.
Като писмено
доказателство по делото са приети снимки от местопроизшествието, от които е
видно местоположението на лекия автомобил на ищеца след сблъсъка.
По
делото е изслушано и прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), което съдът цени като обективно, компетентно и добросъвестно извършено.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, детайлно е
описало и обяснило различните физични процеси и сили, които са действали при
удара между двете моторни превозни средства и непосредствено след него, като не
се доказва то да е заинтересовано от изхода на спора. Вещото лице
последователно описва механизма на настъпилото ПТП, като посочва, че при
предприемане на маневра „изпреварване” от водача на лекия автомобил „”,
последния поради недостатъчно сцепление с пътното покритие (мокра пътна настилка,
движение в ляв завой) губи устойчивост и удря движещия се пред него лек
автомобил, управляван от ищеца, в задната лява част (заден ляв калник). В
резултат на удара, лекия автомобил на ищеца губи устойчивост, напуска платното
за движение и се преобръща извън платното за движение. Вещото лице посочва, че
основна причина за настъпване на произшествието е движението на лекия
автомобил, с водач А.. Р. със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия
– движение в завой при мокра пътна настилка. Посочва още, че виновния водач е
имал техническата възможност да предотврати произшествието при спазване на
правилата за движение. От обсъжданата експертиза се установява, че уврежданията
на лекия автомобил на ищеца са на стойност 6117,60 лева, съответно размера на
щетите на лекия автомобил на ищеца са на стойност 6117,60 лева. Установява се,
че запазените части са на стойност 1494,00 лева, действителната стойност на
увредения автомобил на ищеца възлиза на 8 713,00 лева. Доколкото в случая
е налице тотална щета на автомобила, то вещото лице е изчислило, че
застрахователното обезщетение възлиза на 6 099,00 лева.
Други доказателства от
значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не
обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
От
правна страна:
Предявен от страна на ищеца е осъдителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
432 КЗ.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на
увреденoто лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може
да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими
към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона
изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически
състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
– застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил
и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в
исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено
застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда
обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна
връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на
застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи
деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника
е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината,
респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост
на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването
увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена
застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В
процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният
в качеството си на увредено лице е заявил претенцията си към ответното
дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Следователно предявената искова претенция е допустима.
При преценка на обсъдения
доказателствен материал по делото съдът намира за установени всички релевантни
обстоятелства от пораждащия съдебно предявеното вземане фактическа състав.
Въз основа на събраните
писмени доказателства се установи, че на 23.09.2019г., около 17,30 часа, на път PER-2099 преди с. Витановци, общ. Перник, лек
автомобил марка „”, с рег. №, управляван от А.А.Р., движейки се с несъобразена
скорост, губи контрол над автомобила си, при което застигна и удря отзад
движещия се пред него лек автомобил марка „” с рег. №, управляван от ищеца. В
следствие от удара, автомобила на ищеца напуска платното за движение и се
преобръща.
Безспорно по делото е
обстоятелството, а и се доказва, че към датата на ПТП за лек автомобил „”, с рег. № е бил в действие
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
по силата на който последният е застраховал отговорността за вреди на лицата,
имащи право да управляват автомобила, включително и на водача.
На следващо място, съдът
приема въз основа на кредитираното заключение на приетата съдебно-автотехническа
експертиза за установени и относимите за изясняване механизма на процесното ПТП
обстоятелства. Анализът на експертното заключение сочи, че причина за
настъпване на ПТП е именно противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „”, с рег. № , който
се е движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия – движение в
завой при мокра пътна настилка.
Разпоредбата на чл. 20 ал. 2
от Закона за движение по пътищата установява, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Длъжни са и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установеното в случая поведение на водача А. Р. се явява в нарушение на
вмененото на водачите задължение съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Същевременно, ответника не е
ангажирал доказателства за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Следователно от събраните по
делото доказателства се установяват всички обстоятелства, съставляващи
основание на исковата претенция, а именно: реализирано застрахователно събитие
– ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач
на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно
покритие към датата на произшествието, претърпени от ищеца вреди и настъпването
им в причинно-следствена връзка с процесното събитие.
По отношение на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобразява, че разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието – съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора. В процесния случай стойността на новите части, които са
необходими за отремонтиране на автомобила възлиза на 6117,60 лева. Действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП – 23.09.2019г. възлиза
на 8713,00 лева. Следователно сумата, която е необходима за ремонт е по -
висока от тази за закупуването на друг такъв автомобил. Съгласно разпоредбата
на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е такова
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
седемдесет на сто от действителната му стойност. В случая 70 % от
действителната стойност на автомобила възлиза на 6099 лева. Безспорно е налице
тотална щета, доколкото сумата за ремонт надвишава 70% от действителната стойност
на автомобила. Предвид гореизложеното размерът на дължимото обезщетение следва
да се определи по действителната стойност на застрахованото имущество,
следователно възлиза на 6099,00 лева.
При изложените изводи законната лихва за забава, която
следва да се присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното
обезщетение е от дата 18.10.2019г. когато е предявена застрахователната
претенция от увреденото лице. Тази дата се извлича от представени доказателство
в тази насока, а именно: писмо с изх. № ОК-663491/21.10.2019г. на ЗД „БУЛ ИНС”
АД (л. 22 от делото). При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е
ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията
между застрахования и застрахователя.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само
ищецът. Същият е бил представляван в настоящото производство безплатно от
адв. Х.А.З. – САК на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. З.
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. В настоящия случай
е предявени осъдителен иск на стойност 6099,00 лева. Поради това и с оглед на
фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че следва да определи на
адв. З. възнаграждение в размер на 635,00 лева, каквото е и претендираното от
пълномощника на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 243,96 лева и 150,00
лева разноски за САТЕ.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ
на В.С.Б.,
с адрес: *** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 6099,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – увреждане на лек автомобил марка „Форд Фокус” с рег. №РК9868ВС при
настъпило на 23.09.2019г., около 17:30 часа, на път PER-2099, преди с. Витановци ПТП, причинено
от застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва върху сумата от
6099,00 лева, считано от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Х.А.З., с личен адвокатски номер **********, със съдебен адрес:*** сумата
от 635,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по
настоящото дело.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Перник
дължимата се държавна такса в
размер на 243,96 лева, както и сумата от 150,00
лева - разноски за САТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: