Решение по дело №5438/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1467
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20185330205438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер  1467                                02.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и пети октомври             двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     5438  по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-326/25.07.2018г. на ***на ДАМТН, с което на Община Съединение, ЕИК *********, адрес гр.Съединение, бул.”6-ти септември”№13  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди/ лв. за нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.

          Жалбоподателят  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ДАМТН - София, редовно призована не изпраща представител.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 21.03.2018г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в землището на с.Драгомир, Община Съединение – язовир „Стоичкови каваци”. В хода на същата било установено, че по водния откос на стената имало храстовидна растителност, а по въздушния и дървесна. Същевременно обекта бил общинска собственост с издаден акт за собственост № 3/18.05.1998г. При предходна проверка през 2017г. отново били констатирани сходни проблеми и тогава с Протокол № 07-01-333/18.07.2017г. били дадени предписания да се отстрани растителността. Срок за изпълнение на същите бил 30.11.2017г. При това положение и за горното на 16.04.18г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с № 07-092. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.Г.В.К. - разпитан пред настоящия състав на съда, от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се изтъкват процесуални нарушения и погрешно прилагане на материалния закон. Тези възражение са неоснователни. Действително към момента на деянието относимата норма на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ предвижда Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това право съответства задължение на адресатите да ги изпълняват. За това недвусмислено сочи ал.2 на чл.190а. Санкцията за неизпълнението й е в чл.200, ал.1, т.39 от с.з. От това следва неразривна връзка сочеща, че изпълнението на предписанието е задължително под страх от санкция. Деянието е ясно описано в АУАН и НП. Не са били нарушени правата на жалбоподателя да разбере обвинението, защото словесно същото е точно описано. При това положение според настоящата инстанция правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали нарушението. В случая чрез бездействие е извършено вмененото нарушение от жалбоподателя.

На следващо място правилно наказващия орган е приложил и санкционната норма, според която се наказва с имуществена санкция от минимум 1000 лв юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ. В случая наказанието е малко над минимума,  но съответства на степента на обществена опасност на нарушението и следва да бъде потвърдено.

Не е налице и хипотезата на чл.28 б.а ЗАНН като е осъществен състав на административно нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,  който не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни последици. Настоящия случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид.

При извършената служебна проверка не се откриха нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили процесното НП. Ето защо същото следва да се потвърди.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-326/25.07.2018г. на ***на ДАМТН, с което на Община Съединение, ЕИК *********, адрес гр.Съединение, бул.”6-ти септември”№13  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди/ лв. за нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.