Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр. Сливен, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 69 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 108 от 22.03.2023 г., постановено по АНД №
20232230200062 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-005170 от 01.12.2022 г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Сливен, с което на П.К.П.
за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като съдът е преквалифицирал
основанието за налагане на административно наказание от чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП и намалил наложеното наказание глоба от
200 лева на 50 лева.
Недоволен от решението, касаторът
– ОД на МВР - Сливен го обжалва в срок. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият състав неправилно е
приел, че констатираната неизправност не може да се определи като значителна. Твърди,
че констатираната и описана в АУАН и в НП неизправност следва да бъде
квалифицирана като значителна, предвид нормата на §6, т. 72 от ДР на ЗДвП. Моли
съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и
потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По
делото е депозирано писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител,
който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията посочени в нея и изразява
становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното
постановление. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност и искане за
намаляване на размера на разноските в тази им част.
Ответникът по касационната жалба – П.К.П., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Х.Х.,***, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага
съображения относно правилността на първоинстанционното
решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който остави в сила обжалваното
съдебно решение. Претендира направените
по делото разноски, като представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 04.11.2022 г. полицейски служители патрулирали в гр. Сливен, на Дамарски мост, където се извършвала специализирана
полицейска операция. При преминаването си оттам с лек автомобил БМВ, с рег. № ******,
П.П. бил възприет от к. Д.К., който установил, че
светлините на автомобила тип „ангелски очи“ са със син цвят, вместо изискващия
се бял цвят. Същият разпоредил на проверяващите да спрат автомобила и да вземат
отношение по констатираното от него. Била извършена проверка на лекия
автомобил, при която било установено, че водач на автомобила е П., а светлините
тип „ангелски очи“ са със син цвят. Длъжностното лице – полицейски служител
съставил на П. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който приел от фактическа страна, че П. е управлявал
МПС със значителна техническа неизправност, изразяваща се в изменение цвета на
светлините тип „ангелски очи“ - със син цвят и квалифицирал това като
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.К.П., за нарушение
по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП наложил административно наказание глоба
в размер на 200 лева.
За да измени НП, Районният съд, след като е обсъдил и
преценил събраните по делото доказателства, е приел, че П. е извършил описаното
в акта нарушение, като е управлявал автомобил със светлини тип „ангелски очи“,
които са със син цвят вместо изискващия се бял цвят според Правило номер 48 на
ИКЕ на ООН. Приел е, че констатираната неизправност не може да се определи като
значителна, квалифицирал я е като незначителна и приел, че санкцията следва да
се определи по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП. При тези мотиви Районният съд изменил
НП, като преквалифицирал основанието за налагане на административно наказание
от чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП и намалил наложеното
наказание глоба от 200 лева на 50 лева.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото
доказателства и е постановено при правилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства – писмени и
гласни, ценени поотделно и в съвкупност, по безспорен начин се установява, че П.
е извършил нарушението, управлявайки автомобил със светлини тип „ангелски очи“
със син вместо с бял цвят. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. Разпоредбата създава за водачите на ППС задължение да управляват по
пътищата единствено превозни средства, които отговарят на законовите изисквания
за изправност. Районният съд е формирал извод, че е налице неизправност, която
обаче не попада в приложното поле на понятието за значителна неизправност. Изложените
в тази насока мотиви от първата съдебна инстанция напълно се споделят от
настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат приповтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП,
който управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани
незначителни неизправности, се наказва с глоба от 50 лева. Съгласно нормата на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП,
значителни неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите
по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия. По делото не са ангажирани доказателства, че описаната
неизправност е значителна по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, че може да
породи риск за други участници в движението по пътищата, поради което правилно
Районният съд е приел, че установената неизправност се определя като незначителна.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че административното
нарушение е извършено от санкционираното лице, като при ангажиране на
административно-наказателната му отговорност приложение следва да намери нормата
на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение не е
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото разноски на касатора не се дължат. Процесуалният представител на
ответника по касацията е претендирал разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за разноски в общ размер
от 200 лева, от които: 100 лева за адвокатско възнаграждение по АНД № 62/2023 г.
по описа на РС Сливен и 100 лева за адвокатско възнаграждение по КАНД № 69/2023
г. Основателно и своевременно се явява искането за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100 лева, което следва да се възложи в
тежест на касатора, като съгласно чл. 18, ал. 2, вр.
с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същото е под минималния размер, поради което възражението за
прекомерност не следва да се уважава. По отношение претенцията за разноски по
АНД № 62/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като заявено едва пред
настоящата инстанция същото се преценява като неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108
от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 20232230200062/ 2023 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Сливен да заплати на П.К.П. с ЕГН **********
***, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: