Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр.
Силистра, 10 март 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, с
участието на Окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 4 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Е.И.И. с ЕГН – ********** против
Решение № 317 от 12. 11. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД
№ 546 / 2020 г. на СРС, потвърждаващо Наказателно постановление № 20-1099-001114
от 24. 07. 2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Силистра, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1, от ЗДвП и
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба”
в размер на 800.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три
месеца.
Касаторът, действащ чрез адв.
Д. Д. ***, счита, че решението на РС-Силистра е незаконосъобразно, като
изтъква, че в досъдебната фаза на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които не са взети предвид от
първоинстанционния съд. В тази насока посочва,
че в НП липсва населеното място, в което е постановено ограничението на
скоростта, за което е наложено административното наказание. Поддържа, че е
допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на
административно нарушение е издаден четири месеца след откриването на
нарушителя. Въз основа на изложеното моли да бъде отменено решението на
районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна – ОД на МВР
– Силистра - не се е възползвала от предоставената възможност да представи
писмен отговор на жалбата и да даде становище по делото; не изпраща
представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление №
20-1099-001114 от 24. 07. 2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Силистра, с което на касатора са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 800, 00 лв. и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна пред съда е установено, че на 25. 11. 2019 г.
в 14. 07 часа в с. Айдемир по път II- 21, км. 103+280 (до бившето ТКЗС) в посока Русе, с АТСС
ARH CAM S1 с
ф.№11743bd
е заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ТХ4346АТ,
движещ се със скорост 114 км/ч и след приспаднат толеранс от 3 % - 110 км/ч,
при максимално допустима скорост 50 км/ч. Нарушението е отразено на клип №
11565, кадрите от който съдържат ясно изображение на автомобила, дата и час на
заснемането, отчетена скорост на движение, както и географски координати.
При последвалата проверка е установено,
че автомобилът е собственост на касатора. В тази връзка на 26. 02. 2020 г. същият
лично е попълнил декларация за предоставяне на информация за нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
като е посочил, че лично той е управлявал автомобила в 14. 07 ч. на 15. 11.
2019 г.
За деянието на 25. 03. 2020
г. е съставен АУАН, в който се съдържат описаните по-горе фактически
обстоятелства и е предявено обвинение за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, възприети в последствие изцяло от
административнонаказващия орган. Актът е съставен в присъствието на
свидетел. Бил е предявен на нарушителя
на 09. 07. 2020 г. При връчването му не са направени възражения. Въз основа на
акта на 24. 07. 2020 г. е издадено и оспорваното НП, в което се възпроизвежда
почти напълно установената с акта фактическа обстановка, като единствената
разлика е, че като място на извършване на нарушението вместо с. Айдемир, в НП
фигурира Община Силистра.
При така установените факти
по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, като е приел, че нарушението е установено с допустими от закона
доказателствени средства, а мобилната система за видеоконтрол, с която е
извършено заснемането, е преминала съответната изискуема метрологична проверка
и е била е годна за експлоатация. Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО
са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че липсват
данни дали нарушителят е бил поканен за съставянето на акта, но от това правото
му на защита не е било накърнено, тъй като актът му е бил предявен и същият се
е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения, като е получил
екземпляр от него. Коментирал е също, че
не е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като извършителят на деянието е
открит едва след попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, което е
станало на 26. 02. 2020 г., а актът е съставен на 25. 03. 2020 г. Обсъдил е и оплакванията относно липса на
посочване на място на извършване на нарушението в наказателното постановление,
като е счел същите за неоснователни, тъй като в акта ясно е посочено, че
нарушението е извършено в с. Айдемир, и
в цялото производство не е имало неяснота относно този въпрос. Съдът е приел,
че от материалноправна страна органът е дал правилна квалификация на деянието,
което не съставлява маловажен случай, а
предвидените наказания съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са
фиксирани по вид и размер и наложени в съответствие с посочената норма, без
възможност за корекция от страна на АНО или съда.
Така постановеното решение е
правилно.
Първоинстанционният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено.
Съставомерността на
извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното
производство, вината на нарушителя и законосъобразното определяне на размера на
наложеното наказание са били правилно установени от съда. Същият е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и
обосновано ги е приел за неоснователни.
Съображенията на въззивният съд в тази насока, са аргументирани и подробни, изцяло се споделят от настоящият
съдебен състав и не е необходимо същите да бъдат преповтарян, поради което на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към
тях.
По касационните възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения в извънсъдебната фаза на
производството, е необходимо да се
посочи следното:
Не може да бъде споделено
твърдението на касатора, че непосочването в НП на населеното място, в което е
постановено ограничението на скоростта, за което е наложено административното
наказание, е съществено процесуално нарушение. В случая АНО действително е
пропуснал да посочи населеното място в НП, но е посочил достатъчно други
белези, въз основа на които да се прецени точното място на извършване на
нарушението – общината, точния километър от пътя и посоката на движение, които
белези съответстват напълно с посочените в АУАН и не биха могли да се отнесат
към друго населено място, освен с. Айдемир. Посоченият пропуск действително би
могъл да се приеме за нарушение, което обаче в никакъв случай не е от
категорията на съществените. Според теорията и практиката критерият, по който
се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката,
доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на
наказаното лице, т.е. преценката е дали в извънсъдебната фаза на производството
са били допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила или още
такива отклонения от правните предписания, които да са довели до ограничаване
възможността на наказаното лице да разбере фактическите или правните рамки на
вмененото му административно нарушение. В случая, допуснатата непрецизност при описанието
на мястото на извършването на нарушението в НП, при условие, че същото е било
посочено ясно в АУАН, не е попречило на нарушителя да разбере в кое точно
населено място е бил засечен да управлява с превишена скорост.
Неоснователен е и наведеният
довод, че е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като актът за
установяване на административно нарушение е издаден четири месеца след
откриването на нарушителя. Съгласно посочения текст не се образува
административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Откриването на нарушителя означава индивидуализиране
на физическото или юридическото лице, извършило административното нарушение. В
настоящия случай нарушението е установено с автоматично техническо средство за
контрол на скоростта, като чл. 188 от ЗДвП предвижда нарочна процедура за установяване
на самоличността на нарушителя в тази хипотеза.
Ето защо следва да се приеме, че
нарушителят е открит в деня, когато е попълнена декларацията по чл. 188
ал. 1 ЗДвП, с която касаторът е декларирал че той е управлявал МПС, а именно 26.
02. 2020 г. АУАН е съставен на 25. 03.
2020 г. и следователно и двата срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН (три месеца от
откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението) за
образуване на административнонаказателно производство са спазени и не е налице
процесуално нарушение противно на наведените доводи от касатора.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо и не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото
и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317
от 12. 11. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 546 / 2020
г. на СРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.