Решение по дело №202/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№216

 

Стара Загора, 06.11.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                         ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

При секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора МАРГАРИТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело № 202 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следнота:                                                         

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, против решение № 31 от 21.06.2023 г., постановено по АНД № 20225520200290/2022 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 489200-F507717 от 10.01.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП). В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че санкционираното дружество е извършило вмененото му нарушение, като неподкрепен от събраните доказателства – твърди се, че към датата на извършване на нарушението процесният кафеавтомат не е бил стопанисван от „А. – Н. 1“ ЕООД, а от друго юридическо лице – „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, на което кафеавтомът е бил отдаден под наем и именно което към онзи момент е генерирало приходи от него. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Теодора Томова представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед на изхода от делото претендира за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че решението на Районен съд Раднево е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е било НП № 489200-F507717 от 10.01.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F507717 от 11.09.2019 г., с което на основание  чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:

при проверка, извършена на 15.07.2019 г. в 17:30 часа на търговски обект – кафеавтомат на самообслужване рег. № 2706, находящ се в с. Ковачево на входа вдясно на административната сграда и югозападно от централен вход на Рудник „Трояново Север“, стопанисван от „А. – Н. 1“ ЕООД, ЕИК *********, било констатирано, че при извършена контролна покупка на 1 брой кафе на стойност 0,50 лв., заплатени в брой, фискалният касов бон за извършената продажба не се визуализирал на дисплея на автомата;

при направена на 16.07.2019 г. проверка в ИС на НАП, документирана с протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0029686 от 16.07.2019 г., било установено, че към момента на проверката „А. – Н. 1“ ЕООД има регистрирано само едно ФУ с адрес гр. Стара Загора, ул. „Никола Дечев“ № 15 и няма регистриран ФУВАС за горепосочения кафеавтомат.

Посочено е още, че нарушението е констатирано при проверка, документирана с ПИП № 0029686 от 16.07.2019 г., извършено е за първи път и води до неотразяване на приходи.

Преценено е предвид тежестта на нарушението и с оглед на всички смекчаващите и утежняващи обстоятелства, без те да са конкретизирани, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.      

За да потвърди НП, Районен съд Раднево е приел след анализ на събраните доказателства и приложимата правна уредба, че извършването от санкционираното дружество на вмененото му административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, а при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, както и че процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от Районен съд Раднево решение е правилно и законосъобразно.

На „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора е било повдигнато административнонаказателно обвинение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 (лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1) на лице, което извърши или допусне извършването на наруушение на чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не вооди до неотразяване на приходите, се налагат санкциите по ал. 1.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.     

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 („Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършвааните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато...“) са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, а и между страните няма спор, че:

с договор от 25.09.209 г. „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД гр. Раднево е отдало под наем на „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора площ от 1 кв. м. от промишлената площадка на рудник „Трояново-север“ с. Ковачево, разположена пред сграда „Админстрация“ югозападно от централния вход на сградата, за срок от 3 години – за  поставяне на 1 брой кафеавтомат, като наемателият да има право да пренаема или да преотдава наетия недвижим имот на трети лица, без писмено съгласие на наемодателя;

към 10.04.2019 г. кафеавтоматът е бил поставен от „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора на определеното в договора за наем място, като това обстоятелство е документирано с приемо-предавателен протокол от 10.04.2019 г., подписан от представител на наемодателя и управителя на наемателя;

към датата на извършване на процесното нарушение –  15.07.2019 г., „А. – Н. 1“ ЕООД гр. Стара Загора не е имало регистриран ФУВАС за горепосочения кафеавтомат, а при извършената на същата дата контролна покупка от приходните органи на 1 бр. кафе от кафеавтомата, поставен на определеното място в договора за наем, сключен между „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД и „А. – Н. 1“ ЕООД, но фискалният касов бон за извършената продажба не се е визуализирал на дисплея на автомата, като тези обстоятелства са документирани с ПИП;

АУАН е подписан от управителя на „А. – Н. 1“ ЕООД към датата на съставяне и предявяване на акта – А.андър Константинов Павлов, с изричното и собственоръчно отбелязване, че няма възражения, като такива не са били подадени от него и впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Гореизложените обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят извод, че към 15.07.2019 г. процесният кафеавтомат е бил стопанисван от „А. – Н. 1“ ЕООД. Именно това обстоятелство обаче се оспорва от санкционираното дружество, което, видно от представения в касационното производство договор за покупко-продажба на дружествени дялове, от 07.08.2020 г. е с друг управител и едноличен собственик на капитала – Илиян Киров Коваков. Касаторът твърди, че към 15.07.2019 г. процесният кафеавтомат е бил отдаден под наем от „А. – Н. 1“ ЕООД на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД с едноличен собственик и управител Росен Живков Борисов, разпитан като свидетел във въззивното производство.

Според показанията на св. Борисов и представения в касационното производство договор за ползване на кафеавтомати, на 01.06.2019 г. „А. – Н. 1“ ЕООД е отдало под наем на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД 3 бр. кафеавтомати, сред които и процесния, за да бъдат използвани от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, „включително и на територията на град Созопол в къмпинг „Градина“ както намери за добре“ – според договора, а според св. Борисов – „които да инсталирам на къмпинг „Градина“ на Созопол“. Посоченото разминаване в случая е съществено, тъй като според договора „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД би могло да стопанисва отдадените му под наем кафеавтомати и на мястото, където са били поставени към момента на сключването му, докато според св. Борисов договорът е бил сключен именно с цел да ги постави на къмпинг „Градина“ в Созопол. Нещо повече: според св. Борисов, тъй като инвестиционните му намерения да инсталира кафеавтоматите на къмпинг „Градина“ в Созопол са се провалили, а „Сашо Павлов“ (т.е. собственикът и управител на „А. – Н. 1“ ЕООД към онзи момент) не можел да му върне дадените му авансово по договора за наем пари, двамата са били разбрали свидетелят да ги стопанисва там, където се намират, докато си възстанови чрез приходите от тях авансово дадените от него пари, което и станало (кафеавтоматите били ползвани от дружеството на св. Борисов и именно то генерирало приходи от тях до „към края на м. юли, началото на м. август“) и за което между „Сашо“ и служител на свидетеля бил подписан протокол. Подписването на такъв протокол обаче се явява безпредметно, ако към тази дата вече е имало сключен договор за отдаване под наем на въпросните кафеавтомати, позволяващ на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД да ги  използва „както намери за добре“. Ето защо, изхождайки от посочените противоречия между доказателствата, на които касаторът основава твърденията си, и имайки предвид от една страна, че т. нар. „протокол“, сключен между „Сашо“ и служителя на св. Борисов, не е представен по делото, а от друга страна – че представеният договор за ползване на кафеавтомати не се ползва с достоверна дата, тъй като е частен документ и няма нотариална заверка на датата, респективно – за най-ранна дата на съставянето му би могла да се приеме датата на неговото представяне в касационното производство. С оглед на това доказателствата, на които касаторът основава твърденията си, че не той е стопансвал процесния кафеавтомат към датата на извършване на нарушението, не следва да бъдат кредитирани с доверие, още по-малко ценени като оборващи обсъдените по-горе доказателства, установяващи противното.

При тези данни, тъй като, видно от изложеното до тук, установените обстоятелства със съставомерен характер се субсумират в хипотезите на приложените и цитирани в НП материалноправни разпоредби, касационната инстанция намира за обоснован – съответстващ на фактите и правото, извода на Радневския районен съд за доказаност на административно-наказателното обвинение.    

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, а и настоящият състав не установи такива да са били допуснати от въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на решението му.

 По тези съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН касаторът бъде осъден да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, т.е. определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а и с оглед на вида и обема на осъществената от юрисконсулта на касатора правна защита в касационното производство – изготвяне и представяне на писмена защита.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 21.06.2023 г., постановено по АНД № 20225520200290/2022 г. по описа на Районен съд Раднево.

 

ОСЪЖДА „А. – Н. 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“, бл. 65, вх. Г, ет. 1, ап. 75, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                             

                                                                   2.