Решение по дело №75/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 123
Дата: 26 юни 2023 г. (в сила от 26 юни 2023 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20237110700075
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123                                                              26.06.2023г.                                    град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и първи юни                                                две хиляди двадесет и трета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                                                                                               

                                                                           2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 75 по описа за 2023г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Адв.К.Х. от САК като пълномощник на К.А.М., ЕГН ********** ***, със служебен адрес на адвоката: гр.София, бул.“Витоша“ №1 /безистена/, ет.1, к.150 обжалва решение №29/15.02.2023г. по а.н.д.№1314/2022г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние по управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта поради късната проба за употреба на алкохол и липсата на две измервания, съгласно чл.8, ал.7 от Наредба №1/19.07.2017г. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            В писмена молба главен юрисконсулт Г. Е. Б. като пълномощник на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно като постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №22-1139-002018/17.10.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на К.А.М. са наложени следните административни наказания:

            1/за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв. и

            2/за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

            От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 01.10.2022г. около 16.50 часа в гр.Кюстендил на ул.“Цар Освободител“ на кръстовището, образувано с ул.“Христо Смирненски“ служителите на РУМВР – Кюстендил св.А. А. и св.В. В. се движили със служебен автомобил в посока магазин „Фантастико“ след лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег.№КН2822АХ, чиито водач при работеща светофарна уредба на кръстовището преминал на червен светлинен сигнал. Това провокирало спиране на автомобила за проверка. При проверката е установено, че жалбоподателят е негов водач. Полицейските служители извикали служители от сектор „Пътна полиция“, които извършили тест на водача за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№АRВВ-0060, което средство отчело 0.67 промила. В издадения на водача ТМИ деецът вписал, че не желае медицинско и химическо изследване.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод редовно проведено производство по ЗАНН, доказани противоправни деяния и законосъобразно наложени административни наказания. Съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателя, че е употребил вода за уста, съдържаща етилов алкохол заради болки в един от зъбите. По посочените правни доводи съдът е потвърдил изцяло оспореното НП и на основание чл.64д, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е осъдил М. *** сумата 80лв. възнаграждение за юрисконсулт.

            В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на ЗАНН и доказани противоправни деяния.

От показанията на разпитаните полицейски служители на ОДМВР –Кюстендил са събрани обективни, достоверни и пълни данни за съставомерната деятелност на касатора. Свидетелите са очевидци на управлението на посочения в НП лек автомобил от М. в деня и часа на нарушението, при което управление същия е нарушил забраната по чл.6, т.1 от ЗДвП като водач на автомобила по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП да съобразява поведението си със светлинните сигнали на работещата светофарна уредба. Доказано е, че същият е преминал на постоянно светещ забранителен червен сигнал на светофара. Свидетелите установяват и управление на превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда в нарушение на забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Точната концентрация е установена с годно техническо средство, преминало последваща проверка. Посредством приложената разпечатка от паметта на средството е потвърдена установената при проверката концентрация от 0.67 промила алкохол в издишания от водача въздух. Извършването на проверката известно време след управлението на автомобила не поставя под съмнение нарушението, т.к. от спирането на водача до проверката същият е наблюдаван от контролните органи и през това време не е употребил алкохол. Самата проверка е извършена пред РУ – Кюстендил от компетентни служители на сектор „Пътна полиция“, а закъснението е поради обслужено преди това ПТП. По делото липсват доказателства, оборващи презумтивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Неоснователно касаторът релевира нарушение на чл.8, ал.7 от Наредба №1/19.07.2017г.  за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Доказателствата сочат, че пробата за алкохол е извършена с техническо средство, което е различно от доказателствения анализатор, за който е предвиден реда за извършване на пробите по чл.8, ал.7 от Наредбата.

            Правилен е извода на съда за законосъобразно определени и наложени административни наказания по приложимите санкционни състави за установените нарушения. Наказанията са с нормативно въведени абсолютни размери.

Решението на съда е правилно и в осъдителната част по деловодните разноски, т.к. разноските са следствие от неоснователността на жалбата срещу НП, осъщественото представителство на ответника от юрисконсулт и своевременно направеното искане за тяхното присъждане.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

            На основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на ОДМВР - Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №29/15.02.2023г. по а.н.д.№1314/2022г. на РС - Кюстендил.

ОСЪЖДА К.А.М. /с посочени лични данни/ да заплати на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                2.