№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХVІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря
Елена Воденичарова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1912/2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управлението на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на Община Долни чифлик, против решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/993/ 1.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,с
което на основание чл.73,ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.166,ал.1 и ал.2 във вр. с
чл.162,ал.2,т.8 от ДОПК е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ ,изплатена за заявени за
възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка /6 535 932,44 лв. с ДДС/ с избран изпълнител „Стимекс” ЕООД,за
изпълнение на одобрен проект по сключен
между ДФ „Земеделие” и Община Долни чифлик
договор № 03/321/01142 за отпускане на финансова помощ и е установено
възникването за Община Долни чифлик на публично държавно вземане,представляващо
недължимо платена финансова помощ по договор № 03/321/01142 от 27.11.2012 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на
населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. в
размер на 272 330,52 лв. без ДДС ,като стойността на ДДС е
54 466,10 лв.,или общ размер на задължението от 326 796,62 лв.
С жалбата са наведени доводи за издаване на решението при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила – не бил спазен едномесечния
преклузивен сок по чл.73,ал.3 от ЗУСЕСИФ ; за материална незаконосъобразност –
не била налице нередност по смисъла на чл.2,т.36 от Регламент № 1303/2013,тъй
като неправилен бил правния извод на решаващия адм.орган за извършено нарушение
на разпоредбите на чл.25,ал.5 и ал.6 от З-на за обществените поръчки
/ЗОП/,както и неправилно финансовата корекция била наложена върху средства
представляващи национално финансиране ; за нарушаване на формата на адм.акт –
липсвали мотиви за обстоятелствата относими към квалификацията на нарушението
като нередност ,за нейното финансово влияние и конкретно финансово изражение
,както и за определяне размера на финансовата корекция. С тези мотиви се иска отмяна на обжалваното решение,като в съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат М. ,включително с
искане за присъждане на разноски съобразно представен списък,като същевременно
се отправя
възражение за прекомерност на размера на платеното от противната страна
адвокатско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представено писмено становище,което в
основни линии преповтаря изложените в жалбата доводи.
Ответникът
в производството –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез упълномощения адвокат А.А. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък. Подробни съображения
са изложени в представената от адвокат А.
писмена защита с.д. 2169/5.02.2019 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На
27.11.2012 г. е сключен между ДФ „Земеделие” и Община Долни Чифлик договор №
03/321/01142 за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за
населението и икономиката в селските райони „ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Съгласно т.1.1. от договора , Фондът
предоставя на ползвателя Община Долни чифлик безвъзмездна финансова помощ за
извършването на дейностите посочени в заявлението за подпомагане по проект №
03/321/01142, а именно „Изграждане на база
за спорт и отдих на територията на
община Долни чифлик ,обект : 1. Реконструкция на стадион Старо Оряхово ; обект
2 : Реконструкция на спортен комплекс „Тича” гр.Долни чифлик ; обект 3 :
Изграждане на спортна площадка за мини футбол в с.Венелин. Съгласно т.1.2
,помощта е в размер до 100 % от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,свързани с осъществяването
на проекта,от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния
бюджет на РБ.
За
реализацията на проекта ,с решение № 44/19.07.2013г. на кмета на община Долни чифлик
е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с прогнозна стойност
5 547 910,00 лв. Изготвено е
обявление за обществена поръчка със съдържание на раздел ІІІ :
Юридическа,икономическа,финансова и техническа информация. Точка ІІІ.2 от
раздела определя условията за участие в обществената поръчка,като подточка
ІІІ.2.3 определя техническите възможности,включващи от една страна изискуеми
документи и информация,а от друга минималните изисквания за участие. Точка 1 от
минималните изисквания е със съдържание:
„Участникът трябва да има изпълнени през последните 5 години не по-малко
от 3 договора за строително-монтажни работи,от които поне 2 са за обекти от
линейната инфраструктура”. Одобрените условия за участие в процедурата
определят в раздел VІ изискванията за подбор на участниците, т.1 от който
регламентира,че критерият за оценка „Икономически най-изгодна оферта” се
прилага само по отношение на оферти,които са подадени от участници,които
отговарят на минималните изисквания за :
А/ икономическо и финансово състояние,
Б/ технически възможности и квалификация;
Документи
за участие в обществената поръчка са закупени от 15 фирми,част от които са
отправили запитване до възложителя Община Долни чифлик за разяснение на
включеното в минималните изисквания понятие за линейни обекти. От възложителя е
даден отговор ,че обектите свързани с изграждане на ВИК мрежи,ел.трасета,пътни
настилки ще бъдат признати. За участие в обществената поръчка е подадена само
една оферта от „Стимекс” ЕООД-Варна с посочена в ценовото предложение обща
стойност на поръчката от 5 533 630,59 лв. – констатирано със
съставения от комисията протокол № 2/16.09.2013г. С решение на комисията №
58/17.09.2013 г. същата фирма е класирана на първо място и е определена за
изпълнител на обществената поръчка,след което между нея и Община Долни чифлик е
сключен договор за строителство № 152/3.10.2013г. на обща стойност в размер на
5 533 630,59 лв. Във връзка с изпълнението на договора са заявени за възстановяване от община Долни чифлик
и са изплатени от ДФ „Земеделие” разходи
в размер на 6 535 932,44 лв. с
ДДС, съответно без ДДС в размер на 5 446 610,37 лв.,т.е. платения ДДС
е в размер на 1 089 322,07 лв. Този размер на разходите включва
изпълнени СМР по външно ел.захранване,пътна връзка с улицата и организация на
движението и сградно водопроводно отклонение за обект №1 ,както и изместване на
преминаващ през имота водопровод и СВО,напорна канализация за отвеждане на
водите от имота в уличната канализация ,пътна връзка и организация на
движението за обект №2 ,на обща стойност 44 618,54 лв. без ДДС,съответно
53 542,25 лв. с ДДС.
След
осъществения предварителен контрол както от страна на ДФ „Земеделие” ,така и от страна на Агенцията за обществени
поръчки ,е извършена проверка от работна група назначена със заповед №
03-РД-1535/11.10.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Въз основа на преглед и анализ на цялата документация от
проведената обществена поръчка е съставен от работната група доклад , който е приет от
изпълнителния директор с вх.№ 03-0416/5825/19.12.2016г. Заключението в доклада
е за нарушение на чл.25,ал.5 от ЗОП,попадащо в обхвата на т.10 „Критериите за
подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката” от
Приложение към чл.6,ал.1 от Методология за определяне на финансови корекции във
връзка с нарушения,установени при възлагането и изпълнението на обществени
поръчки и договори по проекти,съфинансирани от Структурните фондове,
Кохезионния фонд на ЕС,Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони,Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма
„Солидарност и управление на миграционните процеси” / приета с ПМС № 134, обн.ДВ,бр.53
от 13.07.2010г./. Предложено е налагане на финансова корекция в размер на 5 %,
определена по пропорционалния метод.
Въз основа
на доклада е открито от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане ,за което е
съставено уведомление по чл.26,ал.1 от АПК до Община Долни чифлик с изход.№ 01-0800/993/20.06.2017
г. Уведомлението е получено от Община
Долни чифлик на 22.06.2017 г. ,след което са подадени възражения изведени с
изход.№ 9100-271-/1/6.07.2017 г. Възраженията са разгледани от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” и не са уважени с издаденото от него решение за
налагане на финансова корекция № 01-0800/993/1.06.2018 г. Решението е изпратено за връчване на Община
Долни чифлик чрез куриерската фирма „Стар Пост”. Същото е доставено на 13.06.2018 г. в сградата на ОС
„Земеделие”-Долни чифлик,находяща се на
адрес гр. Долни чифлик,площад „Тича” № 37 ,като запечатаният
плик е получен от
главния експерт в същата служба Р.
В.Д.,за което тя е положила подписа си в съставената за целта разписка. След отварянето на плика Д.
установява,че писмото е адресирано до Община Долни чифлик,чиято сграда е разположена на друг адрес - гр.Долни чифлик,площад „Тича” № 1,за което тя уведомява
старши експерта Е.А.. Писмото не е
заведено в деловодството на ОС „Земеделие”,а след няколко дни и на
неизвестна дата е предадено на ръка от А. в Община
Долни чифлик. Впоследствие ДФ „Земеделие” извършва на 27.06.2018 г. ново
връчване на решението,но по електронен път, като на същата дата то е
получено в Община Долни чифлик.
Жалбата до АС-Варна е подадена от Община Долни чифлик на 3.07.2018 г. чрез куриерската фирма
„Еконт Експорт”.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата
е процесуално допустима : По съображенията изложени в протокола от проведеното на 25.09.2018 г. първо
съдебно заседание,съдът приема,че извършеното на 13.06.2018 г. връчване на
обжалваното решение не е редовно,съответно че редовното връчване е извършено на
датата 27.06.2018 г. Считано от тази дата, то до датата 3.07.2018 г.,когато е
подадена съдебната жалба, 14-дневният срок по чл.149,ал.1 от АПК не е бил изтекъл.
Налице е правен интерес от съдебното оспорване,тъй като обжалваното
решение създава задължения за адресата на адм.акт. С оглед изложеното,налице са положителните процесуални
предпоставки и отсъстват
отрицателните такива за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество,съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения :
Обжалваното
решение е издадено от компетентния орган по чл.20а,ал.5 във вр. с чл.9б,т.2 от З-на за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Едномесечният срок по чл.73,ал.3 от
ЗУСЕСИФ действително не е спазен,но той е инструктивен,а не преклузивен както
неправилно се твърди в жалбата. За спазване на процедурата е от значение
гарантирането на правото на защита на
адресата на адм.акт чрез изпълнението на императивно
вмененото на адм.орган задължение по чл.73,ал.3 от ЗУСЕСИФ за обсъждане
на възраженията на бенефициента и на представените от него доказателства –
видно от мотивите на обжалваното решение,задължението е изпълнено. Процедурата
не съдържа изискване за невъзможност за налагане на финансови корекции при
последващ контрол,ако нередностите не са били установени при предварителния
контрол,поради което наведеното в тази връзка възражение на жалбоподателя,съдът
намира за неоснователно.
Спазени са изискванията за форма
регламентирани с чл.73,ал.1 от ЗУСЕСИФ – съдържанието на обжалваното решение опровергава всички
повдигнати с жалбата възражения за липсата на мотиви. Фактите обективиращи
нарушението по чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП /отм./ са подробно описани в решението по начин съответстващ на квалификацията за
нередност по чл.2,т.36 от Регламент № 1303/2013. Относно финансовото влияние и
конкретното финансово изражение на нарушението,обжалваното решение цитира т.10
от приложение към чл.6,ал.1 на Методологията за определяне на финансови
корекции,приета с ПМС № 134,обн. ДВ,бр.53 от 13.07.2010г., имаща съдържанието : „Критериите за подбор не са свързани със
и/или не са пропорционални на предмета на поръчката”. В съответствие с тази
норма ,обжалваното решение съдържа фактическата констатация,че въведеното в
обявлението минимално изискване към техническите възможности за изпълнени поне 2 договора за обекти на
линейната инфраструктура ,което всъщност обективира нарушението по чл.25,ал.5 и
ал.6 от ЗОП /отм./ , не е съотносимо към предмета на поръчката. Методологията на
която се е позовал адм.орган е приложима на основание пар.1,ал.2 от ПЗР на ПМС
№ 57 от 28.03.2017 г. ,обн. ДВ,бр.27 от 31.03.2017 г. Предвид на това,че от националния законодател
е прието,че посочените в приложението към чл.6,ал.1 от Методологията нарушения
на З-на за обществените поръчки винаги създават възможност за вреда на бюджета
на Съюза,то допълнителни мотиви за финансовото влияние на нарушението не са
били необходими. Правилно и достатъчно органът е посочил в решението си,че
естеството на нарушението не позволява да се установи точния размер на финансовата
загуба и това не дава възможност да се
приложи диференциалния метод за определяне на финансовата корекция ,поради
което приложим се явява пропорционалния метод. Съобразно тези обстоятелства,
други съответстващи на изискванията на чл.72,ал.2 от ЗУСЕСИФ мотиви не са били
необходими,поради което отправеното в тази връзка възражение на
жалбоподателя,съдът намира за несъстоятелно. Такова е и възражението за липсата
на мотиви относно размера на финансовата корекция. Известна е възможността мотивите на адм.акт да се съдържат в материалите по адм.преписка.
Част от последната е доклада на работната група от 21.11.2016 г. , в т.6 от който са изложени мотиви за размера на
финансовата корекция и тъй като последната е определена в минималния размер от 5 % по т.10 от приложението към чл.6,ал.1 от
Методологията,то допълнителни мотиви относно размера не са били необходими. Задължителната
за адм.акт писмена форма е спазена и чрез посочване на правното
основание по чл.70,ал.1,т.9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
Във връзка
с приложението на материалния закон,жалбата съдържа възражението за липса на
нарушение по чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП/отм./. Относно
фактите жалбоподателят не повдига спор с изключение на твърдението,че
дейностите по обществената поръчка включващи обекти от „линейната
инфраструктура” били на приблизителна стойност
3 940 000 лв. с включен ДДС
и представлявали 60 % от общата стойност на поръчката,която е 6 535 932,44
лв. с включен ДДС.
Нарушението
на националното законодателство се явява кумулативно необходим
елемент от дефиницията за нередност по чл.2,т.36 от Регламент №
1303/2013 г.,която включва : а/ действие или бездействие на икономически оператор ; б/ което води до
нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право,свързано с
неговото прилагане; в/ има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза,чрез начисляване на неправомерен разход.
Като
действие на икономическия оператор,обжалваното решение посочва поставеното с
обявлението за обществена поръчка минимално изискване към техническите
възможности за изпълнение през последните 5 години на поне 2 договора за
строително-монтажни работи на обекти от линейната инфраструктура. Спор относно
този елемент не е налице – в качеството си на
страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, Община Долни Чифлик е
извършила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на
получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни
фондове и национално съфинансиране.
Спорът по
делото е за наличието на втория и третия елемент от дефиницията за
нередност,приемането или отхвърлянето на които пряко обуславя
законосъобразността на наложената финансова корекция. Обжалваното решение
съдържа твърдение за нарушение на националното законодателство,а именно
разпоредбите на чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП/отм./. Нормите са приложими съгласно
пар.18 от ПЗР на действащия З-н за обществените поръчки.
Изложената
в мотивите на оспореното решение фактическа констатация по нарушението е за
несъответствие на минималното изискване с предмета на поръчката – посочено е ,че
няма сходство с изискването за поне 2 договора за СМР на обекти от линейната
инфраструктура,тъй като би следвало да се изисква опит ,който е съотносим към
предмета на поръчката,а именно реконструкция и изграждане на спортен
комплекс,площадка за мини футбол и стадион. Дадена е правна квалификация за
нарушение на чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП по причина,че поставеното минимално изискване за изпълнени
договори от точно определен вид е дискриминационно ,тъй като стеснява кръга на
фирмите,които имат възможност за участие в процедурата,като при така наложилата се липса на конкуренция, единствената подадена оферта е за предложена
цена,която е близка до прогнозната
стойност.
Не са
спорни фактите за посоченият в решението брой от 15 фирми закупили документация
за участие в обществената поръчка, както и за
наличието на подадена единствена оферта с предложена цена от 5 533 630,59
лв.,както и за обявената с решението за допускане на обществена поръчка
прогнозна стойност от 5 547 910,00 лв. Изложените в жалбата факти за
приблизителна стойност от 3 940 000 лв. с ДДС на дейностите включващи
обекти от линейната инфраструктура ,представляващи 60 % от общата стойност на
обществената поръчка, имат за цел да обосноват оспореното с обжалваното решение
сходство на минималните изисквания с предмета на поръчката. Тези факти са
опровергани по категоричен начин с извършената по делото съдебно-техническа
експертиза,от заключението по която се установява,че общата стойност на
разходите за включените в обществената поръчка обекти от линейната
инфраструктура е в размер на 44 618,54 лв. без ДДС,съответно
53 542,25 лв. с ДДС. Посочената в
обжалваното решение обща стойност на всички заявени за възстановяване
разходи в размер на
6 535 932,44 лв. с ДДС,не е спорна по делото. Заключението на вещото
лице инж.П.,съдът намира за правилно и обосновано – то е дадено след пълен
анализ на цялата строителна документация,включително количествено-стойностните
сметки на които се позовава жалбоподателят. Единствената легална дефиниция
за използваното в минималните изисквания
понятие за линейна инфраструктура е
законова такава и се съдържа в разпоредбата на пар.5,т.31 от ДР на З-на за
устройство на територията /ЗУТ/ ,т.е. всякакъв друг смисъл вложен от
възложителя на обществената поръчка би бил незаконосъобразен и като последица
от това въвеждащ в заблуждение и объркващ участниците в нея. Заключението на
вещото лице е съобразено с употребеното в дефиницията понятие за линейни
инженерни мрежи,като установените такива
в обект 1 и обект 2 от обществената поръчка са посочени по вид. Установеният по този начин относителен дял на разходите за дейностите по изграждане на линейната
инфраструктура спрямо общата стойност на всички разходи по
обществената поръчка е в размер на 0,008191
%. Размерът на това съотношение е изключително показателен за липсата на сходство на въведеното минимално изискване с предмета
на обществената поръчка – дейностите по изграждане на линейната инфраструктура
са с незначително количество и са извършени дотолкова,доколкото
функционирането на всеки един обект е невъзможно без захранване с ток,вода и
без изграждане на транспортна
връзка,поради което в случая те съвсем не са определящи за предмета на
обществената поръчка. Изложеното обуславя верността на съдържащия се в
обжалваното решение фактически извод за липсата на съответствие на въпросното
минимално изискване с предмета на обществената поръчка.
Този
правилно установен от адм.орган факт е правилно квалифициран в обжалваното
решение като нарушение по чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП /отм./. Въведеното с
обявлението минимално изискване,което е такова за участие в
обществената поръчка, необосновано
е ограничило по смисъла на чл.25,ал.5 от ЗОП участието на
лица в обществените поръчки – от 15 закупили документацията фирми, участникът е
само един – „Стимекс” ЕООД. Необосноваността има за резултат съществената
негативна последица, изразяваща се в ограничаване на конкурентното начало,което
в крайна сметка е довело до цена на обществената поръчка близка до прогнозната
стойност – разликата е 14 279,41 лв. Налице е и втората кумулативна
предпоставка за нарушението по
чл.25,ал.5 от ЗОП – по изложените вече съображения,минималното изискване не е
съобразено с предмета и количеството на обществената поръчка,които не касаят
изграждане на обекти от линейната инженерна мрежа по смисъла на пар.5,т.31 от
ДР на ЗУТ. Нарушението по чл.25,ал.6 от
ЗОП /отм./ се състои в нарушаването на
забраната за включване в критериите за
подбор на участниците на изисквания свързани с изпълнението на определен брой
договори с конкретно посочване на предмета им,които изисквания по изложените вече съображения са в нарушение
на условията по ал.5 – включеното изискване за изпълнение на
поне 2 договора от общо 3 с предмет СМР на обекти от линейната
инфраструктура ,лишава от участие при така посоченият техен предмет потенциалните участници имащи опит в
строителството на обекти сходни с
предмета на обществената поръчка,но нямащи такъв в
строителството на нямащите сходство обекти на линейната инфраструктура. Правилния според
съда правен извод на адм.орган за наличието на нарушение по чл.25,ал.5 и ал.6
от ЗОП /отм./ дава цитираното в обжалваното решение правно
основание по чл.70,ал.1,т.9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция чрез
частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ – визираните
нарушения на чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП представляват нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по смисъла на чл.49,ал.2,т.1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл.70,ал.2 от ЗУСЕСИФ, случаите на нередности
по ал.1,т.9 се посочват в
нормативен акт на МС,какъвто се явява цитираната в обжалваното решение
Методология,приложима и за процесния програмен период 2007-2013 г. съгласно
пар.8,ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Според
регламента на чл.6,ал.1 от Методологията,основните категории нарушения ,за
които се налагат финансови корекции,както и препоръчителните процентни
показатели на финансови корекции за
съответните видове нарушения са посочени в приложението. Дадената в обжалваното
решение квалификация за нарушение по т.10 от приложението към чл.6,ал.1 е
правилна – критериите за подбор не са пропорционални на предмета на
поръчката,тъй като въпросното минимално изискване за техническите възможности на кандидатите за процесната обществена
поръчка не е пропорционално на нейния предмет, видно от установеното чрез
експертизата процентно съотношение,като по този начин е ограничена
конкуренцията за участие в обществената
поръчка. По тези съображения,съдът намира за установен вторият елемент от
горецитираната дефиниция за нередност.
Относно
третият елемент за вредата на бюджета на Съюза бе посочено по-горе,че
нарушенията на З-на за обществените поръчки,каквито са тези посочени в
обжалваното решение,по своето естество са такива,че за тях е невъзможно да се
даде количествено изражение на финансовите последици,поради което и в
съответствие с чл.72,ал.3 от ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция следва да
бъде определен чрез процентния показател,установен в Методологията. С оглед
приетото от националния законодател,че посочените в приложението към чл.6,ал.1
от Методологията нарушения на ЗОП винаги създават възможност за вреда на
бюджета на Съюза,то правилността по гореизложените съображения на приетата с
обжалваното решение квалификация,че
нарушението по чл.25,ал.5 и ал.6 от ЗОП
попада в категорията нарушения по т.10 от приложението,сама по себе си
установява третият елемент,а именно съществуването на възможност нарушението да
има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза.
Така
обоснованото наличие на трите елемента от понятието за нередност,определя законосъобразността на правното основание за налагане на
финансовата корекция,но за пълната материална законосъобразност на
оспорения адм.акт е необходимо и
правилното определяне на нейния размер.
Жалбата съдържа възражението,че основата върху която е изчислен размера на
финансовата корекция бил неправилно определен,тъй като в нея било включено
национално финансиране от 20 % за ДДС,а по според разпоредбите на ЗУСЕСИФ финансова
корекция се налагала само върху средствата,предоставени от ЕСИФ. Спорът в това отношение е по правото,а не
по фактите - действителните заявени за възстановяване
разходи са в посоченият в обжалваното решение размер от 6 535 932,44
лв. с ДДС, съответно 5 446 610,37 лв. без ДДС. Обжалваното решение
определя финансова корекция в размер на 5 %,като посоченият без ДДС размер е
272 330,52 лв. За да е законосъобразен този размер,необходимо е органът да е спазил разпоредбата на
чл.72,ал.1 от ЗУСЕСИФ и съгласно чл.72,ал.3 от ЗУСЕСИФ да е
определил същият в съответствие с
установеното в приложението към чл.6,ал.1 от Методологията. За нарушението по т.10 от приложението към
чл.6,ал.1 законодателят е предвидил размер на финансовата корекция от 25 %,
които могат да бъдат намалени до 10 или 5% в зависимост от тежестта на
нарушението. Доколкото с обжалваното решение е определен абсолютният минимален размер от 5 % ,то изискването на разпоредбата на чл.72,ал.1 от
ЗУСЕСИФ за отчитането на естеството и
сериозността на допуснатото нарушение и финансовото му отражение върху
средствата от ЕСИФ се явяват спазени. В
този смисъл,съдът намира така
определеният размер на финансовата корекция за законосъобразен. Свързаната с ДДС
част от финансовата корекция в размер
на 54 466,10 лв.,също е законосъобразно определена според съда –
обжалваното решение е постановено на 1.06.2018 г. ,към който момент /
чл.142,ал.1 от АПК/ е било в сила
допълнението към чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ ,обн.ДВ бр.85 от 24.10. 2017 г.,съгласно което за средства от
ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране /изречение
второ от разпоредбата/. По причина на последното,националното
финансиране от 20 % за ДДС правилно е включено в основата за определяне размера
на финансовата корекция.
С оглед
всичко гореизложено,съдът намира материалния закон за правилно приложен. Същевременно,при
извършената от съда служебна проверка на оспореният адм.акт се установява постигане
на целта по чл.71,ал.1 от
ЗУСЕСИФ,като така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по
чл.146 от АПК прави същият изцяло законосъобразен,а жалбата срещу него
неоснователна.
Отхвърлянето
на последната прави основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски на основание чл.143,ал.4 от АПК. Съобразно представените по делото
доказателства – договор за правна защита и съдействие № 818/26.11.2018 г., фактура № 595/27.11.2018 г. и авизо преводно
нареждане от 4.12.2018 г. ,такива са сторени за плащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 6 957,56 лв. Възражението за прекомерност на
жалбоподателя е неоснователно – в съответствие с разпоредбата на чл.143,л.4 от АПК,платеното от ответника адвокатско възнаграждение съобразно спорния
материален интерес от 326 796,62 лв. е в минималния размер по
чл.8,ал.1,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,а именно 5 797,97
лв. или 6 957,56 лв. с ДДС,основание за присъждането на който е
дадено в разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредбата. Нормата на
чл.78,ал.5 от ГПК не позволява присъждане на разноски в размер по-нисък от
минималния,поради което заявената с представения списък на разноските претенция
на ответника,съдът намира за изцяло основателна.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Община Долни чифлик,срещу решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/
993 от 1.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Община Долни чифлик,представлявана
от кмета Красимира А.а да заплати на Държавен
фонд „Земеделие” за разноски по делото сумата от 6 957,56 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :