Решение по дело №511/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1032
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120200511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  1032 

 

гр.Бургас, 31.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета И.

 

При секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията И. НАХД № 511/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „К“ ООД, гр.П. ЕИК ***, представлявано от М. К. - управител , срещу наказателно постановление №  РД 05-50/20.12.2019г. на Директора на РЗИ Бургас, с което на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ вр.чл.231, ал.2 от ЗЗ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Твърди се, че е следвало за констатираното нарушение да бъде наказан управителя на залата, който е натоварен със специална заповед от представляващия дружеството да контролира забраната за тютюнопушене. Излагат се доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв. М.Д.-БАК, надлежно упълномощена. Същата поддържа жалбата. Прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в частта на връчването на покана за съставяне на АУАН, както и връчване на самия АУАН.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.Б. П.. Същата оспорва жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

      Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпил сигнал на 05.11.2019 г. е извършена проверка от служители на РЗИ Бургас в игрална зала, намираща се в гр.Б., ж.к.М. Р. бл.**, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е констатирано, че четирима от посетителите на игралната зала пушат тютюневи изделия-цигари и за клиентите са осигурени пепелници, в които имало фасове от тютюневи цигари, в непосредствена близост до игралните автомати. Пред един от клиентите се установила и кутия от цигари Карелия, която била отворена и поставена на игралния автомат.

            Изложеното е квалифицирано като нарушение на  чл. 56, ал.1 от ЗЗ. Съставен е констативен протокол № ДЗК 07-06/05.11.2019г. В същия е отразено, че следва отговорното лице да се яви на 12.11.2019г. в РЗИ за съставяне на АУАН. Протоколът е съставен и разписан в присъствие на крупието в залата Д. К., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

Във връзка с установеното, на 08.11.2019г. е изпратена покана/л.9/ до управителя К. за явяване в срок от 3 работни дни от получаване на поканата в РЗИ Бургас за съставяне на АУАН, като е указано, че при неявяване в посочения срок, актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Поканата е връчена на 11.11.2019г, видно от приложеното известие за доставяне на л.10 от делото, на Д. П., представил се за служител на дружеството.

Тъй като управителят К.и не се явил на посочените дати и час в РЗИ Бургас АУАН №231/15.11.2019г. бил съставен от актосъставителя очевидец Ж.П.- държавен здравен инспектор в присъствието на другия свидетел очевидец М.И., също на длъжност държавен здравен инспектор.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание  чл.218, ал.2, от ЗЗ вр.чл.231, ал.2 от ЗЗ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ. .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. Ж.П. , М.И. и Виктория Колева, както и от приложените писмени доказателства АУАН №231/15.11.2019г., НП РД 05-50/20.12.2019г. на Директора на РЗИ Бургас, констативен протокол № ДЗК 07-06/05.11.2019г.

            Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя Ж.П. и свид. М.И., които установяват пред съда извършването на проверката в заведението, констатирането на обстоятелствата, изложени в протокола и АУАН. Посочените от тях обстоятелства не се оспорват по същество, нито се оборват с разпита на свид.В. К -управител на игралната зала.

Разпоредбата на  чл. 56, ал.1 от ЗЗ, посочена в наказателното постановление като законов състав на нарушението, постановява т.нар. пълна забрана за тютюнопушене във всички закрити обществени места. Единственото, установено от закона изключение, е по отношение на обособените за тази цел самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата - ал.3. Проверяваният обект – игрална зала, находящ се в гр.Бургас е закрито обществено място по смисъла на  чл. 56, ал.1 от ЗЗ. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение и на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приема за установено по делото извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател – допуснато е в управлявания от него закрит обект с обществено предназначение-игрална зала  клиенти да пушат тютюневи изделия.

Действително юридическото лице със свои лични действия не би могло пряко да наруши забраната, но отговорността на юридическите лица/едноличните търговци е следствие от тяхно бездействие, т. е. позволяване, съгласяване, непротивопоставяне на клиентите, които пушат в търговския обект, като в настоящия случай чрез поставянето на пепелници са били създадени и съответните условия за тютюнопушене./ Възможността юридическо лице да бъде субект на нарушението по чл. 56, ал. 1 се установява още по-ясно с разпоредбата на  чл. 218, ал. 12 и 3 ЗЗ, съгласно които е предвидена имуществена санкция за юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56 ЗЗ.

По изложените съображения съдът приема за установено извършеното от дружеството- жалбоподател нарушение на  чл. 56, ал.1 от ЗЗ, за което разпоредбата на чл. 218, ал.2 от ЗЗ предвижда наказание имуществена санкция от  3000 до 5000 лв.  

От друга страна съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който след отправена покана, не се е явил. Това обстоятелство обаче не изключва императивното изискване, което е уредено в чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Според тази норма, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушите за предявяване и подписване, което става не по-късно от седем дни, след което АУАН се връща незабавно.

Видно от събраните доказателства по делото, такова последващо връчване на АУАН на представител на дружеството-жалбоподател не е осъществено, не защото същият не е бил намерен и след щателно издирване не е установен, а въобще липсват доказателства да са правени опити за това в хода на административнонаказателното производство. При направено изрично възражение в хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя представляващият АНО не е взел никакво отношение и не е представил писмени доказателства за връчване на процесния АУАН.

Това по своето естество представлява допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на жалбоподателя и препятства възможността му за адекватно организиране на правото му на защита. Неспазването на императивното изискване на чл. 43, ал.4 от ЗАНН опорочава целият процес и е достатъчно основание да се отмени атакуваното наказателно постановление само на това основание, без да се разгледа спорът по същество. Това е така, тъй като е препятствана възможността на жалбоподателя да се запознае своевременно с акта, поставил началото на воденото срещу него административнонаказателно производство. При това положение административнонаказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване на процесуалните правила е пристъпил към издаване на наказателно постановление. В резултат на това на нарушителя е наложено административно наказание, без да бъде дадена възможност на същия да се запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето на акта, да направи писмени възражения по акта и да представи доказателства в предвидения от закона срок, и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита, с което се ползват гражданите за защита на законните си интереси и права. Ето защо съдът е на мнение, че е налице нарушение и на предвиденото в закона производство за налагане на административно наказание, а именно - не е спазена и разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН. Изискването на чл. 52, ал. 2 ЗАНН административнонаказващият орган да върне акта веднага на актосъставителя, когато установи, че актът не е предявен на нарушителя, е императивно и неспазването му представлява съществен недостатък на постановлението, обуславящ неговата незаконосъобразност.

По отношение направеното възражение от жалбоподателя, че поканата е връчена на лице, което не е служител на дружеството, съдът счита същото за ирелевантно, доколкото такава покана е отправена още със съставянето на констативния протокол при извършване на проверката, в присъствието на крупието в игралната зала, за което обстоятелство, същото е положило подпис на протокола.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД 05-50/20.12.2019г., издадено от директора на РЗИ гр. Бургас, с което на основание чл. 218 ал.2 вр. чл.231 ал.2 ЗЗ, на „К“ ООД, гр.Пловдив ЕИК ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.56 ал.1 ЗЗ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                          

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.