Решение по дело №1390/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес и седалище на управление в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 201, с представляващ А. Н. Ц., депозирана чрез пълномощник – юриск. Б. Л., против Решение № 641 от 27.04.2023 г., постановено по НАХД № 2703/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-014186 от 16.02.2022 г., с което за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ (Наредбата), вр. чл.52, ал.1 и ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на ТП „Мрежови експлоатационен район-Варна“, ЕИК 1752013040115, към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ).

В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че сключеният Договор № 0155-ЦУ/12.11.2018 г. между „ЕСО“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ няма за предмет застраховане на конкретни работници и служители на преносния оператор, индивидуализирани по име и длъжност, а в обхвата на застраховката попадат всички работници и служители, заемащи длъжности, подлежащи на задължително застраховане, на което условие е отговарял и работникът С.А.Т. към момента на трудовата злополука с него и настъпване на застрахователното събитие. Изтъква се в тази насока, че поради това именно страните по договора са приели, застрахователят да носи авансово риска по застраховката за всички новопостъпили работници и служители през отчетния период - лица, които не са включени в поименните списъци, но за които са възникнали условията за включване в обекта на застраховката. Твърди също, че в случая е налице неправомерен отказ от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да изплати дължимо обезщетение на наследниците на С.Т.за настъпилото на 09.02.2021 г. застрахователно събитие „трудова злополука“, който отказ неправилно е приравнен от страна на съда и АНО като неизпълнение на задължението на работодателя да застрахова работника. Посочва се също, че анексът от 18.02.2021 г. към сключения между жалбоподателя и застрахователното дружество договор е сключен поради неправомерен отказ от страна на застрахователя да изплати дължимото обезщетение за настъпилото застрахователно събитие „трудова злополука“ на 09.02.2021 г. на С.Т.и неправилно този анекс също е приравнен от съда и АНО на неизпълнение на задължението на работодателя да застрахова работника.

На изложените правни и фактически доводи моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли НП да бъде изменено и размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител Д.О.-К., оспорва жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението, постановено от Районен съд – Варна, за правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП № 03-014186 от 16.02.2022 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ на Мрежови експлоатационен район Варна, ЕИК 1752013040115, към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД София, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба, вр. чл.52, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ.

За да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

В хода на проведена през м.януари 2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство от ТП „Мрежови експлоатационен район - Варна“ при „ЕОС“ ЕАД, по представена на документация било установено, че към 01.02.2021 г. работникът С.А.Т.е заемал длъжност „техник релейна защита и автоматика“ в дейност КИД 35 „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ с коефициент на трудов травматизъм 1.02, явяващ се по-висок от средния за страната - 0.62, съгласно Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности, както и че по представената Застрахователна полица № 3607210100R000007 за риск „трудова злополука“ със срок на застраховката от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г., работникът С.А.Т.не е сред застрахованите лица, а същият е добавен към застрахователната полица с Анекс №1 от 18.02.2022 г., след като на 09.02.2022 г. бил претърпял трудова злополука, в резултат на която починал.

При тези констатации, на 28.01.2022 г., в присъствие на Х.Г.- ръководител на ТП „Мрежови експлоатационен район - Варна“, спрямо този работодател бил съставен АУАН № 03-014186, за това, че в качеството на работодател не е извършил задължително застраховане за риск „трудова злополука” за работника С.Т.на длъжност „техник релейна защита и автоматика”, работещ в дейност КИД 35 „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ с коефициент на трудов травматизъм 1,02, явяващ се по-висок от средния за страната – 0,62, съгласно Заповед №РД-01-61 от 22.10.2020 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности като било прието, че нарушението е извършено на 01.02.2021 г. в гр. Варна, където работникът е полагал труд и е квалифицирано по чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата, във връзка с чл.52, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството отправило писмено възражения, по което било дадено отрицателно становище от юрисконсулт при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Въз основа на съставения АУАН, на 16.02.2022 г. наказващият орган издал оспореното пред ВРС НП № 03-014186, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на работодателя предвиденото в чл.413, ал.2 от КТ наказание „имуществена санкция“ в размер между минималния и средния предвиден в закона, а именно: 4000 лв.

За да потвърди оспорваното НП, въззивният съд приел от правна страна, че изпълняваната от работника С.Т.дейност за работодателя ТП „Мрежови експлоатационен район - Варна“ към „ЕСО“ ЕАД е в „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, за която със Заповед РД-01-61 от 22.10.2020 г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г. от МТСП, е предвиден коефициент за трудов травматизъм 1,02, при средноопределен коефициент 0,62 за 2021 г. Приел е, че поради това обстоятелство по отношение на този работник за работодателя е съществувало задължение да сключи застраховка за риска „трудова злополука” и за периода от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г., като това задължение не е било изпълнено към 01.02.2021 г., а дължимата застраховка е била сключена в последствие с анекс от 18.02.2021 г., едва след настъпване на фаталната трудова злополука с работника. По тези съображения първостепенният съд приел, че с бездействието си ТП „Мрежови експлоатационен район - Варна“ към „ЕСО“ ЕАД е осъществило състава на нарушението по чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, във връзка с чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Районният съд възприел извода, че извършеното нарушение не е маловажен случай, тъй като в следствие на нарушението за пострадалия от трудовата злополука и впоследствие починал работник С.Т.не е било налице застрахователно покритие за риска „трудова злополука“, от което са настъпили твърде сериозни неблагоприятни последици.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Съгласно чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК, събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но за инстанцията по същество има задължение да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина; всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Съдът е задължен да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Служебното начало в процеса има за цел разкриване на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните, което е приоритет за дейността на съда.

Настоящият състав намира, че в хода на производството първостепенният съд не е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства.

Ключово доказателство за съставомерността и авторството на нарушението е сключеният с лицето С.Т.трудов договор. Видно от съдържанието на АУАН и НП, „Мрежови експлоатационен район – Варна“, БУЛСТАТ 1752013040115 е посочен в качеството на работодател на пострадалото при злополуката лице, като това е и субектът, който е понесъл административнонаказателната отговорност, чрез наложената имуществена санкция в размер на 4000 лв. за неизпълнение на задължението по чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата, и чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. В НП изрично е възприет извод, че „Мрежови експлоатационен район – Варна“ е работодател. Същевременно, по делото не е събран трудовия договор на Симеон Атанасов Тодоров, за да се установи безспорно този факт.

На следващо място, подател на въззивната и касационна жалба е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК *********, като във въззивната жалба до съда е посочено, че „Мрежови експлоатационен район Варна (МЕР-Варна)“ е поделение на това дружество. Нито в административно-наказателната преписка, нито в кориците на въззивното административно-наказателно дело № 2703/2022 г. на ВРС, се съдържат данни за правосубектността на санкционираното лице, а именно: дали последното е с обща (неограничена) правосубектност, при която има възможност ЮЛ да бъде носител на всякакви права и задължения, и да извършва всякакви правни действия, позволени от правния ред, или е със специална такава, при която може единствено да бъде носител на изрично установени права и задължения.

Като не е събрал тези доказателства, въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да попълни делото с доказателства, необходими за изясняване на обективната истина.

Касационната инстанция намира, че посочените по-горе обстоятелства обуславят неизяснена от въззивния съд по безспорен начин фактическа обстановка, на базата на която да се изведат правилни и относими правни изводи. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят допустимостта на жалбата. Административната преписка следва да се попълни с всички относими доказателства, свързани с трудовото правоотношение на Симеон Атанасов Тодоров. Въз основа на тях съдът следва да формира извод кой е работодател на лицето, кой следва да понесе административнонаказателната санкция, съответно правилно ли в оспореното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Мрежови експлоатационен район – Варна“ / допустимо ли е териториалното поделение, какъвто се счита, че е този субект/ да понесе санкцията за извършеното нарушение, респективно – кой в този случай / „Мрежови експлоатационен район Варна - МЕР-Варна“ или „ Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е правосубектен да обжалва НП. ВРС се е произнесъл без да провери допустимостта на жалбата, съответно не е формирал извод в тази насока, който касационната инстанция може да провери.

Налице са основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл.222, ал.2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл.226, ал.3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 641 от 27.04.2023 г., постановено по НАХД № 2703/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-014186 от 16.02.2022 г., с което за нарушение по чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“, вр. чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на ТП „Мрежови експлоатационен район-Варна“, ЕИК 1752013040115, към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: