Р Е Ш Е Н И Е
№ 1238/09.03.2020 г.
гр.
Варна, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав,
в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18967 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
предявен от М.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. от ВАК,
против
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Георги Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, отрицателен
установителен иск, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 5560,85 лв., по фактура №**********/01.11.2019г., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г. за обект, находящ се в
гр. В., с клиентски номер *** и абонатен номер ***.
Ищцата заявява, че е клиент на
ответното дружество, при което е открита партида с клиентски номер: № *** и абонатен № ***, за обект на потребление,
находящ се на адрес: гр. В. Заявява, че през
месец ноември 2019г., е
получила писмо от "Е. – П. П." АД, с което била уведомена, че
дружеството е изчислило и коригирало сметката й за електроенергия съгласно
приложената справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия. Към писмото били приложени фактура №**********/01.11.2019г. за сумата
от 5 560.85 лева и становище
за начисление на електрическа енергия за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г.,
издадено на дата 29.10.2019г. Оспорва
изцяло дължимостта на претендираното от дружеството задължение. Оспорва
констатациите, отразени в констативен протокол
за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата обекта
измервателна система и свързващите я електрически инсталации. Счита,че за
дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия, поради
отменените към датата на проверката
разпореди на ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол. Оспорва
обективираното в посоченото становище количество ел. енергия в размер на 28 867 кВТч, да е
потребено от абоната за процесния период. Намира, че процесният констативен протокол е съставен при отменено
действие на ПИКЕЕ, както и при отменени Общи условия към договорите за продажба
на ел.енергия. Счита, че енергопреносното предприятие не би могло да се ползва
от корекционната процедура, която към датата на проверката, е била отменена,
поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на тази делегация. Твърди, че
възможността за ответното дружество да реализира отговорността на потребителя
на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в сила преди
приемането на ПИКЕЕ от ноември 2013г., т.е.
при липса на приети Правила и съответни Общи условия на доставчика. Счита, че
за ответното дружество не съществува нормативно основание за извършване на
т.нар. "корекционна процедура".
Съобразно
изложеното ищцата моли съда да признае
за установено, че не дължи на ответното дружество посочената сума, като
претендира и заплащането на направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран писмен
отговор, в който същото сочи, че счита иска
за неоснователен. Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия, както и че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Потвърждава обстоятелството,
че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване,
както и че резултатът от проверката е обективиран в съответен констативен
протокол. Намира, че Общите условия на „Е. С. " АД и „Е. – П. П. " АД имат обвързваща
сила между страните. Сочи, че на 23.01.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищцата от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама
свидетели, като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. В
отговора се излага, че „Е. С. " АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. Твърди се, че на средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Заявява се, че дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. Изразява се становище, че „Е. С. " АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
Ответното дружество заявява, че при проверката е установено, че в невизуализирания
регистър /регистър 1.8.3./ има показания в размер на 28867 квтч.; в регистър 1.8.1. са отчетени 003654, в
регистър 1.8.2. - 0011054
квтч, в скрит регистър 1.8.4.-0 квтч и в регистър 1.8.0.
-043576 квтч, като потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на
дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран и подменен с нов такъв,
като в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел-Варна е извършена експертиза, при която е
установено, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. При
софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по
тарифа 1.8.3. /028867,9 кВТч/, която не е визуализирана на дисплея. Сочи, че е
съставено Становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3.
Твърди, че установеното софтуерно вмешателство има за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на
електромера, както и че с издаване на процесната фактура се цели единствено
заплащане на стойността на потребената от абоната ел. енергия. Заявява, че с
писма от „Е. С." АД и от „Е. П.-П." АД абонатът е уведомен за
извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Намира, че
съобразно ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия, която се дължи на основание чл.38, ал.2
от ОУ на „Е. С.“ АД, вр. с чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В случай, че бъде
счетено, че изложените основания са неприложими към конкретната хипотеза, моли
иска да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.
Ето защо
ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищцата иск
като неоснователен и недоказан, както
и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищцата не се
явява и не се представлява. Депозира писмено изложение, в което заявява, че
поддържа исковата претенция.
За ответното
дружество се явява упълномощен представител, който поддържа отговора на
исковата молба и моли искът да бъде оставен без уважение, както и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Подадената
искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба
фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между
страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е налице валидно сключен договор за
продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, при което ищцата се явява битов клиент по смисъл на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на
потребление, за обект-недвижим имот, находящ се в гр. В., по партида с клиентски номер *** и
абонатен номер *** обстоятелства, приети за безспорни между
страните и
ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
На 23.01.2019год. служители на „Е. С.” АД
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата, при която били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализирания
регистър /регистър 1.8.3./ са отчетени 28867 кВТч, в регистър 1.8.1. са отчетени 003654квтч, в регистър
1.8.2. - 0011054 квтч, в скрит
регистър 1.8.4.-0 квтч и в сумарния регистър
1.8.0. -043576 квтч, като потребената ел. енергия в регистър 1.8.3. не е
визуализирана на дисплея. Електромерът
бил демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507061. Резултатите от проверката
били отразени в Констативен протокол с №1105389/23.01.2019г., който бил подписан от двама свидетели /л.21/.
По реда на
Закона за измерванията била извършена метрологична експертиза на демонтирания
СТИ в Българския институт по метрология, в хода на която при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер ISKRA МЕ162, трябва да се състои от две
тарифи T1 и T2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: T3-028867,9 kWh. Установено било, че не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, както и че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергията. Бил съставен Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер №2541/24.10.2019г., отразяващ резултатите
от изследването /л.23/.
Във връзка с
посочения констативен протокол, на 29.10.2019г. от „Е. С.“ АД било изготвено
становище за начисление на ел. енергия, с което било одобрено начисляването на
допълнителна ел. енергия в общ размер на 28867 кВТч, като било отразено, че корекцията
се извършва на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел.енергия /л.25/.
В резултат
на корекцията на абоната било начислено общо количество ел. енергия в размер на 28867 кВТч., от които 12496 кВТч.
за периода от 24.01.2018г. до 30.06.2018г. и 16371 кВТч. за периода от 01.07.2018г.
до 23.01.2019г. Допълнително била начислена
сумата от 5560,85 лв., за която била издадена фактура №**********/01.11.2019г. /л.26/.
За извършената
корекция ищцата била уведомена от ответното дружество с писмо с изх.№55993_КП1105389_2/01.11.2019г.,
към което била приложена и издадената фактура.
Видно от
извлечение за фактури и плащания, приложено на л.32-33, процесната фактура не била
заплатена.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от назначената съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният СТИ има
т.нар. нулева /сумарна/ тарифа. Според констатациите в приобщения констативен протокол
на БИМ-Варна, СТИ е регистрирал в тарифа 1.8.3 количества ел. енергия, които са
преминали през електромера, но са регистрирани в тарифа Т3, която не се
визуализира по заводска настройка. Вещото лице сочи, че електрическата енергия,
натрупана в регистър 1.8.3., е преминала през процесния електромер. Приема, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство върху средството за търговско
измерване, изразяващо се във външна намеса в тарифната схема на електромера. Вещото
лице приема, че стойността на количеството електрическа енергия по процесната
фактура е изчислена аритметично точно. В съдебно заседание посочва, че
количеството електрическа енергия, записана в тарифа Т3, е реално доставена, но
не е била заплатена от потребителя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални
пречки за това, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
Не
е спорно по делото, че имотът, в
който е извършена проверка от страна на ответника,
е бил присъединен към електропреносната мрежа, при което ищцата се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че й е начислена процесната сума. По
делото не е представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между страните, но не се оспорва, че същите се намират в
договорни отношения през периода на
проверката и на корекцията.
Спорът между страните се свежда основно до въпроса налице
ли са предпоставките, обосноваващи правото на доставчика на ел.енергия да извършва едностранно корекция на сметките
за електроенергия за минал период от време, в частност -на посоченото в отговора на исковата молба
основание. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на
посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с
оглед обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, в
редакцията, действала към началото на процесния период, устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Втората алинея на
цитираната норма възлага приемането на посочените
правила на Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като същите
следва да се публикуват от комисията и енергийните
предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следователно правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия е обвързано с изпълнение на
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
и за създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Е.П." АД, поради което същите не следва да се прилагат. Поради това до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Доколкото в чл. 24 и чл. 25 от посочените ОУ е предвиден ред за уведомяване на клиента, следва да се приеме, че изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Различен
правен извод се налага обаче по отношение изискването за наличие на правила
за измерване на количеството електрическа енергия със
съдържание, съответстващо на действащата
нормативна уредба. Визираните в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол
№ 147/14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. С Решение № 1500/06.02.2017, постановено по
адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия обаче
нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. Съдебното решение е обнародвано в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год., като по силата на чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК от този ден
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен. Впоследствие с обнародването му в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. е
влязло в сила Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС, с
което е оставено в сила Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г.
на ВАС, ІV отд., с което са отменени чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 от ПИКЕЕ. Доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след тази
дата, разпоредбите на ПИКЕЕ (2013) не
могат да намерят приложение към настоящия случай. В отменените разпоредби се
съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи
като основание за коригиране на сметката. След отмяната на ПИКЕЕ
(2013) липсва
ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както и специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона.
При това положение съдът намира, че след влизане в сила на решенията по адм.д.
№ 2385/2016 и по адм.д.№ № 3879/2017 г. по описа на Върховният административен съд не съществува нормативна уредба,
която да регламентира отношенията като процесните. След като към момента на
издаване на процесната фактура на 01.11.2019г. от ответника ПИКЕЕ (2013) не са били част от действащото право, не е съществувало правно основание за начисляване
на ищцата на исковата корекционна сума, което установява нейната недължимост. При
това положение предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията ѝ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. разпоредбата отново съдържа възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
След измененията на ЗЕ и отмяната
на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/. В § 2 от ПЗР от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г./ обаче е предвидено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото
процесният констативен протокол за
извършената проверка е съставен на 23.01.2019г.-след
отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ (отм.) и преди издаването на ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. /, към момента на съставянето му е липсвал приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
По изложените
съображения съдът приема, че към датата на проверката и
съставянето на констативния протокол,
въз основа на който е започнала процедурата по коригирането
на сметката на ищцата, за ответника не е
съществувало законово основание за това.
Действително, към началото на процесния период все още е действал чл. 50 ПИКЕЕ който предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът приема обаче, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните, каквото становище е застъпено и в Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС. В цитираното решение се приема, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. В настоящия случай не се установява дефект в измервателното устройство, а напротив-налице са доказателства, че СТЕ е било технически изправно, като правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия.
Не са налице и предпоставките за ангажиране
на договорната отговорност на потребителя по реда на ЗЗД, тъй като след
преценка на съвкупния доказателствен материал отново се налага извод за
незаконосъобразност на корекционната процедура. Действително, когато е било доставено определено количество енергия, но поради
различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при
условията на пълно и
главно доказване реалното количество
на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително
дължимото. В случая подобно доказване не е осъществено. Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не е безспорно установено, че посоченото в
цитирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е
изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за
начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в
интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на
процесния период-24.01.2018г. Предвид на това не може да се направи категоричен
извод дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв
размер, поради което и не може да се направи обосновано заключение, че именно
претендираното от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено
за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не
може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел.
енергия е реално доставено и потребено
от абоната именно през процесния период. Не са представени и доказателства по
какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди,
обективирани в становището. В приобщения към доказателствения материал
Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2541/24.10.2019г.
на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология изрично е
посочено, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи
Т1 и Т2. В протокола е посочено, че е направено софтуерно четене на
електромера за преминала енергия на Тарифа Т3, без да е посочено за какъв
период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е
била консумирана тази електроенергия.
Не се установява да
е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищцата и
въведените при ответника данни за него.
Потребителката е битов абонат и на това основание електромерът й е
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника,
по които са начислявани месечните такси на ищцата. Не са налице данни и
доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на
електромера му чрез включване и на тарифа 1.8.3, за да се отчита потреблението
му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е установено, че
количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период.
Отделно от това, съдът намира, че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума, като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Не е представен и
документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви
показания за регистър 1.8.3 към датата на извършване на проверката,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. /В този смисъл е Решение
от 29.05.2018г., постановено по въззивно гражданско дело № 668/2018г. по описа
на Окръжен съд – Варна/.
Предвид изложеното съдът не може да приеме за
установено, че в регистър 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия,
претендирано от ответника.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано, че
ответникът е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което искът
за
недължимост на претендираната сума се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Изходът на
спора обуславя основателност на искането на ищцата за присъждане по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК на направените от нея съдебно-деловодни разноски, съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложен по
делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед изложеното,
съдът намира, че на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
сумата от 832,43 лв., от които 222,43 лв. - държавна такса за образуване на
производството и 610 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника. Заплатеното възнаграждение
е около установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимален
размер. Поради това настоящият състав намира, че искането на ответника за
намаляване на претенираните от ищцата разноски за адвокатски хонорар се явява
неоснователно, като последните следва да бъдат присъдени в пълния им
размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че ищцата М.А.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на ответника „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5560,85 лв. /пет хиляди петстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет
ст./,
по
фактура
№**********/01.11.2019г., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г. за обект, находящ се в гр. В., с клиентски номер *** и абонатен номер***, на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, да заплати на М.А.П., ЕГН **********, сумата от 832,43 лв., /осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: