Мотиви към решение №. 260211 / 02.08.2021г. по
АНД №. 489/ 2021г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 22.04.2021г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият С. Т. Д. xxx за престъпление по чл.227б
ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия С. Т. Д. за виновен, да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
Обвиняемият С. Т. Д. в хода на досъдебното производството не се признава за
виновен за извършеното деяние. В съдебното производство редовно призован не се
явява. Упълномощеният му защитник моли съда да постанови решение, с което да го
признае за виновен, като му наложи наказание към предвидения минимум.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становището
на страните в съдебното производство, намира за установено следното:
Търговско дружество „Т. О. 2.” ЕООД е създадено на 29.06.2015г. със
седалище и адрес на управление град Монтана, ул.„св. К. О. №. 1. в. а.. От
създаването на дружеството собственик и управител е бил единствено обвиняемият С.Т.Д..
Дружеството е регистрирано с предмет на дейност „търговско представителство и
посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната
и в чужбина; внос и износ; сделки с недвижими имоти; сделки с интелектуална
собственост; покупко-продажба на селскостопанска продукция, вътрешен и
международен туризъм; превоз на пътници и товари в страната и чужбина; търговия
с горива и всички други дейности незабранени от закона”. Основен предмет на
дейност на дружеството била търговия с горива, като същото стопанисвало две бензиностанции
на територията на област Монтана - в град Монтана и в село Септемврийци, обл.
Монтана, които не били собственост на фирмата, а наети.
Счетоводното обслужване на „Т. О. 2.” ЕООД се
извършвало от счетоводна къща „С. Т.” ЕООД град Монтана с управител свидетеля Г.
Л. и счетоводител свидетелката Е. И..
Срещу дружеството е било образувано изпълнително дело
по реда на ДОПК №. ********* от 2016 година, което било възложено на публичен
изпълнител свидетеля П. В.. „Т. О. 2.” ЕООД имало ликвидно и изискуемо
задължение към държавата, формирано от декларации по ЗДДС, по ЗКПО, ЗДДФЛ и
декларации за осигурителни вноски - образец 6 за периода от 2015г. до 2018г.
Във връзка със събиране на публичното вземане са били предприети действия от
публичния изпълнител при Отдел „Събиране” на ТД на НАП-Велико Търново, офис
Монтана, както следва: Издадено съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК с изх.№. С160012-048-0008467/23.06.2016г, с което задълженото лице е уведомено
за задълженията на дружеството и същото е връчено на 01.07.2016г. на свидетелката
А. Й. - служител от счетоводна къща „С. Т.” ЕООД. Извършено е проучване на
имущественото състояние на задълженото лице - изпратени са искания по чл.212 от ДОПК до всички лица и ведомства, компетентни да предоставят информация относно
имуществото на длъжника. От приложените към материалите по досъдебното
производство писмени доказателства се установява, че дружеството не притежава
имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение. От направена
справка в РБСС на БНБ се установява, че дружеството е притежавало 2 бр. сметки,
на които е наложен запор: разплащателна сметка в ЦКБ, която е закрита на
29.11.2017г. -изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение /РИЗС/
на 29.06.2017г. - няма постъпили суми и разплащателна сметка в Булбанк
-изпратено РИЗС на 29.06.2017г. - постъпили суми в размер на 3 707.03 лв. Няма
извършвани ревизии и проверки за установяване на факти и обстоятелства на дружеството.
От показанията на свидетелите Е. И. и А. Й. -служители
в „С. Т.” ЕООД, както и от показанията на свидетеля Г. Л., управител на „С. Т.”
ЕООД се установява, че са получавали кореспонденцията на „Т. О. 2.” ЕООД, в
това число и писмата от НАП за дължимите публични задължения, за което
представителя на „Т. О. 2.” ЕООД е бил редовно уведомяван. В един момент
преустановили взаимоотношенията си с дружеството, поради некоректно отношение
от страна на последното към тях, а също така, че продължавали да се получават
писмата от НАП за задълженията на дружеството. Свидетелят Г. Л., и служителите
му са категорични, че всички документи, които са идвали в счетоводната къща, за
които са имали право да ги получават са били предаване на собственика на
дружеството, в т.ч. и документите от НАП за публични задължения. Обвиняемият С.Д.
е бил наясно със задълженията, макар и понякога да са идвали в счетоводната
къща и служители и работници да получават документи.
Видно от Уведомление на НАП №. 20010/ 22.11.2018г. е било извършено цялостно
проучване на имущественото състояние на задълженото лице „Т. О. 2.” ЕООД, при
което е установено, че дружеството не притежава дълготрайни активи и имущество,
дялове и участия в други търговски дружества, както и краткотрайни активи,
които да послужат за обезпечение, гарантиращо вземането на държавата, към
момента на подаване на документите към досъдебното производство.
На досъдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза
изпълнена от вещо лице Ц. В. Р., от заключението на която се установява, че
размера на публичните задължения на „Т. О. 2.” ЕООД, по произход, период на
възникване и плащания са, както следва, като е установено също така, че „Т. О. 2.”
ЕООД е извършвало последно плащания по публичните си задължения на 19.01.2018г.
Публичните задължения на дружеството към момента на изпадане в
неплатежоспособност са, както следва:
Публичните задължения за данък добавена стойност,
възникват по подадена месечна Справка-декларация по ЗДДС за м. март 2016г. и се
натрупват до м. ноември 2017г. Общият им размер възлиза на 24 724.76 лева, като
22 295.53 лева представляват главница и 2 429.23 лева са лихва.
Задълженията за държавно обществено осигуряване
възникват по подадена декларация обр. 6 за Декември 2. г. със срок на внасяне
на задължението до 25.01.2016г. и се натрупват до 25.12.2017г. Общият им размер
е 11 306.18 лв., като 10 369.07 лв. - главница и 937.1 1 лв. - лихва;
Задълженията за здравно осигуряване възникват по
подадена декларация обр. 6 за м.декември 2. г. със срок на внасяне на
задължението до 25.01.2016г. и се натрупват до 25.12.2017г. Общият им размер е
5 411.69 лв., като 275.03 лв. - главница и 14.61 лв. - лихва;
Задълженията за универсален пенсионен фонд възникват
по подадена декларация обр. 6 за м. Декември 2. г. със срок на внасяне на
задължението до 25.01.2016 г. и се натрупват до 25.12.2017 г. Общият им размер
е 3701.22 лв., като 2813.91 лв. - главница и 257.31 лв. - лихва;
Задълженията за данък по ЗКПО възникват на 01.04.2016 г.
по подадена годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2. г., за невнесени
декларирани суми за корпоративен данък за 2. г. Общият размер на задълженията
по ЗКПО възлиза на 4871.83 лв., като 4182.79 лв. -главница и 689.04 лв. -
лихва;
Задълженията за данък по ЗДДФЛ възникват по подадена
декларация обр. 6 за м. Март 2016 г. със срок на внасяне на задължението до
25.04.2016г. и се натрупват до 25.12.2017г. Общият им размер е 4 447.92 лв.,
като 4 128.20 лв. главница и 319.72 лв. Общият размер на публичните задължения
на „Т. О. 2.” ЕООД към момента на спиране на плащанията 19.01.2019 г., възлиза
на 53833.60 лева, като 48592.83 лв. - главница и 5240.77 лв. - лихва, подробно
описани по произход и период на възникване в Приложение 1 към настоящата
експертиза.
Към 28.03.2019г. /последни актуални данни приложени
към досъдебното производство, въз основа на предоставените с Писмо на НАП изх. №.92-00-13#
1 /09.01.2019 г. и Уведомление на НАП №.20010/ 22.11.2018г. са, както следва:
Публичните задължения за данък добавена стойност,
възникват по подадена месечна Справка-декларация по ЗДДС за м. март 2016г. и се
натрупват до м. ноември 2017г. Общият им размер възлиза на 27 663.10 лева, като
22 295.53 лева представляват главница и 5 367.57 лева са лихва.
Задълженията за държавно обществено осигуряване
възникват по подадена декларация обр. 6 за Декември 2. г. със срок на внасяне
на задължението до 25.01.2016г. и се натрупват до 25.03.2019г. Общият им размер
е 22 204.67 лв., като 19 407.38 лв. - главница и 2 797.27 лв. - лихва;
Задълженията за здравно осигуряване възникват по
подадена декларация обр.6 за м.декември 2015г. със срок на внасяне на задължението
до 25.01.2016г. и се натрупват до 25.03.2019г. Общият им размер е 9727.98 лв.,
като 8461.87 лв. - главница и 1266,11 лв. - лихва;
Задълженията за универсален пенсионен фонд възникват
по подадена декларация обр.6 за м.декември 2015г. със срок на внасяне на
задължението до 25.01.2016г. и се натрупват до 25.03.2019г. Общият им размер е
5825.67 лв., като 5073.48 лв. - главница и 752.19 лв. - лихва;
Задълженията за данък по ЗКПО възникват на
01.04.2016г. по подадена годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015г,
за невнесени декларирани суми за корпоративен данък за 2015г. Общият размер на
задълженията по ЗКПО възлиза на 5 564.26 лв., като 4 182.79 лв. - главница и 1 381.47
лв. - лихва;
Задълженията за данък по ЗДДФЛ възникват по подадена
декларация обр. 6 за м. март 2016 г. със срок на внасяне на задължението до
25.04.2016г. и се натрупват до 25.03.2019г. Общият им размер е 9 234.58 лв.,
като 8 172.77 лв. - главница и 1 061.81 лв. - лихва.
Към 26.01.2016г, датата, на която възникват публичните
задължения на „Т. О. 2.” ЕООД към НАП са, както следва:
Задълженията за държавно обществено осигуряване
възникват по подадена декларация обр. 6 за м.декември 2015г. със срок на
внасяне на задължението до 25.01.2016 г. и са в размер на 251.13 лева.;
Задълженията за здравно осигуряване възникват по
подадена декларация обр. 6 за м.декември 2. г. със срок на внасяне на
задължението до 25.01.2016 г. и са в размер на 113.49 лева.;
Задълженията за универсален пенсионен фонд възникват
по подадена декларация обр. 6 за м. Декември 2. г. със срок на внасяне на
задължението до 25.01.2016 г. и са в размер на 70.96 лева.;
Общият размер на публичните задължения на „Т. О. 2.”
ЕООД към момента на възникването им 26.01.2016 г. възлиза на 435.58 лева и са
подробно описани по произход и период на възникване в Таблица 3 от
констативната част на експертизата.
В Счетоводният баланс към 31.12.2015г. „Т. О. 2.” ЕООД
за 2. г. на шифър 03240 „други вземания” е вписана сума в размер на 49 хиляди
лева.
Показателите за ликвидност само към момента на
възникване на задълженията 26.01.2016 г., са следните:
Коефициентът на обща ликвидност е равен на 2.17.
Коефициентът за бърза ликвидност е равен на 2.17.
Коефициентът за незабавна ликвидност е равен на 0.00.
Коефициентът за абсолютна ликвидност е равен на 0.00.
От направените изчисления на показателите за обща и
бърза ликвидност е видно, че стойностите им към датата на спиране на плащанията
е със стойност 2.17. Това е поради обстоятелството, че дружеството е отразило в
Счетоводният баланс за 2016 г. текущи краткотрайни активи, под формата на стоки
в размер на 25 хил. лева и вземания в размер на 49 хил. лева. Вземанията имат
условен характер и така дават и условност на коефициентите, но стойностите им
показват, че момента на възникване на задълженията „Т. О. 2.” ЕООД е било в
състояние с текущите си активи да покрие задълженията си.
Показателите за ликвидност, изчислени спрямо активите и задълженията на „Т. О. 2.”
ЕООД са равни на нула, т е. дружеството не притежава парични средства, с които
да покрие публичните си задължение.
От заключението на вещо лице Ц. Р. се установява, че
датата на спиране на плащанията и изпадане в неплатежоспособност е 20.01.2018г,
датата, следваща тази, на която е извършено последно плащане от търговското
дружество.
В момента на изпадане в неплатежоспособност -
20.01.2018г. на „Т. О. 2.” ЕООД, собственик на капитала и управител на
дружеството е С.Т.Д., т.е. обвиняемият. Към момента на изготвяне на
експертизата дружеството не е в процедура по несъстоятелност, не е подавана
молба от управителя на дружеството, т.е. обвиняемият за заявяване на
неплатежоспособност на дружеството, обявяване на несъстоятелност или откриване
на производство за обявяване на несъстоятелност, видно от писмо на Окръжен съд
Монтана изх. №.73/ 18519/ 27.03.2019г. Към посочената дата - 20.01.2018г.
задълженията на „Т. О. 2.” ЕООД към държавата са в размер на 48 592,83 лв.
/главница/.
Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а
още повече и не оспорено от страните по делото.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните при разследването писмени доказателствени
средства – протоколи за разпит на свидетел, както и от приложените писмени
доказателства: справки по партидата на дружеството; данни за личността на обвиняемия;
постановление за привличане на обвиняем и разпит, заключение по назначената на
ДП съдебно – икономическа експертиза.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемия С.
Даков е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно
решение №. 5 от 22.12.2014г. на ВКС по тълк.д. №. 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на
престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност,
ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие
производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е
необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.
Разпоредбата на чл.227б ал.2 във връзка ал.1 от НК
изисква от обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско
дружество и който в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от
съда да открие производство по несъстоятелност. Престъплението е формално и за
съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици
от него.
Според разпоредбата на чл.608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според
алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице
и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е видно, че към инкриминираната
дата управител и представляващ дружеството е бил обвиняемия С.Д..
От фактическа страна по делото се установи, че към че търговско дружество „Т. О. 2.”
ЕООД, с ЕИК xxxx , със
седалище и адрес на управление
град Монтана, ул.„Св. К. О. №. 1. в. а., след като на
20.01.2018г. изпаднал в неплатежоспособност по отношение на изискуемо и
ликвидно публично-правно парично задължение към НАП по ДДС,
ДОО, 30, УПФ, ЗДДФЛ и ЗКПО общо в размер на 48 592,83 лева, в 30 - дневен срок
от спиране на плащанията - от 21.01.2018г. до 19.02.2018г. включително, не е
поискал от Окръжен съд — Монтана да открие производство по несъстоятелност /чл.608,
ал.1 от Търговски закон -„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане”; чл.608, ал.2 от Търговски закон
-„Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията”/ .
От данните по делото се установява, че в този срок обвиняемия С.Т.Д., в
качеството си на управител е бездействал и не е изпълнил задължението си да
поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност, каквото би се образувало пред съответния
Окръжен съд, кредиторите на търговеца, обявил неплатежоспособност, могат да
охранят правата си, като насочат вземанията си към имущество на търговеца или
негови вземания, което би дало възможност и за погасяване на вземанията им.
Липсата на подобно производство и забавянето му във времето би довело и до
възможност за търговеца да отчужди свое имущество, с което съществено би
създало затруднения за събирането на задълженията от кредиторите му, поради
което и законодателят е предвидил изрично наказателна отговорност за
необявяването на неплатежоспособност в определен срок.
Обвиняемия С.Д. е извършил престъплението умишлено, при форма на вината - пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждала неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемият
С.Д., в качеството си на управител е съзнавал, че дружеството, което
представлява не е имало възможност да изпълнява свои парични задължения към
кредитори. Обвиняемият С.Д., като управител е знаел, че дружеството не е
разполагало с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва
краткотрайните си задължения и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда
за откриване на производство по несъстоятелност.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са изискванията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия С.Т.Д. с налагане на административно наказание -
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева: обвиняемия е пълнолетен;
престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК е извършено умишлено и
предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години или глоба. Обвиняемият
не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, като от престъплението
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия С.Т.Д. е извършил престъпно деяние за първи път,
признанието на вината, поради което съдът наложи размер на глобата в минималния
размер, съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи
по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия Д. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по
– голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия С.Д. да заплати на основание чл.189 ал.3
от НПК по сметка ОД на МВР-Монтана
сумата от 366.00лева разноски за изготвяне на експертиза, а по сметка на РС – Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: