О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №661 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанет Малинова Джамбаза, действащи чрез юрисконсулт М М-А, против Решение №4666/01.11.2019г. постановено по гр.д.№3109/2019г. на PC Варна, с която са уважени предявените от Г. Н Н, с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й А, искове с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Каско“, клауза “Пълно каско“ с №0312180012013724 от 19.07.2018г. на л.а.“Киа Спортидж“, с peг.№В 6568 КР в размер на 1012.40лв., представляващи неплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер на 1529.76лв. за застрахователни събития настъпили на 01.02.2019г., от което 600.57лв.-остатък от 949.23лв. за възстановяване на врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно огледало по щета с №*********/04.02.2019г. и 411.83лв.-остатък от 580.53лв. за възстановяване на облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна задна лява врата, по щета №********* от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 600.57лв., считано от 25.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и върху сумата от 411.83лв., считано от 23.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закони. Поддържа се, че ищецът не е доказал своите искове, включително досежно
размерът им. Твърди се, че съдът не е извършил пълен и правилен
анализ на събраните доказателства, както и не е взел предвид
клаузите на договора за застраховка “Каско“ на МПС, които са с приоритетно
приложение. Поддържа се, че между страните, са уговорени индивидуални способи
за обезщетяване на вреди при различните видове МПС, като те са съобразени с
възрастта на МПС и заплатената застрахователна премия, което е израз на пазарен
механизъм на доброволно предлагане и приемане на условия между страните.
Поддържа се още, че въпросните клаузи, са съвместими с принципа на доброволно
застраховане, поради което съдът неправилно ги е обявил за нищожни клаузи. Твърди се, че в случая предвид доброволния характер на
имуществената застраховка “Каско на МПС“ и принципа на свобода на договарянето, не е приложима императивна норма, която да забранява на
страните да уговорят начин на изчисляване на застрахователното обезщетение. Твърди се още, че изборът на застраховател и предлаганите
от него условия, е въпрос на автономия на волята на застраховащия. На следващо
място, се поддържа, че решението е неправилно, тъй като претенцията на ищеца не
съответства на реално претърпените от него вреди. Твърди се, че
претенцията надвишава средните пазарни цени, като същевременно се “подновява“ и
оскъпява едно МПС, което предвид възрастта му, вече е амортизирано. Поддържа
се, че съдът неправилно не е съобразил, че за процесното МПС има алтернативни
доставчици, както и алтернативни сервизни услуги, като с атакуваното решение на
практика се реализира неоснователно обогатяване на ищеца. На последно място се
поддържа, че решението е постановено, при неправилно третиране и ценене на
доказателствата по делото, което е довело до вътрешна противоречивост между
мотиви и диспозитив на решението. Твърди се, че цитираната
от съдът съдебна практика не е по идентични с настоящия случай казуси, за да
бъде прилагана. С оглед горното се моли за отмяна на
атакуваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционният съд или за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на
атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения. Моли се за
оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
От въззивникът е
подадена и частна жалба, против постановеното от първоинстанционният съд Определение
№1678/2019г., с което е
оставено без уважение молбата на ответника, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за присъдените разноски в полза ищеца,
като не намален размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5
от ГПК. Поддържа се, че делото не е с фактическа и правна сложност, или със значителен материален интерес, поради което присъдения в полза на ищеца адвокатски хонорар, следва да се намали до минималният такъв по Наредба
№1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Още повече, че няма данни това адвокатско
възнаграждение да е действително изплатено от страната.
Ответникът по
частната жалба, поддържа становище за неоснователността ѝ, тъй като в
процесният случай е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
405лв. с ДДС, като същевременно
минималното
адвокатското възнаграждение
съгласно Наредба №1 е в размер на 361.04лв., с ДДС. Сочи се, че по дело е налице обединяване на две производства, за всяко от
които минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 360лв. с ДДС, или
общо 720лв. с ДДС. Ето защо се
поддържа, че присъденото адвокатското
възнаграждение в размер на 405лв. с ДДС, което не се явява прекомерно. Моли се за отхвърляне на частната жалба и
за присъждане на разноски.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата, досежно въззивните си жалби.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове
и съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за
внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане въззивната
жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, против Решение №4666/01.11.2019г. постановено
по гр.д.№3109/2019г. на PC Варна, с която са уважени предявените от Г. Н Н,
искове за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно
обезщетение по Договор за застраховка “Каско“, клауза “Пълно каско“ с
№0312180012013724 от 19.07.2018г. на л.а.“Киа Спортидж“, с peг.№В 6568 КР в
размер на 1012.40лв., представляващи неплатен остатък в общ размер на
1529.76лв. за застрахователни събития настъпили на 01.02.2019г., от което
600.57лв.-остатък от 949.23лв. за възстановяване на врата предна дясна, врата
задна дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало по щета с №*********/04.02.2019г. и 411.83лв.-остатък от 580.53лв. за
възстановяване на облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна задна
лява врата, по щета №********* от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от 600.57лв., считано от 25.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане
и върху сумата от 411.83лв., считано от 23.04.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане частната
въззивна жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, против Определение №1678/2019г. постановено
по гр.д.№3109/2019г. на PC Варна, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателят, за изменение на решението, в частта за разноските, чрез
намаляване на размера на присъденото в полза ищеца адвокатското възнаграждение.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№661/2020г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.