ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20221110204985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№237655/03.11.2022 г., от „Б. Т.“ЕООД, чрез адв. К. М. - САК, с която на основание
чл.248, ал.1 от ГПК се търси допълване на решение от 26.10.2022 г., постановено по НАХД
№4985/2022 г. по описа на 2 състав, СРС, НО и присъждане на разноските, сторени от
жалбоподателя за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 26.10.2022 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№4985/2022 г., е отменено наказателно постановление №К-040525/31.01.2020 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр.София към Главна дирекция „К. на п.“ при Комисия за защита
на потребителите, с което на „Б. Т.“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 лева за нарушение на чл.221 от Закона за туризма.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. М., на 15.11.2022 г., видно от оформеното за това
съобщение, приложено към делото. Изрично в диспозитива на акта е посочено, че същият
подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.144 от АПК, приложима в административнонакзателното производство на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да
допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния
случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните,
като за молителя той е започнал от дата 15.11.2022 г. и е изтекъл на 29.11.2022 г. (работен
1
ден - вторник). Молбата е подадена на 03.11.2022 г. (видно от датата на положения
електронен подпис), поради което следва да се приеме, че тя е изпратена в рамките на
установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок. Доколкото изхожда от процесуално
легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на „Б. Т.“ЕООД, ЕИК , поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за дружеството - въззивник е възникнало право да ги търси. По
делото пред СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което е възникнала
представителната власт за адв. М., подал молбата за постановяване на допълнително
решение. Макар процесуалният представител да не е взел участие в съдебното заседание, в
което делото е обявено за решаване, противно на доводите на въззиваемата страна, видно от
съдържанието на иницииралата съдебното производство пред районния съд жалба, в нейния
последен абзац, предхождащ формулираните доказателствените искания, е вписана
претенция за възлагане на „разноски за един адвокат“. По делото са представени с
допълнителна молба (изпратена, макар и след съдебното заседание – съобразно отговор на
„Български пощи“ЕАД) и доказателства за заплащането на сумата от 500,00 лева - договор
за правна помощ, инкорпориращ разписка за заплащане на адвокатски хонорар за услугата
„процесуално представителство пред СРС по н.а.х.д. №4985/2022 г., НО, 2 състав на СРС…“
и списък с разноски.
Този съд не споделя и допълнителното възражението на въззиваемата страна, с което
аргументира недопустимост на депозираната молба, поради липса на своевременно (до
приключване на последното заседание пред съответната инстанция) представен списък с
разноски. Същото е позовано върху некоректен прочит на задължителната тълкувателна
практика на Върховен касационен съд по въпроса относно присъждането на разноски, в
частност Тълкувателно решение №6/2013г., по т.д.№ 6/2012г. В т.9 на цитираното решение
се разглежда произнасянето на съдилищата по допустимостта на молбата за присъждане на
разноски, в хипотезата, в която се търси единствено „изменение“ на постановеното решение
в тази му част, но не и „допълването“ му при отсъстващ диспозитив за разноски въобще. В
настоящия случай се касае именно за пропуск на решаващия съдебен състав въобще да се
произнесе със своя акт относно възлагането на разноски. Следователно, относимите към
този казус разсъждения следва да се търсят в т.8 от ТР №6/2013г., по т.д. №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която: „Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже
допълване на решението в частта му за разноските.“. Съобразявайки цитираната
тълкувателна практика, този съд приема, че молбата на адв. М. е допустима и се дължи
обсъждане основателността на формулираната претенция Липсата на представен списък по
чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.Липсата на
2
представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се
е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в
частта му за разноските.. Изследвайки този въпрос, настоящата инстанция приема, че
представеният по делото договор за правна помощ, придружен с разписка за изплащане на
адвокатския хонорар, са напълно достатъчни като доказателства за сторения от
жалбоподателя разход и указват основателността на искането му за възлагане на разноски в
негова полза (в този смисъл и т.1, от ТР №6/06.11.2013г., по т.д.№6/2012г. на ОСТГК на
ВКС). Обстоятелството, че към цитирания документ е приложен и списък с разноски,
допълнително придава тежест този извод, доколкото разпоредбата на чл.80 от ГПК не
установява процесуална предпоставка, която да влияе върху преценката за основателност на
молбата за произнасяне по разноските. Каза се и по- горе, че нормата има отношение
единствено към въпроса относно допустимостта на молбата, но в хипотеза, различна от
настоящата.
В конкретния случай, страната, в чиято полза е постановено решението, е
формулирала своевременно искане за разноски, вписано в жалбата срещу издадения
санкционен акт, поради което и то се явява своевременно. Представени са и убедителни
доказателства за действително сторения от въззивника по делото разход за адвокатска
защита в производството по обжалване на издадения санкционен акт, като на адв. М. е
изплатена сума от 500,00 лева.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В конкретния случай съдът не е длъжен, но може да намали размера на
заплатения адвокатски хонорар до минималния размер по Наредба № 1/04г, само ако
кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съгласно т.3 от
решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, задължително по чл.130, ал.1 от
ЗСВ за съдилищата, намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над
определените минимални размери в Наредба №1/2004г., само по себе си, не е основание да
се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на
разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната
3
инстанция. В този срок следва да се формулира и възражението за прекомерност, доколкото
след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са
приключили.
В продължение на изложеното по- горе, съдът констатира, че за проведеното по
делото съдебно заседание въззиваемата страна е била редовно призована, като е изпратила
свой представител. Същевременно, в писмено становище (л.7 от съдебното дело) е
формулирано възражение за прекомерност от нея, поради което са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, установени в нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, за извършване на
преценка дали размерът на адвокатския хонорар съответства на действителната фактическа
и правна сложност на делото, като се съобрази и минимално определените суми за
възнаграждение по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата. Последният текст препраща към
нормата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението е
400 лв., като към него се прибавят по 10 % за горницата над 1000,00 лв.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава
съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, без процедурни усложнения, в това число и без събирането на
множество допълнителни доказателства извън разпита в качеството на свидетел на
актосъставителя, като за изготвянето на жалбата и подготовката за участие в съдебното
заседание не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на
съществен времеви и технически ресурс. При тази фактология съдът намира възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар (в случая в
размер на 500,00 лева) за основателно, като същото следва да бъде намалено до минимално
предвидения съгласно Наредба №1/09.07.2004г. размер, съобразен с размера на
имуществената санкция, наложена с ревизирания санкционен акт, който именно в случая ще
се яви съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован". Жалбоподателят – еднолично дружество с ограничена
отговорност, е санкциониран с имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Следвайки
методиката за изчисление на минималния дължим хонорар, установена в правилото на чл.7,
ал.2, т.2, вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., в конкретния случай минималният
размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400,00 лв. Претендираното такова от
500,00 лева следва да бъде намалено до така изчислената сума, която именно да бъде
изплатена от бюджета на Комисия за защита на потребителите по сметка на „Б. Т.“ЕООД.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 26.10.2022 г., постановено по НАХД №4985/2022 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в
полза на „Б. Т.“ЕООД, ЕИК и по негова сметка направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5