МОТИВИ към присъда №20/19.06.2019г. по нчхд №54/19г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 17.01.2018г. от
тъжителят В.В.К. частна тъжба,ведно с допълнение към
нея от 30.01.2019г., против всеки от подсъдимите
С.А.Я. и А.Т.Я. ***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно затова, че на 20.07.2017г. в с. ***,
обл. Пловдив, в съучастие като извършители помежду
си, са причинили на В.В.К. лека телесна повреда, а
именно кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане в
поясната област, охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната
подбедрица, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Настоящото първоинстанционно
разглеждане и приключване на делото по същество е второ по ред. По така
депозираната частна тъжба от страна на В.В.К., на
17.01.2018г. първоначално е било образувано НЧХД №35/2019г. по описа на АРС.
След разглеждането му, същото е приключило с присъда №35/11.10.2018г. с която
всеки един двамата подсъдими е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК. След постъпила жалба от страна на частния тъжител, чрез адв. И.В.,
е било образувано ВНЧХД №2085/2018г. по описа на ОС Пловдив. Същото е
приключило с Решение №14/18.01.2019г. с което първоинстанционната присъда е била
отменена, като делото е било върнато на основание чл. 335, ал.2 вр. чл.334,
т.1, пр.2 от НПК, за ново разглеждане на АРС, от друг състав. След постъпване
на делото в РС Асеновград, на 23.01.2019г. е било образувано НЧХД №54/2019г. по
описа на РС Асеновград, разпределено на съдия-докладчик от трети наказателен
състав.
В процеса на водено наказателно
производство,пред настоящата инстанция частният тъжител В.В.К.
се явява лично и заедно с упълномощеният от него повереник адв. И.В..
В хода на водено наказателно
производство двамата подсъдими не се явяват в последното проведено по делото
съдебно заседание, в което явява упълномощеният от тях като защитник адв. А.П..
Съдът счете, че делото може да се разгледа и приключи в тяхно отсъствие, тъй
като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и това няма да попречи
за разкриване на обективната истина по делото.
В хода на съдебните прения, И.В. изразява
становище, с което, поддържа изцяло обвинението против всеки от подсъдимите,
така както е повдигнато с частната тъжба. Счита същото за доказано по несъмнен
начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на
техния подробен анализ, адв. И.В. счита, че двамата подсъдими следва да бъде
признати за виновни и осъдени. По отношение на вида и размера на наказание не
взема становище.
Частният тъжител В.В.К. заявява, по същество че очаква справедлив съдебен акт.
Защитника на двамата подсъдимите -
адв. А.П. счита от своя страна, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което те следва да бъдат признати за невинни и
оправдани. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият С.А.Я. не се признава
за виновен, като същия не се явява в последното проведено по делото съдебно
заседание.
Подсъдимият А.Т.Я. също не се признава за виновен, като същия не
се явява в последното проведено по делото съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, събрани от
настоящия състав, обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите,
заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза назначена
също от настоящия състав и писмените доказателства приложени по делото, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.Я. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работещ, с адрес с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, ул. ул. „59-та“
№ 8, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.А.Я. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, работещ, с адрес с. Дълбок извор, обл. Пловдивска, ул. „59-та“
№ 8, с ЕГН **********
Подсъдимите са баща и син, като Р.А.Я.
е съпруга на първия и майка на втория от тях. През 2017г. тримата, заедно със
св. Д.И. К., св. П.С.П. и св. З.Н.К. работели в кравеферма, стопанисвана
от „Елит 95“ ООД, чиито управители са св. Н.А.А. и
св. Я.А.А. . Двамата подсъдими, св. К. и Р.Я. работели
като животновъди. Свидетелят Д.К. работел като ветеринарен техник, а св. П.С.П.,
като ветеринарен лекар. По същото време в същата ферма, като инженер
поддръжка на инсталация и съоръжения за биогаз, работел и частния тъжител В.К.. Кравефермата се намирала в с. ***, обл. Пловдивска. На 20.07.2017 г., сутринта, двамата
подсъдими, Р.Я. и св. З.К., били на смяна и извършвали обичайната си работа. Св.
П.С.П. и св. З.Н.К. също били във фермата, като извършвали ваксинации на
кравите. Докато ваксинирали кравите те били подпомагани от животновъдите. По
същото време, своите трудови задължения в кравефермата, във връзка с
поддържането нормалната работа на инсталацията, изпълнявал и частния тъжител К..
В един момент той забелязал, че нещо не е наред със сместа която идвала от
обора, в който се намирали работниците, между които и двамата подсъдими. Във времето между 9.00 и
10.00 часа, частния тъжител отишъл до въпросния обор. Извън работното помещение,
между подсъдимите и частния тъжител възникнал конфликт по повод инсталацията
отвеждаща животинските изпражнения. При това частния тъжител наругал и напсувал
двамата подсъдими. Те се засегнали и също му отвърнали, като в яда си го
бутнали на земята, където му нанесли по няколко удара с юмруци. Ударите им
попаднали в главата, ръцете, краката и по гърба. Един от ударите бил нанесен с
помощта на тояга, като той попаднал в областта на пояса отдясно на пострадалия.
В един момент двамата подсъдими преустановили ударите и се върнали в обора. Частния
тъжител напуснал мястото, като непосредствено след инцидента, той се обадил на
двамата управители на кравефермата, като им се оплакал, че е нападнат и бит от подсъдимите. Сигнал за инцидента
бил изпратен в РУП Асеновград, като във връзка с това на местопроизшествието
бил извършен оглед от полицейски служител, с което започнало досъдебно
производство № 561/2017г. по описа на РУ гр. Асеновград. Образуваното ДП №
561/2017г. приключило с Постановление от 29.09.2017г. за прекратяване на
наказателното производство, с което прокурора приел, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер. Постановлението влязло в сила на
14.12.2017г. след като било окончателно потвърдено с Определение по ВЧНД
№2386/2017г. по описа на ПОС, потвърждаващо постановеното Определение
№334/10.11.2017г. по ЧНД №845/2017г. на АРС /листи 4,5 11,12,19 и 20 от
допълнителен опис към ДП № 561/2017г./.
Междувременно, още на същия ден,
частния тъжител посетил и РУ на МВР Асеновград, където се срещнал със св. Х.С.П.,
който изпълнявал задължения, като дежурен офицер. При проведения разговор
частния тъжител се оплакал от нанесения му побой и от болките, които изпитвал
по тялото. Здравословното състояние на частния тъжител станало причина да се
извика екип на Спешна помощ Филиал Асеновград, в състава на който влизал и св. Й.Н.Н., работещ като фелдшер. След извършен преглед, за което
била съставена карта № 1622310/20.07.2017г. /лист 8 от ДП № 561/2017г./ тъжителят
К. бил откаран с линейка и предаден в Спешно Отделение на „МБАЛ Асеновград“
ЕООД гр. Асеновград. След извършен допълнителен
преглед и след разчитане на изготвената рентгенограма на дясна гръдна половина
/листи 15 до 17 от ДП № 561/2017г./ , частния тъжител бил освободен. Вечерта
той се прибрал в дома си, като разказал за случилото се и на съпругата си св. Т.В.К., както й показал нараняванията които бил
получил в следствие на нанесения побой.
На 21.07.2017г. частния тъжител
посетил УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив, където му бил извършен преглед от съдебен лекар в Отделение
по Съдебна медицина. Във връзка с това му
било издадено съдебно медицинско удостоверение №732/2017г. /лист 27 от ДП /. На
същата дата, частния тъжител посетил и намиращия се в с.Болярци лекарски
кабинет на св. Н.С.Д., работещ като общопрактикуващ лекар. Св. Д. също извършил
преглед на частния тъжител, за което съставил амбулаторен лист №
6327/21.07.2017г. както и му издал
болничен лист №Е20170772207 / листи 88 и
90 от НЧХД №35/2018г./, с което на тъжителя бил предписан 14 дневен режим на
домашно лечение. На 26.07.2017г. частния
тъжител К. отново посетил св. Д., който извършил нов преглед на тъжителя, за което
съставил амбулаторен лист № 6520/26.07.2017г. След възстановяването си,
тъжителят не се върнал на работа в обекта.
От заключението на назначената от
настоящи състав и изготвената от д-р М.К.Б.
спрямо тъжителят В.В.К.
СМЕ
/на листи от 65 до 86 от съд. дело/,
както и от разпита на вещото лице,
се установява, че при инцидента станал на 20.07.2017г. на тъжителя са
били причинени: кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош,
кръвонасядане в поясната област, охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната
подбедрица, както и контузия на гръдния кош и множество повърхностни травми на
гръдния кош, които травми по отделно и по съвкупност причинили болка и
страдание без разстройство на здравето или налице е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, констатираните от него
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар
или притискане със или върху такъв или неговото тангенциално действие, както и от предмет с цилиндрична форма и е
възможно да се получат по начина описан от пострадалия в тъжбата по делото, а
именно при нанасяне на удар с тояга по гърба в поясната област и с юмруци по
главата в централната теменна област и дясната гръдна половина, при падане на
земната повърхност и застъргване в нея на дясната мишница,лявото коляно и
подбедрицата.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните от настоящия състав по делото доказателства-свидетелските
показания на свидетелите Н.А.А., Д.И.К., П.С.П., Н.С.Д.,
З.Н.К., Т.В.К., Я.А.А., Й.Н.Н.
и Х.С.П., заключението на вещото лице по назначената от настоящия състав СМЕ и
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетелите Н.А.А., Я.А.А., Д.И.К., П.С.П. и З.Н.К., като отчете това, че първите
двама продължават да са управители на дружеството което се явява работодател на
двамата подсъдими, а и на останалите трима свидетели, които продължават да
работят с двамата подсъдими и Р.А.Я. в същата ферма в с.***. От показанията на
петимата свидетели се установява подробно, какво са работели двамата подсъдими
и частния тъжител към датата на инцидента, както се установяват и какви са били
трудовите им задължения. От показанията
на свидетелите Д.И.К. и З.Н.К. се установява, че между двамата подсъдими и
частния тъжител е имало разправия, която е възникнала извън обора. В
действителност никой от работниците намиращи се обора не твърди, че е видял
удари, но пък и двамата посочени свидетели са категорични, че са чули
отправените от страна на частния тъжител псувни по отношение на двамата
подсъдими, които по това време са били
също извън обора. В тази насока в значителна степен по пълни и
изчерпателни са показанията на св. К., който заявява, че в един момент двамата
подсъдими са излезли извън обора, след което, е чул гласовете на тъжителя и
тези на подсъдимите, които са си отправили взаимно псувни. Псувните които е отправил тъжителят са били
„на майка“. Последвала е караница, която е била възприета слухово от св. К.,
като едва след известно време двамата подсъдими са се върнали в обора. Св. К.
заявява също така, че след скандала е излязъл извън обора и видял как тъжителят
се отдалечава вървейки. Св. К. завява, също така, че е разговарял с двамата
подсъдими, които са му казали, че тъжителят ги е напсувал, което е било и
причината за скандала. От показанията на св.П.П. се
установява, че той самият не е виждал двамата подсъдими да напускат обора, нито
е чул разправията. Същия обаче е категоричен, че след идването на полицейските
служители във фермата, на по-късен етап е разбрал от другите хора, че двамата
подсъдими са набили зад обора тъжителят К.. От показанията на свидетелите Н.А.А. и Я.А.А. се установява, че в
деня на инцидента, частния тъжител се е обадил на всеки един от тях и се е
оплакал, че е бит от двамата подсъдими. По отношение на оправените псувни, като
повод за разправията и за нанесения спрямо частния тъжител от стана на двамата
подсъдими побой, то показанията на
петимата посочени свидетели се допълват взаимно както помежду, а така и
от останалите доказателства които съдът кредитира. Показанията на петимата
свидетели са обективни и достоверни, поради и което съдът ги кредитира изцяло.
Липсата на ясен спомен по отношение на определени обстоятелства, стана причина
в хода на съдебното следствие да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.1
и т.2 от НПК показанията на Н.А.А., Д.И.К., дадени пред
друг състав на съда разглеждал НЧХД№ № 35/2018г. на АРС. По отношение на
спорните моменти в показанията на всеки един от тези свидетели и неяснотите,
съдът кредитира в съответната им част, предходно дадените от тях показания,
като отчете факта, че от инцидента е изминал период от около две години и
съвсем нормално те да се спомнят конкретно и точно някои подробности от
случилото се.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. Н.С.Д., като отчете факта, че същия е личен лекар на
частния тъжител. Това обстоятелство не прави свидетелят лично заинтересован от
изхода на делото, като въпреки това съдът анализира подробно неговите показания
и ги съпостави с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. От неговите показания се
установява, че след посещението си в Отделение по Съдебна медицина частния
тъжител е посетил кабинета на св. Д., където му е бил извършен преглед. От
показанията на св. Д. се установява повода по който тъжителят е посетил
кабинета, както и констатираните в хода на прегледа наранявания и процедурата
по издаване на съставената медицинска. Показаният на св. Д. са обективни, пълни
и логични, като същите освен, че се кореспондират с останалите гласни
доказателства, които съдът кредитира, намират подкрепа и от писмените
доказателства, събрани по делото.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. Т.В.К., като отчете факта, че тя е съпруга на
частния тъжител. Това обстоятелство прави свидетелката пряко лично
заинтересована от изхода на делото, поради което съдът прецени подробно нейните
показания, като ги съпостави с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. От нейните показания се
установява, какво точно е споделил частния тъжител на съпругата си относно
инцидента и нанесения му побой. Установява се и това къде са били нараняванията
причинени на тъжителя, как той е приел случилото се и времето необходимо за
възстановяването му. Показаният на св. Карамитева са обективни, пълни и
логични, като при нея въпреки, че е съпруга на тъжителя, не личи стремеж към
изопачаване не обективната истина. Същите освен че си кореспондират с
останалите гласни доказателства, които съдът кредитира,намират подкрепа и от
писмените доказателства, събрани по делото. Предвид което съдът кредитира в
пълнота нейните показания.
Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. Й.Н.Н., от които става
ясно, че той работи като фелдшер във ЦСМП Пловдив, филиал Асеновград. От
показанията на св. Н. се установява, че в качеството си на медицинско лице той
е участвал в екипа който е посетил РУ на МВР Асеновград по повод подадения
сигнал за пострадало лице.Отивайки на място, св. Н. е установил, че става
въпрос за частния тъжител К., който е имал оплаквания във връзка с нанесен му
побой с юмруци. Здравословното състояние
на тъжителя е наложило същия да бъде транспортиран в Спешното отделение при
МБАЛ „Асеновград“ ЕООД гр. Асеновград. Във връзка с посещението на адреса на РУ
на МВР Асеновград и прегледа на тъжителят като пациент, от показанията на св. Н.
се установяват също така и документите които са били съставени, които в
последствие са били изискани и приложени
по делото. Показаният на св. Й.Н. са обективни, пълни и логични, като същите се
подкрепят и останалите събрани по делото доказателства които съдът кредитира.
Съдът кредитира в
пълнота и показанията на св. Х.С.П., от които става ясно, че той работи като
полицейски инспектор в РУ на МВР
Асеновград. От показанията на св. П. се установява, че в качеството си
на полицейски служител и на дежурен офицер, именно на 20.07.2017г. той е приел
и изслушал частния тъжител, който пък се е явил лично в управлението за да се
жалва от нанесения му побой. От показанията на св.П. се установяват редица
обстоятелства относно обективното състояние на пострадалия и това каква е
причината за явяването му в полицията.
Св. П. завява също така, че тъжителят е бил притеснен и пребледнял, като в
същото време се е оплаквал от билки в тялото в следствие на нанесения му побой.
От показанията на св.П. се установява, също тока, че на място е бил извикан
екип на Спешна помощ,както и това, че на по късен етап в управлението са били
доведени двамата подсъдими и лицето Р.А.Я.. Показаният на св. Х.С.П. са обективни, пълни и логични, като същите се
подкрепят и останалите събрани по делото доказателства които съдът кредитира.
Съдът кредитира
заключението на експерта, по отношение на назначената от настоящия състав СМЕ,
тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите знания, не е оспорено
от страните, като то се подкрепя и от другите доказателства по делото.
В
своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С.А.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно това, че на 20.07.2017 г. в с. ***, обл. Пловдив, в
съучастие като извършител с А.Т.Я., е причинил на В.В.К.
лека телесна повреда, а именно кръвонасядане по главата, кръвонасядане по
гръдния кош, кръвонасядане в поясната област, охлузване по дясната мишница и охлузвания
на дясната подбедрица, по отделно и по съвкупност причинили болка и страдание
без разстройство на здравето.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че от своя страна подс. А.Т.Я. също е осъществил от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, а
именно това, че на 20.07.2017 г. в с. ***, обл.
Пловдив, в съучастие като извършител с С.А.Я., е причинил на В.В.К. лека телесна повреда, а именно кръвонасядане по
главата, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане в поясната област,
охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица, по отделно и
по съвкупност причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
По тази правна квалификация съдът
ги призна за виновни.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 20.07.2017г. двамата подсъдими, в съучастие
помежду си, като извършители, са осъществили спрямо тъжителят В.В.К. изпълнителното
деяние на престъплението по чл.130, ал.2 от
НК, изразяващо се в това, че чрез нанасяне на удари с юмруци, са му
причинили лека телесна повреда, довела до болка и страдание без разстройство на
здравето, а именно: кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош,
охлузване по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица. По делото в
действителност няма преки доказателства, че двамата подсъдими са нанесли
съответните удари, с които са били причинени горецитираните леки телесни
повреди. Налице са обаче множество косвени доказателства, които са подкрепа на
твърдението на частния тъжител, че именно двамата подсъдими са му нанесли
побоя, следствие на което са били причинени и телесните повреди. В тази насока
са и показанията на всички разпитани по делото свидетели. Изводите които може
да се направят от анализа на тези косвени доказателства, са следните: между
двамата подсъдими и частния тъжител е имало разправия, която се е състояла
извън обора. При тази разправия частния тъжител е имал претенции спрямо тях
относно сместа отиваща към инсталацията за биогаз, като при това К. е напсувал
двамата подсъдим. Следствие на това те от своя страна са му нанесли побой.
Именно при побоя са били причинени и телесните повреди. В подкрепа на този
извод следващ от косвените доказателства е и заключението на вещото лице по
назначената СМЕ. По делото безспорно се установи, че на същата дата при побоя
осъществен от двамата подсъдими, един от извършителите е нанесъл спрямо тъжителят и един удар с тояга в поясната
област, като с това му е било причинено кръвонасядане тази област, което само
по себе си и по съвкупност с останалите
увреждания също е причинило болка и страдание без разстройство на здравето. В
хода на съдебното следствие не се установи, кой точно от двамата подсъдими е
нанесъл този удар, но факта, че такъв е бил нанесен се установява от вида на
самото нараняване, изразяващо се в
кръвонасядане с размери 13/3.5 см. В тази насока отново съдът се
позовава на заключението на вещото лице, който е категоричен, че това
нараняване може да се получи по механизма посочен от тъжителят. Така
причинените на тъжителят наранявания по отделно и по съвкупност са причинили
болка и страдание без разстройство на здравето, или налице е осъществен състава
на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Характерно в случая е, че двамата
подсъдими са действали като обикновени съучастници, в качество на извършители
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
По делото не се събраха
доказателства за това, че по същото време и място, посредством същия механизъм,
двамата подсъдими да са причинила на тъжителя телесни повреди покриващи
признаците на състава визиран в чл.130, ал.1 от НК, лека телесна повреда, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което
на основание чл.304 от НПК призна всеки един от тях за невиновен и ги оправда
по първоначално повдигнатото им обвинение в тази част.
По делото безспорно се установи и това, че при инцидента станал на
20.07.2017г. на тъжителя са били причинени освен нараняванията предмет на
обвинението за което той е бил предаден на съд и други такива, а именно контузия
на гръдния кош и множество повърхностни травми на гръдния кош, както и контузия
по долната част на гърба и таза, които травми също по отделно и по съвкупност причинили
болка и страдание без разстройство на здравето или налице е лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. За същите обаче не е имало обвинение,
поради и което съдът счете, че не следва да бъдат включени в обвинението за
което двамата подсъдими бяха признати за виновни.
Престъплението за което всеки от
двамата подсъдими бе признат за виновен
е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, тъй като всеки един от тях
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на неговите общественоопасни последици.
По наказанието:
Предвид това, че подс. С.А.Я. бе
признат за виновен в извършено престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, то съдът
прецени, че няма пречка спрямо него да намери приложение текста на чл.78а, ал.1
от НК. С оглед на което, след като бе признат за виновен за това престъпление,
на основание разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, той бе освободен от
наказателна отговорност и му бе наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева, тъй като са налице условията на посочения текст -
подсъдимият е пълнолетен, за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, което е
извършил умишлено, в случая се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация“, или глоба от сто до триста лева, той не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от това деяние няма причинени имуществени вреди.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се съобрази на първо място с характера и вида на извършеното
престъпление, начина по който е било извършено, както и вида, броя и характера
на причинените в съучастие с втория подсъдим телесни повреди. Определеното
наказание бе съобразено и с доходите на
подсъдимия, семейното му и материално положение, данните за личността му,
трудовата ангажираност, поведението му спрямо тъжителят и това, че до
нанасянето на ударите се е стигнало, след като тъжителят е напсувал първи
двамата подсъдими, които под въздействие на емоциите са си изпуснали нервите,
вследствие на което се е стигнало и да нанасяне на ударите.
По делото не се установи при
извършването на деянието, подсъдимият да се е намирал в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида или друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или неговите ближни, поради и което съдът не преквалифицира
извършеното при условията на чл.132, ал.1 от НК. В случая безспорно не са
налице и условията на чл.9, ал.2 от НК. Извършеното от подс. С.А.Я. спрямо
тъжителят,нито може да се охарактеризира, като маловажно или малозначително,
нито като такова с ниска степен на
обществена опасност или явно незначителна такава.
Предвид това, че подс. А.Т.Я. бе
признат за виновен в извършено престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, то съдът
прецени, че няма пречка и спрямо него да намери приложение текста на чл.78а,
ал.1 от НК. С оглед на което, след като бе признат за виновен за това
престъпление, на основание разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, той бе освободен
от наказателна отговорност и му бе наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева, тъй като са налице условията на посочения текст -
подсъдимият е пълнолетен, за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, което е
извършил умишлено, в случая се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация“, или глоба от сто до триста лева, той не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от това деяние няма причинени имуществени вреди.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се съобрази на първо място с характера и вида на извършеното
престъпление, начина по който е било извършено, както и вида, броя и характера
на причинените в съучастие с първия подсъдим телесни повреди. Определеното
наказание бе съобразено и с доходите на
подсъдимия, семейното му и материално положение, данните за личността му,
трудовата ангажираност, поведението му спрямо тъжителят и това, че до
нанасянето на ударите се е стигнало, след като тъжителят първи е напсувал
двамата подсъдими, които под влияние на емоциите са реализирали решението си
свързано с нанасяне на удари от тяхна страна.
По делото не се установи при
извършването на деянието, подсъдимият да се е намирал в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия с тежка обида или друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или неговите ближни, поради и което съдът не преквалифицира
извършеното при условията на чл.132, ал.1 от НК. В случая безспорно не са
налице и условията на чл.9, ал.2 от НК. Извършеното от подс. А.Т.Я. спрямо
тъжителя, нито може да се охарактеризира, като маловажно или малозначително,
нито като такова с ниска степен на
обществена опасност или явно незначителна такава.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимите С.А.Я. и А.Т.Я. да
заплатят солидарно на частния тъжител В.В.К. сумата
от 1 502 лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: