Р Е Ш Е Н И Е
№ 52 / 24.07.2019г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 185 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба вх.№ 2350/ 11.06.2019г. от С.С.Г. *** против Наказателно постановление
№ 275-07-1/ 2019г. на Директора на ОД на
МВР – Р, с което на осн. чл.45, ал.3, предл.2 от Закона за закрила на детето на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 2000.00лв.,
за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето изразяващо
се в това че след 22.00 часа е допуснал в управляваният от него търговски обект
– питейно заведение „Е“ в град И непълнолетни лица без придружител.
Жалбоподателя счита, че в съставият му акт и издаденото въз основа на него
наказателното постановление описаната фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина. Сочи, че в посочения от контролният орган час в заведението
не е имало непълнолетни лица, а цитираните такива от служителите на РУ – И са
били установени извън обекта и впоследствие са били доведени от полицейските
служители в заведението. По подробно развити в жалбата мотиви, моли обжалваният
административно-наказателен акт да бъде изцяло отменен.
В
съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител адвокат Р.
Петков поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
Въззиваемия Од на МВР Р в изпратено
придружително писмо към административно-наказателната преписка моли жалбата да
бъде оставена без последствия. В съдебно заседние за тази страна в процеса не
се явява представител.
За РП-И уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: На 15.02.2019 година след
22.00 часа служители на РУ – И посетили питейно заведение „Е“ находящо се на
ул.“В Л“ № в град И, управлявано от
жалбоподателя. Първоначално полицейските служители опитали да влязат в обекта
през централният вход, който обаче се оказал заключен. В същото време през
витринните стъкла в заведението се виждало, че има хора. Полицаите заобиколили
и отишли пред задния вход на заведението. В същият момент през вратата на
задния вход заведението напуснали две лица – Ю Х. и Е И. Полицейските служители
проверили личните карти на двете лица и установили, че двете момчета са
непълнолетни съответно с Единни граждански номера – Х. с ЕГН ********** и И с
ЕГН – **********. Двете лица били без придружител родител или друго пълнолетно
лице. За установеното нарушение служителите на РУ – И съставили на
жалбоподателя С.Г. АУАН, който той отказал да подпише. Отказът му бил
удостоверен с подписа на един полицейски служител. Въз основа на съставеният
акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Б.Ш.,
А.Х. и Р.Р., както и от приобщеният писмен доказателствeн материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване
адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН е съставен при спазване на изискуемите за неговата валидност
форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в
рамките на компетенциите му. При издаване на Наказателното постановление,
обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
рефлектират в правото на защита на жалбоподателя и конкретно правото му да
научи ясно и точно в какво се изразява неговото нарушение и защо му се налага
определената санкция, за да организира своята защита. В конкретният случай
съдът, счита че в производството безспорно е установено осъществено от
жалбоподателя нарушение по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, тъй като
установената фактическа обстановка сочи, че на инкреминираната дата в питейното
заведение управлявано от жалбоподателя Г. след 22.00 часа е имало непълнолетни
лица, които са установени от полицейските служители и тези лица не са имали
пълнолетен придружител, така както изисква нормата на чл.8, ал.3 и 4 от Закона
за закрила на детето. По този начин Г. ангажира своята
административно-наказателна отговорност по същата разпоредба – чл.45, ал.2 от
Закона за закрила на детето, която предвижда налагане на санкция – глоба в
размер от 2000
до 5000 лв. В наказателното постановление санкцията е определена
правилно в минималният размер от 2000.00лв. визиран от нормата на чл.45, ал.2
от Закона. Неправилно, обаче, е определено правното основание въз основа на
което се налага санкцията, а именно –
чл.45, ал.3, предл.2 от Закона за закрила на детето. Тази норма предвижда административна санкция за Родител, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3,
или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Очевидно е по
делото, че жалбоподателя С.Г. не притежава нито едно от изброените качества, за
да му бъде налагана санкция по чл.45, ал.3, предл.2 от Закона, нито пък тази
разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 2000.00лв. каквато е наложил
контролният орган. В конкретният случай е следвало санкцията да бъде наложена
също по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, тъй като тази разпоредба
съдържа както диспозицията, така и санкцията за установеното от контролните
органи административно нарушение. Като е наложил санкция по друг текст на
закона административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което рефлектира в правото на защита на нарушителя да
научи ясно и точно в какво се състои неговото нарушение и защо му се налага
административно наказание по точно определен законов текст. Законът не познава понятието техническа грешка, поради което констатираният
порок при правната регламентация на наложеното административно наказание се
явява процесуално нарушение при издаването на обжалвания акт, което предпоставя
неговата отмяна.
По изложените съображения Наказателно постановление № 275-07-1/ 2019г. на
Директора на ОД на МВР – Р следва да
бъде отменено на формално основание.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 275-07-1/ 2019г. на Директора на ОД на МВР – Р, с което на жалбоподателя С.С.Г. *** на осн. чл.45, ал.3, предл.2 от Закона за закрила на детето е било наложено наказание Глоба в размер на 2000.00 /две хиляди лева/ за нарушение по чл.45, ал.2 от Закона
за закрила на детето КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :