Решение по дело №257/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 130
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20241840100257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ихтиман, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20241840100257 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по депозирана искова молба от
Н. П. М., К. К. М. и Ц. К. М. против С. Г. М., Е. Д. М., Г. С. М. и М. В. М.. Със
същата са предявени обективно кумулативно съединени негаторни искове.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65231.913.219.1.1 по КККР на гр. *, с адрес на имота: гр. *, ул.
„*“ № 1, ет. 1, с площ 95 кв. м, ведно с ½ ид. част от тавана на сградата,
цялото мазе под старата част на сградата, ведно с баня, тоалетна и коридор и
½ ид. ч. от мазето под пристройката, ведно с ½ ид. ч. от общите части на
сградата. Ищците твърдят, че ответникът С. Г. М. е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65231.913.219.1.2, намиращ се
на втория етаж в същата сграда, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата.
Сочат, че ответниците са поставили прегради пред двете врати, които водят
от стълбището към собствените на ищците сутерен/мазе и първи етаж, като
ответниците С. Г. М. и Е. Д. М. поддържали изградените прегради на
стълбищната клетка откъм общия вход на сградата. Според ищците същите
двама ответници са сменили патрона и са заключили входната врата на
къщата, като отказват да предоставят ключ за нея на ищците, а площадката
пред входа са я заградили и я ползват като балкон. Сочат, че тези действия на
ответниците създават изключително големи неудобства и ги лишават от
възможността да ползват част от имота им.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което: да осъди
четиримата ответници да премахнат прегражденията, направени пред вратите
1
за мазето/сутерена и първия етаж откъм общото стълбище; да осъди
ответниците С. Г. М. и Е. Д. М. да премахнат преграждението на стълбите
пред входната врата на къщата и да осъди ответника С. Г. М. да предостави на
ищците ключ от входната врата на сградата, водеща до общото стълбище, за
да се осигури на ищците спокоен достъп до собствения им имот с
идентификатор 65231.913.219.1.1 по КККР на гр. *.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответниците С. Г. М., Е. Д. М., Г.
С. М. и М. В. М. чрез адв. Д. К. депозираха отговор на исковата молба. С
отговора си ответниците твърдят, че ищците не са лишени от достъп до
общите части на сградата, а разпределението на ползването е било направено
по договаряне. Сочат, че двама от ответниците не живеят на адреса – М. М. и
Г. М..
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Е. К., която моли
съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, така както
е предявена с исковата молба, като в допълнение моли съдът да постанови
ответниците да премахнат и установената от вещото лице врата към
таванския етаж. Моли да бъдат присъдени и сторените по делото разноски,
съобразно представен списък.
Ответниците С. Г. М., Е. Д. М., Г. С. М. и М. В. М. не се явяват и не се
представляват в съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
От представения по делото и приет като писмено доказателство
Нотариален акт № 8, т. І, рег. № 296, дело № 7/2023 г. от 12.01/2023 г. по
описа на нотариус * се установява, че ищците Н. П. М., К. К. М. и Ц. К. М. са
собственици по наследство на следния недвижим имот, находящ се в град *,
община *, област Софийска, на адрес: ул. „*“ № 1, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 65231.913.219.1.1 по КККР на гр. *, със
застроена площ в размер на 95 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент,
на едно ниво, на адрес: ул. „*“ № 1, ет. 1, при граници и съседи по схема на
същия етаж-няма, под обекта-няма и над обекта-обект с идентификатор №
65231.913.219.1.2, ведно с ½ идеална част от тавана на сградата, цялото мазе
под старата част на сградата, ведно с баня, тоалетна и коридор и ½ идеална
част от мазето под пристройката, попадащ в жилищна сграда с
идентификатор № 65231.913.219.1, ведно с ½ идеална част от общите части на
сградата, ведно с ½ идеална част от поземления имот, върху който сградата е
построена, представляващ поземлен имот с идентификатор № 65231.913.219,
на адрес: ул. „*“ № 1, целия с площ по кадастрална карта в размер на 386
кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – за ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план:
парцел VI-3128 в квартал 197 по ЗРП на град *, с право на ползване на
източната половина на поземления имот, при граници и съседи по скица на
целия имот: поземлени имоти с идентификатори № 65231.913.221, №
2
65231.913.2328, № 65231.913.218, № 65231.913.214 и № 65231.913.220 по
кадастралната карта на града.
Ответникът С. Г. М. е собственик на съседния самостоятелен обект в
същата сграда с идентификатор 65231.913.219.1.2, разположен на втория етаж
от сградата, със самостоятелен вход към обект, ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата и от поземления имот, върху който е построена
сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор № 65231.913.219,
видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том IА, рег. №
2558, дело № 175 от 2015 г. по описа на нотариус *. Със същия нотариален
акт е учредено пожизнено право на ползване върху същия имот в полза на
ответниците Г. С. М. и М. В. М..
Като писмени доказателства по делото бяха приети и нотариална покана
рег. № 342, т. IБ на нот. с рег. № 239, връчена на 09.03.2023 г. и разписка за
връчване на нот. покана. От същите се установява, че ищците са
предоставили седемдневен срок на ответника С. М. да им предаде ключ от
входната врата намираща се на източната фасада на сградата и да премахне
изградената преграда на стълбищната площадка към сутеренния етаж на
сградата.
От приетия по делото като писмено доказателство одобрен
архитектурен проект от 18.06.1993 г. е видно, че сградата има вход от
източната й част, от който се достъпва по стълбищна клетка до приземния
етаж и първия етаж от сградата.
По искане на ищците беше назначена съдебно-техническа експертиза.
Според заключението по същата, ищците не могат да ползват своя първи
жилищен етаж, сутерена (мазето) на сградата и ½ идеална част от тавана на
същата, влизайки в сградата от предвидения и изпълнен по архитектурен
проект вход от източната й страна, поради преграждането на площадката пред
входа от юг и изток с дървен парапет. Също така според заключението пред
вратата за достъп до мазето откъм стълбищната клетка на сградата са
поставени стелажи (рафтове) с буркани, които пречат на достъпа до мазето,
вратата за първия етаж откъм стълбищната клетка е заключена с две
ключалки, а на стълбището към тавана е монтирана врата. Към заключението
вещото лице е изготвило схема на първия етаж от сградата, в който са
посочени констатираните прегради, стелажи, стълби и врати. Заключението
на вещото лице С. П. съдът приема за компетентно изготвено и същото следва
да бъде кредитирано.
В хода на съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля *. От показанията й се установява, че страните имат
конфликт във връзка с достъпа на ищците до таванските помещения в дома
им. Според свидетелката вратите, които са оставени за излаз към коридора и
водят до тавана на къщата са затворени от Г. М. и понастоящем е така. Сочи,
че на втория етаж от сградата живеят С., съпругата му Е. и детето им М..
Твърди, че Г. М. не живее в тази къща.
3
Съдът намира, че показанията на св. * следва да бъдат кредитирани и
ценени по делото като обективни, последователни и непротиворечиви.
Същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал по
делото.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По предявения против ответниците искове с правно основание чл. 109
от ЗС, съдът намира за установено следното:
Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните
действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на
правомощията на собственика/ползвателя необезпокоявано и в пълен обем
според предназначението на вещта. В обстоятелствената част на исковата
молба ищците, предявили негаторния иск следва да посочат какви са
извършените от ответниците действия, като те са посочили, че ответниците са
поставили прегради пред двете врати, които водят от стълбището към
собствените на ищците сутерен/мазе и първи етаж, като ответниците С. М. и
Е. М. поддържали изградените прегради на стълбищната клетка откъм общия
вход на сградата, а също така същите двама ответници са сменили патрона и
са заключили входната врата на къщата, като отказват да предоставят ключ за
нея на ищците, а площадката пред входа са я заградили и я ползват като
балкон. Ответниците отказват да отстранят поставените парапети на общия
вход на сградата, както и да отстранят поставените стелажи (рафтове) с
буркани пред вратата към мазето (сутеренния етаж). По този начин
ответниците смущават упражняването на правото на собственост на ищците
спрямо идеалните си части от общите части на сградата, както и от
сутеренния етаж и от тавана на сградата и в рамките на това основание, както
и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното
право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния
обем на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 109 ЗС предвижда, че
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие/бездействие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед на
това, за да са налице предпоставките за уважаване на този иск следва по
делото да се установи наличие на неоснователно действие/бездействие и
именно това да пречи на ищците да упражняват пълноценно своето право на
собственост на имота, както и лицата, които създават тези пречки.
Безспорно се установи, че ответникът Г. М. е поставил прегради –
стелажи (рафтове) с буркани пред вратите за сутеренния и първия етаж откъм
общото стълбище на сградата, както и дървен парапет на стълбите пред
входната врата от източната страна на къщата , а също така и по този начин е
блокиран предвидения по архитектурен проект и съществуващ вход на
4
къщата. Установи се категорично по делото, че ответникът С. М. е отказал да
предостави на ищците ключ от входната врата от източната страна на
сградата, водеща до общото стълбище. Ответниците категорично отказват да
отстранят поставените прегради. Именно с отказа си да сторят това, създават
пречки за ищците да упражняват в пълен обем правата си, обстоятелство
обуславящо основателността на предявения иск с правно основание чл. 109 от
ЗС.
Без значение за основателността на исковете е дали ответниците М. М.
и Г. М. понастоящем живеят в процесния имот, доколкото от показанията на
св. * се установи, че преградите са поставени от Г. М., а също така М. М. и Г.
М. имат учредено право на ползване върху втория етаж от процесната сграда.
В този смисъл следва да се посочи също, че ответници по негаторен иск са не
само лицата извършили неоснователни действия, които пречат на
упражняването на правото на собственост на ищците, но също и лицата, които
поддържат това неоснователно действие, съгласно Решение № 215 от
26.05.2011 г. по гр. д. № 874 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о.
По отношение на искането на ищците за произнасяне от страна на съда
и относно премахването на монтираната врата към тавана, съдът намира, че в
петитума на исковата молба не е формулирано такова конкретно искане.
Също така, до приключване на съдебното дирене ищците не измениха своето
искане, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос в
диспозитива на своето решение.
С оглед изхода на спора ответниците следва да понесат отговорността
за направените от ищците разноски в това производство. Ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят, направените от ищците разноски в размер на
1930 лв., съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, Е. Д. М., ЕГН **********, Г. С.
М., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1 и М. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 4, да премахнат прегражденията -
стелажи (рафтове) с буркани, поставени пред вратите за мазето/сутерена и
първия етаж откъм общото стълбище в североизточната част на къщата,
находяща се в гр. *, ул. „*“ № 1, сграда с идентификатор 65231.913.219.1, на
основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** и Е. Д. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, да премахнат преграждението – изградени
дървени парапети на стълбите пред входната врата от източната страна на
къщата, находяща се в гр. *, ул. „*“ № 1, сграда с идентификатор
65231.913.219.1, на основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, да
5
предостави на Н. П. М., ЕГН **********, К. К. М., ЕГН ********** и Ц. К.
М., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, ключ от входната
врата от източната страна на сградата, водеща до общото стълбище - имот,
находящ се в гр. *, ул. „*“ № 1, сграда с идентификатор 65231.913.219.1, на
основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, Е. Д. М., ЕГН **********, Г. С.
М., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1 и М. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 4, да заплатят на Н. П. М., ЕГН
**********, К. К. М., ЕГН ********** и Ц. К. М., ЕГН **********, тримата с
адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, направените по делото разноски в размер на 1930 лв.
/хиляда деветстотин и тридесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6