№ 544
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000753 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба /основна и
допълнителна, касаеща решението по чл.247 ГПК/ на „СТРОИТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ММ”-АД /Н/ - ищец в първата инстанция чрез синдика
адв.С.Б. срещу решение №260697 от 28.04.2021 г. на СГС, ТО, VI-4 състав,
постановено по т.д.№ 1242/2019 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение №260985 от 17.06.2021 г., с което са отхвърлени предявените от
това дружество против „БИСА СТРОЙ”-ЕООД обективно съединени искове
с правно основание чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС:
-че е нищожен поради привидност сключения Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 08.12.2006 г. – незастроен ПИ №1022а с площ
от 1 560 кв.м. и незастроен ПИ № 10226 с площ от 309 кв.м, находящи се в
кв.45 по плана на гр.София, м. „Манастирски ливади”, подробно описан в
решението, обективиран в НА №111/2006 г. с продажна цена 62 000 лева;
- че е недействителен по отношение на продавача на основание
чл.40 ЗЗД същия Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.2006 г. поради това, че неговият управител и законен представител Б.
С. и лицето, управител на дружеството купувач, с което е договарял, са се
споразумели във вреда на представлявания;
-че „Строително дружество ММ”-АД /Н/ е собственик на ПИ
№1022а с площ от 1 560 кв.м. и ПИ № 10226 с площ от 309 кв.м и ответника
„Биса Строй”-ЕООД да бъде осъден да му предаде владението на този имот.
1
Решението е обжалвано и в частта за разноските.
След постановяване на решение №260985 от 17.06.2021 г.,
постановено в производство по чл.247 ГПК, е постъпила и жалба вх.№
338 683 от 20.07.2021 г. от същия жалбоподател, с която обжалва горното
решение, с което е поправена допуснатата от съда ОФГ, изразяваща се в
допълване на предходното решение с отхвърлителен диспозитив по
отношение на иска с правно основание чл.40 ЗЗД. В нея се поддържат всички
доводи, изложени в първоначалната въззивна жалба.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.
Излага доводи за необоснованост на извода на съда, че сделката,
обективирана в НА №111/2006 г. не е абсолютно симулативна; че е налице
свързаност между лицата, представляващи продавача и купувача; че е
неправилен извода на съда и относно доказване плащането на продажната
цена, т.е. същата не е платена от курувача, а средствата за това са осигурени
от продавача; че управителят на дружеството-продавач е уговарял по своя
преценка условията по сделката; че съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила, като не е допуснал проверка по чл.193 ГПК на
представените Протокол от 06.12.2006 г. от Общото събрание на ищеца
„Строително дружество ММ”-ООД и Протоколно решение от 23.11.2006 г. на
едноличния собственик на капитала на ответника „Биса строй”-ЕООД.Твърди,
че своевременно е оспорил тези писмени доказателства, но съдът
незаконосъобразно е отказал да открие производство по чл.193 ГПК. Излага
доводи за неправилност на решението и в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.108 ЗС, както и в частта за разноските.
Моли въззивния съд да отмени решението и уважи всички
обективно съединени искове като основателни и доказани.
При условията на чл.266,ал.3 ГПК е поискал допускане на нови
доказателства във въззивната инстанция поради незаконосъобразното им
отказване от първоинстанционния съд, с което последният бил допуснал
процесуално нарушение.С определението по чл.267 ГПК съдът е отказал
допускането им с мотиви, че не са налице предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК,
като подрбни съображения са изложени в това определение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в
първата инстанция – „БИСА СТРОЙ“-ЕООД чрез адв.Е.О., в който се
излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Отговор е постъпил и против втората въззивна жалба против решението по
чл.247 ГПК, в който се поддържат доводите, изложени в първоначалния
отговор.
На първо място въззиваемото дружество прави оплакване, че
въззивната жалба е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна
2
такса за въззивно обжалване.Твърди, че такса се дължи, тъй като предявените
искове не са искове за попълване масата на несъстоятелността.
Излагат се подробни доводи, касаещи основателността на
предявените искове. Твърди се, че всички оплаквания в жалбата са абсолютно
необосновани и не се подкрепят от събраните доказателства. Напълно
споделя изложените от съда мотиви за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че сделката е абсолютно перфектно извършена, при спазване
на всички изисквания на закона за валидност и законосъобразност.Не е
налице твърдяната симулативност, тъй като по делото не са представени
писмени доказателства по чл.165,ал.2 ГПК – обратно писмо, от което да се
установи истинската воля на страните /прикритата сделка/, а въведената от
закона форма на доказване е императивна и същата не може да бъде
заобикаляна, т.е. недопустимо е установяване на привидност само със
свидетелски показания. Не е налице свързаност между представляващите
продавач и купувача по сделката; същата не е привидна /симулативна/,
страните са желали настъпването именно на тези правни последици и това се
доказва от последващите строителни дейности в имота, продажбата на
жилищата и п.; съдът е допуснал на основание чл.193 ГПК оспорване на
посочените в жалбата писмени доказателства - Протокол от 06.12.2006 г. от
Общото събрание на ищеца „Строително дружество ММ”-ООД и Протоколно
решение от 23.11.2006 г. на едноличния собственик на капитала на ответника
„Биса строй”-ЕООД, за които се твърди че са неистински като съдържание,
неавтентични като авторство и създадени единствено за целите на делото; че
във връзка с това са събрани писмени доказателства, вкл. съдебно-графична
експертиза, но оспорването е останало неуспешно. Затова твърди, че
процесуални нарушения не са допуснати. Твърди, че договорената в НА
продажна цена е била платена със собствени средства на купувача от
търговски сделки. Твърди, че продажната цена е над данъчната оценка на
имота и не е занижена, тъй като според заключението на ВЛ по тройната
съдебно-оценителна експертиза, имотите всъщност са били непродаваеми,
тъй като върху тях е имало вписани възбрани. А освен това твърди, че цената
и неплащането й не са елемент от състава на нищожността по
чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД и по чл.40 ЗЗД. Твърди, че при извършването на
сделката управителят на дружеството-продавач е изпълнил решението на
ОСС от 06.12.2006 г., а не е упражнил превратно своите законни права като
органен представител на дружеството. Наличието на това решение
изключвало наличието на споразумение между представляващия С. и
представляващия купувача „Биса Строй”-ЕООД.
Моли съда да потвърди обжалваното решение /вкл. постановеното
по реда на чл.247 ГПК/ като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
3
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства,
приема следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявените искове са предявени от несъстоятелното дружество,
представлявано от синдика, за попълване масата на несъстоятелността –
прогласяване нищожност – чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, респ. недействителност на
сделка в хипотезата на чл.40 ЗЗД и връщане на даденото по нея в масата на
несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания,
което се цели всъщност с третия иск по чл.108 ЗС, което е следствие от
уважаването на първите два иска. По см. на чл.620,ал.5 от ТЗ държавна такса
не се внася предварително.
Исковете за попълване масата на несъстоятелността могат да бъдат
както отменителните искове, така и искове за обявяване нищожност на
действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на
несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане
на задължение. Законодателят не е направил разграничение относно
способите за защита, съществен е общия критерий – те да са насочени към
попълване масата на несъстоятелността, от която би се увеличила и
възможността за удовлетворяване на кредиторите. В този смисъл са: Опр.
№60267 от 13.07.2021 г. по ч.т.д.№639/2021 г. на I т.о. на ВКС; Опр.
№301/22.03.2011 г. По ч.т.д.№107/2011 г. на II т.о. на ВКС; Опр.
№151/27.02.2013 г. по ч.т.д.№725/2012 г. на II т.о.; Опр.№92 от 16.02.2017 г.
по ч.т.д.№ 2413/2016 г. на I т.о.; Опр.№1/03.01.2020 г. по ч.т.д.№2589/2019 г.
на II т.о. на ВКС.
Затова съдът намира, че въззивната жалба е редовна.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно –
законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно и
правилно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с
относимите законови разпоредби, поради което настоящата инстанция
напълно споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:
От събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства,
както и приетите заключения на съдебно-графологическа и СТЕ се
установява от фактическа страна следното:
Ищецът „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ”-АД /Н/ е
предявил срещу „БИСА СТРОЙ”-ЕООД иск с правно основание чл.26,ал.2,
предл.5 ЗЗД, при условията на евентуалност иск по чл.40 ЗЗД и обусловен от
тях обективно съединен иск по чл.108 ЗС.
В ИМ твърди, че на 08.12.2006 г. е сключил с ответника Договор за
4
покупко-продажба на недв.имоти, обективиран в НА № 111/2006 г., с който в
полза на ответника е прехвърлена собствеността върху имот № 1022а и имот
№ 10226, находящи се в гр.София, ж.к. „Манастирски ливади“, подробно
описани в ИМ. Според ищеца договорът за продажба е нищожен поради
абсолютна симулация, защото страните не са искали да настъпят правните
последици по отчуждаване на имотите, а са имали намерение да създадат
привидност, че имотите са продадени от ищеца и придобити от
ответника. Твърди, че сделката е привидна, защото е сключена между
свързани лица. Поддържа, че договорът за продажба е нищожен и на
основание чл.40 ЗЗД, защото управителят на продавача Б. С. е договарял
във вреда на управляваното и представлявано от него дружество, което не е
получило реално цена за имотите и не е реализирало приход, а уговорената
продажна цена е в пъти по-ниска от действителната пазарна цена. Освен това
С. и управителят на купувача по сделката Б. Ц. са дългогодишни приятели и
съученици и между тях са сключвани сделки за прехвърляна на дружествени
дялове от капитала на купувача, а С. е ипотекирал свой имот за обезпечение
на дългове на купувача. Интересите на продавача по сделката били
накърнени, защото е налице безвъзмездно разпореждане, тъй като не е
платена продажна цена, респ. цената е крайно занижена. Иска се от ищеца
да се установи нищожността на договора за продажба на недв.имоти поради
абсолютна симулация, а при условията на евентуалност се иска да се
установи нищожност на договора поради споразумяване във вреда на
представлявания, както и на основание чл.108 ЗС да се признае, че ищецът е
собственик на имотите и да се осъди ответникът да предаде владението върху
тях. Твърди, че ответникът никога не е владял имотите, а ако е установил
владение, то е недобросъвестно.
Ответникът „БИСА СТРОЙ”-ЕООД е противопоставил
възражения за недопустимост и неоснователност на претенциите. Твърди, че
ищецът е в производство по несъстоятелност, а съгласно чл.649 ТЗ
синдикът няма право да предявява искове за нищожност, с които се цели не
попълване масата на несъстоятелността, а защита на интересите на кредитора
Г. Я.. Искът по чл.40 ЗЗД не попадал сред исковете по чл.649 ТЗ, поради
което синдикът не е активно легитимиран да предявява този иск. Поддържа
се, че ищецът няма право да оспорва действителността на сделката, след като
я е сключил при спазване на изискванията за действителност и в продължение
на 14 години е преценил, че няма интерес от установяване на нейната
нищожност.
Освен това, ищецът е бил заличен от ТР на 25.03.2011г., а от своя
страна това вписано обстоятелство /заличаването/ е било заличено на
13.10.2015г., което има действие занапред, поради което няма право да
защитава права, които са погасени в резултат на първото заличаване. Със
заличаването на ищеца в ТР се загубвали неговите права, които не се
възстановявали с факта на заличаване на заличаването.
5
Исковете се оспорват и по същество с довода, че не са представени
доказателства за факта, че страните по сделката не са имали намерение да
настъпят последиците на договора за продажба, както и че ответникът не е
имал никакви отношения с ищеца, които да сочат на желание да се създаде
привидност за прехвърляне на собствеността върху имотите. Оспорва се и
управителят на ищеца да е договарял и да се е споразумял във вреда на
продавача по сделката, тъй като сделката е сключена в изпълнение на
решение на ОС на съдружниците на продавача, в което са определени цената
и купувача, а управителят С. е овластен да сключи сделката. Твърди се от
ответника, че по сделката е платена продажната цена на ищеца, както и че
продадените имоти са били обременени с тежести, затова пазарната им цена е
значително по-ниска, но по-висока от данъчната оценка. По отношение на
иска по чл.108 ЗС се прави възражение за придобивна давност, тъй като
имотите били владени в продължение на 10 години, че владението върху тях е
установено от момента на придобиването им.
Съдът е приел исковете за процесуално допустими – същите са
предявени не от синдика, а от дружеството в несъстоятелност, което на
основание чл.658,ал.1,т.7 ТЗ се представлява от синдика, който осъществява
представителството в процеса, действа от името на несъстоятелното
дружество и упражнява неговите права /определение № 359 от 22.06.2015
г. по ч.т.д. № 1058/2015 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, решение № 100/15.06.2009 г.
по т.д. № 808/08г. на ВКС, II т.о., решение № 62/17.07.2009 г. по т.д. № 39/09
г. на ВКС, ТК II т.о. и решение № 75 от 09.03.2010 г. по т.д. № 672/08 г. на
ВКС, II т.о./. Приел е, че исковете са за попълване масата на
несъстоятелността. Приел е, че след откриване на производството по
несъстоятелност дружеството не се лишава от процесуалното право да
предяви чрез синдика искове за нищожност на разпоредителна сделка, по
която е страна.
Въззивната инстанция напълно споделя този извод.
Обстоятелството, че една разпоредителна сделка може да бъде предмет на
отменителни искове, посочени в чл.649 ал.1 ТЗ, които се предявяват от
синдика в качеството му на процесуален субституент на дружеството и в
посочените преклузивни срокове, не погасява правото самото дружество да
предяви иск по чл.26 ЗЗД, респ.чл.40 ЗЗД, защото правните последици на
нищожността и на относителната недействителност са различни. Различна е и
процесуалната легитимация на ищеца в посочените две хипотези.
Законодателят не е направил разграничение относно способите за защита,
съществен е общия критерий – исковете да са насочени към попълване масата
на несъстоятелността, от която би се увеличила и възможността за
удовлетворяване на кредиторите.В подкрепа на този извод е и разпоредбата
на чл.620,ал.5 от ТЗ, съобразно която и в този случай, както при
отменителните искове по ТЗ, държавна такса не се внася предварително.
За да отхвърли иска по чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД, съдът е приел,
че, от събраните доказателства не се установяват факти, които да установяват
6
твърдяната привидност на сделката по НА №11/2006 г., т.е. които да сочат, че
страните по сделката не са целели настъпването на правните последици по
прехвърляне на собствеността върху имотите. Приел е, че по делото не са
представени писмени доказателства по чл.165,ал.2 ГПК – обратно писмо
/“contre lettre“/, от което да се установи истинската воля на страните
/прикритата сделка/, а въведената от закона форма на доказване е
императивна и същата не може да бъде заобикаляна, т.е. недопустимо е
установяване на привидност само със свидетелски показания. При липсата на
писмени доказателства, изхождащи от ответника или удостоверяващи негови
изявления пред държавен орган /начало на писмено доказателство/,
създаващи индиция за симулация, неподкрепени със свидетелски показания в
тази насока, твърдението за привидност на договора е прието за
недоказано.
С оглед изхода по главно заявения иск, съдът е разгледал и
евентуално заявения по чл.40 ЗЗД. Приел е, че не е налице свързаност между
представляващите продавача и купувача по сделката по см. на §1 от ДР на ТЗ.
При извършването на сделката управителят на дружеството-продавач е
изпълнил решението на ОСС от 06.12.2006 г., а не е упражнил превратно
своите законни права като органен представител на дружеството.
Наличието на такова решение изключвало наличието на споразумение между
представляващия С. и представляващия купувача „Биса Строй”-ЕООД.
Управителят на ищеца не е уговарял по своя преценка условията на сделката.
Ищецът при сключване на сделката е направил изявление чрез своя
управител, който е негов представител по закон, но волята имотите да се
продадат при цена от 62 000 лв. е формирана от волеобразуващия орган на
ищеца - Общото събрание на съдружниците. Това означава, че тази цена не е
в резултат на извършени от управителя действия по договаряне, следователно
няма как да се приеме, че е налице споразумяване във вреда на
представлявания. След като управителят не е повлиял върху размера на
цената,а е изпълнявал решението на ОС на съдружниците, представено при
сключване на сделката пред нотариуса, е невъзможно той и купувачът „да се
споразумеят във вреда на представлявания“, каквито доказателства по делото
изобщо не са събрани.
Съдът е приел за доказан факта, че договорената в НА продажна
цена е била платена със собствени средства на купувача от търговски сделки.
Твърдението на ищеца в обратна насока е оборено от събраните писмени
доказателства и СТЕ. По тези съображения е отхвърлил иска по чл.40 ЗЗД.
В решението е прието, че иска по чл.108 ЗС е обусловен от изхода
на спра за нищожност на сделката и е предявен кумулативно. И след като е
установено, че сделката не е нищожна, тя е породила правни последици по
прехвърляне на собствеността. Ищецът след сключване на сделката и
настъпване на нейното вещно прехвърлитлно действие е престанал да
притежава правото на собственост, което води до неоснователност на иска по
чл.108 ЗС.
7
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
Видно от служебната справка в ТР по партидата на ищеца, както и
представеното удостоверение на л.116 е видно, че с решение №194 от
30.06.2017г. по т.д.№246/2017г. на Пловдивския Апелативен съд на основание
чл.630,ал.2 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „Строително дружество ММ“-АД с начална дата на
неплатежоспособността 25.06.2004г., прекратени са правомощията на
органите на длъжника, същият е лишен от право да управлява и да се
разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността,
постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника,
постановено е започване на осребряване и разпределение на имуществото на
длъжника, дружеството е обявено в несъстоятелност. На 20.11.2017г. С.Б. е
вписан като синдик на несъстоятелното дружество./л.116/.Решението на
АС-Пловдив е приложено на л.19 от делото.
Между страните не е спорно, че на 08.12.2006 г., с НА №111/ 2006 г.
/л.31/ от същата дата между „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ”-АД /Н/
като продавач и „БИСА СТРОЙ”-ЕООД като купувач бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти – ПИ № 1022а с площ от 1560 кв.м. и
имот № 10226 с площ от 2 547 кв.м., подробно описани в ИМ и
първоинстанционното решение, находящи се в гр.София, ж.к. „Манастирски
ливади“, срещу цена от 62 000 лв. Представена е фактура № 1110/11.12.2006
г. /л.170/, издадена от ищеца, в която е посочено, че за продажбата на
незастроени поземлени имоти в гр.София, район „Витоша“ № 1022а и №
10226 ответникът дължи на ищеца цена в размер на 62 000 лв.
От удостоверение изх-№153-17/01.07.2020г. на „ПИБ“АД /л.171/ се
установява, че на 09.02.2007г. по нареждане на ответника „БИСА СТРОЙ”-
ЕООД е била преведена по сметка на ищеца сумата от 62 000 лв. - по
фактура № 1110/11.12.2006 г.
От Протокол от Общото събрание на съдружниците в
„Строително дружество ММ“ ООД от 06.12.2006 г./л.173/, се установява, че
е прието единодушно решение да се продаде на ответника ПИ 1022а за цена
50 000 лева и ПИ 10226 за цена 12 000 лева, находящи се в гр.София, кв.45,
м.“Манастирски ливади -запад“, или обща продажна цена в размер на 62 000
лева.
Решение за покупка на описаните имоти при същите условия е взето
и от едноличния собственик на капитала на „БИСА СТРОЙ”-ЕООД на
23.11.2006г. /л.174/.
От Договор за упражняване на строителен надзор от
16.05.2007г./л.225/ се установява, че ответникът „БИСА СТРОЙ”-ЕООД е
възложил на „ПСК Консулт-Инженеринг“ ЕООД упражняването на
строителен надзор по ЗУТ при изпълнението на строеж „Жилищна сграда с
офиси и подземни гаражи“, находящ се в УПИ III-1022а, 10226, 1022в, кв.45,
8
м.“Манастирски ливади-запад“.
Представено е Удостоверение за степен на завършеност на строеж
IV-та категория от 21.07.2009 г., в което се сочи, че „Жилищна сграда с офиси
и подземни гаражи“, находяща се в УПИ III-1022а, 10226, 1022в, кв.45,
м.“Манастирски ливади-запад“ е изпълнена на етап „груб строеж“ /л.230/.
От заповед № 109/23.12.2010 г./л.231/ на главния архитект на СО,
район „Витоша“, се установява, че молба на ответника „БИСА СТРОЙ“-
ЕООД ищецът е заличен като титуляр на разрешението за строеж и на негово
място за титуляр е вписан ответникът.
По делото са приети заключения на съдебно-графологическа и на
СТЕ /еднолична и тройна/, както и на ССЕ /основно и допълнитеелно
заключение – л.278 и 311/. Съдебно-графологическата експертиза /л.291/ е
изследвала подписите, положени в протокола от проведеното ОС на
съдружниците от 06.12.2006 г. Заключението е, че всички подписи са
положени от съдружниците в дружеството.
Установява се от заключението на СТЕ, че към сключване на
процесния договор за продажба стойността на имотите е възлизала на 395 168
лв. /44 586 лв. и 350 582 лв./.
Установява се от заключението на тройната СТЕ, че средната
пазарна цена на имотите към сключване на процесния договор възлиза на 489
426 лв.
Според заключението на ССЕ /л.281 и л.312/, на 09.02.2007 г. от
банковата сметка на „БИСА СТРОЙ“-ЕООД в „Юнионбанк“-АД е преведена
по банковата сметка на „Строително дружество ММ“-ООД сумата 62 000 лева
с основание на превода: „по фактура № 1110 от 11.12.2006г.“. От
допълнителното заключение – л.312 се установява, че по банковата сметка на
ответника към 01.02.2007г. началното салдо на паричните средства е било
3 215,34 лева. Към 09.02.2007г. крайното салдо на паричните средства е било
9 088,34 лева. В този период - 01.02.2007г. до 09.02.2007г. ВЛ е установило,
че на 08.02.2007г. сметката на ответника е заверена със сумата 33 249,29 лева
с отразяване, че е получен превод от „Фючърс груп“-АД по фактура
04/07.02.2007г., а на 09.02.2007г. е получен превод в размер на 96 000 лева от
„Строително дружество ММ“-АД с основание за плащане - по фактура №3 от
30.01.2007г.На 09.02.2007г. е преведена сумата 62 000 лева по сметка на
ищеца с основание за плащане – по фактура №1110 от 11.12.2006г.
По делото са разпитани и свидетели по искане на двете страни, от
показанията на които се установява, че в имота е била изградена към 2009 г.
сграда на етап „груб строеж“, а строителните работи към 2009 г. са изпълнени
от работници на ответника. След продажбата на ответника, за около 4-5
години сградата е построена с покрив от работници на ответника и от наети
от него подизпълнители. Други лица, освен работници на ответника, не са
имали фактическа власт върху имота и не са искали да извършват някаква
дейност в имота.Свидетелските показания са обстойно обсъдени от
9
първоинстанционния съд, но в обобщение всички установяват изложените по-
горе факти.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД:
Тази разпоредба провъзгласява за нищожни привидните договори.
Когато привидният договор не прикрива друго съглашение, каквото
в случая не е установено, а и не се твърди, симулацията е „абсолютна“. При
абсолютната симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните
отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на
вещта, а приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на цена.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да
сочат, че страните по договора за покупко-продажба, обктивиран в НА
№111/2006г. не са целели да настъпят правните последици по прехвърляне на
собствеността върху имотите. Не са доказани факти, които да разкриват, че
страните по договора за продажба към момента на неговото сключване са
постигнали „скрито“ съгласие за това да не настъпят правните последици по
прехвърляне на собствеността.
При сключване на симулативно съглашение страните по тази
сделка планират да създадат привидност, която да функционира известно
време и след това да бъде прекратена. По делото обаче не е доказано, че
действителната постигната между страните воля е различна от тази, която
външно е била изразена от тях пред нотариуса и обективирана в НА, както и
че действителното им намерение не е било да се прехвърля собствеността
върху имотите.
По делото не е представен документ, имащ качеството на
„обратно писмо“ /“contre lettre“/, който да обективира направени от страните
изявления, в които те признават привидността на сделката, респ. не е
представено „начало на писмено доказателство“ от ответника, което да
създава индиция, че е възможно сделката да е симулативна. От събраните
доказателства не би могло да се приеме, че действителната воля на страните е
била правните последици на договора за продажба да бъдат само
манифестирани пред трети лица, без да се цели настъпването им. При липсата
на „обратно писмо“ /“contre lettre“/, което да разкрива действителните
отношения на страните по договора за покупко-продажба, както и при
липсата на писмени доказателства, изхождащи от ответника или
удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, създаващи индиция
за симулация, неподкрепени със свидетелски показания в тази насока,
твърдението за привидност на договора е недоказано. В този смисъл е
становището на доктрината - Витали Таджер - „Гражданско право на НРБ,
Обща част, Дял II, 1973 г„ стр.264, както и непротиворечивата съдебна
практика, обективирана в редица решения на ВКС, като напр. Решение № 79
от 26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение от 15.06.2011
10
г. по гр.д. № 1536/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 763 от 04.02.2011 г . по
гр.д. № 356/2010 г., III г.о., Решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр.д. №
2159/2013 г., III г.о. на ВКС и др., които настоящият състав напълно споделя.
Напротив, събраните в производството доказателства сочат по
несъмнен и категоричен начин, че волята на страните по процесната
сделка и желаните от тях правни последици е да се прехвърли в полза на
ответника купувач собствеността върху имотите , срещу което ищецът в
качеството на продавач да получи уговорената цена. По делото е представен
Протокол от 06.12.2006 г. на Общото събрание на дружеството ищец, както и
протоколно решение от 23.11.2006 г. на едноличния собственик на капитала
на ответника, които удостоверяват по несъмнен и категоричен начин, че
волята на страните е да настъпят именно правните последици на договора за
продажба т.е. взето е надлежно решение за отчуждаване на имотите при
определена цена и предварително определен купувач.
От друга страна, наличието или липсата на решение на ОС на
съдружниците в ООД е без значение за валидността на сделката, тъй като
волеобразуващият процес не е елемент от фактическия състав на договора - в
този смисъл т.1 от ТР 3/15.11.2015г. по тълк. д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори без наличието на това решение, договорът би породил действие, но
евентуално би могло да се търси отговорност на управителя за негови
увреждащи спрямо дружеството действия.
В настоящия случай ищецът твърди, че процесният договор е
сключен при имитация за плащане т.е. липса на реално плащане на дължимата
цена с цел дружеството-продавач да бъде увредено и така въведено в
производство по несъстоятелност. Няма императивна правна норма, която да
забранява това т.е. не е налице противоречие на закона. Освен това,
плащането на цената по договор за продажба и формата на това плащане /в
брой или по банков път/ не е условие за действителност на сделката.
Неплащането на цената е основание за разваляне на договора от изправната
страна.
Въпреки това, от заключението на ССЕ /л.282/ и от представеното
удостоверение от 01.07.2020 г. на „ПИБ“ АД /л.171/ се установява, че на
09.02.2007 г. ответникът реално е платил на ищеца по безкасов начин
/превод по сметка/ уговорената продажна цена от 62 000 лв., като няма
данни, а и не се твърди цената да му е била върната впоследствие. Едва в
съдебно заседание на 02.04.2021 г. е направено от ищеца оспорване на
изходящото от банката удостоверение, поради което оспорването е
преклудирано, но е и опровергано от заключението на ССЕ . Писмото от
11.03.2021 г. на „ПИБ“ АД е в отговор на издадено на ищеца съдебно
удостоверение за снабдяване с документ за това кое лице е наредило от името
на ответника паричния превод, поради което не е в противоречие с
удостоверението от 01.07.2020 г., което сочи факта на извършен паричен
превод.
11
От първоначалното заключение на ССЕ /л.281/ се установява, че по
банковата сметка на ответника, от която е платена цената, са постъпили
плащания от сделки. Към 31.12.2006г. тези плащания са били в размер на
3 320 000 лева, а към 31.12.2007г. – 3 837 000 лв. Липсват данни сделките да
са били „симулативни“, вкл. и тези, извършени в периода 01.02. –
09.02.2007г., описани в допълнителното заключение /л.312/. Затова съдът
приема, че цената е била платена с парични средства на ответника, а не с
предоставени му нарочно от ищеца пари, с които да се „имитира“ плащане на
цената. Фактурите, по които ответникът е получил плащанията по своята
сметка, от която впоследствие е превел сумата от 62 000 лв. по сметка на
ищеца, са от 2007 г. и от 2006 г. и не са представени по делото, но доколкото
не е представен изходящ от ответника документ, в който да признава, че
липсва основание за получаване на суми за сделките по фактурите, съдът
приема за недоказано, че сделките по фактурите и извършените по тях
плащания са симулативни.
Все в посока на извода, че със сключването на процесната сделка
страните са целели настъпването на правните последици на покупко-
продажбата, са и събраните гласни доказателства /показанията на св.М. и
св.А./. От тях се установява, че след придобиване на собствеността върху
имотите, ответникът е построил сграда с три секции, а строителните работи
са извършени от негови работници и наети от него външни фирми. Това
поведение на ответника сочи, че след сключване на сделката е упражнявал
в пълен обем правомощията на собственик. Построяването от ответника на
сграда в имотите, за които се твърди да са „привидно“ придобити от него,
опровергава твърдението, че ответникът при сключване на договора не е имал
намерение и не е целял да придобие правото на собственост. Този извод се
подкрепя и от договора за упражняване на строителен надзор от 16.05.2007 г.,
с който именно ответникът е възложил да се извършва надзор по ЗУТ по
отношение изпълнението на строежа, изграждан в неговите имоти. Дори в
показанията на доведения от ищеца св.Я. се съдържат индикации, че именно
ответникът е построил сградата до етап „груб строеж“. Свидетелите
установяват, че са били извършени продажби на апартаменти от сградата и
доколкото сградата се намира в имоти на ответника, който е построил
сградата, следва да се приеме, че ответникът е продавач на апартаментите.
Такива действия на ответника потвърждават извода, че той не само е целял да
придобие собствеността, но и е упражнявал впоследствие всички правомощия
на собственик.
Освен това, към сключване на процесната сделка в имота е било
започнало строителство от ищеца, което е било до ниво кота 0, но след това
по молба на ответника е издадена заповед № 109/23.12.2010 г. на главния
архитект на СО, район „Витоша“, с която ищецът е заличен като титуляр на
разрешението за строеж и на негово място за титуляр е вписан ответникът
/л.231/. Ответникът не само е придобил собствеността, но и е извършил
всички правни действия за привеждане на издаденото в полза на стария
12
собственик разрешение за строеж в съответствие с новото правно положение
относно собствеността върху имотите, в които са изпълнени от ответника
строителните работи.
Изложените в исковата молба доводи за „свързаност“ между лицата,
които са били управители на двете дружества към сключване на процесния
договор за покупко-продажба, освен че са ирелевантни за хипотезата на чл.26
ал.2, предл.5-то ЗЗД, са и неоснователни. Ищецът твърди, че управителят на
ищеца към този момент Б. С. и управителят на купувача по сделката Б. Ц. са
дългогодишни приятели и съученици и между тях са сключвани сделки за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на купувача, а С. е
ипотекирал свой имот за обезпечение на дългове на купувача. В §1 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ лимитативно са изброени хипотезите на
свързаност между лицата и твърдяната от ищеца „свързаност“ –
дългогодишни приятели, съученици и пр., учредени обезпечения от единия в
полза на другия или извършвани разпореждания с дружествени дялове, не са
сред изброените хипотези на свързаност. А съгласно чл.269 ГПК по
основателността на оплакванията и твърденията съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
При този анализ на доказателствата правилно съдът е приел, че
искът с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД е неоснователен и
недоказан. Симулацията не е доказана пълно и главно по смисъла на чл.26,
ал.2 ЗЗД, поради което искът правилно е отхвърлен.
По иска с правно основание чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД:
Според тази законова разпоредба, ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът
не произвежда действие за представлявания.
Доколкото ищецът в качеството на продавач е бил представляван от
своя управител при сключване на процесната сделка, може да се постави
въпросът дали управителят, в качеството му на органен представител
/представител по закон/ на ищеца, не е уговарял в негова вреда. Макар и
сделката да е сключена от органен представител, а не от представител по
пълномощие, нормата на чл.40 ЗЗД намира приложение - решение № 178 от
12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 г., II т.о. на ВКС.
Ищецът има право да се позове на особената недействителност по
чл.40 ЗЗД, защото от негово име е извършена чрез представител сделка при
явно неизгодни за него условия /цена много под средната пазарна такава,
дори при отчитане на вписаните възбрани/ т.е. следва да се установи не само
обективният елемент /неизгодни условия/, но и субективния елемент - че
представителят на продавача е действал недобросъвестно, както и че е налице
недобросъвестност у насрещната страна. Необходимо е както представителят
на продавача, така и насрещната страна купувач да са съзнавали, че
договорът е сключен при неизгодни за продавача условия /т.3 ТР № 5 от
12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 5/2014 г./.
13
От заключението на единичната СТЕ и на тройната СТЕ се
установява, че уговорената цена от 62 000 лв. е няколко пъти по-ниска от
действителната пазарна стойност на имотите към сключване на процесния
договор. Съдът възприема изводите в заключението на тройната СТЕ, според
което цената на имотите е 448 200 лв., поради което уговорената цена от 62
000 лв. се явява 7 пъти по-ниска от действителната цена на имотите.
Обстоятелството, че върху имотите са били вписани възбрани, би могло да
бъде аргумент за понижаване на тяхната цена, но възбраните са заличени по
реда на чл.321 ГПК /отм./, с което отпада с обратна сила тяхното действие.
Установите по делото факти обаче не сочат управителят на ищеца
/продавач/ в качеството на негов представител по закон да е действал
недобросъвестно. Това е така, защото в случая управителят на ищеца не е
уговарял по своя преценка условията на сделката. По делото е представен
протокол от 06.12.2006 г. на Общото събрание на съдружниците в
„Строително дружество ММ“ ООД, в който е удостоверено, че е прието
единодушно решение да се продадат на ответника процесиите имоти при
цена от 50 000 лв. и от 12 000 лв., т.е общо 62 000 лв. - каквато цена е
уговорена в процесната сделка. В този случай съдът приема, че неизгодните
за ищеца /продавач/ условия са уговорени не от неговия управител,
който е представител по закон, а от самия представляван - дружеството
ищец. Това е така, защото самото представлявано дружество чрез своето
Общо събрание, което има качеството на волеобразуващ орган - чл.137 ал.1
ТЗ, е формирало воля при каква цена да се сключи сделката.
Ищецът при сключване на сделката е направил изявление чрез своя
управител, който е негов представител по закон, но волята имотите да се
продадат при цена от 62 000 лв. е формирана от волеобразуващия орган на
ищеца - Общото събрание на съдружниците. Това означава, че тази цена не
е в резултат на извършени от управителя действия по договаряне.
Няма място за упрек към действията на управителя на продавача,
защото във вътрешните отношения е налице „подчиненост“ - решенията на
Общото събрание на основание чл.141 ал.1 ТЗ са задължителни за
управителя, а сделката е сключена от управителя при цена, за която е прието
решение от Общото събрание.
Представителната власт на управителя включва възможността да
избира насрещна страна и да договаря параметрите на сделката. В случая
обаче представителната власт на управителя е била изключително стеснена,
защото е прието от Общото събрание решение за разпореждане: с точно
определени имоти; в полза на определено лице и при точно определена цена.
Това означава, че всички съществени условия на сделката се съдържат в
решението на Общото събрание, поради което управителят на
дружеството продавач единствено е „пренесъл“ волята на дружеството до
ответника купувач, с който по същество управителят не е договарял размера
на цената. След като управителят не е повлиял върху размера на цената, е
14
невъзможно той и купувачът „да се споразумеят във вреда на
представлявания“. В НА №111/2006г. –т.6 изрично е посочено, че пред
нотариуса е било представено „решение на Общото събрание на продавача“,
от което следва изводът, че протоколите не са антидатирани и купувачът не е
действал недобросъвестно, доколкото е знаел, че самото дружество продавач
е определило цената на имотите. В този смисъл съдът приема, че не може да
се упреква в недобросъвестност купувача, защото при сключването на
сделката по нотариален ред е бил представен пред нотариуса изходящ от
дружеството продавач документ, който удостоверява приетото от неговия
волеобразуващ орган решение за цена в размер на 62 000 лв.
При тези факти правилно съдът е отхвърлил и иска по чл.40 ЗЗД
като неоснователен.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Искът по чл.108 ЗС е обусловен от изхода на делото по исковете за
нищожност и относителна недействителност на сделката и е предявен
кумулативно, а не в условие на евентуалност, както е приел и
първоинстанционният съд. След като се установи, че сделката не е
нищожна,респ. относително недействителна, тя е породила желаните правни
последици по прехвърляне на собствеността. Ищецът след сключване на
сделката и настъпване на нейното вещно прехвърлително действие е
престанал да притежава правото на собственост. Следователно искът по
чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като не е налице първата от кумулативните
предпоставки за уважаването му.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и
съобразено със закона следва да бъде потвърдено. Липсват основания за
неговата отмяна или изменение. Доводите, изложени в жалбата са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
жалбоподателят дължи в полза на въззиваемото дружество направените пред
въззивната инстанция разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.В
него се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
4 800 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС.Към списъка са
приложени Договор за правна защита и съдействие, фактура, издадена от
адвокатското дружество и банково извлечение от сметката на адв.дружество с
отразяване, че сумата е постъпила.
В съдебно заседание представителят на ищеца е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Според разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, при тази цена на иска
минимално установеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 390 лева.
Като се има предвид, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, то с
15
начисления ДДС същото би било в размер на 2 860 лева.
Съдът намира възражението за прекомерност за основателно.
Разликата между претендираното адвокатско възнаграждение и минималното
установеното по Наредбата е твърде голяма. Макар делото да е със средна
степен на фактическа и правна сложност, следва да се има предвид, че пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Поддържаните в
жалбата доводи са поддържани всъщност и пред първата инстанция, по които
ответникът се е защитавал. Като се има предвид все пак, че се касае за три
предявени иска, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Така мотивиран и на основание чл.272 ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260697 от 28.04.2021 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№ 1242/2019 год.,
поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №260985 от 17.06.2021 г., с
което са отхвърлени предявените от това дружество против „БИСА СТРОЙ”-
ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.2, предл.5
ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Строително
дружество ММ“ АД- /Н/, ЕИК-********* чрез масата на несъстоятелността
да заплати на „Биса Строй“ ЕООД, ЕИК-*********, гр.София, ул.“Камен
Андреев“ № 22-24, съдебни разноски в размер на 3 000 лв.
ОСЪЖДА „Строително дружество ММ“ АД- /Н/, ЕИК-*********,
гр.Чепеларе, ул.“Васил Гаджуров“ №5, чрез масата на несъстоятелността да
заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 1 430,39 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16